Начало Новини Изкуство Археолози проучват най-високия запазен паметник от римската епоха в България – Лесическият...

Археолози проучват най-високия запазен паметник от римската епоха в България – Лесическият обелиск

945

Обелискът Лесически стълб, наричан още Марков камък, Дикилиташ, Стълбо, се издига на височаина 13.80 метра в близост до павликенските села Мусина и Лесичери. Той е част от погребално-религиозен комплекс, издигнат в чест на виден представител на местната римска власт и на неговите родители. Надпис, намерен сред руините, гласи: „Квинтус Юлиус, булевт и жрец на Рома, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си”.

Паметникът датира от римската епоха и е единствен по рода си не само в България, но и в Европа. Това именно поражда интерес към него още през 1871 г., когато австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц в своята книга „Дунавска България и Балканът” оставя първото описание и акварелни рисунки. Тогава на място са видими и следите от втори подобен стълб, както и други детайли. По-късно през 90-те години на ХІХ век братята Шкорпил също посещават обелиска, като в сборника на Карел Шкорпил „Абоба – Плиска” Лесичерските стълбове и другите архитектурни детайли, намерени на повърхността, са описани като „малък храм или по-скоро гробница”. През 30-те години на ХХ век по време строежа на пътя Лесичери – Мусина падналите части от втория стълб са натрошени и вложени в строежа.

В края на 80-те години на ХХ век д-р Иван Църов провежда археологически разкопки и открива интересни данни за паметника. Находките несъмнено показват, че на мястото е съществувал представителен архитектурен комплекс. При проучването е установено, че сградата на комплеска е лежала върху подиум и до нея се е достигало по стълбище със статуи на мраморни лъвове от двете страни. Левият лъв, както и фрагмент от мраморна статуя на Тракийския конник са изложени в Археологическия музей във Велико Търново. Учените предполагат, че храмът е изпълнявал своите функции от средата на ІІ век до налагането на християнството катоофициална религия през ІV век., когато поради верска нетърпимост езическите храмове са били системно разрушавани.

Дълги години Лесическия стълб се издига в забвение сред избуяла растителност и малцина туристи – любители на историята го посещават.

Тази година археологическата общност има надежда за опазването и проучването на стълба. Исторически музей–Павликени и Община Павликени почистиха паметника от дървета и храсти и го подготвят за провеждане на проучване през новия археологически сезон. Колектив от археолози и архитекти, направиха миналата седмица 3D заснемане на комплекса.

Археологът на Исторически музей–Павликени – Калин Чакъров разказа: „Инициативата за триизмерното заснемане на Лесичерския стълб дойде от колегите д-р Милена Райчева от Националния археологически институт към БАН и Даниел Делчев от Института „Макс Планк” в Хале, Германия, които наскоро предложиха нова интерпретация на паметника. За целта им беше необходимо качествено архитектурно заснемане на стълба. То вече е факт, благодарение на арх. Милена Каменова, която използвайки 3D скенер, успя да улови всеки детайл от извисяващия се на 13.80 м височина паметник. На място беше и колегата епиграф Николай Шаранков, който е един от утвърдените в Европа специалисти по древни гръцки и латински надписи.”

Но това заснемане е само началото на предстоящите археологически проучвания проучвания. Калин Чакъров сподели: „По-късно през лятото предвиждам да проведа разкопки на този рядък паметник, които ще бъдат продължение на проучваният на д-р Иван Църов. Подал съм проект за финансиране в Министерството на културата, от което се надявам тази година да отпуснат средства. Исторически музей–Павликени кандидатстваме за държавно финансиране от четири години за друг значим археологически обект – Античния керамичен център, като досега не сме имали одобрени средства. Тази година към списъка с проекти добавихме и Лесичерския стълб и се надявам да имам щастието да проведа разкопки и на двата обекта, защото те са без аналог не само в България, но и в по-широк европейски план.”