Уникалният модел за летоизчисление не може да бъде видян никъде на друго място в България
Вечният календар на Метай Преображенски – Миткалото е уникално изображение. В него той е вложил идеята за времето като метафизична величина, но в която има Божия промисъл. Календарът е свързан с астрологията, в същото време е изключително православен, защото е адаптиран е към традиционните празници на църквата, универсален е и е безгрешен. „Чувал съм да наричат „Вечния календар“ „Колелото на живота“, но те не са с еднакви сюжети. Именно календар е изобретил Матей Преображенски и идеята му е била гениална. Все пак самият той е бил гений, енциклопедист, пробвал да изобрети вечния двигател”, казва уредникът в отдел „Християнско изкуство“ в Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Пламен Събев, който изследва календара и вече публикува изводите, до които е достигнал, в престижно руско научно списание.
Календарът е правен за училището в Михалци, където Миткалото е даскалувал. Поръчката на отец Матей е била изпълнена от тревненския зограф Венко Калчов Венков между 1865 – 1870 г. Точно това е времето, в което Миткалото е даскал в Михалци.
„В първоначалния си замисъл един наистина огромен часовник е представлявал календарът на отец Матей. Той го измисля, докато е в Атон, и сам, от дървени летви, прави прототипа. Този часовник е имал голяма стрелка, която е показвала за съответния период, ден и месец, какво се чете на този ден, какви са поучителните слова на църквата. Механизмът за съжаление не е запазен, но това не прави изобретението по-малко ценно“, категоричен е Пламен Събев. После експертът допълва, че освен гениална, идеята за Вечен календар е била и изключително дръзка, защото Матей Преображенски визуализира Типикона – църковно-богослужебната книга, която указва порядъка на православното богослужение.
Преди години уникалният стенопис е стоял в читалището в село Михалци – сграда, която някога е била ползвана и за училище. После обаче е смъкнат за реставрация и пренесен за експониране в Павликенския музей.
Календарът има централна част с два концентрични кръга около нея и две таблици. В центъра са Слънцето и Луната или това са още знаци на деня и нощта. Има и надпис: „Тем есть денъ есть нощя”, който е заимстван от книга Битие, гл. 1, ст. 14: „И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд (за да осветляват земята) и да отделят ден и нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години“. В първия кръг, който е разделен на четири регистъра, са показани неделните дни с четивата за цялата църковна година.
„В таблиците, които отец Матей е направил, на практика е използван принцип на изчисление по 19-годишния цикъл на Луната. Този цикъл е древен и по него хората са изчислявали християнската Пасха – най-важния момент в целия църковен календар, защото е Великден. Когато можеш да фиксираш Великден в годината, тогава са ти ясни всички останали празници“, казва Пламен Събев и уточнява, че въпросната системата на летоброене е наречена Метонова по името на древногръцкия астроном Метон. Състои се в отброяването на 19 лунни години, в които се съдържат 12 стандартни месеца за всяка обикновена година плюс високосната.
От двете страни на колелото има две таблици. Едната се нарича ВРУЦЕ ЛЕТО, което буквално значи изчисление на датите и годините по пръстите на ръцете. Всеки ден от седмицата съвпада с определен пръст от човешката ръка. Става въпрос за букви, съответстващи на дадената година, чрез тях се указват неделните дни за всички месеци. Буквите са седем и отговарят на църковнославянските букви като числена стойност – А(=1), В(=2), Г(=3), Д(=4), Е(=5), S(=6), З(=7) и те, разбира се, логично се отнасят към дните от седмицата. Всички възкресни дати отговарят на буква „А”, неделята. При правилно броене по пръстите и по гънките на пръстите е възможно да бъде установена самата Пасха. Отец Матей е визуализирал този цикъл включително и с методиката на изчисления по пръстите.
Втората таблица се нарича Зрячия Пасхалия, което също е система за изчисляване на Пасхата, раздел от традиционния православен Типикон, където се набелязват общо подвижните празници, периодите на пости и разрешаване на месо, денят на Рождество Христово, начало на Великия Триод, неделите Месопусна и Сиропусна, вруцелето, памет на св. Евдокия, памет на св. 40 мъченици, на св. Алексий Човек Божий, Благовещение, Пасха, на св. Георги и св. Йоан Богослов, Петдесетница, Петрови пости и познатите Столпы Евангелия.
„В тези две таблици Матей Преображенски е отбелязал, според неговите изчисления, кога е Пасхата. Започнал е някъде от 1840 г. и е стигнал до 1968 г. Точен е, няма грешка“, казва още Пламен Събев, който се захванал да разгадава календара след като дълго време следил всякакви дискусии в интернет и се наслушал на фантастични тълкувания, обяснения и версии.
