Веднага след комунистическия преврат на 9 септември 1944 за няколко месеца без съд и присъда в България са избити около 40 хиляди души… цветът на нацията.
Успоредно с тези убийства се създават концентрационни лагери за политическите противници на комунистическия диктат. Копира се моделът на Сталин. Лагерът в Белене не е първият, но е един от най-зловещите. Наричат го Втори обект. И днес се виждат следите от куршуми, разстрелвали лагеристите.
Историците твърдят, че само в периода между 1944 – 1962 година през така наречените Лагери на смъртта, са минали около 285 хиляди българи. В България е имало най-малко 86 трудово-възпитателни лагери. В тях намират смъртта си хиляди. Противоречиви са числата колко точно са убитите в тях.
През април тази година се навършиха 54 години от разформирането на последните два комунистически концлагера в България – тези край Ловеч и с. Скравена, в които без съд и присъда за няколко години преминават хиляди хора, а стотици са убити.
Трудовата група „Слънчев бряг“ (наречена така от оцелял по чудо лагерник – б. р.) край Ловеч: работна норма на ден начукване и превозване на 15 вагонетки с камъни. Сутрин ставане в 5:00 ч., вечер се работи до 22:30. Придвижването от единия край на кариерата до другия става само тичешком. Независимо, че някои са изтощени до смърт от носенето на камъни, а други бити до припадък, разказва оцелелият Димитър Анестев.
Дажбата храна за денонощие е самун хляб. Сутрин се полага по едно канче отвратително подобие на чай и 50 грама сирене, на обяд и вечер по малко вмирисана супа. Вода се пие от бурета, на дъното на които има тиня. Хората дъвчат трева и листа също като животните.
Всеки новодошъл е посрещнат с 15 удара с гума, пръчка или тояга за аклиматизация. Полуживи хора са хвърляни да мрат при труповете. Ръководители и надзиратели устройват забави, като пускат измършавели до смърт лагерници на прасетата в лагера, които ги разкасват и изяждат живи.
Може би най-жестокият от всички дни в концлагера е 19 юли 1959 г. Тогава началниците на трудововъзпитателното общежитие (ТВО) слагат взривове на кариерата, дават по една цигара на двайсетина души и ги карат да запалят фитилите. Шнуровете обаче били много къси. Момчетата ги възпламенили, но не успели да избягат. Глави, крака, ръце и скали се разхвърчали навсякъде. След минути началникът на лагера заповядал на живите: „Какво гледате, събирайте мършата в газката.“
Думите са твърде слаби, за да опишат садизма, извращенията и жестокостта в лагера на смъртта край Ловеч. Също както в Белене, Бобов дол…
“Като отидох в Белене бях 28-мия човек, за една година станаха 500 – 600 души”, разказа друг оцелял – Никола Белчев. Там са заточвани хиляди, които били “реакционно настроени против новия режим”. Освен бивши депутати, земеделци от партията на Никола Петков, в лагерите на смъртта са изпращани дори младежи между 16 и 18-годишна възраст, само защото родителите им били богати.
Никола Белчев попада в лагерите на 17 години и за пет години е преминал през четири лагера. Баща му и дядо му били най-богатите в Поповска област. “И сега сънувам още и не мога да спя, стряскам се насън”, сподели мъжът.
Хиляди са работили в мини и каменни кариери.
“Двама души трябва да изкопаят и оформят галерията. 12 вагонетки със 7 тона и двеста на ден”, обясни Богдан Ангелов.
Който не изпълни нормата в Богданов дол или в Ловеч е бил пребиван до смърт или каран да стои прав с вдигнати ръце часове наред.
“Големците играят цяла нощ карти и пият и като им скимне кажат на разсилния да ги освободи да лягат. Ама това може да е 12, в 2, в 3, цяла нощ”, допълни Ангелов. Надзирателите организирали битки между хора и гладните прасета в свинарниците, които изяждали живи лагерниците.
Много хора са избити и хвърляни в масови гробове. Такъв е случаят в мина Света Анна край Парник. “Между 180 и 200 души вечерно време са ги карали и са ги блъскали в самата шахта и вентилаторът който е работел…. просто ги е смилал. Доказали сме за около 118 човека”, заяви Добрин Радев.
Никола Белчев преживява лагерите, успява на 40 години да завърши техникум. Създава семейство, но не за дълго. “Накрая се разведох, защото накараха жена ми да им донася, като разбрах и се разведох. Тя дава там едно показание, че аз съм имал връзка с чужденци, че съм се срещал с германци на морето”, каза Белчев.
След Унгарските събития и Пражката пролет отново много хора са изпратени в лагери. Без повод, само защото режимът се тресе. В Белене са пращани и хора, които са отказвали да си сменят имената по време на Възродителния процес през 80-те години.
Делото за лагерите беше образувано от прокуратурата през март 90-та година. То е само за издевателствата и убийствата в каменната кариера край Ловеч, защото за другите лагери няма намерени документи.
Бившият заместник-вътрешен министър Мирчо Спасов, началникът на лагера в Ловеч Петър Гогов, надзирателката палач Юлияна Ръжгева са изправени пред военната колегия на Върховния съд.
Главният прокурор Иван Татарчев тогава ги обвинява в 14 убийства. Месец след началото на процеса Мирчо Спасов умира, а 2002 година делото е прекратено… по давност от Върховния съд. Надзирателката садист Ръжгева се обесва през 2005…
Урок по история за наглите, безсрамните, неуките и невежите. В неделя пак гласувайте за прекръстените палачи и предатели на България, „мобилизирани“, хипнотизирани и под строй.
