ОУ „Бачо Киро”
В тъмната и мрачната епоха на националното робство и социален гнет, създаването на училище в Бяла черква е голям подвиг, велико прозрение за ролята на училището в бъднината на народа ни, най-ярка проява на непокорния български дух и националното съзнание. В просветно отношение Бяла черква в миналото е заемала едно от първите места в тогавашната Търновска околия. Бяла черква е била духовно средище и разсадник на просвета и образование на почти половината от селата в бившата Търновска околия.
До 1835 г. обществено училище в Бяла черква не е имало. Децата са учили по къщите. Сведение за първото обществено килийно училище има от 1835 г. Средствата за неговото изграждане са дадени от Илю Чорбаджи от Копривчица – чичо на революционера Тодор Каблешков.
Пръв учител в новоизграденото училище станал Дионисий Казака. Той учел децата на четмо и писмо, смятане и по-късно на славянска граматика.
През 1858 г. било изградено ново училище. То било голяма двуетажна сграда с пет стаи на втория етаж и три дюкяна на първия. Издигало се в центъра на селото на мястото на сегашната църква и камбанария. За времето си тази сграда била най-голямата и най-хубавата. През 1860 г. тази сграда било открито взаимно новобългарско училище, в което идвали да се учат и деца от околните села.
От 1835 г. до Освобождението в Бяла черква са учителствали повече от 10 учители. В списъка на учителите, учителствали до 1876 г. се нареждат имената на: Дионисий Казака, Кръстю Василев от Велико Търново, даскал Янко и даскал Цачо от Дряново, куцото даскалче Георги от Габровските колиби, Иван Овчаров от Шипка, Драгия Ненов, поп Димитър, Цанко Райков, Бачо Киро Петров, Васил Петков, Райчо Иванов, Атанас Дончев, Ганьо Стоянов, Ирина Бачо Кирова – всичките от Бяла черква.
През 1840 г. даскал Цачо донесъл Паисиевата история от Дряново и я преписал в училището. Най-голям принос за издигане на училището и за общото културно развитие допринесъл народният учител, общественик и революционер Бачо Киро Петров. От 27 учителски години 16 са в родната Бяла черква. Дейността му като учител е високо оценена от неговите съвременници, за което свидетелстват дописките в периодичния печат.
1874 г. – в Бяла черква се открива самостоятелно девическо училище по инициатива на Бачо Киро. Девойките трябва да се учат, за да могат добри майки и възпитават достойни синове, които да работят за общото дело. Само тогава отечеството може да се освободи от тежкото робство. Първата учителка била Ирина Бачо Кирова.
През 70-те години настъпил нов подем в развитието на народното училище, чрез въвеждането на звучната метода и класно-урочната система на обучение. Бачо Киро бил един от първите, които с голямо усърдие ги изучавал и прилагал. За общия културен и просветен разцвет на селището безспорно огромно влияние оказва училището с добре подготвените и патриотично настроените учители.
Голяма роля за общото културно развитие на Бяла черква след Освобождението допринасят училището, читалището и различни други организации и дружества. До 1876 г. в селото имало основно и класно училище. След Освобождението двете училища продължили да работят и се развиват. През 1889 г. е построено четвъртото по ред училище. Изградено е от камък и тухли на един етаж с девет стаи.
От 1889 г. до 1913 г. тук се учили учениците от началното и класното училище. През 1920 г. то е надстроено с втори етаж, на който се учели учениците от прогимназията.
През 1912 – 1913 г. е построена самостоятелна сграда за основно (начално) училище. Това е петото по ред училище – голяма двуетажна сграда, строена със средствата на общината. От 1913 г. в него останали да учат децата от основното училище, а в сградата, строена през 1889 г. и достроявана през 1920 г. се учели учениците от прогимназията. От 1913 г. училището носи името на Бачо Киро Петров. В сградата на прогимназията по-късно се помещавала непълната смесена гимназия, която носела името на Цанко Церковски. До 1935 г. в Бяла черква са построени пет училища, от които първите три са съборени като неподходящи.
В основното (началното) училище учителствали предимно учители от Бяла черква: Антон Кожухаров, Димитър Иванов, Йоаким Василев, Димитър Куев, Трифон поп Гавраилов, Ангел Бакев, Ильо Ганчев, Теодосий Бачо Киров и др.
В края на XIX в. и началото на XX в. постъпили нови добре подготвени учители от Бяла черква и други съседни села. Това са: Иван Петков, Райко Кожухаров, Петър Стоянов, Йосиф Петков, Крум Цочев, Тодор Луканов, Жвко Петров, Григор Киров, Владимир Илиев и Пена Генчева – всичките от Бяла черква. От други селища са учителствали: Евдокия Генова, Мария Панайотова, Екатерина Аврамова, Мария Георгиева, Елена Панайотова, Вера Михайлова от Търново ; Рада Иванова и Васил Мавликов от Габрово. След 1918 г. педагогическа дейност развивали: Цветана Цачева, Живка Русанова, Правдина Захариева, Йордан Русанов, Иван Ппенчев, Димитрина Николаева и Здравко Бакалов.
Класното училище в Бяла черква е открито през 1874 г. То е прекъснало дейността си през 1876 и 1877 г. и е възстановено отначало с един, а после с два и с три класа. От 10.09.1892 г. то имало три класа със 101 ученика. От тях 39 са от Бяла черква, а останалите от околните села. Почти през всичките години от Освобождението до 9 септември 1944 г. в прогимназията на Бяла черква са се учели ученици от съседните села, дори от ловешко, свищовско и севлиевско. Училището притежавало голяма библиотека.
През 1928 г. училището станало смесена районна прогимназия с 6 паралелки и 8 учители. Директор на прогимназията бил Иван Райков.
Към прогимназията имало създадени две дружества: „Въздържателно” и „Червен кръст”, ръководени от учителите Дончо Йосифов и Мария Несторова. В тях участвали 147 ученика. През 1917 г. била създадена ученическа спестовна благотворителна каса с председател Иван Райков Бойчев.
От 1934 до 1937 г. в състава на белочерковското училище влизали учители не само от Бяла черква, а и от селата Вишовград и Росица.
През 1914 г. смесената прогимназия престанала да съществува и на 22 август била открита непълна смесена реална гимназия. Тя продължила да работи цели 20 години и е закрита след преврата на 19 май 1934 г. Както прогимназията, така и непълната смесена гимназия са били средищни. Непълната смесена гимназия е била средищна и тук идвали да се учат ученици от съседните села. Най-много ученици имало през учебната 1920 / 1921 г. – 219 ученици, от тях 91 от Бяла черква. Пръв нейн директор е бил Йосиф Христов, а след него Илия Димитров, Иван Райков, Васил Салабашев, Минчо Зидаров и Камен Абрашев.
През 1918 г. по предложение на директора Н. Грънчаров е организирано ученическо дружество за наука и възпитание „Бачо Киро”.
В началото на 1920 г. в Бяла черква е разкрит учителски институт за подготовката на редовни прогимназиални учители с двегодишен курс на обучение и с две групи: историко-филилигически отдел и физико-математически отдел. Институтът съществува три години. Закрит е след Деветоюнския преврат през 1923 г. Директор е бил Илия Димитров от Бяла черква. В този институт учителствал Тодор Павлов. Той оставил незаличими следи и спомени сред възпитаниците си и населението. Тук учителствали още: Петър Калканджиев, Стефан Димитров, Мария Илиева, Димитър Петрушев и др. Завършилите добивали права на редовни прогимназиални учители. Възпитаници на института били Илия Иванов – режисьор в Софийската народна опера, Бочо Бочев – диригент на хор „Бодра смяна” и др.
През 1927 г. в Бяла черква отворило врати специално коларско училище, което работило до 1932 г. В продължение на пет години то подготвяло ученици за майстор-колари. Помещавало се в дюкяна на Георги Марков Калчев и Цанко Станев. Негов директор бил Никола Добрев от Разград, а учители – белочерковците Никола Личев, Георги Антонов, Иван Енев и др.
В Бяла черква през 1934 г. е открита лятна детска градина, една от първите в Павликенския край. На 1 март 1937 г. е открита детска градина за предучилищна възраст с 42 деца. Първите детски учители са били: Вера Щерева Бъргазова от Русе, Донка Ангелова Петрова от Плевен, Целина Цачева, Анка Досева и др.
Учителите от Бяла черква били обединени и членували в Павликенското околийско учителско дружество. Основано било по инициатива на Антон Цачев и Ангел Генов Бакалов от Бяла черква. На 20 март 1894 г. те изпратили покана до учителите в Павликенска околия, която била отпечатана в „Селски вестник”, издаван в с. Мусина от Гено Недялков. На 10 април 1894 г. в Бяла черква е свикана сбирка на учителите от Павликенска околия, съчетана с местния събор. Разискван е въпросът за основаването на дружество и за неговият характер. За председател на дружеството е избран Антон Цачев от Бяла черква.
В наши дни с изменение на изискванията в училището се измениха и методите и формите на обучение. Това налага подобрение на материално техническата база.
Училището разполага с компютърен кабинет, физкултурен салон, спортни площадки за баскетбол, волейбол, хандбал и футбол.
Възпитаници на Основно училище „Бачо Киро” са: Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Алескандър Бурмов – първият ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, проф. Иван Панчев, проф. Георги Атанасов, проф. Георги Петров и др., както и мното научни работници, лекари, инженери, агрономи, учители, журналисти и др.
Днес, от върха на 177 години от раждането на белочерковското училище, ние днешните потомци, разбираме с ум и сърце смисъла на това велико дело, което се въплътило трайно в историята и душевността на народа. Към това училище ние се отнасяме с уважение и дълбок синовен поклон.
За контакти:
Радка Илиева Станева
директор
СУ „Бачо Киро“
ул. „Бачо Киро“ №65
Бяла черква 5220
Тел.: +359-613-4-25-12
E–mail: ou_bacho_kiro@abv.bg
URL: ou-bkiro-bcherkva.com
