С възпоменателна церемония, минута мълчание, поднасяне на венци и заря Павликени отбеляза 144 години от гибелна на поета и революционер Христо Ботев.
За официалното поклонение пред паметта на всички, загинали за свободата и независимостта на България, присъстваха „кмето“, неговото протеже председателят на Общинския съвет, общински съветници, общественици и гости.
На площад „Свобода“ бяха граждани, дошли да почетат паметта на националните герои. По време на официалното събитие бяха спазени всички разпоредби за безопасност на присъстващите.
„Отбелязваме тази дата в годината, в която се наложи да дадем малко от свободата си в името на това цялата наша общност да се спаси от непознат досега „враг“. Нека си спомним за стотиците храбреци, които се бориха, за да имаме днес свобода и човешки права“, каза в традиционно празнодумното си слово „кмето“. Явно не знае, че за свободата ни са се борили милиони и са загинали не стотици, а стотици хиляди. Той цитира и думите на големия поет и революционер „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“.
„Преди 144 г. народът ни преживява национален подем, през който множество хора повярват в идеята за свобода и решават на всяка цена да я постигнат. Паметта на всички тези храбри наши предци почитаме днес“, допълни още „кмето“, който гради руски паметници на нашите „освободители“ от турско робство, за които бяхме нищо повече от една „задунайска губерня“. И то окупирана.
Пълна пародия и трагедия.
Венци и цветя поднесоха официалните гости, училищата и други обществени и политически организации. В края на честването градският площад бе озарен от традиционната за този ден заря.
Датата 2 юни е била съкровен ден на преклонение пред героите за много поколения преди нас. В този ден коленичим пред славния и истински подвиг на Христо Ботев и хиляди смели български мъже, който доведе до освобождаването на България.
Със саможертвата си те ни дадоха пример, че обединени можем да постигаме целите си, че животът няма смисъл без идеали, че личното благо е по-нищожно от общото.
Днес трябва повече от всякога да вземем поука от постъпките на нашите герои. Да славим завета на Ботев не с думите, а с делата си!
Поклон пред подвига на героите!“
Христо Кавалски Председател на Общински съвет – Павликени
На 05.06.2020 г. (петък) от 05:00 до 07:30 ч. в гр. Павликени ще се извърши пръскане срещу листоминиращ молец на кестеновите дървета, находящи се на пл. „Свобода”, бул. „Руски” (пред магазин „Абсолют +“), ул. „Трети март”, ул. „Гоце Делчев”, ул. „Деветнадесети февруари”, ул. „Георги С. Раковски” и ул. „Климент Охридски”.
Пръскането ще се извърши от фирма „Килъри” – гр. Велико Търново, с биоцид – Димилин и Акаризин.
Ще се използва генератор за студен аерозол, монтиран върху пикап.
Община Павликени призовава гражданите да не паркират автомобилите си под и в непосредствена близост до дърветата (кестени), за да не се възпрепятства обработката.
Кражба на череши са разкрили служители на полицейското управление в Павликени. Това съобщиха от ОДМВР – Велико Търново.
Сигналът за кражбата е получен вчера в полицейското управление. По данни на тъжителя от овощна градина в землището на Бяла черква е извършена кражба на 19 касети с череши по 8 кг.
От проведените незабавни действия по разследването е установено, че извършител на деянието е 56-годишен мъж от Севлиево, известен на полицията и осъждан.
Откраднатата стока е установена и върната на собственика.
Материалите по случая ще бъдат докладвани в Прокуратурата.
Полиция и жандармерия тази сутрин блокираха павликенските села Върбовка и Димча, както и град Сухиндол.
Микробуси с надпис „Жандарерия“ бяха застанали на входовете и изходите на населените места. Това е поредната специална операция на МВР и на прокуратурата, която е насочена срещу битовата престъпност.
Обект на проверките са извършителите на обири и грабежи, както и укриващи се лица с влезли в сила ефективни присъди и такива, обявени за издирване у нас и в чужбина. До обяд в трите населени места са задържани осем души. От полицията все още не са подали информация за акцията.
Според местните жители обаче, всички задържани са лица с криминално минало, които имат отношение към извършени грабежи.
На 2 юни 1951 г. в Сливенския балкан се състои легендарният бой на 106 горяни начело с последния славен сливенски войвода Георги Търпанов, наречен от народа Бенковски ,срещу 14-хилядна армия от милиционери и войници. Търпанов е легендарен горянски командир, патриот и антикомунист, борец за освобождението на България от комунистическо робство, въстанал с оръжие против комунистически режим и съветската окупация, ръководител на Втора Сливенска горянска чета – една от най-големите в историята на антикомунистическата въоръжена съпротива в България.
Георги Маринов Стоянов е роден през 1915 г. в с. Михайлово (днес Желю войвода), Сливенско. Живял в село Тополчане. Той е виден горянски командир, контролирал през 1950-1951 г. Сливенския балкан и селата там.
Да въстанеш по това време с оръжие в ръка срещу въоръжената до зъби комунистическа власт за защита на своето име, чест, достойнство, имот, собственост – права, брутално погазени от комунистите след 09.09.1944 г. е истински подвиг! Да водиш успешни боеве с малобройни сили означава, че си безгранично смел.
Командирските умения на този истински Сливенски войвода са безспорни, а успехите на четата му – големи и получават широк отзвук дори в чужбина. В края на май 1951 г. радио „Горянин“ съобщава, че в Сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам.
Комунистическата власт е уплашена. 14-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов. В ядрото на силите на МВР била елитната дивизия на Вътрешни войски, наброяваща 7,000 човека. В нея имало дори танков батальон и дори дивизион „Катюши“. В битката, преминала под прякото наблюдение на другаря Вълко Червенков, участват и авиодивизион, артилерийски полк и мотострелкови полк. Операцията командва вътрешният министър другарят Георги Цанков.
Голямата блокада на Сливенския Балкан е предприета на 01 и 02.06.1951 г. Масираният артилерийски обстрел, съчетан с въздушни удари, не постигнал целта си срещу отряда от 106 горяни начело с Георги Търпанов. Някои от горяните са избити, а другите заловени, осъдени на смърт и разстреляни. Общо убитите горяни при блокадата са 40 души. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда. През следващите дни били унищожени в сражения или разстреляни на място според различни данни между 200 и 250 души. Горяните успяват да изнесат всички свои ранени.
Командирът Георги Търпанов получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Спасява половината от личния си състав!
Няколко седмици по-късно четата на Георги Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка. Едва в края на 1951 г. Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 02.12.1951 г. Остава да блести името му и подвига за България. Дълги години името му е забравено, а целият му род е репресиран.
На 21.12. 2016 г. президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Георги Търпанов с орден “За гражданска заслуга“ I степен за защита на човешките права и свободи и за съпротива срещу тоталитарния комунистически режим.
Публикуваме следните редове, за да припомним, че утре, 2 юни, 2020, псевдо морални, псевдо религиозни и откровено русофилистични тъжни актьори на павликенската политическа сцена ще поднасят венци и цветя, ще четат високопарни речи, най-вероятно написани от платени драскачи, ще вдигат костите на Ботев и останалите борци за свободата на България, прозрели смъртоносната подлост на имперска Русия и нейната неуморна антибългарска политика още преди повече от 150 години.
Ако тези, надупени пред Русия предатели, гравитиращи около съветското посолство в София, пишещи хвалебствени писма до диктатора Путин, имаха доблест, родолюбие и бяха достатъчно и навреме образовани, щяха да скъсат партийните си книжки, да посипят празните си освинени глави с пепел, и да молят простия народ за прошка коленопреклонно.
Но, не, това няма да се случи. Пак ще ни лъжат в очите, мнозина ще повярват за кой ли път, ще се наснимат едно хубаво, а за десерт, заря…
Трагедия… местна и национална…
Вечна памет на загиналите герои и позор, за безродниците, трупащи актив за сметка на саможертвата им и продължаващи да работят против България, поставяйки се в услуга на нестихващата руска агресия против държавата ни.
.
.
Априлско въстание и гибел
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК, под ръководството на Ботев, започва подготовката на въстание и в България. За тази цел той е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това, в края на 1875 година, Ботев подава оставка, но без да се отказва от революционна дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет, Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.
На 1 юни (20 май стар стил) 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина.
След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му – 2 юни /по нов стил от 1916 г./. Тази традиция е запазена и до днес, макар че според Григорианският календар годишнината от смъртта на Ботев трябва да е на 1 юни. Причина се явява фактът, че 1900 година е високосна, според стария Юлиански календар /в сила до 1916 г./, но не е високосна според новия Григориански календар.
Идеология
Ботев вижда революцията като единственото средство за разрешаване на националния въпрос и освобождение на народа ни. Не възлага в това дело надежди на Руската империя, както личи от публикацията му в редактирания от него вестник „Знаме“ /брой 13 от април 1875 г./, в контекста на проблемите на сънародниците ни в руската част на Бесарабия, където те са подложени на етническо прочистване:
„Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложини със сичката своя ниска строгост и подлость подь законьть на „общата повинностъ“ и, когато ние пожелахме да оставимъ пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да си върнемь въ своето старо отечество, исароводи няколко черни български души за да ни отвърнатъ оть това намерение. Вие ньма да повярвате, ако виж кажа, че вь едно село казаците извьрзаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макарь телитъ не голяль“, не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете ненасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на сельните, испоклаха имъ птаците и добитакътъ и сичкото това премина иснаказанно отъ стрината на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!…
…Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор (гемия) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ¬на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е „да са не раздражават духове¬те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“
Ботев вече е наясно с домогванията на руската държава и опита й да подчини българската национална кауза на своите имперски цели, докато в същия момент двуличната политика на руската дипломация съвсем ясно показва антибългарската си същност.
След януарското въстание в Полша през 1863 г. срещу руския царизъм, подобно на хиляди свои сънародници, Хенрих Дембицки емигрира в Румъния, където се среща с Христо Ботев.
Една от първите му карикатури с текст към нея, написан от самия Ботев е посветена на русофилската организация „Добродетелна дружина“, (виж по-долу, б.а.)
„Произхождение на букурещките нотабили”, в. Тъпан
Карикатурата „Произхождение на букурещките нотабили” представлява магаре, чийто юзди се дърпат от Кремъл, а резултатът ясно се вижда да излиза от задницата на магарето – родните русофили.
Малко по-късно дейците на същата русофилска „Добродетелна дружина“ ще се обявят за създаване на дуалистична турско-българска държава, начело с турския султан.
В друга карикатура – „Тържествено богослужение” Ботев и Дембицки осмиват русофилската политика на „Добродетелната дружина” и техния девиз „Работи и се надявай”.
Една част от ярката публицистичната дейност на Ботев също умишлено остава скрита за българския народ десетилетия наред. Така например в статия, посветена на издаването на българо-сръбския вестникъ „Югославия”, Ботев пише във вестник „Дума” през 1871 г. :
„Нѣма славянинъ юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който би можалъ да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руситѣ, съ осѫществяването на която се поглъщатъ цѣли народности, отдѣлени една отъ друга съ история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цѣло столѣтие болната Полша.”
В статията „Турското правителство иска да си вземе фермана обратно” във в-к „Свобода и Независимость” Цариградь, 12 януарий, Ботев пише:
„Разказватъ, че това спогождение ще да стане за хатъра на генералъ Игнатиева, който се е завзелъ да уварди в. черкова отъ окончателното ѝ разпадане. Азъ ви увѣрявамъ, че това спогождение нѣма да се случи и затова, защото сѫ противни и самитѣ гръцки вѣтрогонци…
…Да ви разкажа сега и единъ анекдотъ. Преди една недѣля едно тринайсеть-годишно турче прободе единъ арменецъ. Когато това турче бѣше извадено предъ честното сѫдилище, то сѫдиитѣ му дали три бѣли меджидиета, десеть аршина платно и единъ чифтъ емении; а когато единъ чуденъ европеецъ ги попиталъ, защо правятъ това, то тѣ му отговорили, че подобни нѣща ставатъ и въ Русия, а Турция е обязана да подражава на европейцитѣ.”
