За тези от вас, които са пропуснали тенденциозното интервю на „кмето“ за вестник „Борба“, моля прочетете по-долу в пълен текст и се дивете на този класически PR ход от страна на един финансово корумпиран, морално фалирал и политически имптентен душманин на града и общината, които управлява вече втори мандат.
Ако човек не знае истината, би рекъл – Господи, какъв човек, какъв стратег, какъв родолюбец… Да, ама, не… Жалката и жестока истина ни е добре позната – тънем в нея всеки ден и едва ли остана жив човек с бистър ум в главата, който да се повярва на сладките приказки на „кмето“, червеният пишман политик, който обогатява себе си и приближените си с придобиване на комисионни, рушвети, подкупи от изпълнители на мулти-милионни проекти в общината.
Инж. Емануил Манолов, кмет на община Павликени:
„Община се управлява с мотивиран екип и много работа“
Инж. Емануил Манолов управлява родния си град от 2011 г. – вече втори мандат. Завършил е Техникума по строителство „Ангел Попов“ във Велико Търново, след това Висшия институт по архитектура и строителство в София, член е на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Преди да седне в кметското кресло, инж. Манолов беше изпълнителен директор на „Росица-99“ АД в Павликени.
Заклет рокаджия, свири на акордеон, на акустична китара и на бас китара и понякога излиза на сцената заедно с група „Нойз“. Като тийнейджър свирил две години на гайда и преди време решил да пробва отново, за да може да открива фолклорния фест в града. Даже си купил китара, но всичко приключило дотук. Инж. Манолов признава, че от толкова много кметски задължения, пък и ангажименти около рок групата, той изобщо не успял да намери време за гайдата. Затова в един момент просто я дал на момченце, което започнало да ходи на уроци.
– Инж. Манолов, как се управлява община като Павликени – с проблеми като в големите общини, но с не толкова сериозен бюджет?
– Ние сме малък град и голяма община, по площ изпреварваме дори Свищов. Според класификацията се водим средна община, защото имаме много населени места, а площта ни е 616 кв. км. Най-голямата по площ община се управлява с мотивиран екип. Когато встъпих в длъжност през 2011 г., аз запазих личния състав. Не тръгнах на масови персонални промени. След година работа си пролича къде са нужни промени, но това бяха единични случаи и новите колеги са наистина добри попадения. Управлява се с много работа и контрол, с финансова дисциплина. И тук искам да кажа, че много ми помага фактът, че съм строителен инженер и дълго време съм оглеждал оферти за строителство и ремонти и сега няма кой да ме излъже в строителната документация с оферти и количествено-стойностни сметки.
– А чувствал ли сте се някога излъган и предаден от хората, с които работите?
– Чак предаден – не. За някои неща чувам, че мърморят зад гърба ми, но всичко е в рамките на нормалното. Коментари като: „Ей, кметът защо направи това така, трябваше иначе, защо още не е оправил еди-кое си“, отдавна не ме разстройват. Фрапиращи предателства не съм преживявал, по-скоро част от приятелите, които имах, се отдръпнаха, вероятно мислейки, че съм се възгордял. А аз просто нямам време. Когато се кандидатирах за първи път, си мислех, че ще бъда чиновник и ще имам повече време, отколкото в строителната фирма, но…
– И за какво не стига времето?
– За толкова много неща, да си седя вкъщи, да си работя в градината, нямам време за риба, нямам време да свиря на китара, да почна да уча английски – това е, което отчитам като най-големия си пропуск в съзнателния си живот, защото е много необходимо човек да говори поне един чужд език. Нямам време за приятели, колкото и да звучи като клише. Нямам време да пътувам из България, а много искам да обикалям. Не съм ходил на много места в България, даже като спомена пред приятели, че не съм виждал Банско, Боровец, Перперикон, Смолян…, не ми вярват.
– А на Павликени какво не достига все още, за да можете да кажете, че сте напълно удовлетворен? И от какво сте напълно удовлетворен?
– Аз бих искал да успеем да финансираме реконструкцията и модернизирането на сградата на читалището, но гордостите ни са повече. Гордеем се, че повечето от фирмите и предприятията на територията на града работят успешно и модернизират своите бази. От 2,5 г. Павликени има градска пречиствателна станция за отпадни води, направена е рехабилитация на половината от канализационната мрежа и подмяна на половината от водопроводната мрежа. Другата гордост е нашият зоопарк, който се модернизира, разширява и обогатява откъм породи и е единствен във Великотърновска област и един от 17-те в България. Всъщност ние сме най-малкият град в България със зоопарк.
Успяхме да изградим покрит плувен басейн, имаме клуб по водни спортове с вече 60 деца, които ходят по състезания. Гордеем се, че успяхме да санираме и ремонтираме отоплителната инсталация на болницата, успяхме да запазим персонала и въпреки затрудненията и натрупването на задължения се надявам до две години те да бъдат изчистени.
Другата ни гордост е, че успяваме да запазим младото население, съдейки по числеността на децата в яслената група. През лятото на 2016 г. разкрихме нова група и сега по думите на директорката на детската ясла, има молби и деца за пета група. Обмисляме варианта да отворим тази пета група, защото имаме помещение, което се нуждае от не толкова сериозен ремонт.
По „Красива България“ успяхме за три години да обновим дворовете и на трите детски градини в града. По различни програми изградихме детски кътове в по-голямата част на населените места на общината.
– Павликени е община с много добре развита система за социални услуги, но Вие продължавате и в тази сфера да търсите проекти, защо? Какво още искате да има тук за хората с увреждания?
– Аз заварих една добре разработена система за социални услуги и започнахме с екипа да надграждаме. Можеше спокойно да се откажем от проекта за изграждане на центрове за настаняване, дома в Михалци и без това щяха да го закрият, да разпределят децата някъде из България и тогава 26 души персонал отиваха на борсата. Сега, освен че те си останаха на работа, има места за още 50 служители.
Имаме чудесен комплекс за социални услуги с 90 души персонал, четири центъра за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания, Дневен център, Център за обществена подкрепа, център за социална рехабилитация и интеграция. Старческият дом в Караисен е винаги с пълен капацитет. Успяхме по различни програми да санираме сградата, да подновим отоплителната система. Обособихме занималня, стая за лечебна физкултура, уреди за рехабилитация на открито монтираме сега. Възстановихме детският басейн и сега в него се провежда водна терапия на деца с увреждания.
По програмата за деинституционализация домът в Михалци, както вече споменах, беше закрит, но за него имаме изготвен проект и очакваме одобрение от Министерството на труда и социалната политика за неговото преустройство в Център за възрастни хора с деменция. Даже в сградата ще има два центъра. Този за хората с деменция ще е с капацитет от 15 човека, а другият ще бъде с капацитет за 30 човека и ще бъде Дневен център за възрастни. Той ще работи на принципа на Дневния център за деца с увреждания. Идеята е тук да идват възрастни хора, които не са самотни, но близките им трябва да ходят на работа. Специализиран транспорт ще взима хората, те ще се занимават тук с рехабилитатор, психолог, музикален терапевт, ще обядват, ще има време за почивка и към 17 часа транспортът ще ги връща по домовете им. Но първо това трябва да стане държавна делегирана дейност и тогава ще можем да кандидатстваме по програмата за развитие на селските райони за строителни ремонти по сградата.
– Ако трябваше сега да пишете искане за обявяването на Павликени за град, как би изглеждало то?
– О, това е хубав въпрос и веднага започвам да пиша. Значи, г-н министър, селището има подменен водопровод и изградена градска пречиствателна станция, улиците и кварталите са електрифицирани с 62 км елмрежа. По улиците са поставени електронни бордюри, всички улици са асфалтирани, има опитна станция по соята с 1000 дка опитно поле. Гарата функционира. (Е, не е първа по износ и винпромът не работи, но…) Фирмите са над 350. Павликени сега е търговски, стопански и административен център на още един град и 18 села. Общината е с население 23 000 жители. Имаме три училища, три детски градини и една ясла.
