(за разумът, чистотата и свободата)
Хората, обикновените люде не искат да грешат. Те искат да са праведни, но не се стараят да следват това си желание в своя живот чрез разума си, а се сещат за него само когато им се случи нещо лошо или когато са по някакъв повод в Божия храм. Тогава те изричат молитви за опрощение и милост, но само с гласа си. Разумът им през това време не е събуден и те не говорят с вяра и от чисто сърце. Когато нямаш чисто сърце, ти няма как да вършиш чисти дела. Чистотата е много важна в живота на човека, защото тя прави така че, този човек да заслужи не само Божията Благословия, а и уважението на останалите хора. Ако външният вид е лош, ако дрехите, ръцете, лицето са нечисти, то тогава хората ще отбягват от теб и не ще те следват никога и не ще те търсят за нищо. Това с още по-голяма сила важи за душата. Ако тя е омърсена, покварена, нечестива, няма да може да общува с чистите души. Ще бъде пренебрегната и оставена сама, а това може да я погуби.
Нечистите, нечестивите люде понякога успяват да се настанят сред обществото с цялата си мръсотия и да го замърсят така, че то да започне да страда. Тогава на помощ трябва да дойде чистият РАЗУМ. Обществото трябва да разбуди разума си пред тази заплаха възможно най-бързо и да се освободи от нея. Закъснее ли да го стори, то може да се превърне в една нечиста, за нищо не ставаща и никому ненужна маса, която сама на себе си дори не може да бъде полезна.
Не закъсняваме ли ние Българите да разбудим разума си? Не търпим ли твърде дълго вонята на нечистите души? Не се ли примиряваме твърде лесно с мръсотията, която ни залива от всякъде, единствено с една цел – да унищожи вяра, достойнство, добродетели, за да тържествува!?
Страхът, страхът е лошия съветник. Той шушне и разколебава. Той тласка масите към подчинение и робство.
Внимание!!!
Някой иска да сме нация от страхливци!
НЕ!
Няма да съм роб никому!
Аз съм свободен дух, свободна мисъл, свободна личност, свободно слово.
АЗ СЪМ СВОБОДЕН ЧОВЕК, ЗАЩОТО СЪМ ЧОВЕК!!!
Иваничка Колева
