Визираме всички местни невежи, непрочели, ненаучили, недочули и неразбрали пишман родолюбци, политици, другарки и другари, живеещи неосъзнати в руски сказки, приспани от ромула на пак руски балалайки… Визираме пишещите сърцераздирателни писма до Путин и просещите пак от него пари за паметник на ген. Гурко в града.
Настало е време разделно. Настало е време да назовем нещата с ИСТИНСКИТЕ им ОТВРАТИТЕЛНИ и ГНУСНИ имена.
Настало е време да посочим НЕГОДНИТЕ и НЕАДЕКВАТНИТЕ с пръст и да ги изпратим в забвение завинаги.
„Никому не се надявайте, — говореше той. — Ако ние не сме способни да са освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство…”.
Цитатът е по книгата на Захари Стоянов „Васил Левски (Дяконът). Черти из животът му“ (стр. 81), издадена в Пловдив през 1883 година.
Признавам, без откровенията на Леонид Решетников през последните години, трудно щяхме да достигнем до това отрезвяване в руско-българските отношения. За това да благодарим на господин Блъсков, защото интервюираният не е просто заслужил „пенсионер“, а ключова и водеща фигура в политиката на Русия на Балканите. За това неговите откровения са полезни и в добрия смисъл на думата – провокиращи.
Интервюто в Труд, вън от съмнение, има контекст – то е част от офанзивата за замитане на следите от „македонския гаф“ на Путин и същностна част от пропагандна кампания, която трябва да „покани“ президента Путин на 3 март. Подобна покана за русофилите у нас във времето, в което реализираме председателство на ЕС, е утешителна награда, баланс на неудовлетворяващото ги членство в НАТО и ЕС. Знак на „балансираща“ зависимост от Русия на член на ЕС, да не си помислим случайно, че като сме председатели сме се откъснали от „брата“.
Това интервю се появя ден след като Москва обяви влизането на Черна гора в НАТО за „враждебен акт“ и заплаши, че ще вземе ответни мерки. Тези „мерки“, разбира се, са блъф. Освен да засили подривната си дейност или пропагандните атаки на сплашване, че черногорци, заедно с българите, словенците, румънците, поляците и другите членове на НАТО са цел на стратегическите ракети на Русия, но това е дежа вю, тривиално. Развитите западни икономики, които оставиха руската на светлинни години разстояние, нито за миг не са преставали да бъдат подобна цел – и какво от това? Богатството и благоденствието, и свързаните емиграционни потоци, са на Запад – безпътицата и бедността на Изток.
Представете си какво щеше да бъде ако не бяхме влезли в НАТО преди 13 години? Същият черен пиар и кампании за сплашване както срещу черногорците днес.
По казаното от Решетников може да познаете, че самовнушенията и самоизмамата са се превърнали в неизбежност и неотменима черта на режима в Москва.
На какво от това, което казва Путин днес вярвате? Че няма руски войски в Крим? Че малазийския самолет не е свален от руски ЗРК „БУК“, опериран от редовни руски военни?
Путин отрече да има компромат срещу Тръмп, че изобщо познава Флин като човек в съседство на поредната вечеря. Вярвате ли му?
Говорителката на МИД Захарова преди време каза, че ако започне да говори за това което знае за САЩ – визираше чувствителните срещи на руските дипломати с отговорни членове на екипа на Тръмп и истаблишмента във Вашингтон, ще настъпи земетресение. Днес Путин говори за тотална ненамеса. Както между впрочем говорят за ненамеса и в нашите избори. Кой атакува сървърите на ключовите институции в навечерието на референдума за електронното гласуване?
Македонските служби за сигурност разкриха повече от десет годишна операция на СВР и ГРУ в страната, която цели да препятства влизането на Македония в ЕС и НАТО.
Ако прегледате казаното от руските лидери и дипломати по отношение на работата на македонското контраразузнаване, ще си помислите, че става дума за друга страна. Тотално отрицание. И забележете, контролът върху операциите се осъществява от територията на съседна страна – от Сърбия за опита за преврат в Черна гора, от Сърбия за операцията на СВР в Скопие, от София за работата на ГРУ пак в Скопие. Не мислете, че е нещо ново в историята. Прочетете за ролята на руския военен аташе в Белград през 1914 година, на руския посланик Хартвиг и полковник Виктор Артамонов, който контролира тайната сръбска военна организация „Черна ръка“ и ролята му в атентата, който постави началото на Първата световна война.
Като висши майстори на манипулацията – задължителна за хората от разузнаването, руските лидери са стигнали етап на самовнушение, при което вече е трудно да се различат реалност и желания, причина и следствие, намерения и действия.
Забележете, Решетников в интервюто настоява, че желае България да бъде едновременно „независима“ и задължително „приятелски“ настроена спрямо Русия.
Дори начални уроци по формална логика ще Ви отведат до съждението, че е допустимо независимостта на страната ни да не е тъждествена на приятелството с Русия, особено ако последната обявява за свой враг ЕС и НАТО. Ако някой ти казва, че си враг или част от врага, какъв тип е „приятелството“ или „независимостта“ на българите и българското правителство?
Странно, че Решетников дава „лошия пример“ с войната между България и Русия между 1915 и 1918 – т.е. не трябва да допускаме нова конфронтация. Не си спомням нашите войски тогава да са навлизали в руска територия, били сме се за да защитим своето. Докато обратното е вярно и за това поредица русофилски правителства по съветско и по-ново време държаха под ключ истината за генерал Колев и битките му с руските войски в Добружда, за бомбардировките на Варна и Балчик, за битките с руските полкове в Македония, които откъсват жива българска плут – изконни български територии.
Какво точно е посланието на Решетников – предупреждава ни, че пак можем да бъдем нападнати по старата схема балканци срещу балканци?
Ако нямаме право на самостоятелно мислене и преценка за интереси и начин на тяхната защита, за каква независимост изобщо може да става дума?
От друга страна какво „приятелско“ има, едновременно от Москва да ни плашат със насочени срещу „приятели“ стратегически ракети, докато у нас почиват над 300 хиляди руски граждани, които се радват на сигурност, включително от съюзите, в които членуваме. Какво е по-различно от това руски гражданин да почива в Италия, Гърция или Испания. Да сте чули някой в Кремъл да нарича тези страни враждебни сили или предатели?
В същото време „приятелят“ Решетников, който твърди, че прекрасно познава България, пропуска да отбележи очевадни доказателства за неравнопоставеността в отношенията ни. Руски компании изземат без търг и конкуренция (никой не ги задължава да се явяват на търг за доставка на нефт, газ и ядрено гориво) всяка година по 10 милиарда евро от страната, като тук не влизат и целият обем на „изнесени“ от страната чрез трансферно ценообразуване „ползи“.
Да сте чували някоя българска компания да е намерила добра сделка в „братска“ Русия напоследък за стотици милиони или милиарди долари? Не сте. Няма и да чуете.
Коя част от това уравнение Решетников нарича „независимост“ на „приятели“?
Заиграването с преднамерена религиозност от хора, които са преследвали до вчера и миряни и свещенослужители заради религия, със „славянската“ писменост /докато спонсорирани от Кремъл академици утвърждават неславянския произход на „русите“/ е меко казано некоректно, особено в интерпретацията на руски, макар и екс, но топ разузнавач.
Християнското смирение му е чуждо, назиданието струи от всяка казана дума.
Виждал съм много подобни „приятели“ от съветски времена – приятел си, но само в определени от тях рамки на свобода на мнение. Докато не проявиш характер и инакомислие и тогава си „предател“, „русофоб“, „неблагодарник“ и т.н.
Няма друга, по-висока и брутална степен на изгубена самостоятелност на България отколкото при съветската система – едновременно да организират атентати като този в църквата Света Неделя, Народен съд след 1944, като че не Хитлер, а Борис Трети е обявил война и нападнал Съветския съюз. Имплантират чужда нам система на управление, чужди ценности, погубват цвета на нацията, чрез БКП ни принуждават да приемем насилие над националната ни съвест и идентичност като ни „продават“ коминтерновската македонска нация, за да претопят националното ни самосъзнание в южнославянската държава. След което ни прибират златото в Москва /чист грабеж и никой не пита за съдбата му/, а днес всяка година прибират „славянски“ данък от милиарди.
Днес за евроатлантическата ориентация гласуват повече от две трети от българското население, но другите не ги вкарваме в Гулаг и лагери. И преди,и сега българите могат да критикуват американския президент, особено напоследък броят им расте. Но от това на никой не му хрумва да напуска ЕС и НАТО. Разликата е, че сега можем да критикуваме и руския президент, и това очевидно е дискомфорт за мнозина в Москва.
Излиза, че с България е интересно да се обсъждат големи въпроси на глобалната и регионална политика, но само в степента в която тя има съвпадащо с Русия мнение и го прокарва в НАТО и ЕС!?
Спомнете си дали някога изобщо Русия или Съветския съюз са обсъждали някаква глобална или регионална тема с български лидери и са отчитали мнението ни? Днес за първи път в историята ни имаме възможност да заявим политика и да я отстояваме като общоевропейска.
Решетников и сие вървят по света с глобалните си претенции и накрая се върнаха към класическата антиевропейска и антибългарска политика, на игра с национализмите на балканските народи.
Действително Кремъл възражда своята неоимперска политика, включително чрез изложените от Решетников претенции за Руския свят /глобална Русия в която влизат и всички руски граждани/. Днес от Москва не идват, както във времената на Съветския съюз и Руската империя, известия нито за авангардни открития и технологии, нито за пределна наука, нито предприемаческо дръзновение, нито здрави финанси или икономика на познанието, нито туризъм – въпреки че има поле за приходи, които надвишават енергийните, още по-малко модели на развитие в регионално, етнически и религиозно отношение – т.е. Русия не произвежда почти нищо, върху което съвременните руски граждани и техните лидери да стъпят, за да оправдаят глобалните се претенции за лидерство.
Затова се „възвисяват“ в идеалния свят, боравят с неосезаеми и нематериални активи в стремежа да се наложат като духовен Ноев ковчег на света, с месиански претенции и ново издание на класиката с Третия Рим и руската – „източно-православна“ цивилизация.
Върховете и паденията в идеалния свят нито можеш да измериш, нито да пипнеш с ръка, но затова се незаминими като религия на управлението.
Путинова Русия няма какво да предложи на съвременния „материален“ и информиран човек нито в Русия, нито в света, нищо, сравнимо с най-добрите глобални образци, дори в традиционното и поле на духовното лидерство.
При авторитаризма на Путин постиженията са в хибридни, най-често фейк победи, платени с парите и жертвите на руския народ. Ударението е върху използването на негативната сила, в препятстването на нечий чужд успех, а не във водачество чрез пример и подражание. Дори в сферата на културата /културата на страданието и на несвободата/, там, където Русия винаги е раждала световните си колоси, днес покварата при Путин отнема енергията и вдъхновението в руската интелигенция.
Казано по друг начин, ценностите на България са коренно противоположни на това, което Кремъл ни предлага като обединяващи символи и знаменател – славянство, православие и братство.
Сделката е проста – за нас духовните ползи, за тях материалните. Ресто. Не става. На фона на резките разногласия между София и Москва по повод на Западните Балкани и възраждането на македонизма и просръбските анти-европейски уклони сме длъжни с още по-голяма сила и неотклонност да се стремим да реализираме националните си интереси в рамките на ЕС и НАТО извън омайните притчи за православно и славянско братство.
Автор Илиян Василев
