Наркотични вещества иззеха служители на РУ – Павликени.
Вчера в Павликени при проверка на 19-годишния Д. Д. от гр. Бяла черква е установено и иззето пликче, съдържащо суха листна маса, която при полеви наркотест е реагирала на канабис. Наркотичното вещество е с тегло около 1 г.
По случая е започнало бързо производство.
51-годишен мъж от Павликени е спукал една от гумите на лек автомобил „Опел Вектра“, паркиран пред жилище в града, установиха местни криминалисти.
Деянието е извършено на 27 срещу 28 февруари. От проведените действия по разследването е изяснено, че извършител е А. Т., известен на полицията и осъждан.
Материалите по случая ще бъдат докладвани в прокуратурата.
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Приказки за Баба Марта
Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Празници на Баба Марта
На празниците ѝ се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ѝ са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени, и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ѝ. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (Младенци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.
Пърлене на Баба Марта
Българският празник „Пърлене на Баба Марта“ се празнува в края на зимата, последната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.
1 март
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.
Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Република Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.
История на обичая
Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Република Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.
Осъвременената традиция на 1 март
Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и щастие.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.
25 март (Благовец)
В народната традиция празникът е свързан с поверия и практики относно змиите, кукувиците и мечките, за които се вярва че пристигат или се събуждат и излизат точно на този ден. Баба Марта е тяхна господарка.
В Северна България се извършват обреди, почитащи змията-стопанин на дома – оставя ѝ се храна на прага на къщата. Главата на змия, убита на Благовец се смята за лековита.
В цяла България са известни ритуали за гонене на змиите и гущерите. Помитат се дворовете, и сметта се запалва. Децата прескачат огньовете за здраве. На някои места се обикаля къщата със запален парцал. Жените и децата дрънкат с маши и ръжени по големи метални съдове, и произнасят магически формули от рода на „Бягайте змии и гущери, Благовец ще ви затисне (Благовец ви гони)!“
Смята се, че на Благовец идват прелетните птици. Специално се очаква кукане на кукувица, като по броя на кукането се гадае за продължителността на живота. Хората се стараят да носят със себе си пари и хляб, за да бъдат сити и имотни, ако ги закука кукувица. С кукането на кукувицата се вярва, че идват и самодивите. Младите моми не излизат рано сутрин, за да не срещнат самодива.
Комерсиализация на празника
През последните няколко години се наблюдава тенденция към комерсиализация на празника. От средата на февруари започва масова продажба на мартеници на оживени публични места, особено интензивна в големите градове. Традицията на ръчно изплитане на мартеници се измества от изнесено производство в Китай, от което се възползват повечето търговци с цел реализиране на по-високи печалби, тъй като произведените в Китай мартеници са до няколко пъти по-евтини от останалите на пазара. Сред богатото разнообразие на видове мартеници се забелязват и (кичозни, нетрадициони) с образите на известни поп-фолк изпълнители, а дори и с лика на популярния политик Бойко Борисов,а също и на приказни и анимационни герои.
В последните месеци зле обмислени действия на Министерството на здравеопазването, НЗОК и Народното събрание, рязко се затрудниха и влошиха условията ни работа. Трите институции постоянно въвеждаха и въвеждат административни затрудения в работата на общопрактикуващите лекари. Тези допълнителни административни дейности отнемат от времето и влошават силно количеството и качеството на работата ни.
Натоварването на общопрактикуващите лекари да извършват и заплащат социалната политика на правителството, недостатъчното финансиране на дейността ни, което е почти два пъти по-ниско от заложеното в „Националната здравна стратегия 2020“ и неспазването от страна на МЗ на редовното изплащане на доплащанията за потребителските такси, ни пречат да оказваме ефективна медицинска помощ на пациентите си.
Наложително е МЗ, Народното събрание и НЗОК да изпълняват задълженията, които са поели в „Националната здравна стратегия 2020“ .
Нашите искания:
Подкрепямe протеста на общопрактикуващите лекари в София, които по същото време ще са пред Министерството на здравеопазванетo!
Преустановяваме работа за един час от 12:00 до 13:00 ч. на 1 Март, 2018 г.
Успех, колеги!
СТАРИЯ ЦИГУЛАР
Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.
Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.
Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач –
стареца немощно става.
И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.
Там – от скованата в мраз висина –
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.
А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.
Христо Смирненски
Водач, употребил наркотични вещества, установиха служители на Районното управление в Павликени.
Снощи в 20:15 ч. в Бяла черква е извършена проверка на лек автомобил „Опел Корса“, управляван от 29-годишната Н. К. от същия град. При проверка на водача за употреба на наркотични вещества, апаратът е дал положителна реакция на амфетамин. Н. К. е отказала кръвна проба.
Срещу нея е започнато бързо производство.
Вчера в с. Върбовка е извършена проверка на каруца, превозваща около 1.00 пространствен куб. м. дърва за огрев, без горска марка и разрешително за превоз. В хода на проверката е изяснено, че дървата са незаконно отнети от землището на селото и са общинска собственост.
Материалите по случая ще бъдат докладвани в прокуратурата.
