† Църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики

Публикувано от
Павликени.com
-

На този ден църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Живял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Антоновден е известен още и като Лелинден.

На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко и Донка.

 

Спипаха ловджия с изтекло разрешително в Павликени

Публикувано от
Павликени.com
-

Бързо производство за изтекло разрешително за притежание на оръжие е започнато в РУ – Павликени.

В петък при проверка на разрешително за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на 42-годишния Т. Г. от същия град е установено, че документът е с изтекъл срок.

Мъжът е предал на униформените ловната си пушка и 47 боеприпаса.

 

Томбола на магазини БРАВО

Публикувано от
Магазини БРАВО
-

Всеки клиент, закупил два броя

бисквити „Боровец“ 216 гр.,

може да участва с касовия си бон в

томбола за велосипед Velotel.

Денят на Мартин Лутър Кинг

Публикувано от
Павликени.com
-


Преподобният д-р Ма̀ртин Лу̀тър Кинг Младши (на английски: Martin Luther King, Jr.) е американски духовник и общественик и един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. Д-р Кинг става баптистки пастор и още в началото на своята кариера става защитник на гражданските права, превръщайки се с времето в една от иконите на американския прогресивизъм.

Д-р Мартин Лутър Кинг ръководи Автобусния бойкот в Монтгомъри през 1955 година, а две години по-късно участва в основаването на организацията Конференция на южните християнски водачи, на която става пръв председател. През 1963 година с неговите усилия е организиран известният Поход до Вашингтон по време на който произнася емблематичната си реч „Имам една мечта“. В нея той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. С тази реч Кинг утвърждава своята репутация на един от най-значимите оратори в американската история.

През 1964 година д-р Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства. В последните години от живота си той насочва усилията си към борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война.

Мотелът Лорейн, в който е убит д-р Мартин Лутър Кинг, днес музей
Мотелът Лорейн, в който е убит д-р Мартин Лутър Кинг, днес музей

Д-р Кинг е убит на 4 април 1968 година.

Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977) и със Златния медал на Конгреса (2004). През 1986 година годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е обявена за официален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.

Кадри от паметната реч на д-р Кинг следват:

 

.

Ейбрахам Линкълн: „Трябва да заявим, че те не загинаха напразно.“

Публикувано от
Павликени.com
-

Публикуваме една от прочутите речи – образец на въздействащо и смислено ораторско умение. Това е речта на президента на САЩ Ейбрахам Линкълн, произнесена в Гeтисбърг на 19 ноември 1863 г. пред гробовете на загиналите войници. В битката при Гетисбърг, Пенсилвания по време на Американската гражданска война са се сражавали 170 000 души, седем хиляди са били убити.

Речта на Линкълн ще е жива, дори когато се забрави тази битка. И някога за тази битка ще си спомнят главно заради речта на Линкълн. През този ден в Гетисбърг и други оратори говорили дълго време, но всичко, което са казали, отдавна е забравено. Ейбрахам Линкълн говорил по-малко от две минути. Един фотограф се опитал да го заснеме по време на произнасянето на речта, но Линкълн завършил своята реч, преди той да успее да настрои примитивния си апарат от тези времена.

Речта на Линкълн била излята от бронз и поставена в Оксфордската библиотека като примера за това, какво може да се създаде с помощта на английския език. Всеки, който изучава ораторско майсторство, трябва да я научи наизуст. Публикуваме един от преводите на тази прочута реч на български език:

„Преди осемдесет и седем години нашите бащи основаха на този континент нова нация, отгледана в условията на свобода и предана на принципа, съгласно който всички хора са създадени равни. Сега ние водим велика Гражданска война, в която се проверява може ли тази нация или която и да е друга, възпитана в същия дух и предана на същите идеали, да съществува по-нататък.

Срещнахме се тук, на полето на една от най-големите битки в тази война. Ние дойдохме, за да отнесем частица от това поле като последно място за успокоение на тези, които отдадоха живота си, за да може тази нация да живее. Много правилно е, че го правим. Но равносметката говори, че не ние освещаваме и не възхваляваме тази земя.

Тези храбри хора, и живите и мъртвите, които се сражаваха тук, вече я осветиха и възхвалиха и го направиха много по-добре от нас. Със своите нищожни сили ние не можем нито да добавим, нито да отнемем нещо. Светът почти не ще забележи и не ще помни дълго това, което говорим тук, но никога няма да забрави това, което те направиха.

Ние, живите, трябва да се посветим на незавършените трудове, които сражавалите се тук благородно осъществяваха. Ние трябва да се посветим на решаването на тази велика задача, която още стои пред нас. Именно от тези хора, загинали с чест, ние трябва да възприемем дълбоката преданост към това дело, на което те тъй вярно служеха.

Трябва тържествено да заявим, че те не загинаха напразно, че с божията благословия нашата нация ще получи ново възраждане на свободата и че правителството на народа, управлявано от народа и за народа, никога няма да изчезне от лицето на земята”.

Дали Ейбрахам Линкълн, чийто баща е бил неграмотен дърводелец, а майка му – жена без никакви изключителни способности е бил надарен от природата с дар слово? Няма основание да се приеме такова предположение. Когато бил избран в Конгреса, като попълвал във Вашингтон официалната си анкета, на въпроса относно образованието си отговорил с помощта на една дума: „Недостатъчно”.

През целия си живот Линкълн не е посещавал училище и една година. Но той не си губел времето да общува с хора, които са били с равни или с по-ниски от него умствени способности. Той си избирал приятели сред интелектуалния елит, сред певците и поетите на всички времена.

Този самоук човек е обогатил своя ум с образците на истинската култура. Ейбрахам Линкълн е следвал педагогическия метод, който се е оказал единствено ефективен: като се е опирал на своята неизтощима енергия, насочена към постоянно попълване на знанията и към практическа дейност.

Речта на Ейбрахам Линкълн е публикувана в книгата „Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания” на Дейл Карнеги.

 

Великите мъже

Публикувано от
Павликени.com
-

„Великите мъже” – за нищо на света не бих желал да бъда като тях. Отвратителни, дребни, насилнически натури, ненаситни – защото нямат никакво вътрешно съдържание и поради това са принудени лакомо да поглъщат само външното. Стига с тия велики мъже! Има много нещо в думите на Шопенхауер: „Достоен за възхищение не е този, който покорява света, а който го превъзмогва!” Да пази господ от тези „силни” натури, тези наполеоновци и тям подобни.

Рихард Вагнер (1813-1883), немски композитор и есеист

Гео Милев: „В този ден аз съм роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед.“

Публикувано от
Павликени.com
-
Гео Милев (15 януари 1895 г. - 15 май 1925 г.)

ЯНУАРИ

В този ден съм аз роден.
В този ден между ледените зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала – бяла – от лед; между блестящите и ледни зъби – разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние.
Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива – замръзна, моята съдба.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен светъл къс от лед.
Аз видях, че прозрачен светъл ангел донесе между своите нежни пръсти сърцето ми – далече от блажените предели. Той не дойде: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този дeн съм аз роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед – камък, желязо – жестоко. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз грабвам в ръка сърцето си – огромен леден камък – и чакам: готов за бой.
Горко на меките чела!

От „Еспресионистично календарче за 1921 г.“

***   ***   ***  

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр. Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство. Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907–1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други. Следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914).

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България.

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.

Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

 

Виртуозният цигулар Ара Маликян разказва историята на една цигулка на българска сцена

Публикувано от
Павликени.com
-

На 28 февруари в Зала 1 на НДК българските почитатели на музиката ще се срещнат с изкуството на прочутия ливанец с испански паспорт и арменска кръв – гениалния цигулар Ара Маликян. През последните десет години той се превърна в истински феномен не само в Испания, но и в цял свят. Днес виртуозният музикант е концерт-майстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид, но е концертирал във всички световноизвестни театри в света – солово или със симфоничен оркестър.

След последните две години на постоянни турнета с албума си „15“, през които Маликян разкриваше пред публиката житейските и музикалните си патила, отново цигулката е тази, която го вдъхновява за нов репертоар събран в диска „Невероятната история на една цигулка”.

В този двадесет и пети поред негов диск главен герой е цигулката. Цигулка, родена в Модена и пропътувала до Ливан, за да попадне при малкия тригодишен Ара, когото баща му – също цигулар, е научил да свири и с която двамата стават неразделни. Заедно откриват Паганини и заедно пътешестват през годините и през жанровете – от класиката до рока, фламенкото и поп-музиката. Една невероятна история, с която ще можем да се запознаем на 28 февруари 2017 година – само два месеца след световната премиера на диска на 28 декември в Кралския мадридски театър.

Ара Маликян е роден през 1968 г. в Бейрут, Ливан. Баща му е арменец и цигулар любител, от когото малкият Ара се учи да свири главно в духа на ливанските музикални традиции. На 12 години той вече има солидна подготовка, а на 15 е най-младият студент в музикалното училище в Хановер, където е специално поканен да учи със стипендия от германското правителство. Реалността, в която попада в Германия надминава очакванията му – неговите усилия да просперира в академичната музикална среда му носят бърз успех. По-късно продължава обучението си в музикалното училище в Лондон, като в същото време получава уроци от преподаватели като Франко Гули, Руджеро Ричи, Иври Гитлис и членовете на Alban Berg квартет.

След живота си в Лондон Ара избира за свой постоянен адрес Испания, където вече близо 20 години намира повече топлина и слънце, които истински импонират на темпераментния му характер. Популярността му носи нови успехи и гениалният изпълнител е канен не само да концертира, но и да записва за саундтраци от филми на Карлос Саура и Педро Алмодовар, работи и с култовата испанска група „Чамбао“.

Първият му самостоятелен концерт в България с неговата група е организиран от продуцентска компания „БГ Саунд Стейдж.

Билетите на цени от 40 до 100 лева са в продажба в системата на Ивентим и в Билетния център на НДК.

 

1...442443444...691Страница 443 от 691