Като публична личност, инж. Венцислав Иванов, зам.-кмет на община Павликени, част от яловата администрация на финансово корумпирания, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ Манолов, трябва да е готов да е обект на публично внимание, което внимание с настоящата история фокусираме върху него.
За жалост човекът „Венцислав Иванов“ има сериозни здравословни проблеми, които му пожелаваме да преодолее скоро и успешно.
Неприятното в случая е, че в резултат на тях (дали изцяло или частично не искаме да спекулираме), съпругата му го зарязва и от няколко месеца живеят разделени. Това е една от причините тя да се премести от директор на Селскостопанския техникум и да отиде да работи като учителка в село Върбовка.
Другата неприятна ситуация е че семейството е изгубило едно от жилищата си заради хазарта на малкия си син, който освен, че залага пари, се и дрогира и е затънал финансово.
Още един факт около семейството от преди време, когато инж. Венцислав Иванов беше кмет и „Бар“-ът в града току що беше открит като едно „престижно“ заведение, е че големият син Стоян …СЕ ИЗСРА НА ДАНСИНГА… на „Бар“-а от самодоволство и фукарлък.
„Вижте ме, аз съм еди кой си, баща ми е кмет на този град и мога да си акам където си искам…“, най-вероятно е било част от мисловния процес в празната глава на хрантутника на мама и татко.
Дотук сигурно вече четете с погнуса (а и ние пишем с такава) и се питате каква е целта на този писмен труд. Ето го отговорът, който е под формата на въпрос. Като цивилизовани граждани на нашето общество (знаем за жалост, че не всички сме такива), следва да се запитаме, ако инж. Иванов като човек не може да вкара ред в семейството си, какво прави на зам.-кметското кресло в Общината. Глупави ли са американците и техните политици, които демонстрират успешните си семейства и семейни взаимоотношения, с цел да покажат какво представляват като хора и в следствие да се понравят на широката общественост – техния електорат, с надеждата да бъдат избрани за лидери на своите съграждани? Не са.
Но да продължим историята.
Преди години едни млади мъже с амбиция за бързо забогатяване се намърдаха в управлението на винзавода в Павликени. Тогава пак инж. Венцислав Иванов беше кмет на града и общината. С негова помощ винзаводът се продаде за жълти стотинки и по известната схема след това се разсипа.
Със своя дял от сделката, инж. Венци Иванов си купи акции във ВиК „Йовковци – Велико Търново“ и продължава да събира солиден годишен дивидент като акционер в дружеството.
И… Не можем да му завидим… В светлината на всичко, описано по-горе – кел файда…
Прегрешенията, за да не кажем престъпленията, на инж. Иванов не спират до тук, но за останалите, ще ви разкажем по-късно.
И така… нека Венци знае, че ние знаем, а и не само ние, а и широката публика. Пък и нека тези, които не знаят или не искат да знаят или се правят, че не знаят, да научат и да не си мислят, че Венцислав Иванов е света вода ненапита, нито като човек, нито като управник, нито като политик.
„Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве“ (Лука 8:16-17), „Покайте се, защото приближава царството небесно“ (Мат. 3:2).
„И рече Бог: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Иоан 8:32).
След цитатите от Светото Писание, ще се приземим с народната мъдрост „Не може хем оная работа до края, хем душата в Рая“.
Поуките остават за всички нас (способни на такива или не) – както зрители, така и актьори в този лош спектакъл.
