Нели Цонева събра изследванията на музея в Павликени в юбилеен сборник

Голяма част от изследванията, натрупани по време на своята дългогодишна работа в Историческия музей в Павликени, е събрала в юбилеен сборник директорката Нели Цонева. Изданието носи името “Музейни летописи за Павликени” и е посветено на 60-годишнината на музейния шеф, затова статиите в него са 60. Книгата е издадена от павликенския музей и Институт за приложна музеология с финансовата подкрепа на една от местните фирми. Подготвена е за печат от издателство “Фабер” – Велико Търново.

Десетки гости – близки, приятели и колеги, дойдоха на представянето на сборника на Нели Цонева в Павликени. “Обстоятелството, че дълги години бях единствен специалист в музея, ми даде възможността да проучвам историята на Павликени многостранно и в различните периоди от развитието на селището. Това обяснява факта, че в книгата са включени материали от времето на Възраждането до най-новата история. Темите са писани в продължение на над 30 г. по различни поводи, представяни са на юбилейни и тематични научни конференции, а някои от тях са публикувани в сборници, музейни издания и научни списания”, споделя авторката.

В уводните части са изнесени факти и данни от първите години след Освобождението през 1878 г. Животът и делото на Атанас Х. Славчев присъстват в няколко теми, отнасящи се за края на XIX и началото на XX век. Смятам че, без описание на неговия принос и роля за развитието на селището, изследванията биха били непълноценни, твърди Нели Цонева.

Тя разказа, че книгата е създадена по идея на нейни колеги от музейната гилдия и на Института по приложна музеология. Подобни издания вече са публикували музеите в Стара Загора, Свищов, Силистра и ЕМО “Етър” – Габрово. “За мен е висока чест да бъда сред дългогодишните музейни специалисти, чиято дейност е отличена с издаването на юбилеен сборник. Благодаря на проф. Вера Бонева и на всички колеги, които ме подкрепиха в това начинание”, не скри удовлетворението си директорът на музея в Павликени. “След дълги години работа с архивни документи и ръкописи, разбирам, че това е едно леко повдигане на завесата към голямата и необятна сцена на историята. Само се надявам, че моят труд и посоченият богат научен апарат ще послужат като добра основа на бъдещите изследователи на павликенските летописи”, допълни тя.

Нели Цонева е завършила история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а от 1983 г. обгрижва като уредник и директор Историческия музей в Павликени. Тя е автор на книгите “Страници от историята на Павликени”, “Войници на Отечеството” и “Павликени – античен и вечен”, а това е четвъртата ѝ монография.

“Нели Цонева е водещата фигура във всички музейни дейности в града през последните три десетилетия – постоянна експозиция и временни изложби, фондова работа, създаване и поддържане на in situ комплекса Античен керамичен център, научни дирения, популяризаторски и образователни програми, международни проекти. Извън това, тя се грижи за младите кадрови попълнения в музея, за издателската работа, за създаване на положителен образ на институцията и града в публичното пространство на региона и страната”, твърди проф. Бонева от Института за приложна музеология.

 

Модерни печива, хляб от моркови и сладко руло с канела

В това предаване ще видите как се приготвят модерни печива, хляб от моркови и сладко руло с канела.

 

Дяволска история

ДЯВОЛСКА ИСТОРИЯ
(басня)

Веднъж от скука завладяна
реших на нейде да се дяна
и с мойта пъргава походка
аз се запътих на разходка.
Вървейки стигнах ненадейно,
до малка къща чудодейна,
пък тя била на Сатаната,
тоз опашатия, с рогата.
Усмихна ми се той лукаво
па сипа ми уиски здраво,
на столчето до мене седна
и дяволито ме погледна.
След първата по-яка глътка
полази ме онази тръпка
да си докопам във ръцете
шишенцата със греховете.
Той тъкмо беше ги извадил
и всичките ми ги подаде
разглеждах ги и си мъдрувах
какво ми шепне хич не чувах.
Изпих си питието люто
отказах друго от менюто
сбогувах се със домакина
не взех си нищо и отминах.
Сега си мисля, че е жалко,
защо от всеки грях по малко
не си почерпих аз Душата,
че да набутам Сатаната.

 

Иваничка Колева

 

Първите 50

Представяме на вашето внимание първата стихосбирка на г-жа Иваничка Колева „Първите 50“.

Скоро след нейното издаването, стихотворение на авторката (извън стихосбирката), озаглавено „Дяволска история„, получава първа награда в конкурса за хумористични творби, „Вятърничави истории“, раздел „Поезия“, организиран от фондация „Буквите“ гр. София.

Иваничка е на 50 години. Участвала е със свои стихотворения в различни конкурси.

Тя е една от участничките в Антология „Ружица” – 2001 г., събрала творби на 32 поетеси от великотърновския край.

Нейни стихове са поместени в поетичния сборник „Роден край” – 2002 г., събрал стихотворения на участници в литературна група „Цанко Церковски” към Народно читалище „Братство – 1884” гр. Павликени

Г-жа Колева е една от участничките в Алманах „Поезия Бяла – 2003 г.” съставен от Иван Северняшки, със съдействието на Община гр. Бяла, обл. Русе. Нейни стихове редовно присъстват на страниците на вестник „Павликенски глас”, вестник „Росица” Севлиево и в различни интернет сайтове. Тя пише стихове не само за възрастни, а и за деца. Също така е автор на къси разкази по преживяно, есета, хайку, както и на множество статии, анализиращи личната и́ позиция по различни въпроси от живота и случващото се в България.

Понастоящем Иваничка живее в с. Димча, общ. Павликени. Стихосбирката струва 5 лв. и може да бъде закупена лично от авторката, след като ѝ изпратите лично съобщение във Фейсбук.

Приятно четене!

 

E-go!

Аплодисменти за Егото! Лъскаво. Напомпано. Забележително. Излиза на сцената на театър XXI век. Моноспектакъл, разбира се. Най-гледаният по цял свят. Очаква ръкоплясканията ви, преди да започне. Те са задължителен стимул. И нека завесата се вдигне сега:

„Аз съм ЕГО! Хубаво е, че сте се вторачили в мен днес! Тези, които не ме виждат, погледнете пак! Иначе по-добре си тръгнете от залата! Нямам нужда от съмишленици, защото мога сам всичко, а и искам вашите аплодисменти само за мен.

Е, стига толкова за мен. Да обърнем внимание малко на историята. Моята лична. В днешния е-свят на е-мейли, е-шопинг, е-комуникации съм най-актуален в ролята си на E-go! Да се знае моето Е остава единственото с главна буква!

Наложи се да се адаптирам в модерното технологично време, където избрахте да се откъсвате от реалността в див устрем към виртуални преживявания. Да се откъсна от същността си, за да изпъквам. Затова съм E-go, т.е. „Довиждане, емоции“ (от англ. Emotions, go!). И се справям чудесно, успявам да отблъсна всеки емоционален порив, за да се наложа аз.

Затова ме гледате в захлас в моя монолог. И съм много успешен. (Благодаря, благодаря за аплодисментите). Налагам се. Изпъквам. Потъпквам емоции. Потъпквам морални ценности. Потъпквам приятели. Потъпквам любовта (ооо, там се справям брилянтно).

Те май много приятели не ми останаха. Понякога ми се налага и със себе си да се боря. Малко се натъжих, а трябваше да е смешно. Понякога не знам за какъв лукс се състезавам сам със себе си, но не спирам до края. Горд и доста изтощен. Толкова съм изморен да го водя този моноспектакъл, че се моля да ми дадете почивка.

Новата мода: Почивка за Егото. Защото сам няма как да сляза от сцената. Но вие все пляскате, възхищавате ми се, някои плачете от моята игра, но как един път не ви мина наум да викнете: Хайде, стига толкова. Сигурно защото съм ви научил добре да ме следвате (в истеричен смях). И да ви дразня в момента няма да станете и да си тръгнете от тази зала, само защото имам най-престижната постановка на сцената на материалното общество (следва 15 минути антракт, за да се преоблече).

Аз седя добре в лъскава кола, да сте виждали емпатия в последен модел Порше (отново истеричен смях). На моята фигура пасват скъпите дрехи на световноизвестни дизайнери, да не би тъгата да може да дефилира. А и в шефския стол съм доста уважаван, че и желан.

Навън съм си много добре. Но вкъщи като се прибера е тъжно. Живея сам, съквартирантите – отбор смахнати чувства, ме изгониха преди години. Затова си е най-добре да се изявявам и показвам навън. Нямам къде да отида. Докато съм сянка на себе си. Лъскаво Его съм, ама болно. И малко в повече идвам дори на себе си.

А преди имах посока. Аз бях градивната посока на развитие. Здравословна. Викаха ми воля. На галено може и сила. Или двигател на Аза. Мисията ми беше да подкрепям всички останали да дават 100% от потенциала си.

Но дойде ерата на технологиите и аз се уплаших да не остана на заден план. Давах 200% от себе си, за да догоня скорострелното развитие на поколението и се загубих. Излязох от здравословните си граници и се поболях от нарцисизъм. И да, блестя си тук на сцената, но уви изгубих силата си да обединявам. Остана ми само тъжната история, която разказвам. И да сменям дрехи, коли и къщи, че нещо не ми е удобно в никоя от тях.

Моето призвание е да разширявам възможностите пред всеки от вас. Но го изгубих по пътя на историята. Може ли да ми помогнете да го намеря пак и да се свържа със себе си? Моля, просто не плащайте следващия път високата цена да ме зяпате с отворена уста за пореден път. Имам нужда от малко почивка. Малко почивка за нов спектакъл.“

 

Лирична археология

ЛИРИЧНА АРХЕОЛОГИЯ

Пред мене зее изкоп: мойта младост.
Бездънен гроб. Огромен тъмен ров.
Жив слизам. И една след друга вадя
от дъното му сенки. От любов.

Един след други скелети огромни,
покрити с прах, със чернозем, с покой,
измъквам и не мога да си спомня
от всичките кой точно бил е мой.

Едва ги разпознавам, а се мръква.
Уж бяха на жени, а пък със страх
аз все със своя собствен ги обърквам,
все своя собствен разпознавам в тях.

И все се мъча да зарина гроба,
ала земята мърда. Под пръстта
покойница недоубита — Обич,
Любов се гърчи. Още жива, тя

пръстта надига и излиза. Тропкат
обущата й сребърни. И мраз
в душата ми пролазва — от разкопки
май цял направен съм самият аз.

 

Дамян Дамянов

 

(Не)нужен

„Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие.

Но аз нищо не носех освен едно опетнено име. Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.

Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър. Скорост, скорост към нищото, опустошителна като суховей. Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти. Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.

Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.“

Из „Пътуване към себе си“, Блага Димитрова

 

Страх

Страх те е, че ще загубиш?
Загуби!

Страх те е, че ще паднеш?
Падни!

Страх те е, че ще се нараниш?
Нарани се… После се изцери!

Отново стани!
Отново започни!
Отново обичай!
Отново се влюби!

Отново ли падна?
Отново стани…

Рано или късно това, което очакваш, ще дойде.
Рано или късно това, което търсиш, То ще те открие.
Но ако ти веднъж се ужасиш… уплашиш…
Aко си сложиш маската… и щитовете… тогава всичко свършва.

Каквото и да очакваш, никога няма да дойде.

 

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми
(1207 – 1273)
персийски поет, учител и мистик