Местен пишман бабаит плаши в Павликени със смърт и вземане на души, бил Сатаната

Златко Германов
Златко Германов

Циганин рецидивист от дни наред вилнее в Павликени и всява страх и ужас сред местните жители. Хората в градчето са настръхнали и напрежението ескалира заради набези и заплахи от бабаита, който е рекордьор с 12 криминалистични регистрации, осъждан е 9 пъти и е лежал в затвора за хулиганство.

Драмата в Павликени започнала след като 39-годишният Златко Германов се сродил с лидера на „Евророма“ и бивш депутат Цветелин Кънчев. Това става ясно от жалба на препотили до Областната дирекция на МВР във Велико Търново. Германов спазарил невръстната си дъщеря за сина на Кънчев и направили незапомнен годеж в местния хотел „Бора“.

Според потърпевшите от заплахите на Германов, той е получил доста пари от сродяването,защото след годежа започнал да се вихри и да сипе заплахи: „Знаете ли кой съм аз и колко пари имам?“ и „Ще ви взема душите, защото аз съм Сатаната“, „Земеделски боклук, ще ми плащаш, че нали знаеш какво ще направя“. На един от набелязаните за жертва Германов се заканил да му извади окото и да го умъртви.

„Имаме семейства и невръстни деца. Страхуваме се не само за собствения си живот. Заради това вече се движим „въоръжени“ с бухалки и чукове в колите си“, споделят изтръпнали от страх павликенчани.

Сред пострадалите е 20-годишна сервитьорка. Екшънът се разиграл в края на юни. Младата жена отивала на работа и като наближила кафенето видяла, че има хора в едното сепаре. Сред тях бил и Златко Германов. Той се приближил до момичето и захванал да я дърпа с думите: „Ти знаеш ли аз кой съм ? Знаеш ли колко пари имам?“ Накарал я насила да седне на една от масите навън. Без причина мъжът ударил кроше в лицето на момичето и то паднало със стола на земята. После тя успяла да се добере до вратата и да се заключи в заведението отвътре. Извикала шефа си, който също отнесъл гнева на Златко със заплаха, че ще му бъде избодено окото. Шефът е земеделски производител и Германов му заръчал да каже на другите от Павликени да му съберат 100,000 евро.

Саморазправата е записана на охранителните камери, а девойката си е подала жалба. В полицията и прокуратурата са се ожалили още трима потърпевши.

„След като подадох жалба, той започна да ме плаши по телефона. Говори за земеделците, че сме боклуци и иска пари от нас, но не е ясно защо. Той стана много дързък след годежа на дъщеря си. Много е агресивен и заради това искаме намеса от по-висши инстанции“, категоричен е Трифон Маринов.

Радослав Христов е в групата на подалите жалба, но също се страхува. Въпреки това е инициатор за даване на гласност на това, което се случва в Павликени.

„Полицаи ходили у Златко да го търсят, а той им казал,че ако веднъж го притеснят, ще мине с колата през тях“, твърди Христов.

Други две жертви Германов нарочил на улицата. За негов доверен човек се слави пък мъж с прозвището Гунди. Така Евгени Петков заковала спирачки кола, а непознатите мъже вътре го принуждават да влезе в нея, за да издирят някакъв човек. Без причина младежът бил набит в автомобила, заплашен и после изхвърлен. Той също си е подал жалби до местните институции

Колата на 33-годишния Петър Радев пък била засечена от автомобила на Златко и последвала драма.

„Засякоха ме на една пресечка, знам ги само по физиономии и не съм имал отношения с тях. Спрях да видя какво става и ме набиха, взеха ми 320 лева, личната карта и телефона. След саморазправата бях целия облят в кръв. На другия ден мъж се обажда на брат ми и казва, че е Златко Патрона и да отиде на една бензиностанция да прибере моята лична карта“, разказва Петър Радев.

По време на уличния екшън очевидци подали сигнал на тел. 112 и на мястото отишла патрулка. Закарил в районното всички от мелето. Докато Радев пишел обяснения, чул как Златко заплашва наред пред униформените.

„Преди дни 6 гуми на двете ми коли в двора на къщата ми са били нарязани през нощта. Отидох в полицията, не мога да докажа кой е злосторникът, но нямам и пререкания с никого освен със Златко. Искам само спокойствие“, категоричен е Радев, който вече се движи с чук в багажника на колата.

„Няма чадър над никого, още повече над Златко Германов.Навремето го вкарахме в затвора.Сега има образувани 4 преписки по жалби на потърпевши през последните два месеца и работим усилено „, обясни районният прокурор на Павликени Атанас Филипов.

На Златко е връчена призовка в близките дни трябва да се яви за разпит в полицията.

Със случая е бил запознат и директорът на ОД на МВР във Велико Търново главен комисар Димитър Машов, който незабавно разпоредил нова проверка по жалбата на четирима от пострадалите от набезите на Германов. Ще се проверяват включително и действията на МВР служителите в Павликени.

Страшилището на Павликени е с дълго криминално и съдебно досие. През 2010 г. той се сдоби с ефективна присъда от година и половина от Районния съд в Павликени. Съден е за шофиране без книжка. Нарушението е извършено в едногодишния срок на административното наказание за същото и за това присъдата е ефективна и на максимума, позволен от закона. Тя е в срока на комулация на друго нарушение на Златко. През ноември 2009 г. злодеят е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, защото си позволил пиян да изгаси цигарата си в устата на барманка в заведение в центъра на града, когато момичето го попитало дали може да си позволи да плати бутилката с уиски, която поръчва.

Златко Германов е бил клиент на пробационните служби по присъда за хулиганство. Със споразумение завършило пък дело за заплаха срещу полицаи. Докато униформените се опитвали да усмирят стария си познайник, се наложило да изслушат как Златко се кани да ги застреля, докато спят, да замрази телата им, да отвори черепите им. След излизането си от затвора агресивният мъж е бил Марбеа, Испания.

 

148 години от битката в местността Канлъ дере отбелязаха в с. Вишовград

Тържествено честване на 148-та годишнина от битката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа рганизираха Кметство Вишовград със съдействието на Община Павликени. Събитието се проведе на историческата поляна край селото, където се е състояла битката. Гости на тържеството бяха инж. Емануил Манолов – кмет на Община Павликени, инж. Пламен Чернев – кмет на Община Сухиндол, инж. Венцислав Иванов – зам. кмет на Община Павликени,  кметове на кметства и представители на народни  читалища.

Честването започна със заупокойна молитва за загиналите четници в битката. Възпоменателно слово произнесе кметът на село Вишовград Иван Иванов. С приветствие към жителите на селото се обърна и общинският кмет инж. Емануил Манолов. „Днес е ден за преклонение пред паметта на смелите ни предци. Нека сведем глава, но в минутата на мълчание да помислим да стореното от тях и за отражението му върху нашия живот днес. Нека да са вечно живи имената на всички герои от епопеята в местността Канлъ дере!“, каза инж. Манолов.

Тържеството продължи с тематична програма, в която участваха самодейци от НЧ „Трезвеност” – Сухиндол и завърши с възстановка на битката, пресъздадена от членовете на Национално дружество „Традиция”. Десетки любопитни зрители се събраха в местността, където са се водили сраженията на 9-22 юли през 1868 г., за да видят актьорското пресъздаване на боевете.

125 души са последвали Стефан Караджа и Хаджи Димитър през 1868 г. Двамата събрали четата си в Румъния, за да вдигат въстание, и през юли преминали Дунава до свищовското село Вардим. По пътя си четата водила четири сражения. Те се случили все край Велико Търново – Горна Липница, Алеково, Александрово и Вишовград. Край Вишовград, в местността Канлъ дере, тогава загинали между 29 и 36 четници. Тогава Стефан Караджа бил ранен от седем куршума, заловен от турците и отведен в Русенския затвор, където умира.

На историческото място край село Вишовград има издигнати три паметника, които почитат паметта на загиналите мъже.

Късно следобед в деня на честването  на Канлъ дере за трета поредна година пристигна туристическа група  от Сливен. Тръгнали по стъпките на четата от местността Янково гърло при с.Вардим до връх Бузлуджа. Те бяха посрещнати от кмета на село Вишовград. Направиха бивак и останаха да пренощуват на палатки. На следващия ден групата поднесе цветя  и венци на паметниците и бе  отслужена  панихида за загиналите четници от придружаващия ги свещеник, а местният краевед и историк Трифон Трифоновски им разказа за битката и прехода на четата.

 

Покана – обществено обсъждане

Никола Гюзелев (1936–2014)
Никола Гюзелев (1936–2014)

На 21 юли 2016 г. /четвъртък/ от 17:00 часа в зала № 101 на Общинска администрация Община Павликени организира обществено обсъждане относно направено предложение за именуване на летния театър с името на световно известния оперен певец, родом от Павликени, Никола Гюзелев и поставяне на паметна плоча.

Канят се всички заинтересовани граждани на общественото обсъждане.

 

Пътуващо лятно кино с БНТ 1 и „Пътуваща библиотека“ гостуват в Павликени

На 25 юли 2016 г. /понеделник/ Пътуващо лятно кино с БНТ 1 заедно с „Пътуващата библиотека” ще гостуват в Павликени.

До шадравана в градския парк около 18:00 ч. „Пътуващата библиотека” ще отвори врати. Ще бъде поставен гигантският стол на четенето и книги за размяна – детско-юношеска литература. Родители и деца посетители ще могат да си донесат книжка от домашната библиотека, която да разменят с друга – от „Пътуващата библиотека”.

Децата ще могат да се качат на стола, да си направят снимки, да прочетат от книжка, да декламират и пеят, да напишат посланието си до следващия читател.

Павликени е включен в Петия юбилеен сезон на националната кампанията за възстановяване на летните кина в България на БНТ. Започнала през 2012-та година, инициативата на Българската национална телевизия получи подкрепата на общините, безпрецедентен обществен отзвук и престижните награди Eventex Awards България, Eventex Awards International, „Златно сърце”, както и най-важната – любовта на зрителите!

В 21:00 часа е началният час на прожекцията на филма „Жената на моя живот” на режисьора Антоний Дончев в Летния театър.

Среща – точно под звездите!

Входът е свободен.

Павликени отбеляза 179-та годишнина от рождението на Васил Левски

С ритуал и поднасяне на цветя пред паметника-морена на Васил Левски в Павликени беше отбелязана 179-та годишнина от рождението на Апостола.

„Образът на Апостола е най-чистият и святият в пантеона на българските храбреци. Със самоинициативата му, безкрайната му честност, комбинативния му ум, ловкостта, съобразителността, високите му морални качества и силната воля свързваме личността на Васил Левски днес.“, каза в официалното си слово кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов. „Васил Левски се бореше за свобода, равенство, братство в една жадувана от него независима българска държава.“, каза още градоначалникът.

Пред паметника на Васил Левски венци и цветя поднесоха кметът на Община Павликени инж. Емануил Манолов и председателят на Общински съвет – Павликени Ваня Антонова, представители на политически партии, детски градини, училища и признателни граждани.

Виктор Горанов от ЦДГ „Слънце“ рецитира стихотворението „Аз вярвам“.

 

Съкровище от над осем килограма римски сребърни монети е открито край Павликени преди 40 г.

Една от най-големите находки от римски сребърни монети, открити в България по време на археологически разкопки, произхожда от Античния керамичен център край Павликени. През 2016 г. се навършват 40 години от това събитие.

На 16 юли 1976 г. по време на разкопките, ръководени от археолога Богдан Султов, работниците Стефан Кръстев и Борис Минев попадат на закопано в земята керамично гърне, покрито с паничка. След внимателното разкопаване на съдовете се оказва, че гърнето е пълно със сребърни монети (3,728 бр.), всяка с тегло между 2 и 2.5 г. Веднага у изследователя Богдан Султов възниква въпросът кой и защо е укрил тези монети. Първоначално археологът приема, че находката е заровена в средата на III век сл. Хр. във връзка с нашествията на племето готи. Години по-късно нумизматът Марко Цочев, след като монетите са вече почистени в лаборатория и четливи, установява, че най-късната от тях е от 166 г. През тази година начело на Рим стоят двама владетели – Марк Аврелий и Луций Вер. Оказва се обаче, че трезорът е попълван продължително време. Най-ранните монети са от периода преди римляните да основат провинциите Мизия (вероятно 12 г. сл. Хр.) и Тракия (45 г. сл. Хр.) и дори от тогава, когато Рим е все още република. Основното натрупване е по времето на императорите: Траян (98–117) – 686 бр., Адриан (117–138) – 578 бр., най-много при Антонин Пий (138–161) – 724. Немалко са и монетите, отсечени при Веспасиан (69–79) – 238, както и тези при Домициан (81–96) – 227. Логиката довежда изследователите към предположението, че някой е започнал да заделя от спестяванията си в последните десетилетия на I век сл. Хр. и е поставил последната монета най-рано в 166 г.

Кой може да е този човек и защо заравя спестяванията си?

Имението, в което са открити монетите, е разположено в м. Върбовски ливади край Павликени. То е основано в края на I век сл. Хр. по всяка вероятност от ветеран от римската армия, който след като се е пенсионирал е започнал вече своя цивилен начин на живот. Малцина са щастливците като него, които преживяват множеството битки с различни врагове, а както и продължаващата около 40 години служба в армията. Един от тях, носещ инициали TFG (например Тит Флавий Герий), започва да се занимава със земеделие и животновъдство. Няколко десетилетия по-късно около своята вила той образува един от най-големите центрове за производство на керамични изделия в района. В работилниците грънчарите произвеждат от съдовете за всекидневна употреба до предмети като детски играчки, оброчни плочки (култови предмети с изображения на божества), тухли, керемиди, тръби и др. С продукцията си патронът на имението търгува както в околността на областния тогава град Никополис ад Иструм (до дн. с. Никюп, Великотърновско), така и далеч отвъд р. Дунав (лат. Danubius), като керамика, произведена в Античния керамичен център край Павликени, е откривана дори и на Северното Черноморие.

През 166 г. сл. Хр. или малко по-късно огънят в пещите е особено силен. Провинция Долна Мизия е нападната от племето костобоки, които опожаряват редица селища по пътя си. Те се възползват от преместването на Пети Македонски легион от изток на запад или от военния лагер Трезмис (близо до гр. Тулча в дн. Румъния) към военния лагер Потаиса (в западната част на днешна Румъния). Причината за движението на тези и на други войски в западна посока са т. нар. Маркомански войни, водени от Рим срещу редица племена на Среден Дунав. Костобоките използват този „луфт” и нахлуват през Добруджа на юг от Дунав. След това поемат на запад като нанасят поражения в околностите на легионния лагер Нове (край дн. гр. Свищов) и нападат град Никополис ад Иструм, който дотогава все още няма крепостни стени. Заради нашествията на костобоките скоро след 170 г. сл. Хр. редица антични градове като Сердика (София), Августа Траяна (Стара Загора), Филипопол (Пловдив), а също и самият Никополис ад Иструм, биват укрепени със здрави крепостни стени, които се оказва, че в бъдеще ще приемат още редица подобни нападения. По пътя си нашествениците достигат и района между днешните Павликени и Върбовка и разрушават вилата и производствения център, които се намират там. Тогава вероятно собственикът на имението в бързината е заровил спестяванията си в гърне, закопано в една стопанска сграда, с мисълта, че след като премине опасността ще си ги извади. Изглежда, че Фортуна (богинята на щастието и късмета) тогава не е на страната на управителя на имението. Той никога повече не се докосва до парите си, които остават в земята още 1810 години, до момента, в който са открити при разкопките на Богдан Султов.

До ден днешен находката от Античния керамичен център край Павликени е едно от най-големите сребърни монетни съкровища от римската епоха, открити по време на археологически разкопки в България. Днес монети от гърнето могат да бъдат видени в Регионалния исторически музей във Велико Търново, а Античният керамичен център край Павликени посреща всеки любопитен посетител, дошъл да чуе тази история и да се запознае с единствения по рода си в България музей на открито от този вид, през цялата година.

Калин Чакъров,
Уредник в Исторически музей–Павликени

Снимки от фонда на Исторически музей–Павликени.

 

Габриел Гарсия Маркес

ПРОЩАЛНО ПИСМО

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Габриел Гарсия Маркес (1927-2014)
Габриел Гарсия Маркес (1927-2014)

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.“

Габриел Гарсия Маркес – колумбийски писател

 

Панахида в Дядопановата кория и тържество на центъра с. Горна Липница

НЧ „Зора – 1887“ с. Горна Липница има удоволствието да покани всички жители и гости на селото на 23.07.2016 г. /събота/ от 10:00 ч. в Дядопановата кория, където ще се отслужи традиционната панихида за загиналите войни от четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър.

На същия ден от 20:00 ч. на центъра на с. Горна Липница ще се проведе тържество и вечерна заря.

Заповядайте!