През януари 1991 г. руският вестник „Свободное слово“ публикува материал със заглавие „Изповедта на един свръхчовек“. Тогава тези откровения са подминати с насмешка и убеждението, че това е дело на някой луд, жаден за внимание. Днес обаче, 25 години по-късно, този текст отново изплува на повърхността, за да разбуди духовете и да накара много хора да се замислят върху някои неща. Вижте го и вие.
„Нашето време отново идва. А всъщност то никога не си е отивало. Времето винаги е било и ще бъде наше. На земята винаги е имало добро и зло. Но злото винаги изглежда, че е повече, защото сме по-силни и по-агресивни от доброто и е невъзможно да бъдем победени. Ние си сменяме формата и обвивката, табелите и цветовете, приспособяваме се към условията, но оцеляваме и побеждаваме. Нашата цел е само една – да бъдем победители! Вашата участ е да бъдете роби за вечни времена. Ние успяхме да ви присадим гена на робството завинаги. Ще ви дадем още хиляди революции и перестройки, вие вечно ще се борите за справедливост, но никога няма да я получите.
Аз ще ви говоря открито не защото съм нагъл, а защото не знам какво е страх. Зад мен стои гигантска непобедима сила. КГБ, МВР, правителството, прокуратурата. И всякакви върховни инстанции – те са само лостове в нашите ръце. Президентите играят по нашата свирка, те изпълняват нашата воля, правят това, което ние искаме.Ние плюем на вашите депутати-радикали, дори и да са милиони. Върхът винаги ще бъде наш! Вие можете да ни отнемете вилите, привилегиите, колите и прочие, но властта – НИКОГА! Ние не се интересуваме от общественото мнение, за нас то е глас в пустиня. Та нали ние го създаваме, това обществено мнение. Ако искат да си правят стотици референдуми. Важното е народът да изпълнява нашата воля. На всеки ваш щурм ние ще отвърнем мощно и жестоко. За нас е детска игра да унищожаваме продукти, заводи, екологичното равновесие, гласността, изкуството и т.н. За нас е детска игра да прeдизвикаме глад, саботажи, нищета, разруха, епидемии.
… Всичко, което вършим, ние го правим обмислено и гениално ПРОСТО. Вие ще ни съдите чрез чиновниците и номенклатурата. Това е наивно. Да, ние винаги ще поставяме на високи постове алчните, амбициозните и глупаците. Те са нашата броня и защита. Цялата ви енергия се разбива на пяна в техния чугунен монолит.
Енергията на вашия робски протест стига до първото робско подаяние. Два хладилника с колбаси са способни да усмирят всичките ви страсти и да приспят мечтите ви за демокрация. Вие унищожихте всичките знания и целия опит на своите предци и повтаряте само техните грешки. Никой от вас не знае какъв е смисълът на живота и предназначението на човека на тази Земя. Погледнете се отстрани, вижте с какво се занимавате и за каква участ сте достойни. Вие сте роби и разрушители. Ние унищожаваме земята с вашите ръце. По наша воля вие опустошавате недрата на планетата, съсипвате моретата, реките, екологията, избивате се един друг. Затова ще носите своя кръст на вечни мъки и страдания …
Ние ви научихме на мързел и отвращение от труда. Ние ви научихме да рушите, а не да градите. Ние ви лишихме от чувство за достойнство, гордост, самоуважение, благородство, съчувствие, милосърдие. Ние отстранихме младежта от политиката, като ѝ подхвърлихме рока и порнографията. Ние пренасочихме вашата ненавист от нас към вас самите. Ние ви лишихме от вяра и религия, погубихме вашата духовност и унищожихме любовта ви към ближния. Ние ви направихме луди, съсипахме ви здравето и ви направихме постоянно зависими от лекарства и лекари. Ние създадохме псевдонаука и опошлихме вашето изкуство.
И вие се осмелявате да ни наричате престъпници? Не, истинските престъпници сте вие! Вие ни позволявате да правим каквото си поискаме. (не е луд, който изяжда три зелника, луд е който му ги дава!) Вие си играете на царе, вождове и президенти. Вие имате нужда от козли, които водят стадото овце на заколение. Има класа на робите, има и класа на паразитите. Последните – това сме ние. Ние сме малко, но сме по-умни и по-сплотени от вас. Ние не искаме да произвеждаме. Това е призвание на робите. Но ние искаме да консумираме. Искаме разкош, привилегии, защото ние сме носители на идеите. Разумът управлява ръцете, а не обратното. Ние сме малко, но сме направили много…
… Народът не може да даде никакви гаранции. А ние можем. И ще ги дадем. Вечният ни диалог с народа винаги ще бъде диалог между двама глухи. Всеки ще слуша само себе си. Ние сме убедени, че всичко ще бъде така, както ние искаме…
… Вече започна да ни омръзва този хаос, и скоро ще видите, как ще приведем всичко в ред. Ние нямаме намерение да изостряме обстановката и да се занимаваме с репресии. Ще действаме в пределите на закона, но тоягата няма да ви се размине. Вие сте си я заслужили. А тя върви заедно с моркова.
Ние имаме нужда от свежи кадри. Трябва да се освободим от боклука и вехториите. Ще вземем на служба умните, съобразителните, младите и енергичните и ще ги превърнем в наши предани слуги – това е само въпрос на техника. Аз смятам, че най-важното, което успяхме да направим, бе да присадим завинаги гена на страха във вашия народ. Вие вече никога няма да се избавите от него. Съществува естествен страх – той е необходим за съхранението на вида. Но съществува и страх от наказанието на властта. И докато има власт, ще има и страх. Вие сте смели само на митингите, когато сте в тълпата, всички заедно. Но нали всеки от вас си има своя коптора. Следователно, вие винаги сте наши. Бързо ще ви омръзне да стърчите по митингите и да си дерете гърлата напразно. Нали виждате, че просто ви даваме възможност да „изпуснете парата“. Нали след вашите викове в действителност нищо не се променя. Викайте си!
Така е замислено, така е планирано. Има само един начин да бъдем победени завинаги. Но вие никога няма да можете да се възползвате от него, защото само злият гений може да го измисли. Доброто не е способно да направи такова нещо.
Добре се получи поредната ни игра с вас на преустройство, гласност и демокрация. Каквото иска тълпата – моля, ще й го дадем. Но дотолкова, доколкото е целесъобразно за нас. Колко смешна и наивна е вашата вяра, че може да има сериозни промени. Изкуството да се говори всичко и да не се казва нищо е също наше оръжие. Ще ви удавим в словоблудство. Досега не е просъществувала нито една ваша прогресивна идея. Осъществиха се тези идеи, които ние искахме, като им давахме вид, че произхождат от вас.
Ние имаме много силно оръжие – голямата, чудовищна лъжа, търпение, способност да се приспособяваме, да реагираме мигновено и – преди всичко – способност да действаме, нещо, което не умеят борците за справедливост. Освен това, ние разполагаме с отлични методи да изваждаме от строя такива борци с помощта на същата тази тълпа. А ние винаги оставаме в сянка…
Робите не са способни да действат. Вие можете само да се примирявате и да изпълнявате нашата воля. Всичките ви напъни да промените нещо към по-добро (както си мислите), няма да ви донесат нищо друго, освен страдания, разочарования и безизходица. Но аз не искам да ви разубеждавам и не ви призовавам да отпуснете ръце и да се откажете от съпротивата. Действайте, борете се, побеждавайте, наслаждавайте се на победата – с това вие само се залъгвате. Ние имаме нужда от противник. Нашите знания, ум и опит трябва винаги да се поддържат в добра форма.
Тази изповед е плесница за робите, за да си знаят те мястото, предназначението и кои са им господарите. Ние ви превърнахме в роби и вие привикнахте с това робство. То е станало за вас насъщна необходимост. Именно ние ви научихме да лъжете и нашата страна стана най-лъжливата страна в света. Ние ви научихме да крадете и вие станахте най-крадливия народ. Направихме престъпността норма във вашия живот. Сега ние спокойно ви ограбваме и ви превърнахме в животни с вечен инстинкт за потребление и разрушение.
Ние никога не се разкайваме. Такова чувство не ни е познато. Аз ви пиша това писмо за да разберете, че политиката може всичко. А политиката е в нашите ръце. Сега ние ви отвлякохме от нея, като създадохме хаос в икономиката. Господи, колко сте глупави! Вие си мислите, че ние се грижим за вас, да бъдете сити, облечени, обути. А ние пет пари не даваме за вас! Трябва да сте истински идиоти, за да не разбирате, че без политика всяка икономика е празна работа. Но икономиката е необходима на нас. Ние я градим за себе си. А не за вас. Затова тя е такава, каквато на нас ни се иска, а не на вас. Така че бъдете послушни и търпеливи и не ни пречете. Всичко, което ние правим за наше собствено благо, го правим винаги от ваше име и по ваше поръчение (на народа). Въобще не ни е грижа за изтичането на мозъци зад граница. Колкото по-малко такива мозъци има тук, толкова по-добре за нас: най-лесно се управлява страна от глупаци.
Докато държавата използва насилие, ние ще бъдем непобедими. А тя винаги ще го използва. Ще унищожим вашата бунтовническа енергия. Ще ви създадем хиляди житейски проблеми и вие ще бъдете винаги смъртно уморени и духовно опустошени. Постепенно ще свием примката на вашата гласност. Ще я размием със своята идеология, като ви натрапваме всеки ден нашите догми. Ще унищожим езика ви, като го замърсим с измислени думи. Вие вече не се разбирате помежду си; не разбирате нито нас, нито дори самите себе си. Ние винаги ще обезсмисляме всички ваши прогресивни идеи и ще ги превръщаме в пълен абсурд. За вас няма да остане нищо светло. Вие ще изгубите способността си да се ориентирате в обстановката, ще се изморите да се озъртате и да не знаете накъде да се обърнете и на какво да вярвате. Ние ще намерим хиляди парцали с които да запушим вашите вечно недоволни гърла. Освен това ще мобилизираме срещу вас целият престъпен свят и в страната ще цари разбойничество и терор.
Ние не се страхуваме за себе си. За нас винаги ще се намери оазис на тази планета, в който да живеем. Мога да предвидя поредната ви глупост. След като прочетете моята изповед, вие няма да се замислите над нейния смисъл. Ще се хвърлите да дирите автора й. Вашето любопитство ще се окаже по-силно от човешката мъдрост. Вие в хор или един по един ще вдигате шум по страниците на пресата. Смисъла ще узнаете когато му дойде времето. Впрочем скоро ще го почувствате. Накратко, ние прекратяваме вашата перестройка. А нашата продължаваме. Как ще изглежда това? Ето как: Всичко ще става поетапно. Най-напред ще започнем с военните. На втори етап ще бъдат престъпният свят, КГБ, МВР. На третия етап ще заработят всички юридически служби, печатни органи, радио и телевизия. На четвъртия етап ще се включат търговията, финансите, икономиката. Петият и шестият етап са резервни лостове на властта. Седмият етап е идеологически и политически. Ние режисираме събитията, а вие само гледате. Така ще бъде винаги.
Аз съм на 82 години и напускам сцената с чувство на мир и удовлетвореност. Ние оставяме след себе си достойни приемници на нашето дело. Ние ще си останем господари завинаги.“
Един от вашите повелители – Евгений Казимирович Гордеев
Москва, Кремъл, Сребърният Бор
7 януари 1991 година
Вестник „Свободное слово“
