За истинската цел на руско-турската война от 1877-78 г.

За истинската цел на руско-турската война от 1877-78 г., чийто край, скрепен със Светистефанския предварителен договор, напълно непонятно защо, служи за национален празник на днешна България:

„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян.

Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”.

Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание.

И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен руски протекторат… Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански….”

Това е част от писмо на А. А. Мелников – заместник-директор на Азиатския департамент към Министерството на външните работи на Руската империя до руския консул в Русчук, публикувано в документалната книга на Димитър Петков „Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област в България“, съдържаща документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ и Цариград и издадена в София през 1892 г.

Днес, 3-ти март, Петко, Драган или Стоян екзалтирано празнуват своето „освобождение“, развявайки, наред с българския, и флага на днешна путинска Русия, който няма нищо общо с черно-жълто-белия флаг на Руската империя, спечелила тази война.

Тъжно. Много тъжно.

На карикатурата: Екатерина II – вдъхновителката на геополитическата идея-фикс за завземането на Константинопол.

Честит празник, България!

Заедно с младежи от цялата страна, г-жа Цвета Караянчева и народни представители от Политическа Партия ГЕРБ, отдадохме почит към всички БЪЛГАРИ отдали се на страната ни! Помним ги и няма да ги забравим!

Честит празник, БЪЛГАРИЯ!

Смърт на враговете на България

С. С. Татишчев, 1890: Да постъпим с България като с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята

„Такава е в общи черти единствено разумната програма на бъдещото отношение на Русия към България, ако приемем за изходна точка убеждението, че интересите на двете страни ни най-малко не си противоречат, а напротив – достатъчно съвпадат, като служат за здраво съединително звено между тях. Но какво да правим, ако това убеждение повече не се споделя от политическите водачи на българския народ, ако продължителното наше отдалечаване ги отдели от нас и даже ги сближи с нашите противници дотолкова, че те поеха положителни договорки с тях, те влязоха в заговор против Русия? Ако е така, на Русия не ѝ остава нищо друго, освен да погледне право в лицето на опасността и, осъзнавайки погрешността на своите по-раншни въззрения за България, да се освободи от всякакво съчувствие към тази страна, нейните водачи и население, да ги признаем за свои заклети врагове, толкова по-непримирими, колкото по-значителни са оказаните от нас благодеяния. Щом като се убедим в предателството и измяната на българите, ние следва да се отнасяме към тях като към врагове, без да се утешаваме с мнимо различие между настроението на народа и неговите водачи, той като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, направено от Русия за България, трябва да бъде развалено. Цел на нашите усилия трябвада бъде не „целокупна“ България, а подялба дори на сегашното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широка ивица по Черно море, която Русия може да потърси начин да остави за себе си. С една дума, ние сме в правото си да постъпим с България, която ни измени и се присъедини към страната на нашите противници, както постъпихме с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята, в назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, в доказателство на това, че позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу велика Русия.“

Из миналото на руската дипломация. Исторически изследвания. Полемически статии на С. С. Татишчев. Санкт-Петрург. Издание на А. С. Суворин. 1890.

* Серге́й Спиридо́нович Тати́щев (10 марта 1846, Санкт-Петербург — 20 августа 1906, Грац, Австрия) — русский дипломат, историк и публицист из рода Татищевых.

На тази агресивна руска политика в България до ден днешен продължават да ибрикчийстват огромен брой безродни българомразци русофили.

Да живее България!

Съпоставка между две робства

Цената на българската свобода е 32.5 тона злато

През януари 1884 г. „Държавен вестник“ публикува знаменателен документ. Става дума за Указ № 1144 на Александър Батенберг.

Казано е: „Ний, Александър I, с Божията милост и народна воля княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата Конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Императорски Войски, съгласно с определението на Берлинский договор.“

Следват подробностите, които сочат, че за освобождението ни от турско робство дължим на братушките 10 милиона и половина рубли и 43 копейки

По онова време реципрочната стойност на тази сума е 32.5 тона злато. Платили сме ги до копейка, защото свободата е като сиренето – струва пари.

Като справка ще допълня, че една рубла е струвала една крава в подмосковието. Въпреки това и днес, се изповядва двуколенно преклонение пред Руската империя. Независимо от строя.

Така е и при т.нар. комунизъм и социализъм…

Българското правителство срещнало някои трудности – пише пролетарският вожд Георги Димитров в своя Дневник – само по приложението на точка 15 от примирието.

Какви са били тези някои трудности и каква е тази точка 15?

Докато нашите войници воюваха извън пределите на България, вътре в територията и се бяха разположили съветски войници, числеността им заедно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 г. и началото на 1945 г. достига 600,000 души.

Според въпросната точка 15: България (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване.

Българското правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година) по същия параграф са взети стоки и пари за повече от седемнадесет милиарда лева за съветската войска.

До края на 1945 година, пак според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева, а в шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: …по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара.

За сравнение: жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара – сиреч: издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара! Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е около и над 60 милиарда лева.

Но тази сума не е реална, тъй като само около една трета от нея се изплащаше с парични знаци, а двете трети – в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното – 23 лева вместо реалните 100; олиото – 25 лева вместо реалните 300-400; захарта – 93 лева вместо 500-600, тютюнът – 320 вместо над 1,000 лева за килограм и т. н.

Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.

Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5,000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110,000 лева килограма при призната стойност на банката 250,000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата – казано по-просто: продавайки 5,000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева.

(Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1,400 долара, т. е. по 410,000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300,000 лева, или общо милиард и половина!)

Това е още нищо. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25,000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2.60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1,000 по пазарния курс), сиреч губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25,000,000 килограма – загубата се изразява с колосалната сума от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват – например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара.

Толкова за “безкористната братската помощ”….

По материали от мрежата

ОФК ОФК “Павликени” измъкна точка в Галата

Павликенчани завършиха наравно 0:0 като гости на “Пещера” в здрав мач, изпълнен с много единоборства, на стадиона в ловешкото село Галата.

Мачът бе равностоен, с малко голови възможности пред двете врати. Вратарят на гостите Ивайло Петков трябваше да се намесва сериозно на два пъти и запази вратата си от попадение. За павликенчани Красен Славчев центрира опасно от свободен удар, а изстрел на Йордан Петев бе париран от стража на “Пещера”.

Десетина минути преди да изтече редовното време “Павликени” остана в намален състав, след като Симеон Иванов набързо си заработи два жълти и червен картон.

Арестуваха пиян шофьор с 2.81 промила

белезници

Водач, употребил алкохол, допуснал и ПТП, установиха служители на РУ – Павликени.

В петък в 23:40 ч. в РУ – Павликени е получен сигнал за произшествие на входа на с. Бутово, без пострадали.

Изпратеният на мястото полицейски екип е установил самокатастрофирал лек автомобил „Мазда“, управляван от 33-годишен от Левски.

Бюджетът на Община Павликени за 2021 г. е 30,545,219 лева

Павликени

С пълно мнозинство Общинският съвет в Павликени прие проекта за бюджет за 2021 г. Съветниците единодушно подкрепиха предложението на кмета за годишен бюджетът в размер на 30,545,219 лв. 

„Винаги разискванията по този проектобюджет са били в духа на общото ни желание Павликени да върви напред. Днес заставам пред Вас убеден, че предлагам балансиран бюджет, който ще ни позволи усилени инвестиции, като в същото време ни предпазва пред несигурността на настоящата глобална криза. Той гарантира за всички нас стабилност и предвидимост“, каза по време на разискванията „кмето“.

Проектът на „Бюджет 2021” е съобразен с икономическите тенденции и рамката, установена със Закона за държавния бюджет за 2021 г., приетите от Общински съвет – Павликени наредби и тенденцията в развитието на собствените приходи. През настоящата година са осигурени с 1 060956 лв. повече за образование, със 121,064 лв. повече за здравеопазване, с 616,351 лв. повече за социални дейности и с 69,682 лв. повече за култура.

Между публикувания за обществено обсъждане и внесения за разглеждане от комисиите на Общинския съвет проект на бюджет за 2021 г. има известни разлики. Увеличени са планираните средствата по Общинската програмата „Граждански инициативи“. По предложение на началника на Районно управление на МВР – Павликени ще бъдат закупени 4 броя компютърни конфигурации за районните полицейски инспектори.

Инвестиционната програма през 2021 г. е за 16,974,004 лв.

През настоящата година ще завършат дейностите по няколко големи проекта на Общината, включени в капиталовата програма. Сред тях са подмяната на тласкателните водопроводи от помпената станция на с. Росица до напорния водопровод на с. Вишовград, съвместният проект с румънската община Кълъраш за управление на извънредни ситуации, вторият етап от рехабилитацията на водопроводната мрежа в град Павликени, техническата и биологична рекултивация на старото общинско депо за битови отпадъци, както и мащабният ремонт в сградата на НЧ „Братство – 1884“.