Автомобилисти са най-добрите спортисти на Павликени за 2017 г., Даян Нинов е Треньор №1
Eкипажът на офроуд клуб „4х4 Павликени“ – Никола Кузманов и Николай Божанов, стана победител в четвъртото издание на анкетата за спортист на годината в Павликени. През 2017 г. екипажът участва в националния шампионат „България трофи чалъндж” – клас прототип, и се класира на второ място. Двамата вече са печелили по два пъти среброто и бронза от националния шампионат „България трофи чалъндж” и четвъртото място от „Македония трофи”. На второ място е Борислав Събев от спортен клуб карате „Киокушин”, на трето футболистът от ОФК „Павликени“ – Красен Трифонов. В десетката при мъжете и жените влязоха още Денислав Христов от Шахматен клуб „Асеневци”, Пресиян Дянков от спортен клуб „Волейбол”, Николай Димитров от клуб по водни спортове „Росица”, Емилия Иванова от спортен клуб „Хандбал”, Димитър Димитров от ОФК „Павликени“ и Огнян Горанов от футболен клуб „Удар” – Бяла черква, разделиха осмото място, девета е Виолета Савова от туристическо дружество „Росица”, десети Кармен Карменов от футболен клуб „Бъдеще – 2010” – Бутово.
В категория „Ветеран“ победител е състезателят по тенис на маса Атанас Кадиев, следван от Володя Димов от клуб по водни спортове „Росица” и Петър Танков от футболен клуб “Удар” – Бяла черква.
Треньор на годината на Община Павликени стана Даян Нинов от шахматен клуб „Асеневци” – Павликени. Негови подгласници са Емил Ненков от спортен клуб „Хандбал” – Павликени, и Карол Каролов от футболен клуб „Спортист” – Върбовка.
Наградите бяха връчени на церемония в спортната зала в Павликени.
Спецакция в Павликени за менте алкохол, цигари
Около 5 часа сутринта полиция и жандармерия завардиха входа и изхода на Павликени и околните села.
„Специализираната операция е във връзка с направения анализ за оперативната обстановка, извършени са проверки по закона за гражданската регистрация, по отношение на обявени за издирване лица, както и по линия на акцизни стоки“, каза новият началник на полицията в града гл. инсп. Мариян Лонгинов.
Акцията е под ръководството на „Охранителна полиция“, а в нея участват и 15 служители от жандармерията в Плевен, както и служители на звеното Специални полицейски сили и на управлението в Павликени.
Има образувани четири бързи производства на трима шофьори – за алкохол, за неизпълнение на полицейско разпореждане и опит за бягство, за управление на автомобил с временно отнета книжка.
Иззети са и 2 кг нелегален тютюн без акцизен бандерол.
Съставени са няколко акта за лични документи, уточни гл. инспектор Лонгинов.
Тодор Живков се оженил в Павликени заради одумки от жителите на Дъскот
Малко се знае за сватбата на дългогодишния държавен ръководител Тодор Живков. Още по-малко са хората, които днес си спомнят, че Тато казва „Да“ на любимата си не другаде, а в Павликени. Бракът на Живков и Мара Малеева обаче нямало да се състои толкова скорострелно, ако не били „добронамерените“ коментари на населението от павликенското село Дъскот.
Как се стига до сватбата на неизвестния тогава Тодор Живков
Може да се каже, че през 1938 г. Мара Малеева била доста по-известна от приятеля си Тодор Живков. Младата лекарка била разпределена като участъков доктор в павликенското село Дъскот. Не след дълго при нея дошъл да живее Тодор Живков. Той нямал работа, затова приятелката му Мара го издържала. Живков активно участвал в самодейни театрални постановки и така запълвал свободното си време. Тогава обаче разбиранията на хората не били като сегашните. Жителите на Дъскот започнали да коментират и да злословят за съжителството между младите Тодор и Мара. Нямало как, наложило им се да се оженят. Запазили си дата за сватбата в Павликени.
Църковната книга в Павликени пази спомен за сватбата на Живков
Заветното „Да“ д-р Мара Малеева и Тодор Живков си казали в павликенската църква. Церемонията била скромна, нямало много хора, твърдят запознати с фактите от онова време. От сватбата няма запазени снимки, обясни директорът на Музея в Павликени Нели Цонева. По думите ѝ е останало единствено копие от църковната книга, в която са вписани имената на Живков и съпругата му Мара Малеева. Всъщност този документ е и доказателството за сключения през април 1939 г. брак между бъдещия ръководител на държавата и д-р Мара Малеева. След сватбата двамата живеят още няколко месеца в Дъскот и после заминават за пазарджишкото село Лесичово, където семейството прекарва няколко месеца. През февруари 1940 година Живков и Малеева напускат Лесичово и след кратки престои в Правец и чирпанското село Оризово, през август се установяват в Говедарци, край Самоков, където през следващите години Малеева е участъков лекар.
Мара Малеева била опора на държавния ръководител
Тодор Живков трудно преживял смъртта на съпругата си през 1971 г. Тя била негов стожер в трудния живот на държавен ръководител. Балансирала действията му, учела го как да се държи. Давала му важни съвети. Техни съвременници твърдят, че двамата се обичали много и никога не са поглеждали настрани. Често си спомняли и за сватбата си в Павликени, както и за премеждията, които преживели. Това обаче ги сплотило и двамата създали здраво семейство. В същия дух възпитали и децата си – Владимир и Людмила Живкови.
Живков можело да се ожени и за Индира Ганди
Един от любопитните слухове, които витаят в интернет през последните години, е за неосъществената сватба на Живков и Индира Ганди. Началникът на кабинета на Тато Милко Балев убеждавал първия да сключи брак с индийската ръководителка, защото това щяло да доведе до по-добри дни за България. Ганди била в отлични отношения с Москва, а и Людмила Живкова се увличала по индийския мистицизъм. В същото време Живков отдавна бил вдовец. В твърденията може да има и нещо вярно, защото при едно от посещенията на Ганди в София тя подарила на Живков макет на Тадж Махал, който символизира вечната любов между мъжа и жената. Така или иначе обаче сватбата не се осъществила, защото през 1982 г. Индира Ганди е убита от собствените си бодигардове. А и дори да беше се случила, то със сигурност празненствата нямаше да са в Павликени…
Спец в разкриване на телефонни измами оглави полицията в Павликени
Прочут като страшилище за телефонните измамници полицай оглави полицията в Павликени. Досегашният началник сектор „Криминална полиция“ в РУ – Горна Оряховица гл. инсп. Мариян Лонгинов стана началник на Районното управление на полицията в градчето, където в края на ноември гръмна скандал с кражба на гориво от патрулките, а четирима МВР-служители бяха уволнени.
Гл. инсп. Лонгинов е временно преназначен на длъжността като в понеделник бе първият му работен ден. Той е авторитетен криминалист, спец в противодействието на телефонните измами в региона. Известен е като „ловец“ на ало- измамниците, като е регистрирал успехи в тази област в Горна Оряховица, Стражица, Павликени. През миналата година той бе отличен с втора награда „Полицай на 2016“ на церемония в МВР за професионален „удар“, при който бяха задържани злосторници, извършили най- голямата крупна измама у нас за 600,000 лева . Наградата бе връчена лично от заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
Криминалистът бе отличен за проведената активна оперативна работа, която има съществен принос за разкриването на престъпни групи, занимавали се с телефонни измами. Благодарение на взетите от него навременни и точни управленски решения, близо до старата столица бяха задържани, а по-късно и осъдени двама мъже, извършили телефонната измама на територията на Първомай на стойност от близо 600,000 лева.
Гл. инсп. Лонгинов заема длъжността след като началникът на РУП в Павликени Ивайло Иванов бе отстранен със заповед на министър Валентин Радев заради злоупотребите със служебно гориво на МВР, в което участваха служители на управлението, и който бе излъчен в поредица от репортажи в „Господари на ефира“. Случаят се разследва от „Вътрешна сигурност“ на МВР, прокуратурата образува досъдебно производство и още трима служители на управлението са отстранени от длъжност.
„Първата ми работа е да успокоя колегите и целия състав. Полиция в Павликени е имало и пак ще има!Ще направим обстоен анализ на оперативната обстановка и ще предприемем съответните мерки. Кадровата политика също е много важна- ще огледаме дефицитите по отношение на състава, автомобилите и пр., като ако се налага, ще изискаме да се попълват. Очакваме и двама колеги да се върнат от обучение в школата всеки момент“, коментира гл. инсп. Лонгинов.
Какво точно празнуват в село Върбовка?
От всичките глупости и безсмислици, които кметът на село Върбовка натвори през годините си на кметуване, тази като че ли е най-голямата. Със сигурност е най-безхаберната и обидната, този път както към живите, така и към паметта на починалите.
С един замах и без капка свян той изтри от историята на училищното дело в селото всичко направено в името на просвещението преди него.
15 години училищно настоятелство…? Моля? …или по-скоро… Ко? А преди това нима не е имало училищно настоятелство в селото? Имало е разбира се и още как. Имало е качествени хора, патриоти и родолюбци, които са създали училище и са сформирали училищно настоятелство много преди кметът да се роди.
Сградата на сегашното училище в с. Върбовка е построена през 1929 г., а училищно дело е имало в селото още през 1830-1835 г., когато там е създадено първото училище и още тогава е имало училищно настоятелство.
НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ и Вас, г-н кмете, и тези, които са застанали зад тази недостойна инициатива? Вие не сте родоначалници на училищното дело в селото. Какви са тези 15 години, които празнувате?
На снимката, г-жа Пенка Веселинова, която се самопровъзгласи за автор на химна на с. Върбовка, който е 100% плагиатство на песента „Ой, красив си, Ирин Пирин“, и тогавашният Общински съвет още по-безотговорно го гласува и узакони, е УЧИТЕЛКА – тя не знае ли? Безсрамие и наглост… Отвратително.
Къде сте, Върбовчани? Нямате ли родова памет?
Защо не браните историята на село Върбовка?
ПОЗОР!
Това не е коледен текст
Дойде време за поредния коледен текст. Красиви думи, пожелания, чудеса. Очаквания. Дойде време да превключим на коледно настроение, да си напишем сами късметите и да им повярваме. И за пореден път да очакваме коледно чудо. Все едно и съдбата прави намаление по Коледа.
Знам, иронизирам неща, за които съм писала с плам, сигурно остарявам. Но не е ли всяка година едно и също? Надига се коледният дух от буркана, поизтупваме някоя и друга вехта надежда и избухваме като по команда в извънредно вярване. Отвсякъде щръкват знаци „от съдбата“ и тръгваме да ги ловим като побеснели. Накрая събираме всички късмети, знаци и чудеса в пазвата и поемаме напред бодри и уверени в блаженството, което ни предстои. Само доволство оттук нататък и нито една сълза. Айде стига глупости!
Погледнах коледните си текстове от последните години – пълни с коледни чудеса, добри духове, всеопрощаващи ангели и плашещата увереност, че в чувала на Стареца има нещо съкровено и за мен. В чувала имаше великолепни подаръци за мен. Подаръци, които нямам представа с какво съм заслужила. За които благодаря всеки ден, всеки. Онова, Голямото, обаче, за което написах хиляди писма, все още го няма. Но аз не съм дете и няма да се тръшна насълзена пред елхата. Годината зад мен беше една от най-красивите. Писах. Пътувах. Учих. Грижих се. Обичах. Бях обичана. Открих силата си. Без да пускам слабостта. Нямаше чудо, но продължавам. Приключението си струва.
Тази година продължавам без очаквания и без коледен текст. Ако има чудеса, нека се случат без думи. Няма да остържа нощвите на надеждата, за да напиша поредния балон с топъл въздух, който ще обещава летене, а ще донесе падане.
Тази Коледа ще си я измисля сама. Тя ще бъде нова и неочаквана. Там, където е празно, ще нарисувам птица. Там, където е сърдито, ще ушия усмивка. Там, където е студено, ще завия с някой топъл спомен. Тази Коледа няма да нося пуловер с еленчета и няма да готвя пуйки и сарми. Тази Коледа ще прибера всички пуловери и ще сготвя миди. И ще ги полея с пенливо бяло вино от Португалия. И ще ям с ръце, по тънка бяла рокля на боси крака с мидени гривни около глезените.
Тази Коледа няма да си купя коледна звезда. Ще си купя минзухари. Знаете ли, че вече се продават минзухари? Няма да вадя зимните съдчета, нито свещниците с ангели и елени. Ще запаля всички лампички за пикник, с които се сдобих през лятото, ще напълня кошницата със сладоледи на пръчка и ще си направя пикник на покрива. Няма да пея коледни песни, а ще си пусна старите грамофонни плочи. И няма да изпратя китайски балон във въздуха, а ще напиша със син тебешир върху Млечния път: „Продължавам!“
Тази Коледа няма да се увивам с топло родопско одеяло, заслушана в тишината на коледните улици. Тази Коледа ще строша тишината, ще си направя карта на света – онзи, по който искам да мина, и ще планирам най-топлото пътуване. Тази Коледа няма да купя елха. Защото всяка година, докато я мъкна към вкъщи, си пожелавам (и вярвам!), че догодина няма да бъда сама в това… и така всяка година. Няма да си купя елха, защото не искам дърветата да бъдат отсичани. Няма да си купя елха, защото вече имам котка и куче, които ще направят от елхата супа от брокат и иглички. Няма да си купя елха, защото искам да си я нарисувам, искам да си я нанижа от мъниста, искам да си я сготвя във формата на целувчена торта.
Тази година няма да тичам от мола до митницата за подаръци. Ще ги направя сама. Нека са смешни, нека са малки и глупави, но ще ги направя от сърце за всеки прекрасен човек, на когото искам да подаря. Тази година не искам подаръци. Който иска да ми подари, нека ми подари някое свое желание. Имам нужда да дам. Има толкова недадено в мен, че чак ми тежи.
Имам нужда да ти давам от тази до последната Коледа. Вземи го, ако можеш…
Тази година няма да има елха, коледни песни, коледни текстове и коледни чудеса. Чудото на това Рождество е достатъчно, за да бъдем честити. Тази година просто ще вляза в черквата и ще благодаря, че ни има. Че имаме дом, здраве, трапеза и сили да я напълним с вкусове и красота. Ще благодаря, че обичам.
Тази Коледа ще е различна. Нова, първа и рождествена. И нищо че харесвам старомодната Коледа. Пак няма да си дам най-хубавото от празника – онзи весел момент, когато на Бъдни вечер се ровим в хляба като малки тържествени кокошки в търсене на парáта, скрита от мама. Нито пък онзи притихнал момент, когато всеки признава нещо на себе си, загледан в пламъчето на свещта. Нито моя много личен момент, когато всички легнат, а аз отправя очи към безкрая. Това е моята Коледа. Не лампичките и еленчетата, не коледните щолени и базари. Само онзи тих миг – безмълвният ми разговор със Силата над мен. Докосването ми до смисъла на празника. В онзи миг между нощта и утринта на прага на Чудото всяка година докосвам надеждата. Това е онзи мъничък момент, когато аз съм момичето на Исус, а Той е толкова близо до мен, сякаш съм част от Рождеството.
И аз съм. И ти си.
Дали сме готови или не, никой няма да пита. Затова е по-добре да бъдем готови. Защото след Рождеството идва цял един нов живот. С неговите радости и начала, с неговите трудности и липси, с неговите нощи и дни, сили и слабости, горе и долу, напред и назад, да и не, ние и нищо. Колело е – не можеш да вървиш, без педалите отгоре да не се спуснат надолу. После отдолу ги избутваш нагоре. Няма чудо, което да промени този ход. Дай Боже, догодина да сме още на пътя, преметнали чувалите с подаръци върху още по-крепки рамене, здрави, благодарни, по-добри, по-силни, по-празнични.
Автор: Мила Иванова
