Мястото, където можете да срещнете най-много дракони, е столицата на Словения -Любляна. Тези митични същества са символ на града и техните статуи, изображения и графики я охраняват отвсякъде. Според местна легенда градът е основан от Язон и неговите аргонавти по пътя към Златното руно. Те преминали реките Дунав и Сава чак до Любляница, където Язон се бил с дракон и го убил.
Любляна е с население около 300 000 души и е основният културен, административен, икономически и финансов център на страната. На нейното място е имало римско селище, наречено Емона, което е било под набезите на различни хунски племена. През 1220 г. получава статут на град и правото на парична единица. В столица се превръща през 1991 г., когато Словения е обявена за независима държава.
Любляна е китно градче, където всичко е на един ъгъл разстояние. Къщите са в стар стил, повлиян от съседките й Австрия и Италия – обагрени в оранжево, червено и охра. Уличките са тесни и с много завои и са осеяни от уютни малки заведения. Обстановката напомня малко на Венеция, все пак Любляна е само на два часа път от Италия.
Не може да отидете в столицата без да опитате традиционното боровинково питие – боровинчек. От вината през ракиите и ликьорите – всичко е направено от този плод. Местните пият основно бира и медовина, като марките “Лашко” и “Юнион” са с по-различен вкус от останалите бирени имена.
Задължителна за туристите е разходката по крайбрежната алея на Любляница. През пролетта гледката е особено красива, защото рекатa минава през целия център и всичко е в зеленина. Двата бряга са осеяни с малки кафенета за отдих.
На метри от реката в идеалния център се намира един от най-известните стари храмове – францисканската църква Благовещение. Разположена е на площад Прешернов от построяването си през 17-ти век. Срещу нея е друга атракция в града – именитите “Трите моста”.
Най-забележителното място в столицата е Люблянският замък. Той е построен по времето на келтите и по-късно използван от римляните за наблюдателница. През прозорците му можете да зърнете статуята на Франс Прешерн. Неговата история го превръща в словенския Ромео. Той се самоубива заради любимата си Юлия, която се омъжва за друг на сила. Срещу паметника на загиналия е и нейният бюст “за да бъдат един до друг поне в смъртта”.
Единствената катедрала в града носи името “Свети Николай”. В бароков стил е църквата “Света Троица” , а в необароков – католическата църква “Свети Петър”. Трябва да се види моста Змийски над Любляница, построен в началото на миналия век; националната библиотека, сградата на националната галерия, кметството с фонтана “Роба” , Националния музей и белият дроб на Любляна – Тиволи парк.
