„Аз съм Мики Маус. Те не познават човека, те виждат един костюм.“

Keanu Charles Reeves

Киану Рийвс (англ. – Keanu Reeves) е роден в Бейрут, Ливан на 2 септември 1964 г. Името му в превод означава „прохладен бриз от планините“. Животът на актьора е повече от злочест и наситен с нещастни събития. Майката на Рийвс е англичанка, а баща му е американец с хавайски, китайски и английски произход. Израства в проблемно семейство – още като дете баща му е арестуван и лежи в затвора за продажба на хероин, а майка му е припечелвала като стриптизьорка. В израстването си посреща и изпраща няколко доведени бащи.

Най-добрият му приятел Ривър Финикс умира от свръхдоза. По-малката му сестра се разболява от левкемия. Голяма част от хонорара от филма „Матрицата“ дарява на фонда на болницата, в която тя се лекува. През декември 1999 г. приятелката му Дженифър ражда тяхното мъртвородено дете, на което дали името Ава Арчър Сюм – Рийвс. През 2001 година Киану става свидетел на автомобилна катастрофа, в която загива неговата спътница и любима Дженифър.

И неговият личен живот свършва тук …

Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено. Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват „обещавам“.

Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността – недостатък. Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор.

Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това.

Където M и Ж отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича „свобода на избора”, но тези, които избират друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих…“

 

Дневна доза хумор

Please wait ...
Please wait …

Из лични илюстрации „Ежедневни мисли“ на графичния дизайнер Сержо Ингравале.

„Всички живеят ей така, за едното нищо.“

Ромен Гари (8 май 1914 - 2 декември 1980)

Ромен Гари (псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, роден в град Вилнюс, Литва. Литературен мистификатор, кинорежисьор, военен. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път 1975 г. като Емил Ажар. Гари има пълен с драматични събития живот. След неуспешен брак и още един опит за самоубийство, той слага край на живота си сам, на 2 декември 1980 г. на 66 години в Париж.

Неговите по-известни романи са „Сияние на жена“, „Зарядът на душата“, „Лейди Л.“, „Обещанието на зората“, „Големият дрешник“, „Лиричните клоуни“, а „Животът пред теб“ и „Голям гальовник“ са под псевдоним Емил Ажар.

„Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.“

„…. то, щастието, е известно най-вече със своята липса… Не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.

Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен ми се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, като умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че това не е най-важното. И продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е.“

„Човек не бива да отглежда мъката си, в това е всичко.“

„- Ами на шейсет, когато остарея? Какво ще стане?
– Искаш да кажеш коремът, гърдите, задникът, тия неща ли?
– Ами да. Страх да те хване, не е ли така?
– Не е така.
– Как не е така? А когато стана стара чанта?
Няма стари чанти, това са истории без любов.“

„Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.“

„Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.“

 

Nothing Else Matters

Nothing Else Matters

So close no matter how far
Couldn’t be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters.

Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don’t just say
And nothing else matters.

Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters.

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know.

So close no matter how far
Couldn’t be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters.

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know.

Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don’t just say
And nothing else matters.

Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters.

Never cared for what they say
Never cared for games they play
Never cared for what they do
Never cared for what they know
And I know.

So close no matter how far
Couldn’t be much more from the heart
Forever trusting who we are
No nothing else matters.

Нищо друго няма значение

Толкова близо, без значение колко далеч,
не би могло да бъде по-далеч от сърцето.
Заинаги вярвайки в себе си
и нищо друго няма значение.

Никога не съм се разкривал по този начин.
Животът е наш, живеем го както преценим.
Всички тези думи не казвам просто така
и нищи друго няма значение.

Търся доверие и го намирам в теб
Всеки ден за нас е нещо ново
Отвори съзнанието си за нов мироглед
и нищо друго няма значение.

Никога не ме е било грижа какво правят
Никога не ме е било грижа какво знаят,
но аз знам.

Толкова близо, без значение колко далеч,
не би могло да бъде по-далеч от сърцето.
Завинаги, вярвайки в себе си
и нищо друго няма значение.

Никога не ме е било грижа какво правят.
Никога не ме е било грижа какво знаят,
но аз знам.

Никога не съм се разкривал по този начин
Животът е наш, живеем го както преценим
Всички тези думи не казвам просто така
и нищо друго няма значение.

Търся доверие и го намирам в теб
Всеки ден за нас е нещо ново
Отвори съзнанието си за нов мироглед
и нищо друго няма значение.

Никога не ме е било грижа какво казват.
Никога не ме е било грижа за игрите, които играят.
Никога не ме е било грижа какво правят.
Никога не ме е било грижа какво знаят,
а аз знам.

Толкова близо, без значение колко далеч,
не би могло да бъде по-далеч от сърцето.
Завинаги, вярвайки в себе си,
не, нищо друго няма значение.

 

„Не остарявай, любов!“

 

Отвъд реалността…

Сред забързания и цветен Маракеш в Мароко, японският фотограф Такаши Накагава открива място, обгърнато от спокойствие и тишина. Уловеният кадър, заключен във фотографската лента, създава усещане за безвремие и смирение… Или с други думи – една свръх реалност.

Фотографът печели първа награда в категория „Градове“ в конкурса на National Geografic.

 

Международен ден на свободата и солидарността

На 31 август се отбелязва Международният ден на свободата и солидарността. Обявен е за такъв с Декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск, Полша, по повод 25-та годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност”  от 30 август 1980 г.

Международният ден на свободата и солидарността се отбелязва се по решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г.