Джон Рокфелер – американският предприемач

John Davison Rockefeller

На днешния ден – 8 юли преди 177 години се ражда един от най-великите предприемачи на Америка – Джон Дейвисън Рокфелер (John Davison Rockefeller) – американският индустриалист и филантроп, създател на компанията Стандарт Ойл (Standard Oil), Чикаго Юнивърсити и Фондация Рокфелер.

родният дом на Рокфелер в Ричмънд, Ню Йорк
родният дом на Рокфелер в Ричфорд, Ню Йорк

Детство
Рокфелер е роден на 8 юли 1839 г. В Ричфорд, Ню Йорк. Той бил второто от 6 деца и най-големият син в семейството. Баща му Бил бил с английски и немски произход, а родът на майка му произхождал от Ирландия. Бил притежавал ферма и търгувал с доста стоки, измежду които дървен материал и патентовани лекарства. Майка му Елиза -домакиня и членка на Баптистката църква, се борила за да запази стабилност вкъщи, докато мъжът и непрекъснато отсъствал.

Семейството живяло няколко години в Осуего, Ню Йорк и след това се преместили в Кливлънд, щата Охайо. Това се случило през 1853 г., точно когато градът започвал да се разраства. Джон завършил гимназия там, с отличие в математиката.

След като завършил, Рокфелер учил в търговския колеж за 3 месеца, след което открил своята първа работа като чиновник. През 1859 г. на 10 години, той създал своята първа компания – Кларк и Рокфелер, заедно с млад англичанин. Те реализирали оборот от 450 000 долара само през първата година от съществуването си. Кларк се занимавал предимно с производството и оперативната дейност, докато Рокфелер бил отговорен за мениджмънта и отношенията с банкерите.

Разширяване на бизнеса
Още в началото, Рокфелер показал, че организирането и мениджмънта му се отдават. Компанията просперирала по време на Гражданската война (1861 г. – 1865 г.), когато силите на Конфедерацията (Юга) се сблъскали с тези на Съюза (Севера).

През 1859 г. се случили две събития, които така да се каже предначертали бъдещия им бизнес път. Едното било стачката на работниците от петролните рафинерии в Пенсилвания, а другото – построяването на железопътна линия до Кливлънд. Възползвайки се от ситуацията, младите бизнесмени пробили на пазара на рафинирането на петрол, заедно със Самуел Андрюс, който имал технически познания в областта.

Само за 2 години, Рокфелер станал старши партньор, Кларк продал дела си, а Рокфелер и Андрюс станала най-голямата петролна рафинерия в Кливлънд.

С финансовата помощ на С. В. Харкнес и с помощта на новия съдружник – Х. М. Флаглър, Рокфелер оцелял в жестоката конкуренция на петролната индустрия.

През 1870 г. в Охайо била създадена Стандарт Ойл Къмпани, в която били съдружници Рокфелер, брат му Уилям, Флаглър, Харкнес и Андрюс. Стойността на компанията била 1 милион долара.

Притежавайки 10 % дял от американския пазар на рафиниране на петрол, Рокфелер се надявал и мечтаел да контролира цялата индустрия. Той купил повечето от рафинериите в Кливлънд, както и в Ню Йорк, Питсбърг и Филаделфия. Внедрил нови методи за транспорт на петрол, включващи танкери, влакове и петролопроводи. До 1879 г. Неговата компания рафинирала 90 % от американския петрол и използвала собствени средства за обработка, пакетиране, транспорт и съхранение.

По време на  Паниката от 1873 г. и заради почти пълното си монополно положение на пазара, Рокфелер бил принуден да води война с Пенсилвания Рейлроуд – железопътна компания, която създала и рафинерия, в опит да разруши монопола на Стандарт Ойл. Поради кървави стачки на работниците в железопътната компания (имало и жертви), тя била принудена да отстъпи пред Рокфелер. Така неговата мечта била почти изпълнена.

купон "Standard Oil"
купон „Standard Oil“

Първият тръст на Америка
До 1883 г., след спечелването на контрола над петролопроводната индустрия, монополът на Стандарт Ойл бил в най-високата си точка. Рокфелер създал първия тръст през 1882 г. Още от 1872 г., Стандарт Ойл влагали печалбите си извън Охайо, в ръцете на Флаглър като “доверител”, защото законът забранявал собствеността на една компания върху акциите на друга. Всички печалби отивали към компанията в Охайо, докато другите предприятия останали независими.

Девет доверители на Стандарт Ойл получили дялове в 40 компании и дали на различните акционери в тях тръст сертификати в замяна. Тръстът имал стойност от около 70 милиона долара, което го направило най-голямата и богатата индустриална организация в света.

През 1880-те, естеството на бизнеса на Рокфелер започнало да се променя. От рафинирането, той пристъпил към добиването на суров петрол. Стандарт Ойл навлязла на нови пазари в Европа, Азия и Латинска Америка.

Атаките срещу тръста
Общественото противопоставяне на Стандарт Ойл нараснало с възникването на разследващите журналисти (занимаващи се предимно с разобличаването на корупционни схеми). Двама от тях публикували доста груби истории за петролната империя. Рокфелер бил критикуван за множество свои действия: отстъпки от жп транспорта (система, която не бил измислил той, но която много петролни рафинерии използвали); фиксиране на цените; подкупи; нелоялна конкуренция.

Стандарт Ойл била разследвана от Щатския сенат и Търговската камара през 1888 г. Две години по-късно, Върховният Съд на Охайо обявил тръстовото споразумение на компанията за невалидно. Рокфелер официално “разпада” организацията и през 1899 г. я създава наново под формата на холдингово дружество (това сливане е обявено за нищожно от Щатския Върховен Съд през 1911 г.).

Може би най-известното “отклонение” от бизнеса с петрол на Рокфелер е неговата инвестиция в железни рудници в Минесота. Започвайки през 1893 г., до 1896 неговите Обединени Железни Мини, притежавали внушителен флот от кораби, които превозват руда и на практика контролирали корабоплаването по Великите езера. Рокфелер имал властта да контролира и стоманената индустрия, но сключил съюз с Краля на стоманата – Андрю Карнеги (1835 г. – 1919 г.) през 1896 г. Рокфелер се съгласил да не навлиза на пазара на продажба на стомана а Карнеги да не се занимава с транспорта.

През 1901 г. Рокфелер продал своята компания за руда на компанията Ю ЕС Стийл (US Steel), създадена от Карнеги и Джей Пи Морган (1837 г. – 1913 г.)

Благотворителност
Рокфелер, още от първата си работа като чиновник, желаел да дава една десета от печалбата си за благотворителност. Неговите дарения растели заедно с увеличаването на богатството му. Освен дарения, той отделял и време и енергия за благотворителни каузи.

Баптистката църква, на която той бил много благодарен желаела да има собствен университет. В резултат на това желание, през 1892г. бил създаден Чикагския университет. Това била първата голяма благотворителна проява на Рокфелер. За целия си живот, той дарил на този университет над 80 милиона долара.

Ню Йорк бил избран за неговия Институт за Медицински Изследвания (днес Университет Рокфелер).

Общите филантропични прояви на Рокфелер за целия му живот са изчислени на около 550 милиона долара. В крайна сметка общата стойност на богатството му нараснала толкова много (около 900 милиона през 1913г.), че той развил екип от специалисти, които да му помогнат в управлението. От това се “родила” и фондацията Рокфелер. Тя била създадена през 1913г., “за да насърчи благосъстоянието на хората по целия свят.”

Единственият син на Рокфелер - Джон Рокфелер младши
Единственият син на Рокфелер – Джон Рокфелер младши

Джон има особени възгледи за филантропията и вярвал, че благотворителността не бива да се изтъква. В същото време мнозина гледали на постъпките му като актове на разкаяние. Тези дела са продължени от наследника му Джон Рокфелер Младши, чиито 5 деца били амбициозни и сериозни, но имали различни възгледи за своето бъдеще, често свързани с политиката, и всеки от тях разполагал с достатъчно средства да осъществи целите си. Нелсън Рокфелер достигнал до поста губернатор на щата Ню Йорк. Уинтроп Рокфелер се занимавал с петролен бизнес, но през последните години от живота си е избран за губернатор на  Арканзас. Дейвид Рокфелер се съсредоточил върху недвижимата собственост, а Рокфелер Сентър се превърнал във величествен паметник на фамилията.

Рокфелер починал на 23 май 1937 г. в Ормонд, Флорида. Личният му живот бил много семпъл. Той бил отдаден напълно на работата си, семейството (съпругата му Лаура и четирите деца), а по-късно и на благотворителността. Той създал ред, ефективност и планиране с необикновен успех и далечна визия.

„Бедността идва, ако бягаш от отговорност. Не си измисляй оправдания защо точно сега не можеш да вървиш към своята цел.“

„Ако имаш малко пари, започни бизнес. Ако изобщо нямаш пари, трябва да почнеш бизнес веднага“- Джон Рокфелер

 

Изложбата „Павликени и света“ с японско изкуство беше открита

Съвременните тенденции в японското изкуство показаха шестима автори в Павликени. Изложбата „Павликени и света“ с техните произведения беше открита в Историческия музей от кмета инж. Емануил Манолов, културното аташе на Япония у нас Мивако Кибаяши и председателя на фондация „Аматерас“ Тодор Тодоров.Какуко Ишии, Ичиро Мацуо, Мицуру Куроки, Джинйонг Муун, Тору Курита и  Маюми Тцукуда от японска страна и Даниела Тодорова, Тодор Тодоров и Валентин Балев от българска страна показаха своите произведения в петия арт-пленер в рамките на проекта. Всички те работят в сферата на керамиката, скулптурата, хартиеното изкуство и текстила, отличаващи се със своя авангарден съвременен стил и новаторски техники. „Това е една извадка съвременно изкуство – интересна симбиоза между българско и японско изкуство. За нас би било интересно доколко можете да разпознаете кое е българско и кое японско сред показаните творби“, представи изложбата кураторът ѝ Даниела Тодорова. Тя подчерта, че за участие в арт-пленера са поканени творчите от арт-групата Нексус, които са по-нестандартни в използваните техники и материали.

„Когато погледнем тази изложба, можем да се уверим, че макар на хиляди километри разстояние, между японската и българската култура има много паралели“, обърна се към творците инж. Емануил Манолов. Кметът на община Павликени приветства гостите от Япония и подчерта как те са опонали региона и България по време на едноседмичния си престой в Павликени. „Изложбата „Павликени и света“ има своето място в културния живот на Павликени и вече пета година показва значими творци пред публиката в нашия град“, каза още кметът и благодари на всички организатори.

Културното аташе на Япония у нас Мивако Кибаяши подчерта колко важно и сложно е организирането на чуждестранни изложби в българските общини. Тя благодари на Павликени за дългогодишното партньорство.

По-рано през деня творците от Страната на изгряващото слънце и официалните лица бяха посрещнати в ЦДГ „Слънце“, където възпитателите и децата бяха подготвили специална програма.

Изложбата „Павликени и света“ ще остане в Исторически музей Павликени до месец септември.

 

По искане на Районна прокуратура – Павликени съдът взе мярка задържане под стража на мъж, противозаконно отнел чужд автомобил

По искане на Районна прокуратура – Павликени съдът взе мярка за неотклонение задържане под стража на мъж, който отнел противозаконно чужд автомобил – престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

Майкъл Д. е привлечен като обвиняем по бързо производство за това, че на 01.07.2016 г. в землището на с. Коевци, общ. Сухиндол, противозаконно отнел от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение да го ползва, чуждо МПС – лек автомобил „ВАЗ“ на стойност 2,500 лева.

Съдът прие за основателни доводите на прокуратурата, че са налице предпоставките за определяне на мярка за неотклонение задържане под стража на обвиняемия, т.к. от събраните по делото доказателствата (свидетелските показания, писмени доказателства, експертизи) може да се направи обосновано предположение, че той е извършил престъпление. За това деяние предвидено в закона наказание е лишаване от свобода от 1 до 8 години. Съществува реална опасност Майкъл Д. да се укрие и да извърши друго престъпление – лицето няма постоянно местоживеене, води скитнически начин на живот и се е отклонил от изпълнение на наложено му наказание пробация. Същият е осъждан за кражба на пробация, което наказание  е заменено с лишаване от свобода за срок от 2 месеца 27 дни, отложено за 3 години, в изпитателният срок на което е извършил новото престъпление.

Под ръководството на прокуратурата действията по разследването продължават.

 

Европейски ден на шоколада

На 7 юли отбелязваме Европейския ден на шоколада. На тази дата през 1550 г. от Южна Америка в Испания е доставена първата партида какаови зърна. Ацтеките са първите хора в света, които произвеждали хранителен продукт от какаото – наричали го „храна на боговете“.

Думата „какао“ идва от техния език, а испанците я възприемат и пренасят в Европа. Легендата гласи, че ацтеките отглеждали какаовото дърво и то било свещено за тях, защото вярвали, че е подарък от бог Кетцалокоатъл. Зърната, получени от неговия плод, били ползвани не само за обредни пожертвования, но и за платежно средство.

От какаото се приготвяло и местно люто питие с много подправки, което нямало нищо общо с вкуса на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и черен пипер. Първоначално какаовите продукти, основно напитки, не са били подслаждани, а се консумирали горчиви.

Първото шоколадово блокче е направено през 1842 г. от Джон Кедбъри, на когото му хрумнало да направи твърд шоколад. По-късно в Швейцария Даниел Петер добавил кондензирано мляко към шоколада и така създал продукта, познат днес като млечен шоколад.

Любопитен факт е, че човек изяжда през живота си средно около 10 хил. блокчета шоколад.

Тежка миризма на прогнило…

България… „Земя като една човешка длан“. Събрала в себе си всичко.

Но из въздуха й се носи някаква тежка миризма. На прогнило… Мирише на милионите прогнили надежди и отдавна разложилите се мечтиза нещо по-добро. Това е царството на хаоса. И на мрака. Царството на безверието.

Безверието властва в душите на повечето от нас. А то е благоприятна почва за развитието на паразити, като алчността и злобата. Мнозина си мислят, че те са изначални. Но не са. Те са заложени у всеки човек и от него самия зависи тяхното покълване. Когато попаднат в центъра на безверието, намиращ се вътре в нас, съвсем естествено започват да се проявяват.

В моето съзнание вярата е тясно свързана с Бог. Но за вас това може и да не е така. Може да ви звучи твърде дръзко и ограничаващо. Затова го наричайте както си искате – Любов, Природа, Космос, Енергия или дори Някаква енергия. Все доброто е в основата.

Ако вярвате, че има някой, който ви е създал такива, каквито сте, тогава той е създал и всички други. Всички сме създадени от някого. Не принадлежим на никого. И нямаме правото да издевателстваме над никого, защото Любовта отхвърля това. Бог отхвърля това. Вярата в доброто отхвърля това.

Вярата озарява. Тя ни кара да продължаваме. Вярата обединява хората. Идеята за съществуването на Бог (и тук не става дума за религия) поставя знак за равенство между хората. И ако приемем, че Бог е Любов, Любовта поставя този знак. Тя трябва да бъде нашият коректив.

Така трябва да е. Но във време, в което юздите на вярата са изпуснати, всичко върви към упадък – и моралът, и ценностите, и свободата. Постепенно ценностите се изместват от материалните блага. Властта се превръща в насилие. Свободата – в свободия. Ето затова младите хора си отиват от този свят. Стават жертва на други млади хора, които не познават законите. Само коварното лице на анархията.

И като естествена реакция на това положение се появява бунтът на душите ни. Душите ни крещят. Но няма кой да ги чуе, защото виковете идват отвсякъде. Това са крясъци – резултат от усещането за обреченост. Крясъци, които са израз на гнева, спотаяван с години.

След подмяната на вярата с безверието, вътре в нас се възцарява хаосът. И мракът. Овълчваме се. Нещото, което ни обединява като хора – Бога, Любовта, Доброто, Корена (каквото щете) – няма го! Няма я спойката. Затова агресията пълзи из автобусите, из улиците на градовете. Появява се на всеки светофар, на всяка пешеходна пътека. В семействата ни. В училищата. Навсякъде.

Освен това липсата на средства върви ръка за ръка с липсата на хуманно отношение. Когато няма приходи, липсва и човещинката. А когато нито нея я има, нито вярата в доброто, на показ излизат само недъзите на осакатеното ни общество. Такъв недъг е присвояването на чуждото. Замислете се… Ако днес вземете от някого нещо, което не ви принадлежи, няма ли да бъде взето утре от вас?! Ние сме едно цяло. Това е основата.

Очакваме добро отношение към себе си, но не даваме такова на другите. Ние крадем, а искаме в държавата да няма престъпления. Продаваме гласовете си, но искаме да не се купуват гласове. Подкупваме, а искаме да няма корупция. Искаме човешко отношение, а се държим като зверове. Копнеем за любов, а издигаме стени от недоволства около себе си. Чакаме някой да ни спаси, а сами не правим опит да излезем от блатото. Не искаме безверието и отчаянието да царуват в живота ни, но не позволяваме на вярата да проникне в нас.

И тук идва моментът, в който вече е крайно време да се за мислим за колективното благо, а не за нашето собствено. Но неговото достигане е трудно начинание. Ако прагът на индивидуалното благополучие е сведен до минимум – лично облагодетелстване, прагът на колективното е по-висок. Тук вече са нужни ценности. Колективното добруване е система, в която личните низки стремежи не играят главна роля, защото в системата всичко в обвързано. Тук важно е човешкото отношение.

За цялостното ни поведение си има причина, разбира се. Когато сме обградени със стени, търсим начин да избягаме, независимо какъв. Агресията ни е естествен резултат от стените, които се опитват да ни смачкат. Резултат от паниката. Но агресията е енергия. А с енергията може да се борави.

Вярвам, че всичко, което се случва, е резултат от една напълно сгрешена система. Че ние сме манипулиран продукт на тази система. Но и че сме преди всичко хора – умни, мислещи, можещи. Вярвам, че ако решим, можем да канализираме натрупаните разрушителни емоции и да ги превърнем в нещо конструктивно!

 

Законът е един

Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много – нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.

Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.

Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им.
Компютърът е прилепчив, свети като привидение, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.

Не! Животът е кратък.

И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори.

Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг.

Автор: Михаил Жванецки

 

Световен ден на целувката

Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи път се празнува във Великобритания през 1988 година. Целувката на двама влюбени е в основата на творчеството на най-великите музиканти, художници, но и на много учени.

В света съществуват най-различни легенди за появата на целувката. Една от тях разказва, че целувката е измислена от средновековните рицари, които по този начин разбирали дали техните съпруги са пили вино. Според друга целувката идва от връзката между майката и бебето.

Не са малко и тези, които вярват, че целувката уста в уста е измислена още от маймуните. Въпреки, че произходът на целувката не е толкова важен, интересен е фактът, че учени, антрополози, историци и философи нямат точно обяснени защо се е появил този акт.

Празникът бързо печели популярност в различните краища на света. Следват различни конкурси и събития за масово и най-продължително целуване. Световният рекорд по продължително целуване без прекъсване е 30 часа. Освен това по време на страстната целувка се губят около 6,4 калории за минута.

 

Двама почерпени водачи предизвикаха пътни инциденти в Павликени

Двама водачи, употребили алкохол и предизвикали пътни инциденти са установени в Павликени. В събота в полицията е получен сигнал за произшествие в града. Изпратеният на мястото екип е установил, че товарен автомобил, управляван от 29-годишния Б. Б. от Павликени, се е ударил в задната част на паркиран камион.

В резултат на това и по двата автомобила са нанесени материални щети. При обработване на произшествието е установево, че Б. Б. е седнал зад волана с 2.25 промила. По случая е започнато бързо производство.

Същата сутрин в полицията в Павликени е получен втори сигнал за пътен инцидент. В хода на извършената проверка е установено, че на изхода на Павликени в посока с. Недан, лек автомобил, управляван от 37-годишната Н. С. от същия град, при  движение с несъобразена скорост се е блъснал в бетонна плоча на мост.

В резултат на това е пострадала водачката, която е с разкъсна рана на носа, без опасност за живота. При проверка на Н. С. за употреба на алкохол, апаратът е отчел 1.70 промила. Тя е отказала кръвна проба. По случая е започнато бързо производство.