Начало Новини Изкуство Торлака и „Май ше ни бъде…“ гостуват в Павликени

Торлака и „Май ше ни бъде…“ гостуват в Павликени

694

Той се нарежда както сред най-провокативните автори, така и сред тези, които предизвикват най-много смях. И разбира се – сред най-харесваните. Новата книга на Стоян Николов-Торлака се нарича „Май ше ни бъде…“ и авторът ще я представи в Павликени на 10 май.

“Май ше ни бъде…” е трета част от поредицата след „Северозападен романь“ и “Автономията????“. Трилогията се превърна в една от изненадите на литературния пазар. Книги, написани изцяло на диалект, предизвикаха интереса на хора далеч извън рамките на Северозападна България.

Романите на Торлака определено нямат аналог. Някои го критикуват за прекомерната употреба на диалект, други са недоволни от вулгарния на места език, но мнозинството читатели са тези, които се влюбват в стила му. Сравняват го с Радичков, с Буковски, с Чудомир… Но всъщност няма калъп, в който да могат да бъдат вкарани пъстрите му образи, живият език, неустоимо смешните ситуации и непредвидимите истории. Затова сред най-популярните съвременни български романи се нареждат и неговите.

През миналата година писателят се срещна с четящите хора на Павликени, за да ги запознае с първите две части на трилогията и сега идва ред на „Май ше ни бъде…“. Ще можете да се срещнете със Стоян Николов-Торлака и да послушате северозападен хумор в оригинал на 10 май в Лекционната зала на Народно читалище „Братство“ от 18:00 часа.

Новини и подробности – на Facebook страницата Торлака, както и на фейсбук събитието „Торлака представя „Май ше ни бъде“ в Павликени“.

Читателите за „Май ше ни бъде…“:

– Христо Блажев (из ревюто му на книгата в блога „Книголандия“): “Май ше ни бъде…” е светлината в края на тунела, но не очаквайте мелодраматичен завършек като в народна приказка. Стоян Николов-Торлака не си позволява да подценява читателя и да му предлага захаросан завършек там, дето една люта ракия ще е по-подходяща. Торлака задава и една рамка на възможното – там, дето промяната се счита за невъзможна. Героите му се изправят срещу всичко – работят здраво, бият се, псуват, падат, стават, продължават, те са първопроходници в този северозападен романтико-реализъм: жанр, в който хем си знаем, че нещата са зле, хем това е само стимул да бъдат променени.“

Петя Матина: „Дочетох я преди 3 минути и още не мога да дойда на себе си. Има надежда у тая книга, има и носталгия. Много ми се прииска да си ида на село, ама много! Да мина по моста, да ми замирише на орехова шума, да чуя как шуми реката, да тропна портата и баба да рече „Петьоо, койо време стана, та си не довааш?“…Очарована съм от книгата, от умението на автора да ми покаже до болка познати и мили картинки. Да опишеш Северозападния Балкан на южняци е трудно за мен. Торлака го прави с лекота и по тази причина чета книгите му. Сякаш говори лично на мен, с моите думи, като моите хора, като приятелите и семейството ми. Книгата е откровение за този, който иска да разбере.“

Мария Кендичева: Пестих я. Мноооого я пестих, но… уви, свърши! И да, тази наистина беше най-смешната, най-духовитата и най-подходяща за скорошен прочит с децата. До преди да излезе третата част бях сигурна, че голямата ми любов ще си остане „Северозападен романь“. Там се влюбих в героите, в историята, в Северозапада (без дори да съм била там). Някак „Автономията????“ ми дойде по-натоварена откъм политика. -) Но… Сега дочетох „Май ше ни бъде…“ и… Още си я „примлясквам“. Като след добра вечеря. Не знам. Не може ли човек да има две любими? Благодаря, Стояне!“

– Александър Петров: „Май ше ни бъде…“ е идеалният завършек. Също така е мехлем за раните, които нанесе „Автономията????“. „Май ше ни бъде…“ е смешна, ама толкова смешна, че на моменти се смеете така, че искате да прочетете какво става нататък, но физически не е възможно. Забавните моменти обаче не са писани за сметка на дълбоката и силна история. Познатите герои преминават нови изпитания, учат се, борят се, успяват, провалят се, но с торлашки устрем продължават с рогата напред.“

С пожелание за приятен ден,

Издателство
Попов мост