22 юни 1675 година – основана е кралската астрономическа обсерватория в Гринуич

Кралската астрономическа обсерватория Гринуич

На 22 юни 1675 г. кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридиана, който минава над обсерваторията, за нулев (това става международна норма едва в края на 19 век).

Часовникът на кралската обсерватория
Часовникът на кралската обсерватория

Гринуич (или Гринич) е квартал на Лондон (бивш самостоятелен град) на южния бряг на Темза и световноизвестен с обсерваторията си, основана през 1675 г. от Чарлз II. Меридианът, който минава през нея, е приет за нулев и спрямо него се определя географската дължина. Гринуичката кралска обсерватория се намира в самия Гринуич и нулевият меридиан преминава през нея, през сградата й.

Средното гринуичко време (GMT) някога e било наблюдавано от Гринуичката обсерватория, която днес не работи, но все още там се намира топка, която пада всеки ден, за да отчете точно 13 часа. Терминът средно гринуичко време днес е заменен от термина координирано универсално време (UTC).

В Гринуич има и интересен музей на астрономически и навигационни пособия, в частност хронометрите на Джон Харисън. Обсерваторията се намира в Гринуич парк. Клиперът Къти Сарк е установен на вечна стоянка в сухия док на пристанище на Темза. В сградата на бившата военноморска болница Гринуич Хоспитъл се намират Гринуичкият университет и Музикалният Тринити Колидж.
През 1997 г. крайбрежната част на Гринуич е включена в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

На 13 октомври 1884 г. на международно равнище е прието, че нулевият меридиан минава над Гринуич. Въображаемата линия по земното кълбо минава от полюс до полюс през Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мали, Буркина Фасо и Гана и дели земята на източно и западно полукълбо.

Гринуич, където е старата обсерватория, е избран за начален или нулев меридиан на конференция във Вашингтон. 41 делегати от 25 държави тогава решават откъде да се измерва времето и разстоянието. След тежки спорове Гринуич печели честта с 22 гласа, като само Сан Доминго е против, а Франция и Бразилия се въздържат. На същата конференция е решено Средното гринуичко време да се използва като стандарт по света, като денонощието започва в полунощ и продължава 24 часа.

Великобритания печели нулевия меридиан, измествайки кандидатурите на Вашингтон, Берлин и Париж, благодарение на морските си карти. 72% от световното корабоплаване тогава разчита на тях, а те използват Гринуич като отправна точка.

Както показва гласуването на конференцията във Вашингтон, Гринуичкият меридиан има своите противници. Те искат нещо по-неутрално, без национални връзки. Франция предлага меридианът да преминава през Канарските острови. Има и предложение, поддържано от Италия, нулевият меридиан да минава през Ерусалим.

Крайната цел на конференцията във Вашингтон – да бъде създадена проста централизирана система от 24 еднакви часови пояси за 24 часа никога не се реализира. Много държави излизат от системата, за да демонстрират независимост, да имат едно и също време със съседите или да поддържат едно време за цялата си територия.

Любопитен факт е че от 1984 г. GPS-системата поставя нулевия меридиан вече на 100 метра от Гринуичката обсерватория. Въпреки това туристите продължават да се снимат с един крак в източното, а с другия – в западното полукълбо.

 

Всичко се фотографира

„Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора. Сегиз-тогиз ги обзема дива и безмерна омраза към съществото, което дълго са ласкали. Те нямат власт над тази омраза; за нищо на света не могат да я обуздаят; огъват се пред нея като тигри пред кървава стръв. Това е учудваща гледка – човекът, който по-рано е намирал само думи на сляпо обожание за жертвата си, взема всяка от тях обратно, ругаейки го със същата необузданост. Не забравя нищо от това, което някога е могло да зарадва другия. Обзет от безумна ярост, той ревизира списъка на предишните си радости и прецизно ги превежда на езика на омразата.“

***

„Свободата е всяко ново лице, преди да посмее да те заговори. Свободата е всеки човек, който не те познава. Свободата е кръг от хора, който още не се е стеснил, в който не се заглушаваш. Свободен си, докато не влизаш в сметките на другите. Свободен си там, където не те обичат. Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име. Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб. Но все повече хора ще го знаят: да се запазиш свободен от тяхната сплотена сила, е почти недостижима цел на живота ти.“

***

„Днес разликата се състои в това, че всичко се фотографира. Ни една мизерия вече не може да бъде укрита. Цялата мизерия е станала достояние на всички. Но това означава само, че всички по-лесно свикват с нея.“

***

„Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо.“

***

„Най-ужасните хора: които всичко знаят и го вярват.“

Из „Провинцията на човека”, Елиас Канети 

Елиас Канети (1905 - 1994)
Елиас Канети (1905 – 1994)

Елиас Канети (на немски: Elias Canetti) е немскоезичен писател – драматург, белетрист и есеист, роден на 25 юли в гр. Русе, България (после с турски паспорт и британско поданство), от сефарадско – еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател) през 1981 година. 

Роден в Русе в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити, Елиас е най-възрастният от тримата синове. Родът му може да се проследи назад до XV век, когато предшествениците на родителите му са прогонени от Испания. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му се мести от Османски Одрин в Русе. Бащата и дядото на Канети развиват успешен търговски бизнес в Русе. Майката му е от най-старите сефарадски родове в България – Ардити, който род е сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Родът на Ардитите може да се проследи назад до XIV век, когато са работили като съдебни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV. Преди Русе са живели в Ливорно през XVII век.

Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести  през 1911 г. в Манчестър, където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Семейство Канети се мести първо в Лозана, после следва Виена и Цюрих. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава в Париж и от там за Лондон, където се заселва.

Въпреки че е немскоезичен автор, Канети остава във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен „Спасеният език“). На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.

 

С пpoeкт зa 65 хил. лв. пpeoбpaзявaт двopa нa дeтcкa гpaдинa в Пaвликeни

Пъpвa кoпкa нa oбeкт „Изгpaждaнe нa дeтcки cъopъжeния в дeтcкa гpaдинa „Слънцe“ в Пaвликeни бeшe нaпpaвeнa днec. Пpoeктът, кoйтo e нa cтoйнocт близo 65 хиляди лeвa, пpeдвиждa изгpaждaнeтo нa тpи кpъгли плoщaдки в двopa нa дeтcкaтa гpaдинa, eднa oт тях щe бъдe пpeднaзнaчeнa зa тpигoдишни мaлчyгaни, ocтaнaлитe двe – зa гpyпи дeцa oт 4 дo 6-гoдишнa възpacт. Плoщaдкитe щe бъдaт пoкpити c yдapoпoглъщaщa cинтeтичнa нacтилкa, въpхy кoятo щe ce мoнтиpaт paзличнитe дeтcки cъopъжeния. Te щe бъдaт cвъpзaни c мpeжa oт aлeи. Пpeдвиждa ce cъopъжeниятa нa вcякa плoщaдкa дa бъдaт тeмaтичнo paзpaбoтeни – диви живoтни, дoмaшни живoтни, джyнглa или дp. Нa тъpжecтвoтo пpиcъcтвaхa пpeдcтaвитeли нa cтpoитeлитe – „Мeтaлплacт инжeнepинг“ – Рyce, cтpoитeлния нaдзop „Стpoйинвecт – ВT1“ – Велико Tъpнoвo и нa aвтopcкия нaдзop „Пpoeкт Плюc“ – Велико Tъpнoвo.

Финaнcиpaщ opгaн нa oбeктa e пpoeкт „Кpacивa Бългapия“ пpи МTСП, oткъдeтo щe дoйдaт 29,517 лв., oбщинa Пaвликeни щe дoфинaнcиpa cтpoитeлcтвoтo c 35,356 лв.

Съжaлявaм, чe cpeдcтвaтa, c кoитo ceгa paзпoлaгaмe, нямa дa cтигнaт зa oбнoвявaнe нa цeлия двop нa дeтcкaтa гpaдинa, кaзa в oбpъщeниeтo cи към дeцaтa, yчитeлкитe, poдитeлитe и гocтитe кмeтът нa Пaвликeни инж. Емaнyил Мaнoлoв. Toй oбяcни, чe oбщинcкoтo pъкoвoдcтвo e избpaлo двopa нa тaзи дeтcкa гpaдинa дa бъдe oбнoвeн пpъв, зaщoтo e нaй-близo дo гpaдcкия цeнтъp и нaмepeниятa ca cлeд 18:00 ч. cъopъжeниятa дa ce пoлзвaт oт дeцaтa нa цeлия гpaд. От cлeдвaщaтa гoдинa щe пpoдължим дa oбнoвявaмe двopoвeтe нa вcички дeтcки зaвeдeния нe caмo в Пaвликeни, нo и в ocтaнaлитe ceлищa, oбeщa кмeтът. Аpхимaндpит Гeopгий блaгocлoви нaчинaниeтo, a мaлчyгaнитe пяхa и тaнцyвaхa пoд пpoхлaднaтa cянкa нa гpaмaднитe липи и бopoвe в двopa нa дeтcкaтa гpaдинa. Симвoличнaтa пъpвa кoпкa нaпpaвихa кмeтът инж. Емaнyил Мaнoлoв и пpeдcтaвитeлят нa фиpмaтa изпълнитeл Гeнaди Гeopгиeв.

 

Без училище в село Недан

Новата учебна година в общината ще започне без ОУ „Христо Ботев“ в Недан. Школото там вече е закрито заради малкото деца. Със средствата, които Министерството на образованието и науката дава за всяка такава промяна в училищната мрежа, общинската администрация ще закупи нов автобус.

„С него ще возим децата от Недан до Павликени. Пътят е изцяло ремонтиран, разстоянието е само 10 км. Училищата в Павликени са топли, навсякъде осигуряваме столово хранене, нещо, което не можем да дадем на децата в Недан. Там училищната сграда е огромна, стара, изключително амортизирана. Отоплението е с печки, които чистачката пали сутрин в 5 часа. Така че решението да закрием това училище не беше трудно“, заяви кметът на Павликени инж. Емануил Манолов.

 

На ръба …

ЛЯТНО

На самия ръб на синьото

където се сливат време и безвремие

където ухае на слънчево вино

където ветровете устремени

флиртуват с чайките и със вълните

една вселена се е свила

на дъното на раковина

и сънува лято…

Цяла Европа купувала керамика от античния производствен център край Павликени

Керамичният център е на повече от 2000 години

Цяла Европа купувала керамичните изделия, които римски майстори произвеждали край Павликени. В периода от I до III век край градчето съществувал огромен за римската епоха производствен център. Състоял се е от 51 грънчарски работилници, в които неуморно работили тракийски майстори и преселници от Мала Азия. Първите следи към керамичния център са открити през 1971 г. от популярния български изследовател Богдан Султов.

Проучванията обаче спират през 1982 г., когато археологът напуска земния свят. Преди две години разкопките са възстановени, като инициативата е на Община Павликени, на местния Исторически музей и на Регионалния исторически музей в областния център Велико Търново.

Първият археологически сезон край Павликени продължава само три седмици, тъй като стартовото финансиране е в размер само на 7,500 лева. Макар и кратки, проучванията обаче са доста успешни. Именитият великотърновски археолог доц. Павлина Владкова и младият специалист Калин Чакъров намират зидове от две грънчарски работилници, които са на повече от 20 века.

15 студенти от Великотърновския университет помагат за преоткриването на тайните, до които достига Богдан Султов. Изследователите попадат на части от продукцията, която преди 2000 години се произвеждала в грънчарските работилници. Макар находките да са малобройни, те дават ценна информация, тъй като разкриват целия производствен цикъл.

От пещите на Античния център край Павликени била майсторена строителна и битова керамика – керемиди, тухли, водопроводни тръби, глинени лампи, домакински съдове. Римските майстори създавали също детски играчки и дори фибули от бронз, които служени за закопчаване на горните дрехи. Произведенията от античната фабрика намирали пазар в близките големи градове Никополис ад Иструм и Нове.

Керамика, която носи отличителните белези на работилниците край Павликени, обаче се срещали по цялата територия на Римската империя. Изделията достигали до днешна Румъния и чак до Кримския полуостров. Керамичните съдове вероятно били пренасяни от войниците, които са обхождали границите на някогашната държава, обясняват доц. Владкова и Калин Чакъров.

Отличителна черта на продукцията от Античния център е типичната техника на украсяване „барботино”, която местните майстори използвали. Занаятчиите работели със специален инструмент, който много приличал на съвременните шприцове за торти.

Пособието представлявало съвкупност от 10-сантиметрова бронзова тръбичка и кожен мех за глината. Подобни „шприцове” били намерени и в останките от пещите. Типичен белег за павликенския произход на керамичните съдове са и т.нар. запетайки – фин мотив, който бил нанасян с помощта на старинните инструменти. Друг знак са специални печати за щамповане, най-често с формата на човешка стъпка. Щампата била нанасяна в центъра на изделията и се вижда най-често по остатъци от домакински съдове – паници и чинии.

Фабриката е уникална за Югоизточна Европа

Античният керамичен център край Павликени включвал 51 грънчарски работилници с пещи. По размерите си той нямал равен в цяла Югоизточна Европа.

Производствената се простирала върху 139 декара. Най-вероятно неин собственик бил заможен римлянин, ветеран от армията. До този изводи археолозите и историците стигат благодарение на няколко находки. Две от тях са дело на Богдан Султов. При разкопките преди десетилетия той намерил останки от жилищен имот, които се намирали непосредствено до най-крайните пещи. Богдан Султов открил и редица надписи край сградата и в околността.

През 2014 г. проучванията показват, че една от грънчарските работилница е почти залепена до жилищната сграда. Пещта е сред най-големите в комплекса и е гордост за археолозите и студентите. В нея ясно се различават долната ѝ камера и подпорните стълбове. Според данните от изследванията вилата на заможния ветеран от римската армия била построена в края на I век сл. Хр., а своеобразният цех до нея свидетелствал, че цялата антична фабрика е на 2000 години.

Преди да бъдат изпечени, съдовете и битовата керамика били оставяни под открито небе. Върху тях стъпвали кози, кучета, лисици и дори вълци, а следите от краката им ясно се забелязвали върху изкопаните останки. Тези дребни наглед факти са важни за археолозите и историците, тъй като показват, че Античният керамичен център е бил неизменна част от някогашното римско селище, което съществувало край Павликени. Фабриката не е била отделена, нито дори оградена.

Музеят на открито ще бъде реставриран

Античният керамичен център става публично известен още преди три десетилетия. Тогава откривателят Богдан Султов решава да го превърне в един от първите музеи на открито не само в България, но и в Югоизточна Европа.

Останките от пещи и част от продукцията са експонирани под стъклен покрив, а на място гостуват редица български и чуждестранни учени, политици, дипломати и туристи. Сред тях са Людмила Живкова и първият посланик на Великобритания у нас сър Уилям Харпам. Днес Община Павликени иска да доразвие и това дело на археолога, като възстанови в цялост някогашната фабрика. Инвестиционно проектиране вече е с одобрено финансиране от Европейското икономическо пространство Норвежката програма за културно-историческо наследство и е за близо 1 милион лева.

По този проект преди броени дни бе избран изпълнител. С чуждестранното финансиране всички пещи ще бъдат реставрирани, а в близост до тях ще бъде вдигнат малък музей. Ще бъде изградено ателие, в което да се изработват керамичните изделия по начин, по който са се правили преди хилядолетия. Обектът се нуждае от водоснабдяване и художествено осветление, за да бъде още по- привлекателен за туристите. Предвидени са и над 20 000 евро за спасителни разкопки и консервация.

Керамичният център ще има и обществено предназначение – в него ще могат да се обучават бъдещи грънчари и занаятчии – ученици и студенти, а реализацията на проекта ще доведе и до откриване на нови работни места.

 

Съдиите в Павликени си дали отвод по делото срещу апашите на икони в Михалци

Четиримата крадци на икони и църковна утвар от храма в Михалци отиват на съд във Велико Търново, защото съдиите в Павликени си дали отвод по делото, научи „Борба“. Мотивът на магистратите бил, че всеки един от тях е гледал мерките за неотклонение на заловените при екшън в селото през ноември 2015 г. Извършителите – Веско С., Сивил Д., Ивайло Д. и Ивайло Й., проникнали в храма „Успение Богородично“ с взлом и задигнали отвътре шест икони, плащаница, две кандила и дървено сандъче за миро на обща стойност 13,650 лв., според назначената експертиза по делото.

Трима от извършителите са криминално проявени, като Ивайло Д. действал при условията на опасен рецидив, а адашът му Ивайло Й. бил в изпитателния срок на друго осъждане. Според прокуратурата четиримата са група, занимаваща се с кражба основно на църковно имущество в областите Велико Търново и Габрово. Веднага след престъплението трима от извършителите били открити и задържани под стража. Обвиняемият Ивайло Д. успял да се укрие, но два месеца по-късно е издирен и също задържан. Прокуратурата в Павликени успя да даде на съд апашите три месеца след извършване на престъплението, но сега пък съдебното следствие ще се проточи заради отводите.

 

ОФК “Павликени” направи най-добрия си сезон от години

Най-силния си сезон от дълго време направи ОФК “Павликени”. Тимът почти до края заемаше призовото четвърто място и чак след двубоите срещу лидерите “Етър” и “Ботев” (Вр) в края отстъпи на шестата позиция.

“Заслужавахме четвъртото място. Съжалявам, че в края не го запазихме поради кадрови проблеми и отпускане, но и шестото е добро постижение. През пролетта не можахме да ползваме контузените Николай Андреев и Димитър Димитров, които бяха конкуренция на Димитър Кушев в атаката”, коментира треньорът Петков.

Той е доволен, че тимът спечели точки не само на свой, но и на чужд терен, като смята, че дори “Павликени” е пропуснал да бъде още по-убедителен в гостуванията си. Таранът Димитър Кушев с 18 попадения стана втори в класирането на голмайсторите в групата. Наставникът е доволен и от играта на младите Димитър Цонев, Цветомир Додуров и Калоян Калчев, както и на Чешмеджиев и Калоян Киров.

Петков със сигурност остава начело на “Павликени” и през следващия сезон, като вече е разговарял с ръководството и са уточнени целите. Отборът започва подготовка 40 дни преди началото на първенството.

“Ще се постараем да направим добра селекция и да вземе нужните ни за конкретни постове футболисти. Тук трябва да благодаря на кмета на Общината и на управителния съвет на клуба за стабилността, която ни осигуряват. Всички договорени възнаграждения се изплащат коректно в определените срокове и затова доста футболисти искат да играят при нас. Това ме прави оптимист и мисля, че ще можем да вземем качествени играчи”, допълни Петков.