СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
Отиде си дядо без да се кани,
на стола преметнато елече остана,
изплетено гладко, от два цвята прежда
и баба над него през сълзи нарежда…
Безмълвно, след някоя друга година
горката женица и тя се спомина.
Остана и нейното топло елече
съвсем непотребно на никого вече.
На двамата старци къщурката бяла
и днес ме посреща в лъчи засияла
и още от прага прегръща ме скромен
за двете елечета топлият спомен.
Иваничка Колева
