България за втори път се включва в световното движение „Безсмъртният полк”

Публикувано от

24 април, 2017

На 9-ти май за втори път в България ще се проведе световната инициатива „Безсмъртният полк“. Тази година ще се включат 37 български града, като жителите им ще шестват с портрети на свои родственици, участвали в антифашистката борба. Така България става част от световното движение, в което участват 40 държави. Миналата година, когато за първи път българи се включиха в инициативата, градовете бяха 16.

Тази година се очаква участниците да бъдат над 40,000 души – двойно повече от миналата година, когато се включиха 20,000 души в цялата страна. Очаква се и присъствието на президента Радев, към когото е отправена официална покана. Инициативата се случва благодарение на 61 координатори от цялата страна, представители на различни движения и организации.

В София шествието стартира в девет часа с полагане на венци пред паметника на Незнайния воин. След това колоната тръгва към паметника на Съветската армия, където в 10:00 часа приветствие ще произнесе посланика на Руската федерация Анатолий Макаров. Следва концерт, организиран от координационния съвет „България-Русия”.

В България движението е инициирано от обществената фондация „Безсмъртният полк“ през 2016-та година. То е свързано с функционирането на специален български уеб сайт „Безсмъртният полк“ и шествията на девети май на наследници на български участници в антифашистката съпротива. Само за една година уеб сайтът „Безсмъртният полк“ е събрал над 150 лични истории на мъже и жени, които са участвали в борбата срещу фашизма от 1923-та до 1945-та година. Историите, биографичните данни и снимките са предоставени от техните наследници. Председателят на фондация „Безсмъртният полк“ Павел Иванов допълнително е събрал архив от над 4,000 истории, които предстои също да бъдат публикувани в сайта.

„Безсмъртният полк“ ще отбележи Деня на победата над фашизма в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сандански, Лом, Карнобат, Монтана, Самоков, Плевен, Шумен, Кърджали, Търговище, Видин, Ботевград, Разград, Димитровград, Ямбол, Сливен, Перник, Несебър, Благоевград, Хасково, Петрич, Враца, Свиленград, Силистра, Павликени, Поморие, Велико Търново, Дупница, Добрич, Габрово, Бяла, Тетевен.

Ето и програмата на шествието по градове (програмата е работна и в нея могат да бъдат включени допълнителни инициативи или нови градове):

София – 9 май, 9:00 ч., Паметник на Незнайния воин
Пловдив – 9 май, 11:00 ч., от Дом на културата „Борис Христов”
Варна – 9 май, 15:00 ч., пл. „Антон Новак”
Бургас – 9 май, 10:00 ч., от църквата „Кирил и Методий”
Стара Загора – 9 май, 18:00 ч., от паметника на Съветския войн
Русе – 9 май., 11:00 ч., от паметника Альоша
Сандански – 9 май, 11:00 ч., Паметникът на ген. Тодоров (Интерхотел „Сандански“)
Лом – 9 май, 10:30 ч., Военният клуб до Централния площад
Карнобат – 9 май, 10:30 ч., Градският площад
Монтана – 9 май, 9.00 ч., Алеята при Траурния парк
Самоков – 8 май, 12:00 ч., Градският площад пред Дома на народната армия
Плевен – 9 май, 17:00 ч., Мавзолеят на пл. „Възраждане“
Шумен – 9 май, 17:00 ч., Руският паметник
Кърджали – 9 май, 10:30 ч., Паметникът на Васил Левски
Търговище – 9 май, 17:30 ч.
Видин – 9 май, 10:00 ч., Градският парк до Общината
Ботевград – 9 май, 11:00 ч.
Разград – 9 май, 17:30 ч., Площад „Възраждане”
Димитровград – 9 май, 18:20 ч., от Общината
Ямбол – 9 май, 12:00 ч., от паметника на българските и съветските воини
Сливен – 9 май, 17:00 ч., от Братската могила
Перник – 9 май, 17:30 ч., от парка до Братската могила
Несебър – 9 май, 16:00 ч., Читалището
Благоевград – 9 май, 17:30 ч., от Младежкия дом
Хасково – 9 май, 17:30 ч., от паметника на Победата
Петрич – 9 май, 19:00 ч., Стена на паметта – Безсмъртният полк
Враца – 9 май, 17:30 ч., Стена на Паметта – Безсмъртният полк
Свиленград – 9 май, 11:00 ч., по Централната улица – бул. „България”
Силистра – 9 май, 10:00 ч., Паметниците на Силистра, Дулово и Иширково
Павликени – 9 май, 18:00 ч., Центърът на града
Поморие – 9 май, 11:00 ч., по ул. „Княз Борис“
Велико Търново – 9 май, 12:00 ч., Братската могила – Стена на паметта – Безсмъртният полк
Дупница – 9 май, 16:00 ч., Централният площад
Добрич – 9 май, 11:00 ч., Центърът на града
Габрово – 9 май, 14:00 ч., Паметникът на антифашистите, Стена на паметта – Безсмъртният полк
Бяла – 9 май, 11:00 ч., Паметникът на съветските войни
Тетевен – 9 май, 11:00 ч.

Записването на градове–участници за 2017 година продължава.

„Безсмъртният полк“ обхваща над 40 държави по света. Инициативата е гражданско движение, чиято цел е да събере личните снимки и истории на хората, участвали в антифашистката борба, както и спомените на техните потомци. Акцията е проведена за първи път през 2012 г. в руския град Томск. През 2013 акцията „Безсмъртен полк“ се провежда в 120 градове и села в Русия, а през 2014 – в 500 града в седем страни по света. През 2015 „Безсмъртният полк“ марширува в 36 държави. В Москва излизат половин милион души, начело с президента на Русия Владимир Путин, който носи портрета на своя баща – Владимир Спиридонович Путин (боец от 330-ти стрелкови полк на 86-та дивизия на Червената армия, ранен при отбраната на Нева в битката за Ленинград). В момента инициативата се провежда в държави като Великобритания, Франция, Русия, Австрия, САЩ, Армения, Германия, Израел, Ирландия, Исландия, Катар, Корея, Ливан, Швеция, Коста Рика, Полша, Италия, Белгия, Холандия, Черна Гора, Монголия, Норвегия, Приднестровието, Молдова, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргизистан, САЩ, Узбекистан, Украйна, Естония, Малта, Австралия, Швейцария, Абхазия.

Убийствено дрънчене

Публикувано от

Иваничка Колева

24 април, 2017

(фейлетон)

В едно малко провинциално селце, където животът течал съвсем обичайно за годините на демокрацията, в един съвсем обикновен делничен ден, се срещнали две празни тенекии от сирене.

И двете отдавна били излезли от употреба и някой едва ли би се заинтересувал от съществуването им, освен ако не е измършавял омирисан циганин, който би ги смачкал с два-три шута и би ги предал на вторични суровини за скрап. По някаква случайност това още не се бе случило и тези две напълно изпразнени от съдържание и доста изхабени от времето тенекии се радваха на съществуването си. Не особено привлекателния си и доста демоде външен вид те нямало как да забележат, тъй като по прашните селски улици не се срещала каквато и да е огледална повърхност, а локвите след някой случаен дъжд били толкова кални, че никой не би се разпознал в тях. От някогашните надписи върху раздрънканата им ламарина била останала едва по една буква. На едната в долния край по средата се разчитало доста дебело изписана буква „П”, а на другата също в долния край, само че по в края, се четяла тънкоризева и избеляла буква „М”.

И тъй като тенекиите не били нищо особено, никой не се и интересувал от тях. Животът си течал с обичайните радости и грижи, минавал и ги отминавал, засипвайки ги с поредната доза прах и забрава. Тенекиите обаче недоволствали от положението си в селското общество и търсели начин да променят това. Ту се бутали в някой забързан пенсионерски галош или цървул, ту се отърквали у някой скрибуцащ дървен бастун, ту пред някоя минаваща през селото циганска каруца се търкулвали.

От тези техни не много възпитани и толерантни постъпки последвало единствено шумно дрънчене. Веднъж едната дори се осмелила да се раздрънка пред един контролиращ автобусните превози инспектор. Това вече не останало незабелязано, но пък не донесло на тенекията никаква полза, напротив. Инспекторът се засмял ехидно на кухото ѝ дрънчене и я отминал безразлично. Дружката ѝ пък, като си нямала кой знае какво сериозно занимание, все се вторачвала в работата на другите, че се и опитвала да им налага мнението си и да ги командори. Понякога даже давала нареждания, сякаш е стъпила на най-високото ниво в селската йерархия. Като например кой и кога да пуска и спира алармата в главната селска квартира или кой и кога ще пусне и ще изгаси осветлението и други подобни битови уредици. Всички забелязвали отвратителното поведение на тези дрънчащи, никому ненужни и за нищо не ставащи „дами”, но те били толкова невзрачни и непотребни, че никой не им се връзвал на номерата. Стигнало се до там обаче, че две празни тенекии от сирене представете си, се настанили да управляват културата и връзките с обществеността, та дори и междуселските и междуградските връзки. Пък и нали единственото нещо, което най-добре им се отдавало да правят е непрекъснатото оглушително дрънкане, станали и глашатаите на селото. Де каквото станело, те първи го научавали в най-големи подробности, а малко след това го знаело и цялото село.

Манията за величие обаче няма граници. Тия двете така се били наряпали със самочувствие, така самохвално се били надули, та чак се били издули във всички посоки. Само в оная посока, най-горната – нямало нищо. Навярно капакът някога е бил отхлюпен и всичко е отишло по дяволите. Тъй като те не можели да осъзнаят безполезното си състояние, в някакъв неистов устрем се стремели към каквато и да е изява, само и само да бъдат забелязани.

Не щеш ли един ден, както се тътрели по разбитите селски улици, едната се препънала и се стоварила върху гърба на другата. От този сблъсък последвало такова дрънчене, че заглушило звъна на камбаната в селската църква. Това бил звездният миг на двете тенекии. Начинът да впечатляват и съсредоточават внимание бил открит. От тогава те са неразделни. Правят, струват – все двете и все една до друга. Дрънчат ли дрънчат. Е, все пак една общност с проблеми в слуховия апарат ги слуша и даже се преструва, че ги разбира, макар че каквото и да казват дрънченето на празни тенекии от сирене си е дрънчене на кухо.

Само дето това дрънчене заглушава всичко останало, което реши да си проправи път до селските общности и да им донесе някаква интелигентна, духовна или каквато и да е полезна и потребна информация.

Така е.

Докато има такива празни, ама много празни дрънкала, на които се дава трибуна, нищо стойностно и полезно няма да може ни да се чуе, ни да се разбере.

Дори викът за помощ на нуждаещ се или бедстващ би останал нечут.

Убийствено дрънчене. Дали няма то да ни довърши?

Central Park, Manhattan, NY – 59th Street & Park Avenue

Публикувано от

Павликени.com

24 април, 2017

Античният кepaмичeн цeнтъp кpaй Пaвликeни привлича повече туристи след приключването на мащабен проект

Публикувано от

Павликени.com

24 април, 2017

„Вече имаме туристически обект от европейска величина. Надявам се, че жителите на Павликени и туристите от страната и чужбина ще оценят направеното от нас“, това каза Гинка Николова, ръководител на най-мащабния проект за консервация, реставрация, социализация и популяризиране на Античния керамичен център. На 20 април 2017 г. се проведе Заключителна пресконференция по повод приключването на проекта. Изключително интересни факти и любопитни истории от над 40-годишното съществуване на Керамичния център представи и Нели Цонева, директор на Исторически музей-Павликени.

Началото на проекта е поставено преди две години, когато общината в партньорство с Исторически музей – Павликени, започва работа по проект „Античен керамичен център – Павликени, популяризация и модернизация“, финaнcиpaн oт Финaнcoвия мeхaнизъм нa Евpoпeйcкoтo икoнoмичecкo пpocтpaнcтвo 2009-2014, Пpoгpaмa БГ 08 „Кyлтypнo нacлeдcтвo и cъвpeмeнни изкycтвa”, Мяpкa 1 “Рecтaвpиpaнe, oбнoвявaнe и oпaзвaнe нa кyлтypнoтo нacлeдcтвo”, Дoгoвop № 24-10- М1-13/22.04.2015 г. Средствата на Финансовия механизъм са осигурени от страните Иcлaндия, Нopвeгия и Лихтeнщaйн, а Програмен оператор от българска страна е Министерство на културата.

След приключването на дейностите по консервация, реставрация и социализация, осъществени от консорциум „Антика“ ДЗЗД, до Античния керамичен център води нов асфалтов път с обособени паркоместа. Посетителите се придвижват по обновени алеи до консервираните и реставрирани антични сгради и пещи. Съвременните сгради също са ремонтирани и предлагат добри условия за осъществяването на археологически експедиции. В специално обособената част за възстановки, чрез автентични древни техники, са изградени нови пещи за изпичане на битова, строителна и художествена керамика. Оборудването в направената по римски образец грънчарска работилница е подновено, за да може съвременни грънчари да произвеждат керамика и да показват техниките от древността. Музейната сграда, както и всички останали постройки, са с ремонтирани конструкции и дограма.

Всички осъществени по проекта дейности спомагат за ревитализирането на древните грънчарски умения и за развитие на музея на открито.

В проекта са ангажирани и млади хора от района, както и представители на ромската общност. С поредица от обучения по история, археология и грънчарство, деца от с. Върбовка придобиват умения за опазване на културното наследство. Благодарение на тях по протежение на пътя, водещ към Античния керамичен център, са засадени дръвчета.

Във връзка с проекта са създадени интернет сайт на обекта, както и „Фейсбук“ страница. С мерките по информация и публичност Античният керамичен център става по-известен не само сред местното население, но и в региона и страната.

Цялостното изпълнение на дейностите за опазване и популяризиране на Античния керамичен център подобрява качествено предпоставките за развитие на културен туризъм в община Павликени.

culture-eea-bg.org/bg eeagrants.org

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Община Павликени и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Програмния Оператор на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“.