Другарят Георги Кратунчев – комунистически терорист, обучен в СССР, прехвърлен в България, заловен през 1941 г., осъден и разстрелян през 1942 г.

Георги Иванов Кратунчев е родом от село Лесичево, Пазарджишко. Комунист по убеждения. Влиза в престъпната БРП (комунисти), забранена през 1924 г. по Закона за защита на държавата (ЗЗД). Подгонен от властта за противодържавната си дейност се укрива в империята на злото СССР, даваща убежище на всички комунистически терористи, в това число и особено от България. Г. Кратунчев си е мислел, че ще живее “свободно“ в “страната на победилия социализъм“, но жестоко се лъже.

Той е сред политическите емигранти комунисти, станали жертва на големия терор в СССР от втората половина на 30-те години при управлението на масовия убиец диктатора Й. Сталин. Тогава БРОЯТ НА ИЗБИТИТЕ ОТ Й. СТАЛИН комунисти емигранти в СССР от България е в ПЪТИ ПО-ГОЛЯМ от ликвидираните за противодържавна дейност комунисти в България.

На 05.03.1938 г. НКВД го арестува. От 05.03.1938г. до 25.05.1938 г. Г. Кратунчев е под следствие от страна на органите на НКВД. След жестоки инквизиции от чекистите е принуден насила да признае, че е бил „шпионин на България“. Осъден е и е пратен в ГУЛАГ, където остава до юли 1941 г.

След началото на германо-съветската война на 22.06.1941 г. е освободен. Съветското военно разузнаване (ГРУ) решава да го използва за войната си срещу България, без значение на това, че страната ни е неутрална, не участва във войната на Източния фронт и дори поддържа редовни дипломатически отношения с Москва.

Пез юли 1941 г. по заповед на началството Г. Кратунчев постъпва в специалната Школа за обучение на терористи край Москва. Той е включен в групата на бандитите, наречени в комунистическата историография “парашутисти“, които заедно с т. нар. “подводничари“, прехвърлени от СССР по море на територията на България трябва да започнат необявената официално война на българската държавна власт, наречена след 09.09.1944 г. от комунистическите “историци“ “антифашистка“ борба.

В нарушение на българския неутралитет на 22.09.1941 г. Г. Кратунчев е прехвърлен от СССР със съветски военен самолет като “парашутист“ в България в групата на терориста Продан Табаков.

Групата каца на 22.09.1941 г. край хасковското село Долно Ботево. Той и руския радист Дмитрий Тепляков не успяват да се свържат с останалите комунистически бандити Пр. Табаков, М. Станков. М. Гугински. При скока с парашута Г. Кратунчев пада върху остри камъни в съседното село Голям извор. Тежко е наранен и едва успява да се освободи от парашута. Докато се чуди какво да прави, срещу него се нахвърля кучето от близката къща. Притичват стопаните му. Прибират терориста в дома си с намерения да го скрият от властта.

На 23.09.1941 г. през деня на селския площад удря барабан и глашатаят чете заповед, в който се предупреждавало, че всеки, който окаже помощ на“парашутист“ ще бъде жестоко наказан, а дома му-опожарен. Стопаните се уплашили, довели полицията и Г. Кратунчев е заловен без съпротива. Така безславно завършва “антифашистката“ борба на Г. Кратунчев.

От 9 до 25.06.1942г. той е подсъдим по процеса срещу “подводничарите“ и “парашутистите“ в София – дело №503 на Софийския военнополеви съд. На 26.06.1942 г. съдът произнася присъдите. За противодържавната си дейност Г. Кратунчев е сред осъдените на смърт по ЗЗД чрез разстрел. На 26.06.1942 г. е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

Смърт на предателите и враговете на България!

.

Из българския нет.