„Естетични“ смъртни наказания от времето на Римската империя

Когато се заговори за гладиаторски борби, екзекуции на престъпници и гонения срещу ранните християни, първото, за което се сещаме е Колизеума в Рим. Наистина, този огромен за времето си амфитеатър побирал от 50,000 до 70,000 зрители и бил любимо място за развлечения на древните римляни.

Дали те са били по-кръвожадни от нас и им е харесвало да наблюдават смъртта в различните ѝ жестоки проявления? Но като се замислим за нашата съвременност – новините пълни с репортажи от местата на атентати, инциденти, убийства и самоубийства, филмите с насилие, стрелба и смърт и т.н. не задоволяват ли същата жажда за кървави зрелища?

Римляните са превръщали смъртта в представления, ние пък документираме смъртта или създаваме художествени произведения на тази тема.

„Забавната програма“ изнасяна всеки ден на арените на Колизеума и на всички амфитеатри в империята била със следната последователност: за начало – venationes, тоест „лов“, а всъщност битка между мъже и животни; публични екзекуции на престъпници; гладиаторски битки.

Сутрешните и следобедни представления от „афиша“ не са обект на днешния текст. Но историческите изследвания и проучените артефакти показват, че налагането на смъртно наказание в Римската империя, освен въздаване на справедливост (така, както я разбирали в онази епоха) било и показване на представление с впечатляваща сценография, по исторически или митологични сценарии на принципа на „живите картини“.

Дали това е опит за „естетизиране“ на кървавото зрелище или стремеж за внасяне на разнообразие и опит за „преподаване“ на сложната митология? Трудно е да се каже. Текстовите и художествени източници говорят за фактите, не за подбудите на „сценаристите“.

Ето 10 артистични публични смъртни наказания от времето на Римската империя.

1. Пресъздаване на мита за Икар
Осъденият бил пускан да лети (бутан от високо) в имитация на злощастния опит на митологическия герой. Естествено нещастниците, изпълняващи тази сценка падали и се размазвали на арената, като веднъж един от тях дори опръскал с кръв присъстващия император (според текст на Светоний).

2. Кастрацията на Атис
Според същия автор мнозина осъдени са били подложени на това издевателство, пресъздавайки легенда, разказваща за наказанието на смъртен, посегнал на дъщерята на свиреп бог от римския пантеон. Естествено осъдените умирали от загуба на кръв.

3. Изпитанието на Сцевола
Gaius Mucius Scaevola; (от лат.: Scaevola — „лява ръка“) e легендарен герой от ранната история на Древен Рим. Осъденият, „играещ“ Гай Муций трябвало да протегне ръката си над огъня на жертвеник и да я държи, докато изгори. Предполага се, че може би издръжливостта на Сцевола била поради болестта аналгезия, при която тялото е нечувствително към болка, но екзекутираните по този начин умирали по-скоро от шока, предизвикан от изгарянията, а не от пламъците.

4. Митът за Иксион
Според гръцката митология Зевс привързал Иксион към вечно въртящо се огнено колело и го хвърлил на небето. Историята на Иксион е разказана от Диодор, Пиндар, Виргилий и от Овидий в „Метаморфози“, така че древните римляни познавали легендата отлично. Осъдените повтаряли мъките на Иксион за забава на публиката.

5. Двубоят на Ахил и Хектор
Двама осъдени били принудени да се сражават до смърт с оръжията на героите от „Илиада“, докато единият от тях паднел мъртъв. Оцелелият бил приветстван като Ахил. Но екзекуцията му не се отлагала – срещу него бил изкарван друг осъден и така докато от всички, предвидени за деня оставал само един жив. На другият ден той отново бил включван в двубоите.

6. Мъките на Прометей
Тази екзекуция била вдъхновена от мита за героя, който откраднал огъня от боговете и го дал на хората. За наказание бил прикован върху скала и орел всеки ден изяждал черния му дроб, а през нощта органът се възстановявал и на другата сутрин изтезанието се подновявало. В случая обаче вътрешностите на осъдения еднократно били изядени от „мечка, докарана от Каледония“, поради липсата на орел, както пише същия автор.

7. Зачеването на Минотавъра
Според гръцката митология Пасифея, съпругата на цар Минос била обладана от свещения бик на остров Крит и в резултат на този акт се родил „сина им“. По времето на император Нерон тази екзекуция се прилагала върху престъпнички – изходът разбира се бил летален, поради вагиналните разкъсвания и предизвикания кръвоизлив.

8. Историята на Орфей и Евридика
Тя била пресъздадена при освещаването на Колизеума. „Отчаяният от смъртта на обичната си съпруга“ осъден трябвало да свири на лира и да укроти множество диви хищници на арената. Една от присъстващите мечки вероятно не била музикална – „певецът бил разкъсан от неблагодарна мечка“, както пише Марциал.

9. Наказанието на Актеон
Смъртта на осъдения, пресъздаващ тази легенда била жестока – бил разкъсван от кучета, както ловецът от гръцката митология, който без да иска видял богинята Артемида да се къпе гола в един поток. С това наказание екзекутирали посегналите на моминска непорочност – изнасилвачите.

10. Подвизите на Херакъл
Митологичният герой имал много такива. Единият от тях бил победата над двете отровни змии, изпратени му от богинята Хера, докато бил още в люлката. Естествено осъденият не успявал да ги победи и умирал от отровата им. Друг подвиг на митологичния герой е удушаването с голи ръце на Немейския лъв – осъденият не успявал да се пребори с хищника и бивал разкъсан от него. „Укротяването на дивия критски бик“ включвало единоборство на осъден с раздразнен бик, като нещастникът трябвало да го усмири и да се качи на гърба му. Разбира се, човекът свършвал стъпкан и с множество тежки рани от рогата на животното. И т.н. и т.н.

 

Арабско наследство в речта

Свикнали сме да се отнасяме към арабския свят като към една по-неприятна част на съвременния свят. Зона на терор, пълна със строги правила, които трудно разбираме. Когато чуем думата „арабски”, в съзнанието ни рядко изникват величествените Дубай и Абу Даби, философите, смелите воини, завоювали половин Европа, поетите, медиците и архитектите.

А по-скоро безработните, продаващи хашиш в тъмни улички на всевъзможни места, богатите „шейхове“, каращи скъпи коли, и най-вече небръснатите терористи, обявили джихад на всичко и всички.

Странното е, че, колкото и да сме се възприели за алтернатива на всичко случващо се в онази, „другата“ част на планетата, светът е прекалено малък, а нещата които ни свързват са прекалено много. И езикът е едно от тях.

Едва ли някога сте се замисляли колко от ежедневните думи, които използваме, са се настанили в речта ни именно от арабския език. Затова днес ви предлагаме кратък списък от 10 такива думи, подредени по азбучен ред – в оригинал и с любопитен етимологичен анализ.

1. Алкохол – الكحل al-kohl
Думата първоначално е означавала ситно смлян антимон за очи. В това си и значение тя навлязла в латинския език през XIII век. През XIV век вече започнала да означава просто „нещо добре смляно”. В средновековната литература започнала да означава изчистен материал или някаква друга „квинтесенция”, получена по метода на дестилацията. Парацелз през XVI век е употребил думата „алкохол“ в значението на „квинтесенция на вино”. Но едва през XVIII век в английския речник на Бейли значението и е било описано като „много чист ректифициран спирт”.

2. Кафе – قهوة qahwa
Отначало попаднала в турския език, модифицирана в kahveh, и едва след това се превърнала в италианското caffè. Последната форма навлязла в европейските езици в началото на XVII век, когато нашите предци изпробвали вкуса на тази напитка.

3. Китара – قيتارة qītāra
Съвременната форма на думата за този музикален инструмент е пристигнала от испанската guitarra, модификация на арабската qitar. Но съществува и мнение, с нищо не подкрепено, че арабите са взели думата от древните гърци: kithara – китара, струнен инструмент, нещо като миниарфа.

4. Лак – لكّ lakk
Сандаракова смола, използвана за покриването на нещо, за да придобие гланцов блясък.

5. Магазин – مخازن makhāzin
И на български, и на арабски означава едно и също – място за търговия. Най-ранното споменаване на тази дума датира от 1228 г., когато в Марсилия бил открит първият „магазин“. През XVI век англичаните употребявали тази дума в значението на „склад за съхранение на прах” (по-късно – и за куршуми). Така че в това си значение, „магазин на автомат”, ние сме заимствали тази дума именно от британците.

6. Матрак – مطرح maṭrah
Дословно от арабски думата може да се преведе, като „нещо захвърлено на пода” (от корена tarah = „хвърляне“). През XIII век думата навлиза и в Европа, в значението на „меко одеало, върху което може да се лежи”.

7. Масаж – مسّ mass
Практиката на масажа е възникнала в средния изток във времената, когато европейците дори не умеели да се мият и да ползват вани и други подобни достижения на цивилизацията. В Европа думата попаднала във френския език едва през 1779 г., когато избухнал взрив от инфекциозни заболявания и на народа му се наложило да изтрива урината от себе си поне веднъж месечно по предписание на властите.

8. Захар – سكّر sukkar
Първоначално е попаднала в арбския език от санскритската дума sharkara. Първоначално именно индийците започнали да произвеждат тръстиковата захар, но тя се ползвала с голяма популярност от средновековните араби. Сами разбирате – чай, кафе.

9. Сода – سوادة suwwāda, سويد suwayd или سويدة suwayda
Видове растения, растящи в солена среда, в които се съдържа натриев карбонат. Първоначално содата се е използвала в производството на стъкло. В европейските езици думата попаднала в ранното средновековие.

10. Халат – خلعت‎ hil’at
Сами знаете, домашна или работна (в много народи горна) дългопола дреха от памучна тъкан.

 

Дневна доза хумор

Според Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) в България съществуват следните лични имена, които съчетани с фамилните звучат направо куриозно.

Представяме ви ги по азбучен ред:

А
Автономка Торимацова
Автономка Шестакова
Анна Кокошкова
Африкан Симеонов

Б
Босилчо Кърков
Братухчо Въчев Братухчев
Брилянт Иванов
Букетка Градинарова
Буря Куртакова

В
Ваньоздрав Яназов
Великан Тодоров
Веселазасмяна Тодорова
Винету Келешев

Г
Генчо Бърборков
Георги Дришльов
Георги Макаронски
Гита Пътечкова
Графиня Скринска
Гуца Контопишева
Гъргурин Китов
Гьончо Горчев Гьоков

Д
Делчо Кукуряшков
Джанка Таралингова
Дойничка Многознаева

Е
Европ Европов Кирилов
Етко Хвърчилков
Ефремилия Сопаджиева
Жана-Дарк Илиева
Златохрист Месаров

И
Идеал Тухчиев
Изгрев Топков
Изографил Яков
Иконом Иликьов
Исперих Бурханларски
Испиридон Вражалски

К
Касиер Бранков
Кимирсен Зенгинов
Кинче Кривошапкова
Кокона Катърова
Куцар Фенеров

Л
Ласкар Възвъзов
Левент Кьоров
Лимонка Крушовска
Лука И Лушка Тъпанарови

М
Марулка Сланинкова
Менто Ментешев
Мечтати Андонов
Мочо Мочев
Мучачо Младенов

Н
Надежден Тошев
Нана Певецова
Нягул Тумангелов
Обретен Негрилов
Олимпия Първанова

П
Паганини Канчин
Партизан Миленков
Патко Патков
Патьо Пондьов Бътовски
Патьо Самоходов
Паун Четрафилски
Паца Пачаръзка
Пацка Куртажова
Пеперудка Йоткова
Перко Смърдански
Петилетка Пенджакова
Плутон Вакрилов
Портокал Портокалов
Прошко Прошков
Пульо Пулев

Р
Рад Манавски
Райна Точева-Клопова

С
Салфетка Габровлиева
Самолетка Първанова
Семка Пройкова
Симфония Младенова
Славка Кочеткова
Солидар Кесьов
Спасител Златков
Стадион Колев
Станетко Пикянски
Стенограф Николов
Стихия Балканска
Столетник Стойков
Стоман Каракашев
Стоян-Клод Чуканов
Сърнела Докова

Т
Ташо Мераков
Телефонка Негритова Коритарова
Тинтява Мустакова
Титко Педалов
Тодор Тъпчилещов
Тонет Въртунински
Трендафил Кукуригов
Трендафил Юрганчев
Трифон Клатикрушев
Трошка Пръндачка
Трудолюб Монтянов

У
Унчо Топчийски
Утеха Яркова

Ф
Фото Костов
Франчешко Колипатков

Х
Хамомилия Васовa
Харалампи Чукчуков
Храбър Геройски
Храбър Кобиларов
Христо Лимонадов
Христос Цоцов

Ц
Цоликофер Недялков

Ч
Чайка Бележкова
Черешка Червенкова

Ш
Шумейкър Йорданов
Шунка Сапунджиева

Щ
Щильон Щърбов
Щраус Занов

Я
Ягода Вампирска

 

Джон Рокфелер – американският предприемач

John Davison Rockefeller

На днешния ден – 8 юли преди 177 години се ражда един от най-великите предприемачи на Америка – Джон Дейвисън Рокфелер (John Davison Rockefeller) – американският индустриалист и филантроп, създател на компанията Стандарт Ойл (Standard Oil), Чикаго Юнивърсити и Фондация Рокфелер.

родният дом на Рокфелер в Ричмънд, Ню Йорк
родният дом на Рокфелер в Ричфорд, Ню Йорк

Детство
Рокфелер е роден на 8 юли 1839 г. В Ричфорд, Ню Йорк. Той бил второто от 6 деца и най-големият син в семейството. Баща му Бил бил с английски и немски произход, а родът на майка му произхождал от Ирландия. Бил притежавал ферма и търгувал с доста стоки, измежду които дървен материал и патентовани лекарства. Майка му Елиза -домакиня и членка на Баптистката църква, се борила за да запази стабилност вкъщи, докато мъжът и непрекъснато отсъствал.

Семейството живяло няколко години в Осуего, Ню Йорк и след това се преместили в Кливлънд, щата Охайо. Това се случило през 1853 г., точно когато градът започвал да се разраства. Джон завършил гимназия там, с отличие в математиката.

След като завършил, Рокфелер учил в търговския колеж за 3 месеца, след което открил своята първа работа като чиновник. През 1859 г. на 10 години, той създал своята първа компания – Кларк и Рокфелер, заедно с млад англичанин. Те реализирали оборот от 450 000 долара само през първата година от съществуването си. Кларк се занимавал предимно с производството и оперативната дейност, докато Рокфелер бил отговорен за мениджмънта и отношенията с банкерите.

Разширяване на бизнеса
Още в началото, Рокфелер показал, че организирането и мениджмънта му се отдават. Компанията просперирала по време на Гражданската война (1861 г. – 1865 г.), когато силите на Конфедерацията (Юга) се сблъскали с тези на Съюза (Севера).

През 1859 г. се случили две събития, които така да се каже предначертали бъдещия им бизнес път. Едното било стачката на работниците от петролните рафинерии в Пенсилвания, а другото – построяването на железопътна линия до Кливлънд. Възползвайки се от ситуацията, младите бизнесмени пробили на пазара на рафинирането на петрол, заедно със Самуел Андрюс, който имал технически познания в областта.

Само за 2 години, Рокфелер станал старши партньор, Кларк продал дела си, а Рокфелер и Андрюс станала най-голямата петролна рафинерия в Кливлънд.

С финансовата помощ на С. В. Харкнес и с помощта на новия съдружник – Х. М. Флаглър, Рокфелер оцелял в жестоката конкуренция на петролната индустрия.

През 1870 г. в Охайо била създадена Стандарт Ойл Къмпани, в която били съдружници Рокфелер, брат му Уилям, Флаглър, Харкнес и Андрюс. Стойността на компанията била 1 милион долара.

Притежавайки 10 % дял от американския пазар на рафиниране на петрол, Рокфелер се надявал и мечтаел да контролира цялата индустрия. Той купил повечето от рафинериите в Кливлънд, както и в Ню Йорк, Питсбърг и Филаделфия. Внедрил нови методи за транспорт на петрол, включващи танкери, влакове и петролопроводи. До 1879 г. Неговата компания рафинирала 90 % от американския петрол и използвала собствени средства за обработка, пакетиране, транспорт и съхранение.

По време на  Паниката от 1873 г. и заради почти пълното си монополно положение на пазара, Рокфелер бил принуден да води война с Пенсилвания Рейлроуд – железопътна компания, която създала и рафинерия, в опит да разруши монопола на Стандарт Ойл. Поради кървави стачки на работниците в железопътната компания (имало и жертви), тя била принудена да отстъпи пред Рокфелер. Така неговата мечта била почти изпълнена.

купон "Standard Oil"
купон „Standard Oil“

Първият тръст на Америка
До 1883 г., след спечелването на контрола над петролопроводната индустрия, монополът на Стандарт Ойл бил в най-високата си точка. Рокфелер създал първия тръст през 1882 г. Още от 1872 г., Стандарт Ойл влагали печалбите си извън Охайо, в ръцете на Флаглър като “доверител”, защото законът забранявал собствеността на една компания върху акциите на друга. Всички печалби отивали към компанията в Охайо, докато другите предприятия останали независими.

Девет доверители на Стандарт Ойл получили дялове в 40 компании и дали на различните акционери в тях тръст сертификати в замяна. Тръстът имал стойност от около 70 милиона долара, което го направило най-голямата и богатата индустриална организация в света.

През 1880-те, естеството на бизнеса на Рокфелер започнало да се променя. От рафинирането, той пристъпил към добиването на суров петрол. Стандарт Ойл навлязла на нови пазари в Европа, Азия и Латинска Америка.

Атаките срещу тръста
Общественото противопоставяне на Стандарт Ойл нараснало с възникването на разследващите журналисти (занимаващи се предимно с разобличаването на корупционни схеми). Двама от тях публикували доста груби истории за петролната империя. Рокфелер бил критикуван за множество свои действия: отстъпки от жп транспорта (система, която не бил измислил той, но която много петролни рафинерии използвали); фиксиране на цените; подкупи; нелоялна конкуренция.

Стандарт Ойл била разследвана от Щатския сенат и Търговската камара през 1888 г. Две години по-късно, Върховният Съд на Охайо обявил тръстовото споразумение на компанията за невалидно. Рокфелер официално “разпада” организацията и през 1899 г. я създава наново под формата на холдингово дружество (това сливане е обявено за нищожно от Щатския Върховен Съд през 1911 г.).

Може би най-известното “отклонение” от бизнеса с петрол на Рокфелер е неговата инвестиция в железни рудници в Минесота. Започвайки през 1893 г., до 1896 неговите Обединени Железни Мини, притежавали внушителен флот от кораби, които превозват руда и на практика контролирали корабоплаването по Великите езера. Рокфелер имал властта да контролира и стоманената индустрия, но сключил съюз с Краля на стоманата – Андрю Карнеги (1835 г. – 1919 г.) през 1896 г. Рокфелер се съгласил да не навлиза на пазара на продажба на стомана а Карнеги да не се занимава с транспорта.

През 1901 г. Рокфелер продал своята компания за руда на компанията Ю ЕС Стийл (US Steel), създадена от Карнеги и Джей Пи Морган (1837 г. – 1913 г.)

Благотворителност
Рокфелер, още от първата си работа като чиновник, желаел да дава една десета от печалбата си за благотворителност. Неговите дарения растели заедно с увеличаването на богатството му. Освен дарения, той отделял и време и енергия за благотворителни каузи.

Баптистката църква, на която той бил много благодарен желаела да има собствен университет. В резултат на това желание, през 1892г. бил създаден Чикагския университет. Това била първата голяма благотворителна проява на Рокфелер. За целия си живот, той дарил на този университет над 80 милиона долара.

Ню Йорк бил избран за неговия Институт за Медицински Изследвания (днес Университет Рокфелер).

Общите филантропични прояви на Рокфелер за целия му живот са изчислени на около 550 милиона долара. В крайна сметка общата стойност на богатството му нараснала толкова много (около 900 милиона през 1913г.), че той развил екип от специалисти, които да му помогнат в управлението. От това се “родила” и фондацията Рокфелер. Тя била създадена през 1913г., “за да насърчи благосъстоянието на хората по целия свят.”

Единственият син на Рокфелер - Джон Рокфелер младши
Единственият син на Рокфелер – Джон Рокфелер младши

Джон има особени възгледи за филантропията и вярвал, че благотворителността не бива да се изтъква. В същото време мнозина гледали на постъпките му като актове на разкаяние. Тези дела са продължени от наследника му Джон Рокфелер Младши, чиито 5 деца били амбициозни и сериозни, но имали различни възгледи за своето бъдеще, често свързани с политиката, и всеки от тях разполагал с достатъчно средства да осъществи целите си. Нелсън Рокфелер достигнал до поста губернатор на щата Ню Йорк. Уинтроп Рокфелер се занимавал с петролен бизнес, но през последните години от живота си е избран за губернатор на  Арканзас. Дейвид Рокфелер се съсредоточил върху недвижимата собственост, а Рокфелер Сентър се превърнал във величествен паметник на фамилията.

Рокфелер починал на 23 май 1937 г. в Ормонд, Флорида. Личният му живот бил много семпъл. Той бил отдаден напълно на работата си, семейството (съпругата му Лаура и четирите деца), а по-късно и на благотворителността. Той създал ред, ефективност и планиране с необикновен успех и далечна визия.

„Бедността идва, ако бягаш от отговорност. Не си измисляй оправдания защо точно сега не можеш да вървиш към своята цел.“

„Ако имаш малко пари, започни бизнес. Ако изобщо нямаш пари, трябва да почнеш бизнес веднага“- Джон Рокфелер

 

Изложбата „Павликени и света“ с японско изкуство беше открита

Съвременните тенденции в японското изкуство показаха шестима автори в Павликени. Изложбата „Павликени и света“ с техните произведения беше открита в Историческия музей от кмета инж. Емануил Манолов, културното аташе на Япония у нас Мивако Кибаяши и председателя на фондация „Аматерас“ Тодор Тодоров.Какуко Ишии, Ичиро Мацуо, Мицуру Куроки, Джинйонг Муун, Тору Курита и  Маюми Тцукуда от японска страна и Даниела Тодорова, Тодор Тодоров и Валентин Балев от българска страна показаха своите произведения в петия арт-пленер в рамките на проекта. Всички те работят в сферата на керамиката, скулптурата, хартиеното изкуство и текстила, отличаващи се със своя авангарден съвременен стил и новаторски техники. „Това е една извадка съвременно изкуство – интересна симбиоза между българско и японско изкуство. За нас би било интересно доколко можете да разпознаете кое е българско и кое японско сред показаните творби“, представи изложбата кураторът ѝ Даниела Тодорова. Тя подчерта, че за участие в арт-пленера са поканени творчите от арт-групата Нексус, които са по-нестандартни в използваните техники и материали.

„Когато погледнем тази изложба, можем да се уверим, че макар на хиляди километри разстояние, между японската и българската култура има много паралели“, обърна се към творците инж. Емануил Манолов. Кметът на община Павликени приветства гостите от Япония и подчерта как те са опонали региона и България по време на едноседмичния си престой в Павликени. „Изложбата „Павликени и света“ има своето място в културния живот на Павликени и вече пета година показва значими творци пред публиката в нашия град“, каза още кметът и благодари на всички организатори.

Културното аташе на Япония у нас Мивако Кибаяши подчерта колко важно и сложно е организирането на чуждестранни изложби в българските общини. Тя благодари на Павликени за дългогодишното партньорство.

По-рано през деня творците от Страната на изгряващото слънце и официалните лица бяха посрещнати в ЦДГ „Слънце“, където възпитателите и децата бяха подготвили специална програма.

Изложбата „Павликени и света“ ще остане в Исторически музей Павликени до месец септември.

 

По искане на Районна прокуратура – Павликени съдът взе мярка задържане под стража на мъж, противозаконно отнел чужд автомобил

По искане на Районна прокуратура – Павликени съдът взе мярка за неотклонение задържане под стража на мъж, който отнел противозаконно чужд автомобил – престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

Майкъл Д. е привлечен като обвиняем по бързо производство за това, че на 01.07.2016 г. в землището на с. Коевци, общ. Сухиндол, противозаконно отнел от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение да го ползва, чуждо МПС – лек автомобил „ВАЗ“ на стойност 2,500 лева.

Съдът прие за основателни доводите на прокуратурата, че са налице предпоставките за определяне на мярка за неотклонение задържане под стража на обвиняемия, т.к. от събраните по делото доказателствата (свидетелските показания, писмени доказателства, експертизи) може да се направи обосновано предположение, че той е извършил престъпление. За това деяние предвидено в закона наказание е лишаване от свобода от 1 до 8 години. Съществува реална опасност Майкъл Д. да се укрие и да извърши друго престъпление – лицето няма постоянно местоживеене, води скитнически начин на живот и се е отклонил от изпълнение на наложено му наказание пробация. Същият е осъждан за кражба на пробация, което наказание  е заменено с лишаване от свобода за срок от 2 месеца 27 дни, отложено за 3 години, в изпитателният срок на което е извършил новото престъпление.

Под ръководството на прокуратурата действията по разследването продължават.

 

Европейски ден на шоколада

На 7 юли отбелязваме Европейския ден на шоколада. На тази дата през 1550 г. от Южна Америка в Испания е доставена първата партида какаови зърна. Ацтеките са първите хора в света, които произвеждали хранителен продукт от какаото – наричали го „храна на боговете“.

Думата „какао“ идва от техния език, а испанците я възприемат и пренасят в Европа. Легендата гласи, че ацтеките отглеждали какаовото дърво и то било свещено за тях, защото вярвали, че е подарък от бог Кетцалокоатъл. Зърната, получени от неговия плод, били ползвани не само за обредни пожертвования, но и за платежно средство.

От какаото се приготвяло и местно люто питие с много подправки, което нямало нищо общо с вкуса на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и черен пипер. Първоначално какаовите продукти, основно напитки, не са били подслаждани, а се консумирали горчиви.

Първото шоколадово блокче е направено през 1842 г. от Джон Кедбъри, на когото му хрумнало да направи твърд шоколад. По-късно в Швейцария Даниел Петер добавил кондензирано мляко към шоколада и така създал продукта, познат днес като млечен шоколад.

Любопитен факт е, че човек изяжда през живота си средно около 10 хил. блокчета шоколад.

Тежка миризма на прогнило…

България… „Земя като една човешка длан“. Събрала в себе си всичко.

Но из въздуха й се носи някаква тежка миризма. На прогнило… Мирише на милионите прогнили надежди и отдавна разложилите се мечтиза нещо по-добро. Това е царството на хаоса. И на мрака. Царството на безверието.

Безверието властва в душите на повечето от нас. А то е благоприятна почва за развитието на паразити, като алчността и злобата. Мнозина си мислят, че те са изначални. Но не са. Те са заложени у всеки човек и от него самия зависи тяхното покълване. Когато попаднат в центъра на безверието, намиращ се вътре в нас, съвсем естествено започват да се проявяват.

В моето съзнание вярата е тясно свързана с Бог. Но за вас това може и да не е така. Може да ви звучи твърде дръзко и ограничаващо. Затова го наричайте както си искате – Любов, Природа, Космос, Енергия или дори Някаква енергия. Все доброто е в основата.

Ако вярвате, че има някой, който ви е създал такива, каквито сте, тогава той е създал и всички други. Всички сме създадени от някого. Не принадлежим на никого. И нямаме правото да издевателстваме над никого, защото Любовта отхвърля това. Бог отхвърля това. Вярата в доброто отхвърля това.

Вярата озарява. Тя ни кара да продължаваме. Вярата обединява хората. Идеята за съществуването на Бог (и тук не става дума за религия) поставя знак за равенство между хората. И ако приемем, че Бог е Любов, Любовта поставя този знак. Тя трябва да бъде нашият коректив.

Така трябва да е. Но във време, в което юздите на вярата са изпуснати, всичко върви към упадък – и моралът, и ценностите, и свободата. Постепенно ценностите се изместват от материалните блага. Властта се превръща в насилие. Свободата – в свободия. Ето затова младите хора си отиват от този свят. Стават жертва на други млади хора, които не познават законите. Само коварното лице на анархията.

И като естествена реакция на това положение се появява бунтът на душите ни. Душите ни крещят. Но няма кой да ги чуе, защото виковете идват отвсякъде. Това са крясъци – резултат от усещането за обреченост. Крясъци, които са израз на гнева, спотаяван с години.

След подмяната на вярата с безверието, вътре в нас се възцарява хаосът. И мракът. Овълчваме се. Нещото, което ни обединява като хора – Бога, Любовта, Доброто, Корена (каквото щете) – няма го! Няма я спойката. Затова агресията пълзи из автобусите, из улиците на градовете. Появява се на всеки светофар, на всяка пешеходна пътека. В семействата ни. В училищата. Навсякъде.

Освен това липсата на средства върви ръка за ръка с липсата на хуманно отношение. Когато няма приходи, липсва и човещинката. А когато нито нея я има, нито вярата в доброто, на показ излизат само недъзите на осакатеното ни общество. Такъв недъг е присвояването на чуждото. Замислете се… Ако днес вземете от някого нещо, което не ви принадлежи, няма ли да бъде взето утре от вас?! Ние сме едно цяло. Това е основата.

Очакваме добро отношение към себе си, но не даваме такова на другите. Ние крадем, а искаме в държавата да няма престъпления. Продаваме гласовете си, но искаме да не се купуват гласове. Подкупваме, а искаме да няма корупция. Искаме човешко отношение, а се държим като зверове. Копнеем за любов, а издигаме стени от недоволства около себе си. Чакаме някой да ни спаси, а сами не правим опит да излезем от блатото. Не искаме безверието и отчаянието да царуват в живота ни, но не позволяваме на вярата да проникне в нас.

И тук идва моментът, в който вече е крайно време да се за мислим за колективното благо, а не за нашето собствено. Но неговото достигане е трудно начинание. Ако прагът на индивидуалното благополучие е сведен до минимум – лично облагодетелстване, прагът на колективното е по-висок. Тук вече са нужни ценности. Колективното добруване е система, в която личните низки стремежи не играят главна роля, защото в системата всичко в обвързано. Тук важно е човешкото отношение.

За цялостното ни поведение си има причина, разбира се. Когато сме обградени със стени, търсим начин да избягаме, независимо какъв. Агресията ни е естествен резултат от стените, които се опитват да ни смачкат. Резултат от паниката. Но агресията е енергия. А с енергията може да се борави.

Вярвам, че всичко, което се случва, е резултат от една напълно сгрешена система. Че ние сме манипулиран продукт на тази система. Но и че сме преди всичко хора – умни, мислещи, можещи. Вярвам, че ако решим, можем да канализираме натрупаните разрушителни емоции и да ги превърнем в нещо конструктивно!