Днес се навършват 76 години от “Кървавата коледа“ в Македония – 7 януари 1945 г.
На снимката двама яростни българомразци – националният предател и алкохолик, комунистически вожд и учител на всички комунисти, съветският граждани Георги Димитров и югославският диктатор другарят Йосип Броз Тито на среща в Белград през 1947 г.
Изтеглянето на българските и германските войски от Вардарска Македония през есента на 1944 г. създава вакуум, запълнен веднага от комунистическите бандити и терористи, накрекли се “партизани“, предимно сърби и сърбомани. Веднага след като завземат властта с подкрепата на Белград и Москва те започват масов терор срещу всеки по-изявен българин.
В края на 1944 г. във Вардарска Македония, вече със статут на федерална единица в създадената комунистическа югославска федерация, се извършват масови репресии и убийства на българи, обвинени като “великобългарски шовинисти”, “фашисти” и “михайловисти”. Устройват се и съдебни процеси срещу водещата българска интелигенция. Чрез тяхното съдене и осъждане, както пише в своите спомени Васил Хаджикимов, новите власти изправят на подсъдимата скамейка българската история, култура и език в Македония. Същите, които до 1941 г. в сръбските съдилища биват съдени по Закона за преследване и унищожаване на разбойниците, след 1944 г. са подвеждани под съдебна отговорност по “Закона за македонската чест“.
На 07.01.1945 г., когато на стария български календар се празнувал големия християнски празник Рождество, в градовете Скопие, Прилеп, Щип, Велес и Куманово в акция по дебългаризацията на Вардарска Македония и превръщането й в сръбска покрайнина само за трите коледни дни, наречени по-късно “Кървавата Коледа”, са убити по предварително изготвени списъци 1,260 македонски българи.
Това е само началото на масовия сърбокомунистически терор. През 1945-1946 г. са жестко убити или изчезват безследно повече от 4,700 българи.
Масови убийства стават в градовете Прилеп, Битоля, Скопие, Велес, Куманово, Щип, Кавадарци, в селата на Малешевско и на много др. места. В същото време са арестувани и хвърлени в затворите и лагерите над 15,000 души, обвинени като сътрудници на “българския окупатор” и за “обида на македонската чест”.
Това са все родолюбиви граждани, които не желаят да се откажат от българската си същност, нито да участват в процеса за “култивиране на омраза към България като основен критерий за македонски патриотизъм”.
На проведения от 28.05. до 02.06.1945 г. съдебен процес в Скопие на смърт са осъдени трима от най-видните политически дейци в Македония – Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и Спиро Китинчев, са обвинени, че са приели “окупацията” и че през 1941-1944 г. са възпитавали народа на Македония в български национален дух.
Подсъдимите се защитават повече от достойно. Д. Гюзелев открито заявява: “Кои сте вие, за да ме съдите за моята дейност. Аз служих на народа си, а вие на кого служите?“ Д. Чкатров заявява, че се чувства “омерзен да бъде съден от „македонци“ по диктовката на старите сръбски съдии, които веднъж вече са го осъждали като борец за освобождението на Македония от сръбско робство“. Почти по същия начин реагират и неговите другари.
Подобни присъди се издават и изпълняват със стотици не само в Скопие, но и в цяла Македония. Само в Скопие през същия период са проведени 18 процеса с 226 подсъдими, 22-ма от които получават смъртни присъди. В Щип все за същия период на смърт са осъдени 7 българи, в Прилеп – 10, във Велес – 10, в Битоля (само през 1945 г.) – 9.
Сред първите подсъдими са: Д. Гюзелев от Дойран, доктор по философия, инж. Д. Чкатров от Прилеп, инж. Спиро Китинчев от Скопие, д-р К. Робев от Битоля, д-р В. Светиев от Битоля, д-р Вл. Туджаровски от с. Любойно, Битолско, инж. Хр. Светиев от Битоля, д-р Ас. Татарчев от Ресен, В. Хаджикимов от Щип, д-р П. Бърдаров от Прилеп, Ст. Стефанов, юрист от Кратово, Ил. Коцарев, юрист от Охрид, инж. В. Спанчев от Дебърско, Роза Койзеклиева, учителка от Щип, Н. Павлов, юрист от Тетово, д-р Бл. Панчев от Скопие, д-р П. Хитров от Велес, Ал. Костов, юрист от Битоля, Хр. Ризов, тьрговец от Битоля и хиляди техни сподвижници и последователи от цяла Вардарска Македония, все видни дейци на ВМРО и Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Освен в борбата срещу сръбското робство, в годините на освобождението 1941-1944 г. те са били начело на българското национално-културно дело в Македония.
По сведения на Васил Хаджикимов от Щип, прекарал 10 години в затвора Идризово, за времето от 1944 г. до 1980 г. във Вардарска Македония са проведени над 700 политически процеса срещу интелектуалци и младежи, все будни българи, завършили със стотици смъртни присъди. В същия период са убити или безследно изчезнали 23,000 души.
Над 120,000 българи са преминали през затворите и лагерите на Титова Югославия, а около 180,000 души са прогонени в България и в други страни по света.
ТОВА Е ГЕНОЦИД, КОЙТО НЕ Е ПОЗНАТ КАТО МАЩАБИ ЗА БАЛКАНИТЕ И В ЕВРОПА.
След такъв масов комунистически терор Македония е обезглавена от своята българска интелигенция.
Смърт на комунизма и предателите на България!
