Начало Новини България Гибелта на Ботев и отношението му към Русия и русофилите

Гибелта на Ботев и отношението му към Русия и русофилите

333

Публикуваме следните редове, за да припомним, че утре, 2 юни, 2020, псевдо морални, псевдо религиозни и откровено русофилистични тъжни актьори на павликенската политическа сцена ще поднасят венци и цветя, ще четат високопарни речи, най-вероятно написани от платени драскачи, ще вдигат костите на Ботев и останалите борци за свободата на България, прозрели смъртоносната подлост на имперска Русия и нейната неуморна антибългарска политика още преди повече от 150 години.

Ако тези, надупени пред Русия предатели, гравитиращи около съветското посолство в София, пишещи хвалебствени писма до диктатора Путин, имаха доблест, родолюбие и бяха достатъчно и навреме образовани, щяха да скъсат партийните си книжки, да посипят празните си освинени глави с пепел, и да молят простия народ за прошка коленопреклонно.

Но, не, това няма да се случи. Пак ще ни лъжат в очите, мнозина ще повярват за кой ли път, ще се наснимат едно хубаво, а за десерт, заря…

Трагедия… местна и национална…

Вечна памет на загиналите герои и позор, за безродниците, трупащи актив за сметка на саможертвата им и продължаващи да работят против България, поставяйки се в услуга на нестихващата руска агресия против държавата ни.

.

.

Априлско въстание и гибел

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК, под ръководството на Ботев, започва подготовката на въстание и в България. За тази цел той е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това, в края на 1875 година, Ботев подава оставка, но без да се отказва от революционна дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет, Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 1 юни (20 май стар стил) 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина.

След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му – 2 юни /по нов стил от 1916 г./. Тази традиция е запазена и до днес, макар че според Григорианският календар годишнината от смъртта на Ботев трябва да е на 1 юни. Причина се явява фактът, че 1900 година е високосна, според стария Юлиански календар /в сила до 1916 г./, но не е високосна според новия Григориански календар.

Идеология

Ботев вижда революцията като единственото средство за разрешаване на националния въпрос и освобождение на народа ни. Не възлага в това дело надежди на Руската империя, както личи от публикацията му в редактирания от него вестник „Знаме“ /брой 13 от април 1875 г./, в контекста на проблемите на сънародниците ни в руската част на Бесарабия, където те са подложени на етническо прочистване:

„Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложини със сичката своя ниска строгост и подлость подь законьть на „общата повинностъ“ и, когато ние пожелахме да оставимъ пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да си върнемь въ своето старо отечество, исароводи няколко черни български души за да ни отвърнатъ оть това намерение. Вие ньма да повярвате, ако виж кажа, че вь едно село казаците извьрзаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макарь телитъ не голяль“, не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете ненасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на сельните, испоклаха имъ птаците и добитакътъ и сичкото това премина иснаказанно отъ стрината на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!…

…Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор (гемия) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ¬на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е „да са не раздражават духове¬те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“

Ботев вече е наясно с домогванията на руската държава и опита й да подчини българската национална кауза на своите имперски цели, докато в същия момент двуличната политика на руската дипломация съвсем ясно показва антибългарската си същност.

След януарското въстание в Полша през 1863 г. срещу руския царизъм, подобно на хиляди свои сънародници, Хенрих Дембицки емигрира в Румъния, където се среща с Христо Ботев.

Една от първите му карикатури с текст към нея, написан от самия Ботев е посветена на русофилската организация „Добродетелна дружина“, (виж по-долу, б.а.)

„Произхождение на букурещките нотабили”, в. Тъпан

Карикатурата „Произхождение на букурещките нотабили” представлява магаре, чийто юзди се дърпат от Кремъл, а резултатът ясно се вижда да излиза от задницата на магарето – родните русофили.

Малко по-късно дейците на същата русофилска „Добродетелна дружина“ ще се обявят за създаване на дуалистична турско-българска държава, начело с турския султан.

В друга карикатура – „Тържествено богослужение” Ботев и Дембицки осмиват русофилската политика на „Добродетелната дружина” и техния девиз „Работи и се надявай”.

Една част от ярката публицистичната дейност на Ботев също умишлено остава скрита за българския народ десетилетия наред. Така например в статия, посветена на издаването на българо-сръбския вестникъ „Югославия”, Ботев пише във вестник „Дума” през 1871 г. :

„Нѣма славянинъ юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който би можалъ да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руситѣ, съ осѫществяването на която се поглъщатъ цѣли народности, отдѣлени една отъ друга съ история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цѣло столѣтие болната Полша.”

В статията „Турското правителство иска да си вземе фермана обратно” във в-к „Свобода и Независимость” Цариградь, 12 януарий, Ботев пише:

„Разказватъ, че това спогождение ще да стане за хатъра на генералъ Игнатиева, който се е завзелъ да уварди в. черкова отъ окончателното ѝ разпадане. Азъ ви увѣрявамъ, че това спогождение нѣма да се случи и затова, защото сѫ противни и самитѣ гръцки вѣтрогонци…

…Да ви разкажа сега и единъ анекдотъ. Преди една недѣля едно тринайсеть-годишно турче прободе единъ арменецъ. Когато това турче бѣше извадено предъ честното сѫдилище, то сѫдиитѣ му дали три бѣли меджидиета, десеть аршина платно и единъ чифтъ емении; а когато единъ чуденъ европеецъ ги попиталъ, защо правятъ това, то тѣ му отговорили, че подобни нѣща ставатъ и въ Русия, а Турция е обязана да подражава на европейцитѣ.”

Исторически дневник