„Разочарован съм…“

Днес получихме това писмо (ще запазим идентичността на автора му) и го публикуваме на вниманието на представителите на местната власт, като приветстваме евентуален отговор от тяхна страна към нашия читател и всички други млади хора в общината в същото незавидно положение.

„Здравейте!

Току що разгледах сайта ви. Много е хубав и подреден – поздравления!

Малко и тихо градче ако изключа някой особености. От края на миналата година не мога да си намеря работа тук – а уж има развитие!

Българин съм, младо момче на 25 години със средно-професионално образование. Където и да попитам за работа ми казват остави телефон ще ти се обадим, или приготви документи, ела и ги пусни… Давам пари, приготвям документи и нищо! Само си губя времето тук в интерес на истината…

Харесвам си града – но фактът, че нямам работа ме влудява… Всичките ми приятели работят – но все някой ги е оправил – на един майка му, на друг баща му, на 3-ти приятел и т.н. – за мен това е обидно!

Аз опитвам да се оправя по самостоятелен начин без връзки, а с честност! Но така чувствам, че вървя срещу течението!

Ако в най-скоро време не си намеря работа на добра заплата (завършил съм със специалност Техник Растениевъд) ще се махна от родният си град!

Все пак ви желая да имате успех за напред! И след време да има добро развитие за по-младите!

Поздрави! :)“

Внимание:

Редакцията на Павликени.com напомня на читателите на сайта, че нито веднъж не е била потърсена от представители на местната власт, в опит да адресират който и да е било от безбройните проблеми в общината, които сме довели до публичното внимание.

 

Трети фолклорен празник „Под липите на Горна Липница”

На 19 юни 2016 г. се проведе третото издание на вече утвърдилия се фолклорен празник „Под липите на Горна Липница”. Въпреки големите горещини салона на Народно читалище „Зора – 1887” в селото почти се изпълни с гости и участници. Малка част от предварително поканените самодейци в последния момент се оказа, че не могат да присъстват, но това не спря организаторите.

Гости от Община Павликени бяха главния експерт на отдел Култура и образование Мария Петкова, сътрудник отдел Култура – Ганчо Александров, кметовете на село Долна Липница – Емил Илиев и на село Паскалевец – Мирослав Димитров.

Председателят на Народно читалище „Зора – 1887” село Горна Липница и кмет на селото инж. Юлко Палов тържествено откри празника на липата.

За разлика от другите години сега в програмата взеха участие и децата от ЦДГ „Детски свят” от село Долна Липница. Те зарадваха публиката, която с непрекъсващи овации ги аплодираше през време на тяхното изпълнение. Малчуганите оживиха сцената в Горна Липница, на която отдавна малчугани не са се изявявали. Сред децата имаше и от нашето село – за радост на семействата им.

След поздравителния адрес от Община Павликени, поднесен от Мария Петкова, програмата продължи с участието на самодейните групи от селата Долна Липница Паскалевец, Дъскот, Сломер, Недан, Патреш и Писарево. Местната фолклорна група „Росен здравец” откри събитието с песни от новия си репертоар, а танцьорките от групата за автентичен фолклор /ГАФ/ „По липнишки” представи най-старите танци от селото ни. Както и друга година не подминахме най-възрастната наша певица Яна Неделчева Тодорова. Макар и с патерици под ръка тя отново се качи на сцената, за да пее.

Носителка на златен и бронзов медал от съборите в Копривщица през 80-те години баба Яна доказа на всички нас, че песента е това което я крепи.

В традиция се превърна участието на Изабела Боянова и Християн Долчинков, с техните рецитации.

Театралките от с. Патреш – Маргарита Захариева и Монка Климович разсмяха гостите със сценката „Мениджърство”.

Безспорно най-голям интерес предизвикаха самодейците от Клуб на пенсионера „Янтра-96” село Писарево и техният художествен ръководител Петър Георгиев. Това бе първата тяхна изява в Горна Липница. Аплодисментите не спряха по време на изпълнението им. Нещо повече – в загрелия вече салон присъстващите се хванаха на хорото. След изпълненията на Петър Георгиев публиката го извика отново на сцената, защото на хубавата песен и отличния глас никой не можа да устой.

Всички участници бяха наградени с грамоти и сувенири.

За провеждането на празника НЧ „Зора-1887” бе подпомогнато със средства от Община Павликени, за което изказваме сърдечна благодарност на Общински съвет гр. Павликени и лично на кмета инж. Емануил Манолов.

Надежда Конакчиева
Секретар на НЧ „Зора – 1887”

Производители на декоративна растителност от Европа ще посетят Павликени

Делегация от Европейската асоциация на производителите на декоративна растителност ще посети Павликени, съобщиха от общинската администрация.
Групата е на посещение у нас по покана на Българската асоциация за декоративна растителност. В Павликени европейските производители на цветя ще се запознаят с начините на производство и отглеждане на декоративни рози и с местните производители.

Ще бъдат обсъдени проблемите и перспективите пред отрасъла.

От общината припомниха, че в Павликени и в селата край общинския център работят едни от най-големите ферми за отглеждане на декоративни рози и паркова растителност.

В делегацията участват производители на декоративни растителност от над 10 европейски държави. Срещата ще се състои утре.

 

22 юни 1675 година – основана е кралската астрономическа обсерватория в Гринуич

Кралската астрономическа обсерватория Гринуич

На 22 юни 1675 г. кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридиана, който минава над обсерваторията, за нулев (това става международна норма едва в края на 19 век).

Часовникът на кралската обсерватория
Часовникът на кралската обсерватория

Гринуич (или Гринич) е квартал на Лондон (бивш самостоятелен град) на южния бряг на Темза и световноизвестен с обсерваторията си, основана през 1675 г. от Чарлз II. Меридианът, който минава през нея, е приет за нулев и спрямо него се определя географската дължина. Гринуичката кралска обсерватория се намира в самия Гринуич и нулевият меридиан преминава през нея, през сградата й.

Средното гринуичко време (GMT) някога e било наблюдавано от Гринуичката обсерватория, която днес не работи, но все още там се намира топка, която пада всеки ден, за да отчете точно 13 часа. Терминът средно гринуичко време днес е заменен от термина координирано универсално време (UTC).

В Гринуич има и интересен музей на астрономически и навигационни пособия, в частност хронометрите на Джон Харисън. Обсерваторията се намира в Гринуич парк. Клиперът Къти Сарк е установен на вечна стоянка в сухия док на пристанище на Темза. В сградата на бившата военноморска болница Гринуич Хоспитъл се намират Гринуичкият университет и Музикалният Тринити Колидж.
През 1997 г. крайбрежната част на Гринуич е включена в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

На 13 октомври 1884 г. на международно равнище е прието, че нулевият меридиан минава над Гринуич. Въображаемата линия по земното кълбо минава от полюс до полюс през Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мали, Буркина Фасо и Гана и дели земята на източно и западно полукълбо.

Гринуич, където е старата обсерватория, е избран за начален или нулев меридиан на конференция във Вашингтон. 41 делегати от 25 държави тогава решават откъде да се измерва времето и разстоянието. След тежки спорове Гринуич печели честта с 22 гласа, като само Сан Доминго е против, а Франция и Бразилия се въздържат. На същата конференция е решено Средното гринуичко време да се използва като стандарт по света, като денонощието започва в полунощ и продължава 24 часа.

Великобритания печели нулевия меридиан, измествайки кандидатурите на Вашингтон, Берлин и Париж, благодарение на морските си карти. 72% от световното корабоплаване тогава разчита на тях, а те използват Гринуич като отправна точка.

Както показва гласуването на конференцията във Вашингтон, Гринуичкият меридиан има своите противници. Те искат нещо по-неутрално, без национални връзки. Франция предлага меридианът да преминава през Канарските острови. Има и предложение, поддържано от Италия, нулевият меридиан да минава през Ерусалим.

Крайната цел на конференцията във Вашингтон – да бъде създадена проста централизирана система от 24 еднакви часови пояси за 24 часа никога не се реализира. Много държави излизат от системата, за да демонстрират независимост, да имат едно и също време със съседите или да поддържат едно време за цялата си територия.

Любопитен факт е че от 1984 г. GPS-системата поставя нулевия меридиан вече на 100 метра от Гринуичката обсерватория. Въпреки това туристите продължават да се снимат с един крак в източното, а с другия – в западното полукълбо.

 

Всичко се фотографира

„Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора. Сегиз-тогиз ги обзема дива и безмерна омраза към съществото, което дълго са ласкали. Те нямат власт над тази омраза; за нищо на света не могат да я обуздаят; огъват се пред нея като тигри пред кървава стръв. Това е учудваща гледка – човекът, който по-рано е намирал само думи на сляпо обожание за жертвата си, взема всяка от тях обратно, ругаейки го със същата необузданост. Не забравя нищо от това, което някога е могло да зарадва другия. Обзет от безумна ярост, той ревизира списъка на предишните си радости и прецизно ги превежда на езика на омразата.“

***

„Свободата е всяко ново лице, преди да посмее да те заговори. Свободата е всеки човек, който не те познава. Свободата е кръг от хора, който още не се е стеснил, в който не се заглушаваш. Свободен си, докато не влизаш в сметките на другите. Свободен си там, където не те обичат. Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име. Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб. Но все повече хора ще го знаят: да се запазиш свободен от тяхната сплотена сила, е почти недостижима цел на живота ти.“

***

„Днес разликата се състои в това, че всичко се фотографира. Ни една мизерия вече не може да бъде укрита. Цялата мизерия е станала достояние на всички. Но това означава само, че всички по-лесно свикват с нея.“

***

„Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо.“

***

„Най-ужасните хора: които всичко знаят и го вярват.“

Из „Провинцията на човека”, Елиас Канети 

Елиас Канети (1905 - 1994)
Елиас Канети (1905 – 1994)

Елиас Канети (на немски: Elias Canetti) е немскоезичен писател – драматург, белетрист и есеист, роден на 25 юли в гр. Русе, България (после с турски паспорт и британско поданство), от сефарадско – еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател) през 1981 година. 

Роден в Русе в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити, Елиас е най-възрастният от тримата синове. Родът му може да се проследи назад до XV век, когато предшествениците на родителите му са прогонени от Испания. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му се мести от Османски Одрин в Русе. Бащата и дядото на Канети развиват успешен търговски бизнес в Русе. Майката му е от най-старите сефарадски родове в България – Ардити, който род е сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Родът на Ардитите може да се проследи назад до XIV век, когато са работили като съдебни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV. Преди Русе са живели в Ливорно през XVII век.

Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести  през 1911 г. в Манчестър, където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Семейство Канети се мести първо в Лозана, после следва Виена и Цюрих. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава в Париж и от там за Лондон, където се заселва.

Въпреки че е немскоезичен автор, Канети остава във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен „Спасеният език“). На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.

 

С пpoeкт зa 65 хил. лв. пpeoбpaзявaт двopa нa дeтcкa гpaдинa в Пaвликeни

Пъpвa кoпкa нa oбeкт „Изгpaждaнe нa дeтcки cъopъжeния в дeтcкa гpaдинa „Слънцe“ в Пaвликeни бeшe нaпpaвeнa днec. Пpoeктът, кoйтo e нa cтoйнocт близo 65 хиляди лeвa, пpeдвиждa изгpaждaнeтo нa тpи кpъгли плoщaдки в двopa нa дeтcкaтa гpaдинa, eднa oт тях щe бъдe пpeднaзнaчeнa зa тpигoдишни мaлчyгaни, ocтaнaлитe двe – зa гpyпи дeцa oт 4 дo 6-гoдишнa възpacт. Плoщaдкитe щe бъдaт пoкpити c yдapoпoглъщaщa cинтeтичнa нacтилкa, въpхy кoятo щe ce мoнтиpaт paзличнитe дeтcки cъopъжeния. Te щe бъдaт cвъpзaни c мpeжa oт aлeи. Пpeдвиждa ce cъopъжeниятa нa вcякa плoщaдкa дa бъдaт тeмaтичнo paзpaбoтeни – диви живoтни, дoмaшни живoтни, джyнглa или дp. Нa тъpжecтвoтo пpиcъcтвaхa пpeдcтaвитeли нa cтpoитeлитe – „Мeтaлплacт инжeнepинг“ – Рyce, cтpoитeлния нaдзop „Стpoйинвecт – ВT1“ – Велико Tъpнoвo и нa aвтopcкия нaдзop „Пpoeкт Плюc“ – Велико Tъpнoвo.

Финaнcиpaщ opгaн нa oбeктa e пpoeкт „Кpacивa Бългapия“ пpи МTСП, oткъдeтo щe дoйдaт 29,517 лв., oбщинa Пaвликeни щe дoфинaнcиpa cтpoитeлcтвoтo c 35,356 лв.

Съжaлявaм, чe cpeдcтвaтa, c кoитo ceгa paзпoлaгaмe, нямa дa cтигнaт зa oбнoвявaнe нa цeлия двop нa дeтcкaтa гpaдинa, кaзa в oбpъщeниeтo cи към дeцaтa, yчитeлкитe, poдитeлитe и гocтитe кмeтът нa Пaвликeни инж. Емaнyил Мaнoлoв. Toй oбяcни, чe oбщинcкoтo pъкoвoдcтвo e избpaлo двopa нa тaзи дeтcкa гpaдинa дa бъдe oбнoвeн пpъв, зaщoтo e нaй-близo дo гpaдcкия цeнтъp и нaмepeниятa ca cлeд 18:00 ч. cъopъжeниятa дa ce пoлзвaт oт дeцaтa нa цeлия гpaд. От cлeдвaщaтa гoдинa щe пpoдължим дa oбнoвявaмe двopoвeтe нa вcички дeтcки зaвeдeния нe caмo в Пaвликeни, нo и в ocтaнaлитe ceлищa, oбeщa кмeтът. Аpхимaндpит Гeopгий блaгocлoви нaчинaниeтo, a мaлчyгaнитe пяхa и тaнцyвaхa пoд пpoхлaднaтa cянкa нa гpaмaднитe липи и бopoвe в двopa нa дeтcкaтa гpaдинa. Симвoличнaтa пъpвa кoпкa нaпpaвихa кмeтът инж. Емaнyил Мaнoлoв и пpeдcтaвитeлят нa фиpмaтa изпълнитeл Гeнaди Гeopгиeв.

 

Без училище в село Недан

Новата учебна година в общината ще започне без ОУ „Христо Ботев“ в Недан. Школото там вече е закрито заради малкото деца. Със средствата, които Министерството на образованието и науката дава за всяка такава промяна в училищната мрежа, общинската администрация ще закупи нов автобус.

„С него ще возим децата от Недан до Павликени. Пътят е изцяло ремонтиран, разстоянието е само 10 км. Училищата в Павликени са топли, навсякъде осигуряваме столово хранене, нещо, което не можем да дадем на децата в Недан. Там училищната сграда е огромна, стара, изключително амортизирана. Отоплението е с печки, които чистачката пали сутрин в 5 часа. Така че решението да закрием това училище не беше трудно“, заяви кметът на Павликени инж. Емануил Манолов.

 

На ръба …

ЛЯТНО

На самия ръб на синьото

където се сливат време и безвремие

където ухае на слънчево вино

където ветровете устремени

флиртуват с чайките и със вълните

една вселена се е свила

на дъното на раковина

и сънува лято…