Дневна доза хумор
Попада куршум точно в сърцето на агент 007.
Отваря очи и вижда пред себе си достопочтен джентълмен.
– Бонд – представя се агент 007 – Джеймс Бонд.
– Петър. Свети Петър.
Попада куршум точно в сърцето на агент 007.
Отваря очи и вижда пред себе си достопочтен джентълмен.
– Бонд – представя се агент 007 – Джеймс Бонд.
– Петър. Свети Петър.
„Някъде на дъното – добре заровени надежди – до забрава;
Перфектно наредени планове, удушени в тясно пространство;
Между четири стени – вкопани мечти, останки от минало…
Всичко – педантично подредено, с натрапчив вкус на сбогуване.
Един Живот, заключен в куфар…“
Валери Жино
В навечерието на циганската Нова година – Банго Васил, деца сурвакаха за здраве кмета и администрацията в Павликени. Кметът на Община Павликени инж. Емануил Манолов по традиция посрещна малките гости. Те са ученици от училищата – СУ „Бачо Киро“ и ОУ “Климент Охридски“ в Павликени, както и ОУ „Бачо Киро“ в Бяла черква, водени от своите преподаватели и образователните медиатори към Център „Амалипе“ – Александър Асенов и Стефан Стефанов.
Сурвакарите наричаха за здраве и берекет. По думите на Стефанов малчуганите са представители на различни етноси – миллет, бургуджии, рудари и наричат на своя език за здравето на своите домакини. “Сурва, сурва година, да е мирна и честита. Идва Банго Васил, който ви пожелава много здраве, щастие и берекет във Вашата къща. Да сте усмихнат, да се радвате на хубава година, да се разбираме“, пожелаха децата и с усмивки потупваха павликенските управници по гърбовете със саморъчно украсените сурвачки. Малките сурвакари получиха традиционните дребни парички и торбички с лакомства за старанието си да спазят традицията на Банго Васил.
Инж. Манолов поздрави децата за желанието, с което спазват българските и циганските обичаи.
„Ако един човек не пее, това не означава, че не може да пее, може просто да не знае думите.“
индийска поговорка
От началото на 2016 г. читалището в гр. Павликени е с ново настоятелство. Любопитен е неговият състав:
Да се чуди човек това читалище ли е или политическо свърталище на червени пишман политици от БСП.
На Отчетно-изборното събрание тогава присъстваше цялата рода на „кмето” Манолов, както и голяма част от „партийния елит“ на БСП в общината. Ето го резултатът от гласуването. И както се казва в една Българска поговорка „Каквото посееш това ще пожънеш”. Павликенската общественост скоро ще разбере каква жътва я чака.

В едно свое интервю за вестник Янтра Днес, секретарят на читалището, партийният функционер Петър Петров – отявлен и дългогодишен алкохолик, който се напива буквално до напикаване /били сме свидетели на подобна сцена на пл. Свобода/, и си позволява да упражнява сексуален тормоз над привлекателни млади жени, които влязат в полезрението му, използвайки „влиянието“ на мижавия си селски служебен пост, като опипва телата им /докато „танцува“ с тях блус отново и отново и отново и отново и отново на поредния общински запой/ и да обсъжда публично и в детайли, достойни за сценарий на хард порно филм, вулгарните си сексуални фантазии спрямо обектите на сексуалните си фиксации и тормоз – на коя какво щял да и́ мачка, лиже и т.н…., та тази пияна, дърта, мазна и похотлива свиня, отдавна изгубила човешкия си лик, изразява амбиции да разшири дейностите на читалището… Колко мило – почти трогателно… някак възрожденско…
Мечтата му била да възроди някогашната духова музика в града, защото в читалището имало всички музикални инструменти?… И как ще се случи това, като няма музикални педагози? От пръдня боя не става. Те инструментите сами няма да засвирят, нито пък мераклиите да свирят на тях ей тъй свише ще им дойде умението. Нали някой трябва да поощри и развие таланта им. Да припомним, че преди време със същия патос и телешки възторг и с нулев резултат, в града се юрнаха да възстановяват отдавна загубения грънчарски занаят…
В момента в музикалната школа се преподава само пиано. Това ли е разширяване на кръгозора на читалищната дейност?

Има и други пикантни и неизвестни за обикновения гражданин или селянин истории в читалището.
Христо Кавалски – общински съветник от БСП, „майстор“ на безброй занаяти, живурка на удобно и тихо местенце с хубава заплата в читалището и симулира работа по „европейски проекти“.
Колко проекта е разработил, представил и спечелил Христо, това е строга партийна тайна и никой не знае, а и не смее да пита.
В Детския отдел на библиотеката в читалището работи първата братовчедка на „кмето” Манолов – Валя Желязкова, за която понятия като „регламентирано работно време“ не съществуват.
Можете да я забележите на различни места в града по всяко време и ако някой дръзне да ѝ подхвърли забележка, веднага получава заплаха „Не се занимавай с мен, че ще кажа на батко!”.

Не е за пропускане и фактът, че същата тази особа по едно време беше решила, че ще ѝ е по-удобно да работи в гимназията в града, но изведнъж се оказало, че там работата е много и Валето отново е назначена в читалището с помощта на „батко“ разбира се, който не се свени да е нагъл и безочлив в своята настойчивост.
В библиотеката преди няколко години беше назначена по програма от Бюрото по труда Румяна Дончева. Въпреки че няма необходимото образование и квалификация, тя още продължава да работи като библиотекар и това не смущава ни най-малко ръководството на читалището. Вероятно и тя се ползва с нечия протекция.

Вместо да е на някакъв приемлив хонорар за реално положен труд, Йордан Кабаиванов – Кабата е на твърда заплата към читалището на длъжност „тъпанар“ или „тъпанджия“, въпреки че парите са все по-недостигащи и Петър Петров не спира да „реве” за спонсорство и да се оплаква.
Да не забравяме, че и Кабата и Кавалски са и общински съветници с немалко възнаграждение за тази си „родолюбива“ и „богуугодна“ дейност. А допълнителните им източници на доходи за момента няма да обсъждаме.
Общинският вестник „Павликенски глас”, който със сарказъм павликенчани наричат „Сломерски глас”, заради перманентното натрапчиво присъствие в него на „кмето” Манолов /родом от Сломер/, незнайно защо се разпространява безплатно, а иначе струва на общинския бюджет за 2017 г. 8,000 лв. Говори се, че за 2018 г. тази сума ще нарастне на 10,000 лв. Всъшност причината е ясна – безплатна реклама на бездарното и криминално кметското управление на Манолов за сметка на данъкоплатеца.
Георги Бъчваров, който е назначен за редактор на вестника получава заплата от читалището за тази си дейност. Той също работи като PR на „кмето“ Манолов чрез фирмата си „Властелини ПР“, която е дефинирана като „бутикова PR и комуникационна агенция, предлагаща цялостно обслужване в областта на PR, специални събития и реклама. Основана е през 2014 г. във Велико Търново от Георги Бъчваров.“
Поддържа слаба лична хигиена или не му достигат пари да си купи дезодорант, за което свидетелства неприятната миризма, която се носи около него… Все някой трябваше да му каже…
По голямата част от времето му минава в сградата на Общината и в чупене на стойки около „кмето”.
Това съвсем не е всичко около читалищната дейност в общината.
Ако речем да разнищим и читалищата по селата, което много скоро ще направим, за главата ще се хванете от ширещото се безхаберие, бездарие и мързел на иначе самозваните и надути до пръсване от самочувствие без покритие читалищни ръководители и деятели.

„Не сме народ, не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша…“
Петко Рачов Славейков
из „Не сме народ“ 1875 г.
Язовир „Пустията“ не е заплаха за павликенското село Бутово. В това се увери на място комисия от общините Павликени и Летница начело с двамата общински кметове инж. Емануил Манолов и д-р Красимир Джонев. Заедно с тях бяха кметовете на Бутово Станислав Теодосиев и на с. Горско Сливово Иван Караиванов, хидроинженерът инж. Бойка Манчева и представител на „Напоителни системи“.
„Бяхме уверени, че отговорник от „Напоителни системи“ веднъж седмично посещава язовира и дава отчет за състоянието му. В момента нивото му е нормално. Изправни са изпускателят и преливникът. Предвид зимния сезон изпускателят позволява преминаването на вода, за да не замръзне. В добро състояние е язовирната стена, която е от земно-насипен тип“, каза след огледа инж. Манолов.
Язовирът се пълни от р. Ломя и планинските ѝ притоци, които в есенно-зимния сезон са с повишено ниво. Голяма е водосборната област на язовира, който е със завирен обем 2.210 млн. куб.м. От миналата година е отдаден за стопанисване от частна фирма.
Присъстващите споделиха, че съществуват опасения, че предстоящото разкриване на кариера в непоследствена близост до язовира може да окаже влияние на съоръжението. На около 600 м. фирма „Хидробетон“ ООД е получила концесия за разработване на кариера за варовик и инертни материали. Жителите на близкото с. Горско Сливово са дали отрицателно становище по време на общественото обсъждане. Инициативен комитет е сигнализирал за проблемите, които взривовете могат да причинят.
Представители на Община Павликени участваха в огледа, за да успокоят жителите на с. Бутово, че състоянието на язовира не е заплаха за селото.
Притесненията на жителите са заради голямото наводнение през 2005 г, когато под вода останаха 130 къщи, седем бяха напълно срутени, а около 50 – негодни за обитаване.
Бюджет над 16 милиона лева планира за 2018 година община Павликени, съобщиха от общинската администрация.
Местните данъци се запазват на нивото от 2017 година.
Бюджетната рамка от 16,070,459 лв. е била представена на обществено обсъждане с гражданите на общината.
Държавните субсидии са увеличени с 13.39 процента спрямо 2017 г. Този ръст е обвързан преди всичко с обезпечаване на промяната в размера на минималната работна заплата от 460 на 510 лв. и увеличените разходи за работни заплати във функция „Образование“. С над 1 млн. лв. се увеличават средствата за заплати в сектора.
Финансирането за зимно поддържане е 131,400 лв. Целевата субсидия за капиталови разходи, в т.ч. и за ремонт на пътища, е завишена с 45, 300 лв. или 7.08 на сто.
От общината уточняват, че за издръжка на детските заведения са планирани 280,000 лв. За издръжка на ученическите столове са отделени 88,000 лв. За основен ремонт и придобиване на дълготрайни активи в системата на образованието от собствени бюджетни средства са предвидени 145,700 лв.
Лекари и медицински сестри от общинските болници в Горна Оряховица, Павликени и Свищов излизат на символичен протест от 12:00 до 13:00 часа пред лечебните заведения на 15 януари 2018 г. С това те подкрепят решението на управителния съвет на Сдружението на общинските болници в страната, което отприщи недоволството на малките лечебни заведения, закъсали финансово.
Болниците искат общо 30 млн. лв. целева субсидия от здравното министерство, за да се подпомогне и стабилизира общинското здравеопазване.
Д-р Иван Иванов, управител на болницата в Горна Оряховица, отбеляза, че три са исканията на болниците към държавата. Първото е тя да осигури въпросната субсидия от 30 млн. лв., тъй като стационарите са натрупали дългове и кредиторите ги притискат. Второто искане е да бъде изплатена надлимитната дейност, натрупана във всяка болница. Ние сме направили повече разходи от определените да лекуваме болните, а здравната каса не ни плаща за тази дейност, коментира д-р Иванов. Той добави, че в тази връзка РЗОК дължи на болницата около 120,000 – 130,000 лв. Управителят обаче уточни, че разковничето за всички болници е да бъдат актуализирани цените на клиничните пътеки, и то най-вече за заболявания, свързани с ежедневната патология.
Д-р Иванов отбеляза също, че лечебните заведения са притиснати и от увеличаването на минималната работна заплата, която от 2018 г. става 510 лв. А това решение на Министерския съвет ние не може да не изпълним, допълни той.
В протеста на 15 януари ще се включи и общинската болница в Павликени. Управителката д-р Ренета Кръстева заяви, че разчита на разумни решения от срещата между болниците и здравното министерство, която ще се проведе на 19 януари. Освен тези три искания медиците ще предложат и промяна на стандартите за лечение при някоя. Има заболявания, при терапията на които не са необходими по трима лекари, а по-малко. По този начин ще се намалят разходите. Според д-р Кръстева най-важно е да бъдат актуализирани цените на клиничните пътеки. Защото отпускането на целева субсидия е временна мярка и парите няма да покрият всички задължения.
С 450,000 лв. задължения посрещна 2018 г. и Свищовската болница. Според ръководството ѝ, ако държавата не помогне на малките болници, те ще затворят. В тази връзка Община Свищов прави всичко възможно, за да помага на лечебното заведение, като отпуска безвъзмездни субсидии. Но тези “кръпки” едва ли ще подобрят финансовото състояние на болницата. В момента в стационара се надига недоволство от намалените и дори частично неизплатени заплати. Лекари заплашват, че ще напуснат и по проблема вероятно ще бъде свикана извънредна общинска сесия.
Можем да дадем 6 млн. лв. на общинските болници в отдалечени райони, отсече във вторник здравният министър Кирил Ананиев по повод на предстоящите протести на лекарите. Но това ще стане, ако закъсалите стационари се преструктурират. Някои от тях могат да станат ДКЦ и да се възползват от правото си да разкрият от 10 до 20 стационарни легла, даде пример министърът.