ОФК „Павликени” спечели заслужена победа над „Янтра” (Габрово) с 1:0, макар тя да дойде чак в 85-ата минута. Автор на победното попадение бе резервата Светлин Стоянов.
По-равностойна бе първата част, когато положения за гол, и то по-чисти, имаха гостите. В 10-ата минута удар на Светлин Иванов от малък ъгъл беше изчистен от голлинията, а в края на полувремето Николай Банов на два пъти стреля опасно при контраатаки на „Янтра“. В първата ситуация топката мина на сантиметри от вратата, а във втората силният шут на Банов се отби от напречната греда. Павликенчани залагаха предимно на центрирания, които бяха обирани от младия вратар Християн Василев, а два удара на Димитър Кушев профучаха покрай гредите.
През второто полувреме ОФК „Павликени” натисна здраво и пред вратата на габровци закипя, но стражът Християн Василев, син на известния вратар Илиян Василев, пази много силно. Той излизаше навреме при центриранията, а на няколко пъти изби опасни удари под напречната греда. Отново най-много възможности имаше пред Кушев.
Габровската „крепост” падна в 85-ата минута, след късо изпълнение на корнер и центриране, при което Василев изби топката напред, но тя попадна у Светлин Стоянов, който я прати в мрежата – 1:0. В самия край Христо Минчев от гостите бе оставен непокрит на 2-3 метра от вратата, но ударът му с глава бе неточен.
С Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.) се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени). Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Герб на Княжество България, 1879 г.
Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. С нея са утвърдени гербът и националният флаг – символите на възстановената държавност. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: „Обикновено и Велико”. Парламентът заедно с княза получава правомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от княза. Според чл.8 на Търновската конституция лицето на княза е „свещено и неприкосновено“, а това положение го освобождава от всякаква гражданска и наказателна отговорност. Основният закон позволява на монарха да разпуска Народното събрание, да уволнява неудобните му министри и по такъв начин да манипулира правителството и парламента.
Княз Александър Йозеф фон Батенберг
Още на следващия след приемането на конституцията ден – 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача – избор на държавен глава. Петербург предлага 22-годишния подпоручик и немски принц Хесенски, Александър Йозеф фон Батенберг. На 26 юни 1879 г. княз Александър полага клетва пред Великото народно събрание. На 5 юли той назначава първото българско правителство, ръководено от консерватора Тодор Бурмов. Така започва новата българска история. С измененията на Търновската конституция през 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. На 4 декември 1947 г. VI-то Велико народно събрание заменя Търновската конституция с Конституция на Народна република България.
По предложение на Съюза на юристите в България и с Решение № 56/ 12.03.1991 г. на Министерски съвет денят е обявен за ден на Конституцията и юриста. С Решение № 879/ 16.12.2010 г. на Министерски съвет този ден е обявен и за професионален празник и на съдебните служители.
Честит професионален празник на всички юристи и съдебни служители!
Вчера в управлението е бил получен сигнал от 50-годишен мъж от с. Дъскот, че същият ден в центъра на Павликени е бил ударен от непознат и му е бил откраднат мобилния телефон, след което нападателят е побягнал. На мястото незабавно са били изпратени екипи на полицията. От проведените действия по разследването е установено, че извършител на престъплението е 36-годишния А. А. от Павликени.
Отнетият телефон е установен и върнат на собственика му. А. А. е задържан за срок до 24 часа по ЗМВР. Той е известен на полицията и осъждан. Преди три дни е излязъл от затвора, където е изтърпявал наказание за грабеж. Работата по случая продължава, съобщи днес пресцентърът на МВР – Велико Търново.
Леонардо да Винчи (на италиански: Leonardo di ser Piero da Vinci) е роден на 15 април 1452 година в град Винчи, тогава владение на Флоренция, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Сер Пиеро от своя страна е женен четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина приема Леонардо като любим син. Пиеро е нотариус от една от най-важните фамилии в града и упражнява професията си с успех.
Леонардо да Винчи
През 1466 година, едва четиринадесетгодишен, Леонардо е даден да се учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио (1436-1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града. При Верокио Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. През януари 1478 година Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в капелата на кметството – Палацо Векио. Работата върви бавно – изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483 година поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината.
Дамата с хермелина
Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени, докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във Флоренция, Милано, Рим и дори на преклонна възраст във Франция. Докато е в Милано, той разработва проблемите за напояването на „Ломелина“ – безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494 – 1498 година Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана, като го довежда до вътрешния ров на Милано. По време на престоя си в Милано между 1493 и 1495 година Леонардо да Винчи създава и прочутата си „Тайна вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“. По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Други негови картини от периода са „Дамата с хермелина“.
Мона Лиза
Към 1514 – 1515 година е създаден шедьовърът на великия майстор „Мона Лиза“. През 1516 година по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля.
Леонардо живее в имението Кло Люсе, разположен в южната покрайнина на малкото градче Амброаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф Франческо Мелци. Въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си.
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе. Според Вазари крал Франсоа I присъства в момента на смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, популярна във Франция. Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз.
Социална карикатура „Кавалери“ с автор Георги Атанасов, иронизираща отношенията мъже/жени в градския транспорт. Публикувана е във вестник „Стършел“ през 1978 година.
Атакуването на ежедневните проблеми е чест похват в българските карикатури през социализма.
Русенският Драматичен театър „Сава Огнянов“ гостува на 22 април /петък/ 2016 година от 19:00 часа в гр. Павликени – НЧ „Братство – 1884“ с постановката „Валят пари“ на френския драматург Себастиен Тиери и със специалното участие на актьора Христо Гърбов.
Сюжетът разказва за една интересна ситуация – една вечер семейство намира банкнота от сто евро на масата в хола. На следващия ден още няколко. Пачки банкноти започват да се появяват всеки ден в апартамента им, сипят се като из ведро незнайно как и от къде. Авторът Себастиен Тиери се опитва да разбере как парите променят хората и имат ли те защитни механизми при подобни неочаквани ситуации, как парите променят отношенията в едно семейство.
Постановката е на един от изтъкнатите и талантливи съвременни български театрални режисьори Владимир Петков, който си е извоювал авторитет не само със спектаклите си, но и като театрален педагог, преводач, художествен консултант.
Билети може да закупите от 14 април /четвъртък/ 2016 г. на касата на НЧ „Братство – 1884“ в гр. Павликени при цена от 6, 7 и 8 лева.
След кончината на римския папа Теодор мястото му, при еднодушен избор, заел блаженият Мартин. По това време на изток в Гърция царувал Констанс, синът на цар Константин и внук на Ираклий. В тези години гръцките царе все още владеели древния Рим и затова имали свои наместници в западната част на империята. На изток все повече и повече се разпространявала ереста на монотелитите, тоест единоволниците, които признавали у нашия Господ Иисус Христос една воля и едно желание.
Заедно със свети Максим Изповедник римският папа свети Мартин (649–653 г.) защитавал истинското църковно учение от лъжеучението на монотелитите. Еретиците били покровителствани и от император Констанс (641–668 г.), който споделял техните убеждения. Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който ереста била осъдена, а еретиците – предадени на анатема.
Като узнал това, императорът обвинил папа Мартин в държавно престъпление, в предателство. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници (553 г.). Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците. И двамата обаче останали твърди в православните си убеждения и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.
След като претърпял много оскърбления и лишения, папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където след две години починал, като до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение.
Днес имен ден празнуват Марти, Мартин и всички техни производни.
