Законът е един

Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много – нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.

Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.

Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им.
Компютърът е прилепчив, свети като привидение, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.

Не! Животът е кратък.

И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори.

Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг.

Автор: Михаил Жванецки

 

Световен ден на целувката

Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи път се празнува във Великобритания през 1988 година. Целувката на двама влюбени е в основата на творчеството на най-великите музиканти, художници, но и на много учени.

В света съществуват най-различни легенди за появата на целувката. Една от тях разказва, че целувката е измислена от средновековните рицари, които по този начин разбирали дали техните съпруги са пили вино. Според друга целувката идва от връзката между майката и бебето.

Не са малко и тези, които вярват, че целувката уста в уста е измислена още от маймуните. Въпреки, че произходът на целувката не е толкова важен, интересен е фактът, че учени, антрополози, историци и философи нямат точно обяснени защо се е появил този акт.

Празникът бързо печели популярност в различните краища на света. Следват различни конкурси и събития за масово и най-продължително целуване. Световният рекорд по продължително целуване без прекъсване е 30 часа. Освен това по време на страстната целувка се губят около 6,4 калории за минута.

 

Двама почерпени водачи предизвикаха пътни инциденти в Павликени

Двама водачи, употребили алкохол и предизвикали пътни инциденти са установени в Павликени. В събота в полицията е получен сигнал за произшествие в града. Изпратеният на мястото екип е установил, че товарен автомобил, управляван от 29-годишния Б. Б. от Павликени, се е ударил в задната част на паркиран камион.

В резултат на това и по двата автомобила са нанесени материални щети. При обработване на произшествието е установево, че Б. Б. е седнал зад волана с 2.25 промила. По случая е започнато бързо производство.

Същата сутрин в полицията в Павликени е получен втори сигнал за пътен инцидент. В хода на извършената проверка е установено, че на изхода на Павликени в посока с. Недан, лек автомобил, управляван от 37-годишната Н. С. от същия град, при  движение с несъобразена скорост се е блъснал в бетонна плоча на мост.

В резултат на това е пострадала водачката, която е с разкъсна рана на носа, без опасност за живота. При проверка на Н. С. за употреба на алкохол, апаратът е отчел 1.70 промила. Тя е отказала кръвна проба. По случая е започнато бързо производство.

 

Да нарисуваш шедьовър

"Рибарски лодки" - Винсент Ван Гог

Какво е нужно, за да нарисуваш шедьовър?

Винсент ван Гoг (Vincent van Gogh)се родил в Холандия през 1833 г. Всички членове на фамилията ван Гог били или пастори, или търговци на произведения на изкуството. Самият Винсент първоначално се насочил именно към търговията с картини, но бил уволнен от работодателя си, понеже не се справял добре. След това решил да се посвети на религиозното образование, но не успял да издържи изпитите. За кратко проповядвал в едно малко градче, но бил прогонен от местното паство, което не одобрявало аскетичния му начин на живот. Неуспелият проповедник се върнал при родителите си и тогава брат му Тео го посъветвал да започне да изучава изобразително изкуство. Винсент се записал в художествената академия в Брюксел, а след като се дипломирал, и негов чичо му възложил да нарисува серия от картини, но не останал доволен от качеството им. Последвало и още едно огорчение – нещастната му любов към негова братовчедка, чието семейство не дало съгласието си за брак заради бедността му. След това Винсент се преместил в Антверпен, а брат му Тео му помагал да се издържа, но художникът често гладувал, за да може да си купува бои и платна с парите, които му изпращал брат му… Постепенно гладът, несбъднатата любов и всички трудности започнали да разклащат здравето му.

"Портретът на доктор Гаше" - една от 10-те най-скъпи картини в света. Стойност от 136,1 млн. $
„Портретът на доктор Гаше“ – една от 10-те най-скъпи картини в света. Стойност $136.1 млн.

През 1886 г. Винсент заминал за Париж, където живеел и Тео, и по време на двегодишния си престой във френската столица се запознал с много художници, но здравето му продължило да се влошава, което го принудило да се премести в старинния град Арл. Винсент се надявал, че ще успее да създаде там нещо като утопично артистично селище и затова поканил Гоген да му гостува, за да му разкаже за проектите си. Холандският художник се възхищавал от Гоген и желаел да станат близки приятели, но при срещата им французинът се държал високомерно и арогантно, което довело Винсент до един от най-тежките му психически сривове, при който в миг на лудост отрязал лявото си ухо.

"Ириси" - рисувана от Ван Гог по време на престоя си в клиниката в Сан Реми.
„Ириси“ – рисувана от Ван Гог по време на престоя си в клиниката в Сан Реми.

След този инцидент бил настанен в приюта за душевно болни „Сен Пол дьо Музол“, намиращ се в Сен Реми дьо Прованс. По време на престоя си там художникът продължил да твори. След като бил пуснат от приюта, се настанил в градчето Овер сюр Оаз близо до Париж, но успял да продаде една-единствена картина, и то на свой роднина… Живеел все по-бедно и отчаяно, творбите му били отричани, починал и баща му. Сякаш всичко се сгромолясвало… На 27 юли 1890 г., едва на тридесет и седем години, ван Гог се прострелял с пистолет, оставяйки след себе си 2,100 картини, които светът оценил едва след смъртта му, и днес те са едни от най-скъпо продаваните по международните аукциони.

В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите Иска ми се да мога да умра така.“ Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан с далии и обичните слънчогледи. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим и той прекъсва без време омàжа за своя приятел.

Теодорус ван Гог надживява брат си само с шест месеца. След смъртта му в Утрехт, през 1914 г. тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.

Извън поредицата спекулации за непосредствения повод за самоубийството на ван Гог, най-вероятната причина е страхът от невъзможността да продължи да работи. След женитбата на Теодорус и раждането на детето, ван Гог се е опасявал от това да не създава материални затруднения на брат си. Теодорус го подпомага през изминалите 10 години с безброй доставки на материали и превеждане на пари, което, в крайна сметка, прави възможно изобщо интезивното му занимание с живопис. Изместването на приоритетите в живота на Теодорус към новото му семейство, според ван Гог, би могло да затрудни художническите му занимания или даже да ги спре изцяло. За всичко, направено от брат му за него като художник, за тогавашния момент не е имало реалистични изгледи да бъде компенсирано чрез продажбата на картините му.

"Звездна нощ" - Ван Гог
„Звездна нощ“ – Ван Гог

Голяма част от картините на ван Гог представляват автопортрети, но той не е бил някой самовлюбен луд, обсебен от мисълта да рисува себе си. Истината е, че той просто нямал средства да плаща на модели. За да се учи да рисува човешки фигури, с малкото пари, с които разполагал, Винсент си купил едно огледало и така рисувал собственото си отражение. А картината „Звездна нощ“, която е една от най-красивите в историята на изкуството, всъщност представлява гледката от прозореца на лудницата, в която Винсент ван Гог бил настанен…

„Ако чуеш вътрешен глас, който ти казва: „Не можеш да рисуваш!“, рисувай с всички сили и този глас ще замлъкне.“ Винсент ван Гог

Откъс от „Книга за мечтатели: Тънка Червена нишка“ на Инна Учкунова.

 

Арестувани за амфетамини

Вчера в 01:10 ч. на изхода на Бяла черква в посока с. Вишовград полицейски служители забелязали паркиран лек автомобил Volkswagen Passat.

При проверка на водача и пътника, в 21-годишния К. Г. от Бяла черква униформените намерили и иззели бяло прахообразно вещество, реагиращо при извършения полеви наркотест на амфетамин, с тегло 1 грам.

По случая е започнато бързо производство.

 

Шест автори от Япония представят своето изкуство в Павликени

Павликени посрещна шест творци от Япония в рамките на петото издание на проекта „Павликени и света“. Те работят в сферата на керамиката, скулптурата, хартиеното изкуство и текстила, отличаващи се със своя авангарден съвременен стил и новаторски техники. На 6 юли в залите на Исторически музей Павликени ще бъде открита изложба с произведенията на участващите в пленера. Експозицията ще бъде открита от кмета на Община Павликени инж. Емануил Манолов, културното аташе на Япония – Мивако Кибаяши и председателя на фондация „Аматерас“ Тодор Тодоров. Авторите от японска страна са Какуко Ишии, Ичиро Мацуо, Мицуру Куроки, Джинйонг Муун, Тору Курита и Маюми Тцукуда. От българска страна в проекта участват Даниела Тодорова – художник с богат творчески път и международни изяви и куратор на проекта; Тодор Тодоров, скулптор с огромен международен опит и редица награди и Валентин Балев – художник, известен с голямоформатните си произведения и международен опит.

Дългосрочният проект на Община Павликени, Фондация „Аматерас“ и Исторически музей – Павликени „Паввликени и светът“ има ясна международна културна политика за презентиране на културното наследство на град Павликени и създаването на колекция от съвременно изкуство от различни жанрове за бъдещата Художествената галерия на Община Павликени.

През изминалите четири години в Павликени бяха представени утвърдени автори с богат творчески международен опит от Финландия, Япония, Норвегия, Дания, Швеция, Германия, Франция, Литва и България. Те създадоха и дариха на Павликени произведения на скулптурата, живописта, графиката, хартиеното и дигиталното изкуство, инсталации, калиграфия и др. С всяко следващо издание огромното разнообразие от авторски търсения и техники радват жителите на Павликени и създават истински празник за града. Всеки от пленерите завършва с откриване на изложба и с официално посещение на посланика от партниращата страна. Тази година Япония за втори път е партньор по проекта.

„Този проект ще продължи традицията в представянето на съвременна японска керамика, текстил и хартиено изкуство. Проектът включва и уъркшоп  от две части, който ще представи древното изкуство и философия на калиграфията и известната игра – оригами станала световно явление в дизайна архитектурата и изкуството“, подчертава Тодор Тодоров от фондация „Аматерас“. На уъркшопа всеки участник ще може сам да опита да изпише йероглиф или да създаде оригами, които да отнесе като спомен от този момент.

Участниците от японска страна са партнираща професионална организация на Фондация „Аматерас“ със седалище Фукуока, Япония – NEXUS. Нейните лидери са 5 японски автори и една корейска авторка, живееща и работеща в Япония. Те вече бяха представени в Чехия и в България по време на „Хартиен Арт Фест“ София.

Пленерът в Павликени беше предшестван от проект в Япония през 2015г.  със участието на ръководителите на фондация „Аматерас“ Даниела Тодорова и Тодор Тодоров. Те изнесоха лекции за културните си проекти с международен принос и представиха експозиция в Музея във Фукуока.

След приключването на изложбата през м. септември, тя ще бъде показана в София в рамките на културните дни на Япония в България.

„Проектът е с много висок имидж сред онези, които следят изявите в Павликенския регион. Общата идея за междукултурен диалог и партньорство, представящо културните и археологически обекти на Павликени и регион, привличат все повече вниманието на чуждестранните гости на града“, споделя Даниела Тодорова. Тя е куратор на изложбата и сподели повече за произведенията в нея. „Те са много разнообразни като идеи и техники, което прави колекцията уникална. Сътрудничеството с Община Павликени вече 5 години даде на културния живот в района важни изложби, които стимулират развитието на културата и вдъхновяват редица млади и утвърдени автори за бъдещите им лични проекти. Тази тенденция дава Европейски облик на събитието и носи послание за единение на различията и създаване на нов по-добър свят. Изложбата е една пъстра палитра от имена и произведения, които ще населят пространството на Исторически музей – Павликени в периода 6 юли до 6 септември“, допълнва Тодорова.

Изложбата с произведенията от арт-пленера „Павликени и света“ ще бъде открита на 6 юли (сряда) от 18:00 ч. в Исторически музей – Павликени. Повече за изложбата и проекта може да намерите на сайта на община Павликени.

 

Село Мусина беше включено в книгата „Села и туризъм – посоки за пътешествия из България“

Природните красоти, историческото наследство и гостоприемството на хората в павликенското село Мусина беше оценено високо и представено в книгата „Села и туризъм – посоки за пътешествия из България“. Тя е най-новото издание на българския книжен пазар със съвети за селски туризъм в страната.

Авторите Анна Пелова, Гавраил Гавраилов и Михаил Михов са посетили 34 села и увлекателно разказват за уюта, историята и съвремието във всяко от тях. В статията за павликенското село Мусина са разказани легендите за основаването му, за карстовите образувания в местността Понорите и за археологическото наследство. Авторите не пропускат да споменат и близостта с Античния керамичен център – единствен по рода си обект в Източна Европа – производствен център за керамика от II – IV сл.Хр.

Книгата „Села и туризъм – посоки за пътешествия из България“ обхваща  нови възможности за пътуване и общуване под мотото „Завръщане към Земята“. Обърнато е внимание върху гостоприемството, традициите на траките по темите нестинарство и винотерапия, развитието на темата за наследството на първобългарите и събитийния туризъм. Важен момент са темите за чистата храна и съхраняването на старите местни сортове плодове и зеленчуци. Всяка статия е символичен вход към конкретен туристически регион. Има много местни легенди и скрити бисери, любопитни факти за фолклорните и кулинарните традиции, интересни сравнения между етнографските групи и различните социални модели на българските села. За любителите на пътешествията има ценни насоки и практични съвети.

 

Непознатото градче

ГРАДЧЕТО

Слънцето се е стопило – и изтича, и пече,
и е тихо и унило в непознатото градче.

Делникът се рони бавно от горещите ъгли,
вън един слепец продава дъвки, семки игли,

а женица с черна кърпа покрай черквата мете
и една до друга те се сгърбват като майка и дете.

Дремят в пивницата старци, а по улицата – ти
обикаляш като в карцер заразените врати.

Залежала се е бедна, болна пладнешка жега
и като машина шевна трака тъпата тъга.

Ето моста и реката – камъкът дими от пек,
мудно точи се водата, рови в пясъка човек.

Е, опитай, помоли го – може би ще каже как
да преминеш и да стигнеш до оттатъшния бряг.

Пощальонът с колелото се кандилка в облак прах
и кандилка се живота, ти минаваш покрай тях

и ги гледаш, после тръгваш – все едно е накъде,
леко слънцето остъргва болката като с ренде

и пече непоносимо, срещу слънцето жумиш…
После няма да те има – в жегата ще се стопиш.

Георги Рупчев