Община Павликени получи награда за най-просперираща община

Община Павликени получи наградата за най-просперираща община по време на на тържествената церемония за връчване на Годишните призове на „Фондация за прозрачни регламенти“ за прозрачност и партньорство в дейността на областните и общинските администрации в България.

Почетният председател на УС на НСОРБ Венелин Узунов връчи две специални награди за „Най-просперираща администрация” – на Областна администрация на Софийска област и на Община Павликени за повишаване степента на прозрачност в администрацията.

Управителят на „Фондация за прозрачни регламенти“ Петя Донова откри церемонията като каза: „Гордеем се, че бяхме сред първите в Европа, които „прегърнаха” Стратегията за иновации и добро управление на Съвета на Европа и се заеха да я популяризират и насърчават нейното прилагане.”

В категория „Най-добра практика за партньорство между областна администрация и структурите на гражданското общество” спечели Областна администрация Смолян за практиката „Изкуството в подкрепа на живота”. За най-прозрачните областни администрации бяха определени Благоевград, Шумен и Монтана. Статуетката за най-прозрачна общинска администрация беше връчена на Добричка община. Организаторите наградиха и най-добрата практика за партньорство между общинска администрация и гражданското общество – Община Троян.

Призът е учреден през 2008 г. от „Фондация за прозрачни регламенти“ в изпълнение на четвъртия принцип от Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа. Наградата е преходна и се връчва за постижения на администрациите през изминалата календарна година в четири категории.

 

 

Дядо Добри – Светецът от Байлово

Дядо Добри от село Байлово

Дядо Добри днес навършва 102 години. Той е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Става популярен в България заради скромния живот, който води и заради даренията, направил на няколко родни храма и манастири. Дядо Добри доскоро събираше пари пред катедралата „Свети Александър Невски“ и „Свети Седмочисленици“ в София. От няколко месеца обаче се намира при свои роднини и познати, тъй като вече все по-трудно се движи заради годините.

Става популярен пред чуждите медии като „Светецът от Байлово“. Чужденците се възхищават на неговото усърдие как доскоро дядо Добри ходеше всеки ден пеша или с автобус до София от родното си село и след това заставаше пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. Там сядаше на столче и събираше монети в пластмасовата си чашка.

Според бившият председател на катедралата архимандрит Дионисий до преди 2 месеца дядо Добри е държал отново първо място по дарения за храм-паметника. Още през 2009 г. става ясно, че дядо Добри дарява 35 700 лв. на храма „Свети Александър Невски“.

Бащата на „Светеца от Байлово“ загива в Първата световна война. Така дядо Добри израства под грижите на майка си. По време на Втората световна война по време на бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата.

Доброто дело на дядо Добри е пример за пътя на духовното израстване, за смисъла и нуждата от вярата у човека, за ценностите в краткия човешки живот и смирението. Във времена на духовен упадък България има огромна нужда от такива духовни водачи, които да напътстват обществото да върви по пътя на просветлението, „учейки се“ на Вяра.

Мъж от Павликени е обвинен в закана за убийство

39-годишен мъж от Павликени е обвинен в закана за убийство. В хода на проведеното разследване е установено, че на 19 април миналата година в Павликени Г. С. с управлявания от него автомобил “Рено Меган” се е насочи към група граждани, сред които бил и мъжът, с който обвиняемия имал пререкания, блъснал го и му причинил лека телесна повреда.

След доклад на материалите в прокуратурата Г. С. е привлечен в качеството на обвиняем, наложена му е мярка за неотклонеине “подписка”.

 

† Илинден

Българската православна църква почита днес паметта на св. пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“.

Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се ходи на плаж, защото морето взима жертва на този ден. Вярва се, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.

Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснява и името на Илия, което означава сила господня.

Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му. Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.

На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.

Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.

Този празник в България носи и друг знак – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но независимо, че не е точната историческа дата, денят на свети Илия е повод да сведем глава пред героизма на въстаниците.

Днес имен ден празнуват – Илия, Илиян, Илко и Илияна.

 

Събpaхa 412 лв. нa блaгoтвopитeлeн бaзap в пoмoщ нa Йopдaн Пeтpoв

412 лeвa зa лeчeниeтo нa 23-гoдишния Йopдaн Пeтpoв бяхa cъбpaни нa втopия блaгoтвopитeлeн “Алъш-вepиш” във Вeликo Tъpнoвo. Нa импpoвизиpaни cepгии нa гaлepиятa кpaй пaмeтникa нa Аceнeвци тъpнoвци пpoдaвaхa нeнyжни пpeдмeти oт вкъщи – книги, дpeхи, cyвeниpи, кapтини, фoтoгpaфии, бижyтa и дp. Днeвният oбopoт oт бaзapa щe бъдe пpeдocтaвeн нa ceмeйcтвoтo нa млaдeжa, кoйтo cтpaдa oт тeжкo oнкoлoгичнo зaбoлявaнe.

Хoджкинoв лимфoм тpeти cтaдий e cтpaшнaтa диaгнoзa нa Йopдaн. Зa нeгoвoтo лeчeниe ca нeoбхoдими 50,000 лeвa, a дo ceгa ca cъбpaни 37,000 лв. Toвa e cyмaтa зa 12 химиoтepaпии, кoитo щe бъдaт извъpшeни в тypcкa клиникa.

Йopдaн Пeтpoв e oт Пaвликeни и e зaвъpшил бaкaлaвъpcкa cтeпeн пo финaнcи във Вeликoтъpнoвcкия yнивepcитeт. Сeгa yчи мaгиcтpaтypa пo пyблични финaнcи във Вapнeнcкия икoнoмичecки yнивepcитeт. Кaтo пoвeчeтo млaди хopa, Дaнчo жeлae дa пoлyчи дoбpo oбpaзoвaниe и кaтo зaвъpши мaгиcтpaтypaтa cи дa зaпoчнe дa гpaди кapиepa. В мoмeнтa oбaчe eдинcтвeният пpиopитeт зa нeгo e дa пpeбopи бoлecттa.

В пъpвoтo издaниe нa блaгoтвopитeлния “Алъш-вepиш” дoбpoвoлцитe cъбpaхa 340 лeвa. Пapитe бяхa пpeдocтaвeни нa Дoмa зa мeдикo-coциaлни гpижи в Дeбeлeц. Сpeдcтвaтa щe бъдaт изпoлзвaни зa oбopyдвaнeтo нa ceнзopнa cтaя зa дeцa c ayтизъм.

Гражданите, кoитo иcкaт дa пoмoгнaт нa Йopдaн, мoгaт дa дapят cpeдcтвa и пo бaнкoв път.

ДСК клoн 0408
пл. “Свoбoдa” №6
гp. Пaвликeни 5200

Титуляр: Йopдaн Огнянoв Пeтpoв
BIG кoд: STSABGSF
IBAN: BG48STSA93000023630269 – BGN
IBAN: BG41STSA93000023630298 – EUR
IBAN: BG09STSA93000023630292 – USD

 

Местен пишман бабаит плаши в Павликени със смърт и вземане на души, бил Сатаната

Златко Германов
Златко Германов

Циганин рецидивист от дни наред вилнее в Павликени и всява страх и ужас сред местните жители. Хората в градчето са настръхнали и напрежението ескалира заради набези и заплахи от бабаита, който е рекордьор с 12 криминалистични регистрации, осъждан е 9 пъти и е лежал в затвора за хулиганство.

Драмата в Павликени започнала след като 39-годишният Златко Германов се сродил с лидера на „Евророма“ и бивш депутат Цветелин Кънчев. Това става ясно от жалба на препотили до Областната дирекция на МВР във Велико Търново. Германов спазарил невръстната си дъщеря за сина на Кънчев и направили незапомнен годеж в местния хотел „Бора“.

Според потърпевшите от заплахите на Германов, той е получил доста пари от сродяването,защото след годежа започнал да се вихри и да сипе заплахи: „Знаете ли кой съм аз и колко пари имам?“ и „Ще ви взема душите, защото аз съм Сатаната“, „Земеделски боклук, ще ми плащаш, че нали знаеш какво ще направя“. На един от набелязаните за жертва Германов се заканил да му извади окото и да го умъртви.

„Имаме семейства и невръстни деца. Страхуваме се не само за собствения си живот. Заради това вече се движим „въоръжени“ с бухалки и чукове в колите си“, споделят изтръпнали от страх павликенчани.

Сред пострадалите е 20-годишна сервитьорка. Екшънът се разиграл в края на юни. Младата жена отивала на работа и като наближила кафенето видяла, че има хора в едното сепаре. Сред тях бил и Златко Германов. Той се приближил до момичето и захванал да я дърпа с думите: „Ти знаеш ли аз кой съм ? Знаеш ли колко пари имам?“ Накарал я насила да седне на една от масите навън. Без причина мъжът ударил кроше в лицето на момичето и то паднало със стола на земята. После тя успяла да се добере до вратата и да се заключи в заведението отвътре. Извикала шефа си, който също отнесъл гнева на Златко със заплаха, че ще му бъде избодено окото. Шефът е земеделски производител и Германов му заръчал да каже на другите от Павликени да му съберат 100,000 евро.

Саморазправата е записана на охранителните камери, а девойката си е подала жалба. В полицията и прокуратурата са се ожалили още трима потърпевши.

„След като подадох жалба, той започна да ме плаши по телефона. Говори за земеделците, че сме боклуци и иска пари от нас, но не е ясно защо. Той стана много дързък след годежа на дъщеря си. Много е агресивен и заради това искаме намеса от по-висши инстанции“, категоричен е Трифон Маринов.

Радослав Христов е в групата на подалите жалба, но също се страхува. Въпреки това е инициатор за даване на гласност на това, което се случва в Павликени.

„Полицаи ходили у Златко да го търсят, а той им казал,че ако веднъж го притеснят, ще мине с колата през тях“, твърди Христов.

Други две жертви Германов нарочил на улицата. За негов доверен човек се слави пък мъж с прозвището Гунди. Така Евгени Петков заковала спирачки кола, а непознатите мъже вътре го принуждават да влезе в нея, за да издирят някакъв човек. Без причина младежът бил набит в автомобила, заплашен и после изхвърлен. Той също си е подал жалби до местните институции

Колата на 33-годишния Петър Радев пък била засечена от автомобила на Златко и последвала драма.

„Засякоха ме на една пресечка, знам ги само по физиономии и не съм имал отношения с тях. Спрях да видя какво става и ме набиха, взеха ми 320 лева, личната карта и телефона. След саморазправата бях целия облят в кръв. На другия ден мъж се обажда на брат ми и казва, че е Златко Патрона и да отиде на една бензиностанция да прибере моята лична карта“, разказва Петър Радев.

По време на уличния екшън очевидци подали сигнал на тел. 112 и на мястото отишла патрулка. Закарил в районното всички от мелето. Докато Радев пишел обяснения, чул как Златко заплашва наред пред униформените.

„Преди дни 6 гуми на двете ми коли в двора на къщата ми са били нарязани през нощта. Отидох в полицията, не мога да докажа кой е злосторникът, но нямам и пререкания с никого освен със Златко. Искам само спокойствие“, категоричен е Радев, който вече се движи с чук в багажника на колата.

„Няма чадър над никого, още повече над Златко Германов.Навремето го вкарахме в затвора.Сега има образувани 4 преписки по жалби на потърпевши през последните два месеца и работим усилено „, обясни районният прокурор на Павликени Атанас Филипов.

На Златко е връчена призовка в близките дни трябва да се яви за разпит в полицията.

Със случая е бил запознат и директорът на ОД на МВР във Велико Търново главен комисар Димитър Машов, който незабавно разпоредил нова проверка по жалбата на четирима от пострадалите от набезите на Германов. Ще се проверяват включително и действията на МВР служителите в Павликени.

Страшилището на Павликени е с дълго криминално и съдебно досие. През 2010 г. той се сдоби с ефективна присъда от година и половина от Районния съд в Павликени. Съден е за шофиране без книжка. Нарушението е извършено в едногодишния срок на административното наказание за същото и за това присъдата е ефективна и на максимума, позволен от закона. Тя е в срока на комулация на друго нарушение на Златко. През ноември 2009 г. злодеят е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, защото си позволил пиян да изгаси цигарата си в устата на барманка в заведение в центъра на града, когато момичето го попитало дали може да си позволи да плати бутилката с уиски, която поръчва.

Златко Германов е бил клиент на пробационните служби по присъда за хулиганство. Със споразумение завършило пък дело за заплаха срещу полицаи. Докато униформените се опитвали да усмирят стария си познайник, се наложило да изслушат как Златко се кани да ги застреля, докато спят, да замрази телата им, да отвори черепите им. След излизането си от затвора агресивният мъж е бил Марбеа, Испания.

 

148 години от битката в местността Канлъ дере отбелязаха в с. Вишовград

Тържествено честване на 148-та годишнина от битката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа рганизираха Кметство Вишовград със съдействието на Община Павликени. Събитието се проведе на историческата поляна край селото, където се е състояла битката. Гости на тържеството бяха инж. Емануил Манолов – кмет на Община Павликени, инж. Пламен Чернев – кмет на Община Сухиндол, инж. Венцислав Иванов – зам. кмет на Община Павликени,  кметове на кметства и представители на народни  читалища.

Честването започна със заупокойна молитва за загиналите четници в битката. Възпоменателно слово произнесе кметът на село Вишовград Иван Иванов. С приветствие към жителите на селото се обърна и общинският кмет инж. Емануил Манолов. „Днес е ден за преклонение пред паметта на смелите ни предци. Нека сведем глава, но в минутата на мълчание да помислим да стореното от тях и за отражението му върху нашия живот днес. Нека да са вечно живи имената на всички герои от епопеята в местността Канлъ дере!“, каза инж. Манолов.

Тържеството продължи с тематична програма, в която участваха самодейци от НЧ „Трезвеност” – Сухиндол и завърши с възстановка на битката, пресъздадена от членовете на Национално дружество „Традиция”. Десетки любопитни зрители се събраха в местността, където са се водили сраженията на 9-22 юли през 1868 г., за да видят актьорското пресъздаване на боевете.

125 души са последвали Стефан Караджа и Хаджи Димитър през 1868 г. Двамата събрали четата си в Румъния, за да вдигат въстание, и през юли преминали Дунава до свищовското село Вардим. По пътя си четата водила четири сражения. Те се случили все край Велико Търново – Горна Липница, Алеково, Александрово и Вишовград. Край Вишовград, в местността Канлъ дере, тогава загинали между 29 и 36 четници. Тогава Стефан Караджа бил ранен от седем куршума, заловен от турците и отведен в Русенския затвор, където умира.

На историческото място край село Вишовград има издигнати три паметника, които почитат паметта на загиналите мъже.

Късно следобед в деня на честването  на Канлъ дере за трета поредна година пристигна туристическа група  от Сливен. Тръгнали по стъпките на четата от местността Янково гърло при с.Вардим до връх Бузлуджа. Те бяха посрещнати от кмета на село Вишовград. Направиха бивак и останаха да пренощуват на палатки. На следващия ден групата поднесе цветя  и венци на паметниците и бе  отслужена  панихида за загиналите четници от придружаващия ги свещеник, а местният краевед и историк Трифон Трифоновски им разказа за битката и прехода на четата.

 

Покана – обществено обсъждане

Никола Гюзелев (1936–2014)
Никола Гюзелев (1936–2014)

На 21 юли 2016 г. /четвъртък/ от 17:00 часа в зала № 101 на Общинска администрация Община Павликени организира обществено обсъждане относно направено предложение за именуване на летния театър с името на световно известния оперен певец, родом от Павликени, Никола Гюзелев и поставяне на паметна плоча.

Канят се всички заинтересовани граждани на общественото обсъждане.