7 май – Международен ден на радиото и телевизията

Александър Степанович Попов - (1859 - 1905) - руски физик

7 май е Международният ден на радиото и телевизията. На този ден през 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие. Той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.

На днешния ден в Санкт Петербург Александър Попов показва своето изобретение. Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска, пише БГНЕС.

Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.

През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

Този ден се чества в Русия като Ден на радиото и в България като Ден на радиото и телевизията.

 

ОФК „Павликени“ разпиля Ювентус

Тежко поражение – 2:7 претърпя Ювентус (Малчика) в Павликени от едноименния тим.

Двубоят бе от 25-ия кръг на Северозападната Трета аматьорска футболна лига. Селекцията на Петков дори можеше да бие с двуцифрен резултат.

Гостите се държаха до средата на първата част. След това рухнаха за четири минути, допускайки два гола на Йордан Йорданов. След почивката стана страшно за Юве. В само за 19 минути топката пет пъти спря в мрежата им. Още веднъж се разписа Йорданов. Хеттрик записа и Димитър Димитров, а ветерана Димитър Кушев също вкара. В 77-ата минута Светлин Стоянов реализира първото попадение за тима от Малчика.

Накрая Ивайло Дюлгеров оформи окончателното 7:2.

 

Археолози проучват най-високия запазен паметник от римската епоха в България – Лесическият обелиск

Обелискът Лесически стълб, наричан още Марков камък, Дикилиташ, Стълбо, се издига на височаина 13.80 метра в близост до павликенските села Мусина и Лесичери. Той е част от погребално-религиозен комплекс, издигнат в чест на виден представител на местната римска власт и на неговите родители. Надпис, намерен сред руините, гласи: „Квинтус Юлиус, булевт и жрец на Рома, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си”.

Паметникът датира от римската епоха и е единствен по рода си не само в България, но и в Европа. Това именно поражда интерес към него още през 1871 г., когато австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц в своята книга „Дунавска България и Балканът” оставя първото описание и акварелни рисунки. Тогава на място са видими и следите от втори подобен стълб, както и други детайли. По-късно през 90-те години на ХІХ век братята Шкорпил също посещават обелиска, като в сборника на Карел Шкорпил „Абоба – Плиска” Лесичерските стълбове и другите архитектурни детайли, намерени на повърхността, са описани като „малък храм или по-скоро гробница”. През 30-те години на ХХ век по време строежа на пътя Лесичери – Мусина падналите части от втория стълб са натрошени и вложени в строежа.

В края на 80-те години на ХХ век д-р Иван Църов провежда археологически разкопки и открива интересни данни за паметника. Находките несъмнено показват, че на мястото е съществувал представителен архитектурен комплекс. При проучването е установено, че сградата на комплеска е лежала върху подиум и до нея се е достигало по стълбище със статуи на мраморни лъвове от двете страни. Левият лъв, както и фрагмент от мраморна статуя на Тракийския конник са изложени в Археологическия музей във Велико Търново. Учените предполагат, че храмът е изпълнявал своите функции от средата на ІІ век до налагането на християнството катоофициална религия през ІV век., когато поради верска нетърпимост езическите храмове са били системно разрушавани.

Дълги години Лесическия стълб се издига в забвение сред избуяла растителност и малцина туристи – любители на историята го посещават.

Тази година археологическата общност има надежда за опазването и проучването на стълба. Исторически музей–Павликени и Община Павликени почистиха паметника от дървета и храсти и го подготвят за провеждане на проучване през новия археологически сезон. Колектив от археолози и архитекти, направиха миналата седмица 3D заснемане на комплекса.

Археологът на Исторически музей–Павликени – Калин Чакъров разказа: „Инициативата за триизмерното заснемане на Лесичерския стълб дойде от колегите д-р Милена Райчева от Националния археологически институт към БАН и Даниел Делчев от Института „Макс Планк” в Хале, Германия, които наскоро предложиха нова интерпретация на паметника. За целта им беше необходимо качествено архитектурно заснемане на стълба. То вече е факт, благодарение на арх. Милена Каменова, която използвайки 3D скенер, успя да улови всеки детайл от извисяващия се на 13.80 м височина паметник. На място беше и колегата епиграф Николай Шаранков, който е един от утвърдените в Европа специалисти по древни гръцки и латински надписи.”

Но това заснемане е само началото на предстоящите археологически проучвания проучвания. Калин Чакъров сподели: „По-късно през лятото предвиждам да проведа разкопки на този рядък паметник, които ще бъдат продължение на проучваният на д-р Иван Църов. Подал съм проект за финансиране в Министерството на културата, от което се надявам тази година да отпуснат средства. Исторически музей–Павликени кандидатстваме за държавно финансиране от четири години за друг значим археологически обект – Античния керамичен център, като досега не сме имали одобрени средства. Тази година към списъка с проекти добавихме и Лесичерския стълб и се надявам да имам щастието да проведа разкопки и на двата обекта, защото те са без аналог не само в България, но и в по-широк европейски план.”

 

Гергьовден

Гергьовден

Росно зеленее се полето,
бяло мляко плиска се в котлето,
вакли агънца в кошари блеят
и Гергьовски люлки се люлеят.

Пролет е, разлиства се гората,
и на паша тръгват пак стадата,
дъхав здравец слънцето огрява,
светъл празник в село се задава.

Стари песни, български запейте,
тез Гергьовски люлки залюлейте,
изнесете хлябове и дари,
та поклон да сторим на овчари.

Иваничка Колева

† Гергьовден – най-големият български пролетен празник

В народната песен се пее:

„Хубав ден Великден,
още по-хубав – Гергьовден…“

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.

Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.

Свети Георги е живял по времето на император Диоклециан. Според различните източници годината на неговото раждане се търси някъде между 275 и 284 г., а за година на кончината му се спрягат 303, 305, 306 г. като датата обаче навсякъде е една и съща – 23 април.

Родом от Кападокия (днешна Турция), син на христянски родители, той бил възпитан в истинско християнско благочестие. Още малък останал без баща, който умрял защитавайки христовата вяра. Майка му, заедно с малкия Георги, се връща в родния си град Лида (Палестина), където наследила огромно богатство.

Като достигнал юношество младия Георги – висок, силен и красив момък – постъпил в армията. Благодарение на качествата си той бързо се издигнал в йерархията. Още 20-годишен получил титлата трибун. По това време бил разпределен в личната гвардия на Диоклециан в Никомедия (Витиния). Там императорът бил възхитен от доблестта и храбростта на младежа и го удостоил с още по-висок чин, като дори го направил член на държавния съвет. Разбира се, по онова време Диоклециан не знаел каква вяра изповядва младия му военноначалник.

Към 303 г. императорът издал едикт за систематично преследване на християните на територията на цялата империя. На Георги било заповядано да вземе участие в гоненията, но той излязъл пред съвета и смело критикувал решението на императора. Вбесен от дръзката постъпка, Диоклециан наредил „предателят“ да бъде хвърлен в тъмница и подложен на мъчения.

По пътя към тъмницата копието на един от стражарите омекнало щом докоснало тялото на изгнаника. Тогава Георги разбрал, че сам Господ го защитава в отстояване на вярата му. Последвали различни мъчения, кои от кои по-тежки и жестоки. Прекарал цяла нощ с тежък камък, върху гърдите, който му пречел да диша. След това го завързали на колело с набити остриета, които раздирали кожата и месата му. На сутринта, императорът го помислил за мъртъв и отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но Господ изпратил ангел, който да излекува раните на Георги и да му вдъхне нови сили.

Когато император Диоклециан се завърнал, не могъл да повярва на очите си – Георги бил жив. Това го разгневило още повече и мъченията продължили с още по-голямо озлобление. Налагали го с волски жили, докато кръвта му изтекла. Но Господ изцелил раните му и го върнал към живот. Хвърлили го за три дни в яма с негасена вар. Ала Господ отново го опазил цял и невредим. Обули му нажежени желязни обуща и го карали да тича с тях. Давали му да пие силни отрови. Георги обаче не предал вярата си и понасял стоически всички мъчения.

Отчаян, императорът заповядал да хвърлят Георги в тъмницата, докато реши какво да прави с него. През времето докато светията бил затворен, много хора подкупвали пазачите, за да го посещават и да черпят от неговата вяра. Идвали и болни, които той изцелявал със силата дадена му от Бога. Много хора искрено повярвали в Господа, който вършел такива чудеса.

Последната нощ, самият Спасител се явил на Георги и го утешил като му обещал небесна радост. На сутринта светецът помолил един от пазачите да пусне при него един доверен слуга, на когото той заръчал да изпълни завещанието за имуществото му и се простил с него. След това поискал от Диоклециан да го заведе в храма на Аполон. Зарадван, императорът помислил, че Георги се е предал и иска да принесе жертва на боговете. Но когато влезли в храма, светията само с думи прогонил бесовете от идолите, а самите идоли паднали с грохот на земята и се разбили на парчета. При вида на всичко това, жената на императора – Александра – прославила публично Христа. Вбесен, Диоклециан заповядал Георги и Александра – собствената му жена, да бъдат посечени.

По пътя към мястото на посичането Александра припаднала уморена и предала богу дух. Малко по-късно Георги бил обезглавен пред стените на Никомидия.

Тялото на светеца е погребано в родния град на майка му – Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като великомъченик за многото чудеса които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

† Църквата почита паметта на Св. мъченица Ирина

На 5 май църквата почита паметта на Св. мъченица Ирина. Тя била родена в град Магедон, днешна Македония, където баща й Ликиний бил областен управител. Семейството й било езическо и тя се казвала Пенелопа, но приела тайно християнското си кръщение от Св. апостол Тимотей – ученик на апостол Павел. Когато баща й решил да я задоми, тя отказала и така си навлякла гнева му.

Св. Ирина била подлагана на мъчения още четири пъти, но Бог винаги я спасявал като изпращал негови ангели. Оцеляла след мъченията, тя успяла да накара мъчителите си, сред които и баща й, да повярват в Бог.

Св. Ирина се посветила на делото да проповядва словото Божие и обиколила редица места из Балканите и Мала Азия. Живяла е във втората половина на І-ви век и началото на ІІ=ри век. Ирина означава „мир”.

На този ден имен ден празнуват всички, които носят името Ирена, Ирина, Иринка, Ириней, Мирослав, Мирчо, Мирослава, Мира.

 

Суши – урок по етикет

Далечният VIII век от новата ера дава на света първообраза на модерното суши. Има сведения в световната кулинарна история, че сушито става любима храна на живеещите в Югоизточна Азия народи по времето, когато българите се покръстват в православната вяра.

Увиването на осолена риба във ферментирал ориз се превръща в ежедневна дажба храна. Поради наличието на по-голям улов прясна риба, често местните домакини не чакали осоляването й, и започнали да я използват за храна направо. Комбинирали я първоначално с ферментирал ориз, който по-късно заменят със сварен в оцет и прибавяли традиционни за региона зеленчуци и яйца, гарнирани със соев сос. Полученото ястие е осигурявало тогава, осигурява и сега, питателен и здравословeн начин на хранене на хората.

За презентатор по света на съвременните оформени на ръка малки парченца ориз с риба и зеленчуци, наречени нигири суши, се счита роденият в края на XVIII век японски готвач Ханая Йохи. Той разбира предимствата на сушито като начин за хранене извън дома и организира предлагането му на колички в по-бедните квартали и около доковете на град Едо, днешен Токио в Япония.

Използването на традиционните за азиатската култура клечки при консумацията на неговото суши е част от завладяването трайно на вкусовите сетива на хората по света. Днес сушито е любимата храна на милиарди лакомници.

Добрите маниери при ядене на суши са задължителни, за да се насладите напълно на богатите и хармонични миксове в обикновената храна на японците.

Въпрос: Какво Ви е нужно, за да се храните със суши?

Отговор: Дървени или порцеланови пръчици, соев сос по вкус, специална купичка за соса, уасаби, ароматен джинджифил. Ако не умеете да боравите с традиционните азиатски клечки, в краен случай може да ползвате вилица. По суши баровете се среща сервирането и на помощна лъжица. Хапките суши се сервират в порцеланова или дървена чиния.

Ето стъпките за хранене със суши:

1. Измийте си ръцете, защото е напълно приемливо да ги използвате при храненето.

2. Сипете си соев сос в купичката, приготвена за топене на хапките суши.

3. Сложете си от пастата зелен хрян, наречен уасаби (Wasabi) в купичката със соевия сос или отстрани в чинията си.

4. Съсредоточете се, когато потапяте нигири суши в купичката със соев сос. Сложете само рибата в соса, а не ориза!

5. Топете хапката суши винаги от обратната страна на основата на ориза, защото се рони и запълва купичката със соевия сос.

6. Топете абсолютно всяка хапка суши за кратко в купичката със соев сос.

7. Слагайте хапката суши наведнъж в устата си, по възможност! Не оставайте част от нея да почива в купичката със соевия сос или в подложната си чиния, защото е обидно за готвача.

8. След преглъщане на хапка суши, сложете и парче маринован джинджифил в устата си. То играе ролята на неутрализатор на вкусовете и е полезно и визуално приятно кулинарно допълнение.

9. Не пийте напитки, които не са подходящи при консумация на суши, като вино, коняк, уиски, водка, кока кола, сокове и т.н., защото вкусът им се дисбалансира с деликатните вкусове на рибата и морските дарове. Спрете се на бира или саке, както и на зелен чай или обикновена вода.

10. Правилно е да консумирате хапките суши в следния последователен ред: започвате със сашими, след това преминавате към нагири, маки, темаки.

Сашими суши представлява слайд риба, поднесен без ориз. Използва се винаги много прясна риба. Нигири суши е хапка-комбинация от ориз, върху който е поставено парче риба или морски дарове. Маки суши е нарязана хапка от руло, съставено от ориз, риба, и зеленчуци, които са увити във водорасли нори. Съществуват и различни варианти, както и само вегетарианско маки суши. Една порция се състои от осем хапки. Темаки суши е подобно на маки суши, като формата на хапката е във вид на конус. Яде се с ръце.

11. Ако сушито се сервира в обща чиния на масата, се взема с дебелия край на клечките и се поставя в купичката със соев сос.

12. Благодари се на майстора на суши. За да създаде съвършеното суши, един готвач се учи поне 10 години, докато получи разрешение да приготвя тези деликатеси за консуматорите.

Опитването на различните видове суши е като кулинарно приключение, в което всеки намира своето задоволство.