На 1 февруари следващата година, се навършват 73 години от деня, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история. Тогава през 1945-а Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд изпращат на разстрел около 150 души, сред които и трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.

За периода 20 декември 1944 г. – 2 април 1945 г. съдилищата на Народния съд издават общо 2,816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са арестувани 28,630 души (това са официални данни, а според изследователи те са много повече). Обвинения са повдигнати на близо 11,000 души, а на 9,155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен.

Истината за т.нар. Народен съд никога не е била еднозначна. През последните 25 години на прехода тази тема често се използва с идеологически привкус и пропаганда, независимо от чия гледна точка. Каква е истината за българския трибунал от 1944-1945 г., доколко издадените по него присъди са законни и каква е цената – морална и материална, на случилото се преди 70 години? На тези въпроси няма да се чуят еднакви отговори, винаги ще има противоположни оценки от двете страни. Но не бива да си затваряме очите за зловещия факт: за по-малко от година новата комунистическа власт избива повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам.

С право наричат Народния съд неизживяната трагедия на българския народ. Той започва да действа, след като на 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Още в този ден председателят на Народния комитет на Отечествения фронт (ОФ) Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така трябва да се създаде представата, че той е дело на всички партии, влизащи в ОФ, и се подкрепя от широки обществени среди. В началото на октомври 1944 г. ОФ започва да изпраща следователи по места за провеждане на дознанията във връзка с Народния съд. Те са одобрени предварително от ЦК на Българската работническа партия (комунисти).

На практика с Народния съд властта на Отечествения фронт узаконява започналите веднага след преврата на 9 септември 1944 г.

масови убийства без съд и присъдa

Някои изследователи посочват най-малко 18,000 жертви на комунистическия терор – убити и безследно изчезнали – в първите месеци на режима. Управлението тогава всъщност използва извънредната съдебна процедура за разправа с противниците на съветизацията и комунизацията на страната.

Създадени са 13 върховни съдебни състава (всеки с 13 членове) и 69 областни (петчленни). Съставите, обвиняемите и присъдите се определят на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От „народните съдии“ не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните. За главен народен обвинител е определен Георги Петров. Започва „законна чистка“ във всички учреждения.

Черният четвъртък

– така наричат нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Тогава в Орландовци, гробищата на София, под прикритието на нощта, в изровена от бомбардировките яма, с безмилостна жестокост е погубен елитът на нацията. Осъдени на смърт са 67 депутати, трите правителства за периода януари 1941 г.

– 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон II – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер – Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с преврата (Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.).

Присъдата над тях е произнесена в 4:00 ч. следобед на 1 февруари пред 150-хиляден митинг в центъра на София. Изпълнена е след няколко часа, а протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма. Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те – дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор, свещеник. Разстрелвани са един по един. Първият куршум е за княз Кирил Преславски, брат на цар Борис III.

Според свидетелства преди изпълнението на присъдите възникват пререкания кой кого лично да разстреля, като най-големи апетити били проявени именно към него (кои са другите вижте най-долу).

Ужасен от хаоса и некадърната стрелба, при която хората падат ранени, но не и убити, професор Александър Станишев, прочут кардиолог и бивш министър на здравето, моли убийците да му разрешат да установи смъртта им, за да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната много бързо след зловещата нощ из София се разнася истината за

избиването на държавниците на България

През следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище.

Царица Йоанна пише в спомените си: „Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени – и млади, и стари, се спираха безстрашно да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур…“

По време на социализма се разпространява слух, според който княз Кирил е разстрелян лично от известния поет антифашист Веселин Андреев. Заради юридическото си образование той е бил назначен за съдия по дело №6 на Народния съд срещу интелектуалците. След това обаче този слух е отхвърлен, като се обявява друго име – това на милиционерския комендант на София подп. Веселин Георгиев.

След 10 ноември 1989 г. историците публикуваха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 г. до април 1945 г. с разпореждания до ЦК на комунистическата партия, сред които се открояват две забележителни „препоръки“: „Никой не трябва да бъде оправдан“ (21 декември 1944 г., написана на руски!)“ и „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“ (януари 1945 г.).

Скалъпени дела и за интелектуалците

На 12 март 1945 г. сутринта се открива първото заседание на Шести състав на т. нар. Народен съд. Дело №6, на интелектуалците, е продължение на серията от скалъпени дела. Подсъдимите са били 101 – писатели, художници, журналисти, между тях и мъртвите Йордан Бадев, Данаил Крапчев, Райко Алексиев и Петър Амзел. Свидетелите са 145 души – техни колеги. По това дело е осъден Димитър Павлов, журналист и главен редактор на в. „Демократичен сговор“ и в. „Мир“. Присъдата е за „скудоумие и шовинизъм“. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското ѝ поведение.

Стоян Райчевски, председател на Съюз „Истина“:

За антисемитизъм е съден дори Димитър Пешев

– Седемдесет години след Народния съд каква е равносметката на случилото се тогава, г-н Райчевски?

– През 1944-1945 г. бе ликвидиран целият елит на България – политически, военен, стопански, културен. Това стана под предлог, че се съдят виновните за въвличането на България в Тристранния пакт по време на Втората световна война. Целта беше да се унищожи елитът, който можеше да проведе организирана съпротива срещу налагания комунистически режим. С това деяние България загуби много от талантливите си и способни хора, които й бяха изключително необходими.

– Доколко законен е бил Народният съд?

– Т.нар. Народен съд се провежда в противоречие с тогавашната конституция на България. След края на войната се провеждат трибунали и в другите страни. Ако направим справка, ще видим, че българският народен съд осъжда на смърт и екзекутира 150 членове на висшето държавно и военно ръководство на страната. А международният съд в Нюрнберг – 11 нацистки функционери. Осъдените в Япония са девет, докато Народният съд убива общо 2,816 българи. Знаете ли, че една от клаузите на обвинението е антисемитизъм. И такова обвинение получава дори Димитър Пешев – човекът, направил толкова много за спасяването на българските евреи.

– Какви хора са участвали в тези съдилища?

– Следователите и съдебните състави са били формирани по такъв начин, че в повечето случаи те не са отговаряли на всички изисквания. Някои дори са били малограмотни, вкл. е имало и шивачи. Не искам да подценявам този труд, но така не се сформират съдебни състави. Издигани са били от ОФ комитети, които не са имали достатъчо компетенция. Съдебните състави са много странни. Ако чуем главния обвинител как анализира критиката, която му е отправена, че не е достатъчно голям броят на осъдените, той казва – „обърнете внимание на качеството, вижте какви качествени хора осъдихме“. Ето това е признанието му за осъдените. Всички са осъдени по презумпция за виновност, нямали са право на обжалване, докато в съда в Нюрнберг е обратно.

– Каква е ролята на Москва в нашия Народен съд?

– Запазени са много документи, според които лично Георги Димитров е давал указания от Москва какво да се прави, как да се пишат присъдите. Трагедията е, че това става в един много ранен период, когато светът още не може веднага да реагира и да защити правата на потърпевшите.

Разстрелват регенти, министри, генерали:

Принц Кирил Преславски – регент, брат на цар Борис III
Проф. д-р Богдан Филов – световен учен, археолог, регент, бивш министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов – регент и военен министър
Проф. Александър Станишев – български хирург, лекар и учен със световна известност, министър на здравето
Димитър Шишманов – дипломат, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов – племенник на Иван Вазов, капитан – командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста „за храброст“ и орден „Австрийски орел“.
Д-р Иван Бешков – 49 г., брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата световна война, с два ордена „За храброст“, депутат, министър на земеделието.
Александър Сталински – виден юрист, министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов – учен, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев – министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев – началник на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов – български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев – военен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш – глaвен инспектор на войската и началник на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев – командир на Трета българска армия
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов – командир на Четвърта българска армия
Генерал-лейтенант Никола Наков – командир на Първа българска армия
Генерал Никола Жеков – командващ българската армия през 1915-1918 г.
Генерал-лейтенант Димитър Айранов – командир на ВВС
Контраадмирал Асен Тошев – командир на Морските войски
Ген. Борис Димитров – герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г. Комендант на жандармерията

и още 20-ина генерали…

Вечна памет на загиналите от репресиите на комунизма. Смърт за червените предателите на България!

На 9 септември 1944 г. започва планово, систематично унищожаване на българския елит. Изпълнители са БКП и комунистическата Държавна сигурност. Целта: унищожаване на елита на нацията  – индустриалци, военни, духовници и интелектуалци. Те са класифицирани от БКП като класов враг на народа. С кодово обозначение „Б.Х.“ в документите на БКП и на ДС, (сега архивни единици в Комисията по досиетата). „Б.Х.“ значи „бивши хора„.

Методите за унищожение варират от физическо премахване до социално смазване на личности, фамилии. Започва се веднага след 9 септември 1944 г. с бащите и се продължава по опис с техните синове, дъщери, внуци. Това продължава до падането на комунизма, показа и доказа излязлата наскоро книга „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“, проект на проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.

Изследването „бивши хора“ разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, сметнати за неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944–89 г. по съветски образец.

Категорията „бивши хора“ е заимствана от Съветския съюз, където болшевиките маркират с нея онези слоеве от населението, които губят своя социален и обществен статут след Октомврийската революция от 1917 г. Започва се през февруари 1935 г., когато НКВД провежда оригиналната операция „Бивши хора“.

Кога и как са действали българските комунистити техните служби, как са били планирани, селектирани жертвите и как е „работено“ срещу тях?

Презентацията (по документите от архива на ДС) на проф. Вили Лилков, със съкращения:

ПРОФИЛЪТ НА ПРОТИВНИКА, СПОРЕД ДС РАЗРАБОТКИТЕ:

„Противникът е несравнимо по-силен и опасен от криминалните престъпници и рушителите на обществения морал. Това е икономически могъщ противник… класов враг! Този враг няма отвратителната външност на крадеца, циничното и нахално държане на проститутката и сводниците… За да може да му се устои на атаките на този враг, за да бъде бит и обезвреден, необходимо е той да бъде мразен, съзнателно, дълбоко, класово!”

РАЗКАЗ НА ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ, СИН НА РУСИ ХРИСТОЗОВ – МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 1949-1951 Г., “ПРИЗНАНИЯ ЗА ЧЕРВЕНИЯ ТЕРОР В БЪЛГАРИЯ”

„Селекцията е страшна – прости хора не са убивани, бедни хора не са убивани! Убивани са хора с надгимназиално образование, били са известни в обществото, фелдшери, свещеници, секретар-бирници, кметове, лекари, учители – средното ниво интелигентни хора, които са били проводник на интелигентност, на ум, на разум, на морал… Те са били унищожавани за да се обезличи този пласт от населението…. Всичко това е организирано от ЦК на БКП.”

ДС ПО МОДЕЛА НА КГБ ОПРЕДЕЛЯ ЗАДАЧИТЕ И МЕРКИТЕ:

Основна  задача: „Чрез убийства, арести, изселване, тормоз и принуда да се унищожи изкуствено създадената сред реакционните и опозиционно настроените среди илюзия, че властта е слаба и негодна да се справи с настъплението на реакцията.“

Мерки: „реорганизация в службите; масово вербуване на агенти, информатори, резиденти и Я/К; оформяне на лични, групови и литерни досиета; внедряване на агенти във всички партии; компрометиране и вербуване на ръководни членове на ПП; отчетно-наблюдателни дела (ОНД) на вражески елементи; масово вербуване на опозицията след разтурянето на партиите; настаняване в домовете на врага на информатори-квартирници; разработване на скици на домовете на вражеските елементи; анализ на връзките на враговете  с приятели и близки.“

ОТЧЕТ НА ДС КЪМ 1948 Г.

Съдени от Народния съд –  4,000 души, убити – 1,500 души; в ТВО, трудововъзпитателни лагери – 3,677; полит. затворници – 2,510; изключени студенти – 5,687;  бивши хора – 27,396 души; убити без съд и присъда –  26,000 души!

Засегнати от национализацията:  на индустрията – 4,500 души; на крупната търговия – 3,700 ; на банките – 96; от едрото земеделие – 4,600; ЕГС – 11,000.

Засегнати от чистката на държавния апарат: полицаи – 15,000; офицери – 5,000; чиновници – 2,000 ; адвокати – 1,500.

ИНСТРУКЦИЯ ПО ПРИДОБИВАНЕ, ВЪЗПИТАНИЕ И РЪКОВОДСТВО НА АГЕНТУРАТА ОТ ОРГАНИТЕ НА ДС”, ВЕРБОВКА НА АГЕНТИ, ИНФОРМАТОРИ И РЕЗИДЕНТИ

За агент: Вербуват се от вражески или близки тем среди/участници във вражески организации, трайчокостовци, духовни лица,троцкисти, лулчевисти, анархисти, николапетковисти, кулаци, демократи, уволнени царски офицери, легионери, буржоазия, търговци, реакционна интелигенция, ….

За информатор: Вербуват се из средата на предани и лоялни към народната власт, патриотично настроени граждани.

За резидент: Вербуват се сред надеждните, особено проверени членове на БКП и на ДСНМ.

За съдържател на явочна квартира: Вербуват се из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП.

БИВШИТЕ ХОРА – ИСТИНСКИЯТ КЛАСОВ ВРАГ

Планова разработка на ДС:

„Противникът Б.Х. е несравнимо по-силен и опасен от криминалните престъпници и рушителите на обществения морал. Това е икономически могъщ противник… класов враг! Този враг няма отвратителната външност на крадеца, циничното и нахално държане на проститутката и сводниците… За да може да му се устои на атаките на този враг, за да бъде бит и обезвреден, необходимо е той да бъде мразен, съзнателно, дълбоко, класово!“

1950 г.: „Особено внимание заслужават бившите хора… Ние сме подценявали този контингент сериозно… Всъщност това е контингентът, който е истинския наш класов враг … годен за шпионаж, вредителство, саботаж и вражеска агитация…“

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ОПЕРАТИВНИТЕ ОТЧЕТИ ”ВРАЖЕСКИ КОНТИНГЕНТ  1953“

Наблюдателно дело: „Завежда се на лица по отношение на които органите на МВР не разполагат с данни за провеждана от тях активна вражеска дейност, но които по силата на своето минало, могат при определени условия да възобновят антинародната си дейност…“.

Отчетно дело (на отчет се вземат задължително следните контингенти, ако за тях липсват данни за вражеска дейност): бивши и настоящи капиталистически елементи, кулаци, търговци, банкери, индустриалци; бивши чиновници; лица, завършили чужди колежи; лица с роднини в капиталистически страни; издатели, журналисти; лица, посетили чужди правителства, ако посещението не е служебно; лица, които са постили капиталистически страни; бивши сътрудници на чужди представителства и лица, които имат връзки с чужденци; деца под/над 18 г. възраст, родителите на които са репресирани от народната власт за вражеска дейност; изключените от ВУЗ по политически причини; висши чиновници от царски държавен апарат; бивши едри фабриканти, банкери, индустриалци, предприемачи, търговци; имащи връзка с капиталистически страни; членове на семействата на изменниците на родината и невъзвръщенци, ако те са на свобода и не са взети на друг вид оперативен отчет.

ВРАЖЕСКИ КОНТИНГЕНТ 1948 – 1954 г.

1948 г. – 115,200 души; 1949 г. – около 200,000 души; 1950 г. – 212,763 души; 1952 г. – 800,000 души; 1953 г. – 370,344 души; 1954 г. – 213,726 души.

Забл. От 1952 г. следва прочистване на вражеския контингент и съсредоточаване върху действителните класови врагове.

БИВШИ ХОРА

1957 г.: „…Голяма е концентрация на бивши хора в театрите Музикалния театър в София, Операта, оркестрите… Прикриват се в кръжоци, приятелски компании, ТПК, трудови групи по строежите, ориентират се към индивидуални бягства през границата… те са организирани, без да създават организация, поддържат помежду си връзки под благовидни форми – събори, рождени дни, сватби, погребения, семейни гостувания, поддържат духа си против народната власт…“

1958 г.: „… Започва прочистване на контингента от близки нам среди… Сега врагът е точно персонифициран в бившите хора.“

1960 г.: „След унищожението на политическите партии, а с тях и на опозицията и политическото изолиране на бившите хора, трябва да задълбочим икономическата им изолация.“

МЕРОПРИЯТИЯ (НАСИЛИЯ НА ДС И НАРОДНАТА МИЛИЦИЯ), КОНСТАТАЦИИ ОТ ВЪТРЕШНИ ПРОВЕРКИ НА ДС

Насилие, побоища, мъчения над следствени лица; изземване на вещи при обиски, които не се връщат и се разпродават; настаняване на кадри на ДС и милицията в жилища; самоуправство и тормоз над собствениците; НМ и ДС правораздават.

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОПЕРАТИВНИЯ ОТЧЕТ НА ДС (1978) И ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ДЕЛА

Дело  за оперативно наблюдение: образува се за контролиране на поведението на лица, за които НЯМА данни, че провеждат противодържавна дейност, но са бивши индустриалци; едри търговци, кулаци; буржоазни народни представители; царски дипломати, висши чиновници, ръководители и дейци на буржоазни партии; издатели, журналисти.

Царски офицери; бивша земеделска опозиция; легионери.

Синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива на лица от горепосочените категории, за които е установено враждебно отношение към социалистическия строй.

ВРАЖЕСКА ДЕЙНОСТ, КАТЕГОРИИ

„Слушане на чужди радиостанции; разпространяване на слухове по адрес на БКП и СССР; декларация за напускане на ТКЗС; създаване на антимеханизаторски настроения; поддържане на връзки и изчакване на събития (нова война); събиране на помощи и подкрепа на изселени, репресирани и затворници; обмяна на информация и укрепване на духа;

Бодър дух по време на Унгарските събития; противодържавна агитация и пропаганда; идеологическа обработка на по-младото поколение.“

ДИРЕКТНИ РЕПРЕСИИ

“Гранични войски сурово да се справят с всеки, който се опита да премине границата нелегално. За убитите да се съобщава в пресата.”

“Да се измени Наказателния закон и заловените да бъдат съдени като национални предатели…”

„Прочистване на погранични райони от вражески елементи и техните семейства и заселване в околии със засилено агентурно присъствие.“

Други мерки: непрекъснати уволнения от работа; вербовка; публично разобличаване; ОФ-бележки за следване; предлагане за отстраняване на „промъкнали се студенти“ и неподходящи лица от професорско-преподавателския състав; създаване на училища за децата на осъдени, убити или въдворени в концлагери, като училището в с. Люти дол, Врачанско; разложение.

Забл. За бившите хора приобщаването е личен избор, за тях няма обща политика освен репресия, тъй като те са класово чужди на работници и селяни.

НЕВИДИМИ РЕПРЕСИИ

Масово вземане на отчет и разработка на Б.Х. и тяхното поколение; ограничаване на контактите чрез диференциран подход при използване на пощенската кореспонденция, колетни пратки и пътувания в чужбина; негласно създаване на препятствия на антинародните елементи и затруднения в тяхната дейност, за да не я разширяват; тотален контрол на семействата и домовете на всеки избягал зад граница или намиращ се в ТВО или затвора.

„…тези,  които са по-авторитетни да бъдат ангажирани с обществена работа по линия на ОФ и по месторабота – така те ще бъдат разложени в очите на останалите. При други пък да продемонстрираме известна дружба с тях с цел да ги компрометираме, че са наши секретни сътрудници.“

„… при изготвяне на Правилник за кандидатстване във ВУЗ да се изискват политически качества … за да не се дава възможност на деца на репресирани и други вражески елементи да учат във ВУЗ и в чужбина и след завършване на образованието си да заемат ключови позиции в обществения, икономически и културен живот на страната.“

„… институтите за масова информация и пропаганда системно да бъдат прочиствани от неподходящи лица …”

Забл. Да се възпрепятства по-ефикасно приемането на студенти – деца на отявлени врагове на народната власт и на криминални престъпници, да не се допускат до аспирантура и преподавателска работа класово и политически неподходящи лица.

Специално проследяване на сватби, панихиди, погребения…

ВРАЖЕСКИ КОНТИНГЕНТ И Б.Х. НА РАЗРАБОТКА И АГЕНТУРА ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ РЕПРЕСИИТЕ ПРЕЗ 50-ТЕ ГОДИНИ

Масови бягства през границата, семействата., останали тук са изселвани, въдворявани са в ТВО най-близки роднини. Хиляди фамилии са лишени от работа за назидание. Вербуване и тотално следене на вражеските семейства. Разпиляване на фамилиите – бягство от общото следене. Вражеските елементи не поддържат връзки с децата и родителите си, които са зад граница, защото това е повод за тормоз. Синовете на бивши хора отиват на работа в погранични райони с цел да избягат зад граница, констатира проучването на архивите на ДС.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ РЕПРЕСИИТЕ ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ

В резултат на целенасочени действия през годините от страна на ДС и партийно-правителствената политика врагът е сериозно изолиран от трудещите се. Категоризираните като „бивши хора“ са лишени от социална база и каквото и да било влияние в различните сектори на живота. Високообразовани и културни хора работят като хамали, строителни работници, миньори, каруцари, шофьори, надеждно покрити с агентура.

ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ

„Бившите хора“, според ДС отчетите, „вече не са  многоброен вражески контингент“. „Останалите са концентрирани главно в София и другите по-големи центрове на страната. Същите са на пределна възраст и нямат определени идейни връзки, но ги обединява омразата към комунизма.“

„По-голямата част от наблюдаваните са възрастни Б.Х. или техни синове и дъщери, засегнати от мероприятията на народната власт. На значителна част от контингента е осигурено периодично наблюдение чрез с.с. и патриотично настроени граждани и са прилагани мероприятия „Родопи“ и „Пирин“.

ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ

1981 г.: „Оперативната обстановка е спокойна привидно, но в действителност контингентът по тази линия и техните синове и дъщери са и остават най-големите проводници на идеологическата диверсия. С изключение на линия Б.Х. (бивши хора) по останалите линии се работи недостатъчно задълбочено и последователно по установяване на нов вражески контингент.“

1983 г.: „Усложнената международна обстановка подхранва психиката на бившите хора и на техните деца за връщане на капитализма. Те се сплотяват и дават отпор при провеждане на политически мероприятия… Задачата сега е да се вербуват синовете и дъщерите от средите на бившите хора, за да се получава навременна.

Някои от тях са проявили стремеж към заличаване на миналата си дейност, на някои децата им са  станали членове на БКП и за тези лица са уведомени съответните партийни органи.“

РАВНОСМЕТКАТА ДНЕС

Проучването на авторския екип на проучването „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ заключава:

Чрез физическо отстраняване на хиляди български граждани с ДС клеймо “бивши хора” и лишаване от социално-икономическа основа, чрез тотален контрол върху семействата им, България е лишена от голяма част от елита, изграждан от епохата на Възраждането.

Престъпленията на МВР и ДС след 1944 г. са пряка отговорност на ЦК на БКП и партийните организации на БКП на всички нива.

Българското общество и днес остава доминирано във всички сфери на живота, без изключение, от няколко поколения “нови хора”, формирани от комунистическия режим и неговата партия.

Тези, които запазиха достойнството си в онези злокобни времена, или не са между живите, или са в емиграция (тялом или духом!), или, макар и малко на брой, продължават да се съпротивляват на комунистите.

„Отношението към истината за деянията на Държавна сигурност на БКП и за последиците от тези деяния остава страховито доминирано от един въпрос и той е: „КОЙ? нормален човек се интересува днес отдосиета?““

Не, не може това да е краят. Професорът, изследвал страховитата тема – Код „Б.Х.“ завършва с цитат:

“Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в него. Но ще дойде ден по воля на Господа, когато кладенецът ще върне изречените думи. И тогава ще проговорят вековете. Защото по волята на Господа-Бога, истината не може да остане скрита от човеците.”