Джон Рокфелер – американският предприемач
На днешния ден – 8 юли преди 177 години се ражда един от най-великите предприемачи на Америка – Джон Дейвисън Рокфелер (John Davison Rockefeller) – американският индустриалист и филантроп, създател на компанията Стандарт Ойл (Standard Oil), Чикаго Юнивърсити и Фондация Рокфелер.
Детство
Рокфелер е роден на 8 юли 1839 г. В Ричфорд, Ню Йорк. Той бил второто от 6 деца и най-големият син в семейството. Баща му Бил бил с английски и немски произход, а родът на майка му произхождал от Ирландия. Бил притежавал ферма и търгувал с доста стоки, измежду които дървен материал и патентовани лекарства. Майка му Елиза -домакиня и членка на Баптистката църква, се борила за да запази стабилност вкъщи, докато мъжът и непрекъснато отсъствал.
Семейството живяло няколко години в Осуего, Ню Йорк и след това се преместили в Кливлънд, щата Охайо. Това се случило през 1853 г., точно когато градът започвал да се разраства. Джон завършил гимназия там, с отличие в математиката.
След като завършил, Рокфелер учил в търговския колеж за 3 месеца, след което открил своята първа работа като чиновник. През 1859 г. на 10 години, той създал своята първа компания – Кларк и Рокфелер, заедно с млад англичанин. Те реализирали оборот от 450 000 долара само през първата година от съществуването си. Кларк се занимавал предимно с производството и оперативната дейност, докато Рокфелер бил отговорен за мениджмънта и отношенията с банкерите.
Разширяване на бизнеса
Още в началото, Рокфелер показал, че организирането и мениджмънта му се отдават. Компанията просперирала по време на Гражданската война (1861 г. – 1865 г.), когато силите на Конфедерацията (Юга) се сблъскали с тези на Съюза (Севера).
През 1859 г. се случили две събития, които така да се каже предначертали бъдещия им бизнес път. Едното било стачката на работниците от петролните рафинерии в Пенсилвания, а другото – построяването на железопътна линия до Кливлънд. Възползвайки се от ситуацията, младите бизнесмени пробили на пазара на рафинирането на петрол, заедно със Самуел Андрюс, който имал технически познания в областта.
Само за 2 години, Рокфелер станал старши партньор, Кларк продал дела си, а Рокфелер и Андрюс станала най-голямата петролна рафинерия в Кливлънд.
С финансовата помощ на С. В. Харкнес и с помощта на новия съдружник – Х. М. Флаглър, Рокфелер оцелял в жестоката конкуренция на петролната индустрия.
През 1870 г. в Охайо била създадена Стандарт Ойл Къмпани, в която били съдружници Рокфелер, брат му Уилям, Флаглър, Харкнес и Андрюс. Стойността на компанията била 1 милион долара.
Притежавайки 10 % дял от американския пазар на рафиниране на петрол, Рокфелер се надявал и мечтаел да контролира цялата индустрия. Той купил повечето от рафинериите в Кливлънд, както и в Ню Йорк, Питсбърг и Филаделфия. Внедрил нови методи за транспорт на петрол, включващи танкери, влакове и петролопроводи. До 1879 г. Неговата компания рафинирала 90 % от американския петрол и използвала собствени средства за обработка, пакетиране, транспорт и съхранение.
По време на Паниката от 1873 г. и заради почти пълното си монополно положение на пазара, Рокфелер бил принуден да води война с Пенсилвания Рейлроуд – железопътна компания, която създала и рафинерия, в опит да разруши монопола на Стандарт Ойл. Поради кървави стачки на работниците в железопътната компания (имало и жертви), тя била принудена да отстъпи пред Рокфелер. Така неговата мечта била почти изпълнена.
Първият тръст на Америка
До 1883 г., след спечелването на контрола над петролопроводната индустрия, монополът на Стандарт Ойл бил в най-високата си точка. Рокфелер създал първия тръст през 1882 г. Още от 1872 г., Стандарт Ойл влагали печалбите си извън Охайо, в ръцете на Флаглър като “доверител”, защото законът забранявал собствеността на една компания върху акциите на друга. Всички печалби отивали към компанията в Охайо, докато другите предприятия останали независими.
Девет доверители на Стандарт Ойл получили дялове в 40 компании и дали на различните акционери в тях тръст сертификати в замяна. Тръстът имал стойност от около 70 милиона долара, което го направило най-голямата и богатата индустриална организация в света.
През 1880-те, естеството на бизнеса на Рокфелер започнало да се променя. От рафинирането, той пристъпил към добиването на суров петрол. Стандарт Ойл навлязла на нови пазари в Европа, Азия и Латинска Америка.
Атаките срещу тръста
Общественото противопоставяне на Стандарт Ойл нараснало с възникването на разследващите журналисти (занимаващи се предимно с разобличаването на корупционни схеми). Двама от тях публикували доста груби истории за петролната империя. Рокфелер бил критикуван за множество свои действия: отстъпки от жп транспорта (система, която не бил измислил той, но която много петролни рафинерии използвали); фиксиране на цените; подкупи; нелоялна конкуренция.
Стандарт Ойл била разследвана от Щатския сенат и Търговската камара през 1888 г. Две години по-късно, Върховният Съд на Охайо обявил тръстовото споразумение на компанията за невалидно. Рокфелер официално “разпада” организацията и през 1899 г. я създава наново под формата на холдингово дружество (това сливане е обявено за нищожно от Щатския Върховен Съд през 1911 г.).
Може би най-известното “отклонение” от бизнеса с петрол на Рокфелер е неговата инвестиция в железни рудници в Минесота. Започвайки през 1893 г., до 1896 неговите Обединени Железни Мини, притежавали внушителен флот от кораби, които превозват руда и на практика контролирали корабоплаването по Великите езера. Рокфелер имал властта да контролира и стоманената индустрия, но сключил съюз с Краля на стоманата – Андрю Карнеги (1835 г. – 1919 г.) през 1896 г. Рокфелер се съгласил да не навлиза на пазара на продажба на стомана а Карнеги да не се занимава с транспорта.
През 1901 г. Рокфелер продал своята компания за руда на компанията Ю ЕС Стийл (US Steel), създадена от Карнеги и Джей Пи Морган (1837 г. – 1913 г.)
Благотворителност
Рокфелер, още от първата си работа като чиновник, желаел да дава една десета от печалбата си за благотворителност. Неговите дарения растели заедно с увеличаването на богатството му. Освен дарения, той отделял и време и енергия за благотворителни каузи.
Баптистката църква, на която той бил много благодарен желаела да има собствен университет. В резултат на това желание, през 1892г. бил създаден Чикагския университет. Това била първата голяма благотворителна проява на Рокфелер. За целия си живот, той дарил на този университет над 80 милиона долара.
Ню Йорк бил избран за неговия Институт за Медицински Изследвания (днес Университет Рокфелер).
Общите филантропични прояви на Рокфелер за целия му живот са изчислени на около 550 милиона долара. В крайна сметка общата стойност на богатството му нараснала толкова много (около 900 милиона през 1913г.), че той развил екип от специалисти, които да му помогнат в управлението. От това се “родила” и фондацията Рокфелер. Тя била създадена през 1913г., “за да насърчи благосъстоянието на хората по целия свят.”
Джон има особени възгледи за филантропията и вярвал, че благотворителността не бива да се изтъква. В същото време мнозина гледали на постъпките му като актове на разкаяние. Тези дела са продължени от наследника му Джон Рокфелер Младши, чиито 5 деца били амбициозни и сериозни, но имали различни възгледи за своето бъдеще, често свързани с политиката, и всеки от тях разполагал с достатъчно средства да осъществи целите си. Нелсън Рокфелер достигнал до поста губернатор на щата Ню Йорк. Уинтроп Рокфелер се занимавал с петролен бизнес, но през последните години от живота си е избран за губернатор на Арканзас. Дейвид Рокфелер се съсредоточил върху недвижимата собственост, а Рокфелер Сентър се превърнал във величествен паметник на фамилията.
Рокфелер починал на 23 май 1937 г. в Ормонд, Флорида. Личният му живот бил много семпъл. Той бил отдаден напълно на работата си, семейството (съпругата му Лаура и четирите деца), а по-късно и на благотворителността. Той създал ред, ефективност и планиране с необикновен успех и далечна визия.
„Бедността идва, ако бягаш от отговорност. Не си измисляй оправдания защо точно сега не можеш да вървиш към своята цел.“
„Ако имаш малко пари, започни бизнес. Ако изобщо нямаш пари, трябва да почнеш бизнес веднага“- Джон Рокфелер
