Начало Новини Общество Една е Вяра, незаменима

Една е Вяра, незаменима

1939

В Павликени се лансират децата и внуците на определени хора с влияние, което не е честно и справедливо спрямо останалите.

Какъв точно урок преподават общинарите на подрастващото поколение и техните родители?

Едно от децата, които визираме, е внучката на Ганчо Александров, Вяра, която, лансирана от деда́ си, участва във всички градски и общински събития, като че ли други деца на нейната възраст не съществуват.

Навсякъде все Вяра.

Срещу детето нямаме нищо против, то е дете и е прекрасно. Имаме против срещу шуробаджанащината в Павликени и отвъд, която намира изява дори в нещо толкова банално, като това чие дете ще получи изява на сцената на мегдана, и определя живота на хората в града от ранна детска възраст та чак до гроб.

Защо финансово корумпираният, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ Манолов и неговата ялова общинска администрация не дадат шанс и на други деца от общината да участват в тържествените събития на същото ниво? Защо не позволяват на останалите да намерят подобна изява, да добият подобен опит, самочувствие, удовлетвореност, гордост…?

Отговорът е прост – контра на лъжеученията на червената партия, която още властва в общината, и в унисон с нашата недавна комунистическа история като държава, ние, като членове на обществото, в което живеем, съвсем не сме равни.

Измежду нас има богоизбрани, облагодетелствани, заслужили…