Днес е Великден, денят, в който празнуваме възкресението на Иисус Христос.

На Велика събота в 23:30 часа в катедралния храм „Св. Александър Невски“ се проведе пасхалното богослужение за Възкресение Христово – Великден, което се води от Негово Светейшество патриарх Неофит.

Малко преди полунощ, подобно на запалването на Благодатния огън в Йерусалим, бяха запалени и свещите на президента Росен Плевнелиев и Негово величество Симеон II, а след това и на всички миряни. С песнопения всички духовници и вярващи обиколиха три пъти храма.

„Нека пламъкът на божигробския огън да грее в нашите души и сърца, за да отпразнуваме радостно светлото Христово Възкресение! Амин!“, заяви Негово Светейшество и внесе Благодатния огън в храмовия олтар.

В словото си главата на Българската православна църква призова вярващите да се прегърнат на празника и да си простят всичко заради Възкресението.

„Пазете и разгаряйте в сърцата и душите си онзи пламък на възкресната радост, който за първи път бе пламнал някога при празния гроб и който и до днес се разгаря във всяка вярваща душа, познала и обикнала своя Спасител с любовта“, каза патриарх Неофит.

Негово Светейшество пожела на българския народ мирни, светли и спасителни пасхални дни, духовно и телесно здраве, благоденствие и преизобилна радост.

„Нека се смирим докрай пред чудото на Божието всемогъщество! Нека нищо в тази нощ не помрачава радостта ни от Живота, възсиял от гроба! И нека тази радост ни съпътства във всички дни от живота ни, при всяко обстоятелство, като прогонва далеч от нас духа на робството и всеки страх“, призова патриархът.

За православните християни Великден е най-големият празник, наричан Празник на всички празници.

Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е открита от жените мироносици, посетили гроба, а Иисус се явява на Мария Магдалена и на апостолите. Тази вечер преди полунощ се отслужва тържествено богослужение.

При обявяването на Възкресението свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Иисус Христос над смъртта.

Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича Страстна седмица, т.е седмица на страданието. Нарича се още и Велика седмица. Това са последните дни от земния живот на Иисус. Седмицата след Великден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос.

Момите и момците на този ден се появявали с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос воскресе!“. Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца.

За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Столична община и Софийска света митрополия организират с благословението на патриарх Неофит Великденски концерт в храм „Света София” на 14 април (Светли вторник) от 18.00 ч. Концертът ще бъде с участието на Женския хор „Христина Морфова” при Народно читалище „Д-р Петър Берон” – 1926 г.” – София с главен художествен ръководител акад. Емил Янев и диригент Таня Никлева-Владева, Смесен хор при храм „Покров Богородичен” – София с диригент Димитър Стоянов.

Православната църква днес почита Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите.

Велика събота е свързана и с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жените, носещи миро.

Вечерта на Велика събота вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с „Христос Воскресе!“, а отговорът е „Воистина Воскресе!“.

Църковното богослужение днес започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня.

Патриарх Неофит тази вечер в 23:30 ч. ще оглави богослужението за Възкресение Христово в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Днес на богослужението в полунощ патриархът ще излезе от храма, за да възвести Христовото Възкресение с думите „Христос Воскресе“. Негово светейшество ще отправи и пасхално приветствие към православния български народ.

В храма ще бъде донесен и Благодатният огън, който за поредна година ще бъде пренесен от Йерусалим от българска църковно-държавна делегация.

Благодатният огън, който Ловчанският митрополит Гавриил ще донесе от Божи гроб, ще бъде разпространен в храмовете в цялата страна.

На Велика събота над гроба на Исус Христос всяка година от небето се спуска Благодатният огън, наричан още Свещен или Небесен.

На Велика събота вече над 2000 години хиляди вярващи от цял свят пристигат в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото.

Според православното вярване огънят слиза от небето само в навечерието на православния Великден и се смята, че в продължение на няколко минути той е невеществен – не топли и не изгаря.

„Слизането на Небесния или Благодатен огън“ е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно.

„Слизането на Небесния огън“ е смятано за едно от големите чудеса в света. Вярва се, че огънят „идва“ след молитва на Йерусалимския патриарх.

Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син – Иисус Христос. В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Иисус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“.

На Велики петък Иисус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.

Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията – на църковнославянски) на Иисус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг – не се яде и не се пие дори вода.

На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия.

На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.

Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича „Плачът на Богородица“. Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма.

Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.

Според православния календар днес е Велики четвъртък – четвъpият ден от Страстната седмица – последната от живота на Иисус Христос.

През нея той изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов. Всеки ден от тази седмица, според Църквата, е Велик Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“ После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за прощение на греховете“.

След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено.

С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.

Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.

Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа.

В Италия се приготвят козунаците „панетоне“, а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 г.