Единственият социализиран каптаж от римско време у нас се намира в павликенското село Мусина, съобщи за БТА археологът Калин Чакъров, който от няколко години събира доброволци и съмишленици, за да популяризира интересното съоръжение.

Каптажът в село Мусина е изграден заедно с построяването на римския град Никополис ад Иструм, който се намира на 20 километра от водоизточника. Градът Никополис ад Иструм е създаден през втори век, след дакийските войни на император Траян в чест на неговите победи.

Древните хидроинженери са установили, че реката около града е на по-ниско ниво, затова решили да вземат водата от извор, който е на по-високо ниво и има постоянен дебит, с добри питейни качества. Изворът, който са избрали, се намира пред входа на Мусинската пещера и дава началото на река Пещерска, която извира от  пещерата.

Римляните са го „уловили“ и са направили осмоъгълен резервоар, изграден от големи каменни блокове, с обем около десет кубични метра. От резервоара е тръгвал двайсеткилометров зидан канал, който е отвеждал водата до Никополис ад Иструм. Съоръжението е било както надземно, така и подземно, а аркадата над река Росица е подобна на тези, запазени в Испания и във Франция, уточни археологът.

Районът около пещерата в Мусина и около извора е обитаван още от праисторическите времена. Доказателство е откритата керамика в пещерата, датирана от Бронзовата епоха.

Археологът, заедно с кмета на населеното място Христо Иванов и доброволци са поставили информационна табела, която разказва за историята на обекта през годините и показва снимки от миналото и днес. Табелата е с текстове на български и на английски език и съдържа в синтезиран вид полезна информация, свързана с разкопките на обекта, със съществуването на мелниците около каптажа през Възраждането и спецификите на природните феномени наоколо. На табелата има и карта с обекти от историческото и природно наследство от Дунава до Стара планина. Картата дава добра ориентация и посочва GPS-координатите на близките обекти.

Според Чакъров информационната табела ще бъде от полза на всички посетители на Римския каптаж и Мусинската пещера в разходките и наблюденията им.

Мусинската пещера в картираната си част е с дължина 380 метра. През 1972 година пещерата е обявена за природна забележителност, проучена е  от водолази през 80-те години, а през последните години е място, където млади хора се запознават с популацията на прилепите, посочи кметът на селото Христо Иванов.

Мястото е достъпно и приятно за туристите както през почивните дни, така и през седмицата заради прохладата, интересната история и кътовете за отдих. Кметът на населеното място отбеляза, че във всички инициативи, свързани с популяризацията и социализацията на обекта през годините, са участвали учени, доброволци, представители на бизнеса и местната власт. Като пример той посочи, че финансирането на част от съоръженията и табелите е предоставено от Община Павликени, но в монтажа, почистването и освежаването са се включили доброволци и бизнесмени, което е добър пример за сплотяване на общността.

Видео репортажът може да бъде видян тук.

Започват геофизични проучвания на земеделски земи около Античния керамичен център край Павликени.

Целта на проекта е да бъде установено докъде се е простирал един от най-големите керамични центрове – производител на строителна, битова и художествена керамика в провинциите Долна Мизия и Тракия в Римската империя, съобщи ръководителят на проекта – археологът Калин Чакъров от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Той припомни, че през 70-те години на миналия век археологът Богдан Султов разкрива близо десет хиляди квадратни метра от терена със запазени пещи, както и римска вила рустика, изградена от края на първи век. Находките са социализирани, а обектът е превърнат в музей на открито.

Според изследвачите теренът, в който се е развивало керамичното производство и други занаяти, в тази част на Римската империя, е много по-голям и попада в днешни земеделски земи.

Целта на геофизичното проучване е да се очертаят GPS-координатите на места с концентрация на археологически материал, неизследвани досега, посочи Чакъров. Той уточни, че проучванията ще започнат в началото на октомври, когато продукцията върху двата земеделски масива бъде прибрана. 
По думите му преди три години при оран в една от нивите била открита некрополна плоча със запазен текст на латински език, което дава надежда на изследователите да попаднат и на други интересни находки, които в бъдеще да бъдат проучени детайлно. 
Финансирането от 10,000 лв. е осигурено от Министерството на културата.