На 1 февруари 1945 година т.нар. „народен съд“ осъжда на смърт 148 българи. Присъдите са изпълнени незабавно оше същата нощ! Комунистическият „народен съд“ издава общо 9,550 присъди. Осъдени са учители, лекари, политици, писатели, художници, журналисти, интелектуалци, земеделци, предприемачи.
Избити са повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила след Освобождението. Десетки хиляди семейства са подложени на жестокости, интернирани, малтретирани, безследно изчезнали, умъртвени без съд и присъда…
Сред жертвите са братът на цар Борис III – княз Кирил Преславски, заедно с другите двама регенти на малолетния цар Симеон – световноизвестният учен проф. Богдан Филов, и ген. Никола Михов. Заедно с тях са екзекутирани министрите в двата кабинета на Богдан Филов, както и министрите в правителствата на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев, депутати, военни и др.
Общо избитите от Народния съд в България са над 2,730 души, с което страната ни се нарежда на първо място в света по смъртни присъди, произнесени заради избухването на Втората световна война, а ние дори не воюваме срещу съюзниците от антихитлеристката коалиция, и се включваме във войната на страната на Оста през 1941 г., цели две години, след като тя е започнала.
В Германия, която е главният виновник за разпалването ѝ, са произнесени 12 смъртни присъди от Нюрнбергския процес. Осъдените на смърт от Токийския трибунал са 14 души.
Жертвите на новата комунистическа власт, водена от „вожда“ Георги Димитров, не се ограничават само с избитите на 1 февруари 1945 г. Избиването на българския елит започва още с момента на взимането на властта на 9 септември 1944 г. През първите дни след преврата, по различни оценки, са избити няколко хиляди души без съд и присъда. Това са преди всичко представители на елита, който, според комунистите, може да се противопостави на новите управници-рецидивисти, слезли от горите или освободени от затворите. По-късно Народният съд ще осъди вече избитите, за да легализира отнемането на тяхната чест и имущество.
Не само политици и военни стават жертва на новата народна власт. Тя е безпощадна и към интелектуалния елит на страната. Подсъдими са 101 писатели, художници и журналисти, сред тях са вече убитите Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Сред физическите извършители на убийствата личат имената на бъдещия диктатор Тодор Живков, Мирчо Спасов /от който, както казват, – дори Живков се е респектирал/ и Лев Главинчев. Последният е най-масовият убиец в българската история. На неговата съвест лежат убийствата на княз Кирил, световноизвестните учени и ректори на Софийския университет проф. Богдан Филов и проф. Александър Станишев, както и много други – стотици от най-уважаваните българи преди преврата от 9 септември. Някои от тях са убити заради своето обществено положение, а други – защото са българи и не са искали да променят своята националност, според плановете на Сталин, Тито и Коминтерна начело с Димитров. На погребението на садиста Главинчев, неговият брат ще се „похвали“, че последният е „убил 226-ма македонски фашисти“.
Дължим на жертвите на комунизма не мълчание, а истината!
Вечна памет жертвите на комунистическия режим!
Смърт на комунизма и неговите сатрапи!
