Чудим се от къде да започнем.
Народно читалище „Христо Ботев – 1888“ в село Върбовка е под пагубната мъртвешка сянка на едноличното и деспотично управление на селския кмет от БСП Антонов. Никой нищо не може да направи без негово знание или съгласие.
Имаше опит преди няколко години да се променят нещата в положителна посока, когато за председател на настоятелството беше избрана г-жа Силвия Дамянова, но всичко се провали точно заради непрекъснатата намеса на Антонов в читалищната работа. В модерните академични среди, както и сред имащите хабер от публична или бизнес администрация, на това пагубно явление му се казва „микро мениджмънт“.
Като разбра, че излизане на глава с Антонов няма, Силвия се оттегли и сега работите съвсем се забатачиха. Край кмета се навъртат едни неквалифицирани, за да не кажем „изкукуригали“ възрастни жени, за да не кажем „баби“, като Пенка Веселинова и Софийка Радева, които са му първи съветнички. Какво могат да го посъветват кмета две кухи лейки, които седят и чакат някой от спонсорите да кихне пари за поредния банкет.
Общинският съветник от БСП Александър Асенов е в ръководството на читалището и самият той преди няколко месеца сподели, че длъжността читалищен секретар е вакантна, тъй като жената, която я заемала се преместила на работа в кметството. Новината се разчу и за длъжността се яви квалифициран кандидат – млада амбициозна жена от Павликени с висше образование и възможности за работа в сферата на културата, с компютърна грамотност и владееща английски език. Да, ама не.
По стар и изпитан комунистическо-шуробаджанашки сценарий, Антонов предпочете да настани там момиче от Върбовка. Някаква си Надка, която не владее много добре български език, но пък с диалектния си турски добре се справя. Едва ли обаче въпросната полу- и недотам грамотна Надка знае някакъв друг език. Не сме сигурни дори дали знае кога е роден и/или убит Христо Ботев, въпреки длъжността, която заема в читалище, носещо неговото име.
Читалищната дейност във Върбовка, както вече казахме, е обсебена от кмета Антонов, а той в старанието си да се хареса чак се престарава, дори се самозабравя. Редица празници са опорочени или превърнати в кич. Принизени са духовни, исторически и културни ценности. Нерядко читалищният салон се ползва за частни банкети и мероприятия.
В същото време, когато хора от селото, събрани в инициативен комитет с цел да предпазят родното си място от предстоящи кариерни дейности, организират общоселско събрание, Антонов им поиска 30 лв. наем за салона. Ама, алоо, другарю Антонов, мискинино неден, то туй събрание в чий интерес е, бре, серсемино? Възмутително!
Да не говорим, че той, кметът, който уж трябва да брани интересите на хората, не се появи на събранието, пък беше обещал дори да го открие. Ами как да се появи – нали после ще му врътнат кранчето концесионерите.
И така с читалищната дейност във Върбовка… Срам и позор. Добре че са учителките в детската градина и директорката на училището Мичева, че да има някаква самодейност в селото. Иначе от около месец читалището е накичено с нова табела с името си. Навярно защото му предстои 130 годишен юбилей тази година. Антонов лично следеше поставянето на табелата с ръце зад гърба и самодоволна физиономия, като че ли кой знае какво постижение е това.
А за юбилея сме сигурни, че на първа линия сред гостите ще е финансово корумпираният, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ на Павликени Манолов, със сигурност ще има софра и край нея ще разнася мощна снага топ готвачката на „кмето“ Ленчето Божанова, а поп Георгиииий ще благославя. Репертоарът е до болка ясен и едва ли ще изненада някой.
Жалко за хубавата читалищна сграда, строена от родолюбиви и трудолюбиви върбовчани. Напълниха я такива невежи като Антонов с чалга, педерастия и простотия.
Жалко за умиращата българщина, жалко за славното минало… Жалко.
И за да си повдигнем духа и да не униваме, да припомним на местния дерибей и душманин на народа, че не толкова отдавна е имал сериозно физическо съприкосновение и ако не се спре и опомни, отново ще има такова, докато не му дойде акъла в кухата селска глава и не спре да мачка, скверни и унищожава съграденото от нашите български предци. На зла круша – зъл прът.
