Начало Новини България За кръстещите се и сквернящи комунисти

За кръстещите се и сквернящи комунисти

176

Кръст-паметник на Христо Ботев и четата му, издигнат през 1939 г. на връх Околчица.

През 1947 г. безродната комунистическа власт заменя кръста с петолъчка.

Оригиналният вид на паметника е възстановен през 1991 г.

Същите днес се кръстят, светотатстват и петнят храма. Същите вдигат и слагат костите на Ботев.

Що за шизофренен спектакъл ни се разиграва?

Паметникът на Христо Ботев във Враца, открит през 1890 г. – първият в България, осквернен от комунистите и след това демонтиран и немонтиран за сметка на хилядите ПОСТОЯННО МОНТИРАНИ антибългарски руско-съветски и комунистически “паметници“ на врагове на България.

Инициативата за издигането му е на тогавашния кмет на града Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Те срещат голямата подкрепа на Стефан Стамболов – министър-председател на Княжество България (1887-1894 г.), който е бил много близък приятел и съратник на Хр. Ботев. Ст. Стамболов подкрепя изцяло начинанието на местните врачански патриоти стамболовисти.

Паметникът е дело на известния австрийски професор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Голяма чест е за Враца от 1890 г., наред с европейските столици Берлин и Рим, да има паметник, дело на един от най-известните скулптори в Европа. Г. Еберланд търси помощ при моделирането на Ботевата глава от българския художник Антон Митов, по-късно професор в Художествената академия в София. През 1891 г. той е автор на портретна скица с креда на Хр. Ботев, публикувана през 1891 г. в списание “Илюстрация-Светлина”.

Скулптурната фигура на Хр. Ботев е поставена върху висок постамент. Войводата е изваян в естествен ръст, облечен в четническа униформа. В дясната си ръка държи сабя, вдигната нагоре, а в лявата свитък хартия. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на неговите близки съратници – революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски.
Целият паметник е обграден с малка ажурна метална ограда, а в четирите краища са монтирани лъвски глави, из чийто уста бликала вода. Металните части на паметника са отлети във Виенската фирма за метални конструкции “Вагнер”.

Г. Еберлайн е използвал при моделирането на паметника последната снимка на Хр. Ботев. На нея той е сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян. Правена е в Букурещ преди заминаването му с четата за България. Цялото население на Враца е съпричастно с голямото събитие. Паметникът става факт благодарение на дарените средства на врачани и на целия български народ.

Официалното откриване на паметника е на 27.05.1890 г. Пристига княз Фердинанд и министър-председателят Ст. Стамболов. Присъстват майката на Хр. Ботев, неговата съпруга – Венета и дъщеря му Иванка.

“…Неговата самоотверженост за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни, като останахме: аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой, това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние на целий народ.“

Това е част от словото, произнесено на 27.05.1890 г. от Иванка Ботева, при откриването на първия паметник на Войводата. Едва 14-годишна, сама написва тези думи, с които изразява голямата си признателност и уважение към своя баща. Огромното вълнение на крехката ученичка трогва до сълзи всички присъстващи.