Совата е интересна птица, която често свързваме със страховити усещания за нощна гора. Но тя притежава уникални качества, малко по-непознати по света.

От древни времена тези птици са зловещ символ на тъмната гора, магьосничеството и злите сили.

Совата се явява амбивалентен символ. Това е птица на мъдростта, но също така и на мрака и смъртта. Тя се явява атрибут на богинята Атина и символизира мъдростта, познанието. Совите обладават способността да виждат през нощта, да виждат всичко около себе си, без да се помръдват от мястото си, а само извръщайки глава, тя ви поглежда с мъдър, проницателен поглед. Безшумният нощен полет, светещите очи и пронизителните крясъци са повлияли на това, совата да бъде свързвана със смъртта и окултните сили.

Считали са я за птица на смъртта в древния Египет, Индия, Централна и Северна Америка, Китай и Япония. Като нощна птица совата е символ на тъгата, носталгията и самотата. Освен това тя олицетворява опустошението и нещастието, тъмнината, нощта, дъжда. В много традиции совите носят опасност, пророкуват беди. В сови могат да се преобразяват вещици, магьосници, зли духове. Приписват им пророчества, а също така и възможността да виждат в тъмното.

Совата като символ

Някога совата е била символ на способността да не изпитваш страх от тъмнината, да знаеш тайни, обикновено забранени за смъртните същества. Но с времето, в късната античност и Средновековието, суеверието придало на совата демонично значение. В днешно време тя е емблема на проницателността и книжната ерудиция.

В египетската система на йероглифите совата символизира смъртта, нощта, студа и пасивността. Тя принадлежи на царството на нощното слънце, спускащо се зад хоризонта и пресичащо езеро или море от тъмнина.

В индуизма тя е емблема на Яма, властващите над царството на мъртвите. В Индия совата е била почитана като покровител на нощта и посланик от задгробния свят, призван да изпраща душите в царството на мъртвите. Освен това совата служи като върховно животно на богинята Дурга, съпруга на Шива в едно от страшните й превъплъщения.

В Китай совата се е отнасяла към принципа „ян” и се е считала за емблема на „жълтия предтеча” – културният герой Хоун-Ди. Тя се е асоциирала с мълнии и гръмотевици, с летното слънцестоене. От друга страна са я свързвали с жестокост, зло, престъпления, смърт, неблагодарни деца. Совата е била символ на ковачите; в древните времена тя е била покровител на дните, когато ковачите са изработвали мечове.

За индианците от Северна Америка совата е символизирала мъдростта и пророчеството, смятало се е, че тя може да се притича на помощ. Перата на совата, вплетени в косата, са изпълнявали защитна функция.

В древно Мексико богинята на дъжда е била почитана във вида на свещена сова. При ацтеките и маите совата е символизирала някакво демонично нощно същество, злите предзнамезнования и се е явявала атрибут на бога на подземния свят, вестител на смъртта или спътник на душите в отвъдния свят.

В Перу се срещат изображения на жертвен нож във формата на полумесец, на който може да се види божество с клюн на сова. По този начин символът на совата отново се свързва със смъртта и жертвоприношението.

Защо совите не са това, което са?

В гръцко-римската традиция совата символизира мъдростта и е била спътница и атрибут на богинята Атина (Минерва). Совата на Атина – това е нощна птица, птица на тъмнината и гората. Совата се среща в качеството си на атрибут на алегорическите фигури на Нощта и Съня. Със совата е свързана и една от мойрите – Атропос („неизбежната”), която прекъсва нишката на живота.

От атинската традиция води своя произход и мъдрата сова от европейските приказки и басни, и бухалът, кацнал на купчина книги – ембематично изображение на мъдростта.

В християнството совата символизира силата на тъмнината, запуснатостта, уединението, скръбта, лошите новини. Викът на совата – това е „песен на смъртта”. Като същество, водещо нощен живот и въобще загадъчно, совата е станала символ на нечистите сили и магьосничеството. Освен това совата символизира самотата, тя фигурира в сцени, показващи молещи се отшелници.

Счита се също така, че тя е надарена с мъдрост, в това си качество присъства при изображение на Св. Йероним. Совата има и друго значение, при което тя присъства като атрибут на Христос, който се е пожертвал заради човечеството. Именно това обяснява присъствието на совата в сцени на разпятието.

В юдаизма нощният женски демон Лилит (зъл дух) се изобразява в компанията на сова.

Совата в славянството се е отнасяла към групата на нечистите птици и е имала демонични сили. Според поверията, появата на сова край дома е било предизвестие на смърт или пожар. В брачната символика тя присъства като символ на вдовица или стара мома. Символът на совата се е използвал и в качеството на талисман. На совата също така са били приписвани роли на пазителка на подземните богатства, съкровища, билки.