Наркотични вещества иззеха служители на полицейските управления в Павликени.
Вчера при проверка във фризьорски салон в града в 33-годишен мъж от същия град са установени и иззети суха зелено-кафява листна маса, с тегло около 1-грам, реагираща на канабис при направения полеви наркотест. По случая в полицейското управление на града е започнато бързо прозиводство.
84-годишен инвалид е опериран срещу възпаление на крака в болницата в Павликени само по документи, твърди съпругата му Стефана. Всъщност такава хирургична интервенция изобщо не му е правена и няма нарушаване на кожната повърхност. Недко Ненков постъпил на 10 февруари в лечебницата след болки, подуване и зачервяване на кожата на лявото стъпало и пръстите. „В 9:00 часа отидохме в болницата и медицинската сестра взе кръв и го превърза в коридора. После го закараха на рентген. Към 11:30 взехме снимката и д-р Хари Йосифов ни каза да си тръгваме. Заяви, че трябва да отида да взема епикризата след 4 дни”, разказва съпругата на потърпевшия Стефана Ненкова. Както й било обяснено, тя се върнала в уговорения ден и в болничния документ, който й предоставили, пишело, че Недко е бил опериран под локална анестезия. „Аз съм била санитарка в детско отделение като млада и имам понятие как би изглеждало оперирано място. В същото време кракът му изобщо не беше добре и на 18 март потърсих отново д-р Йосифов, който каза, че ще ни приеме на 21 март. Биха му мускулна инжекция и му направиха нова превръзка, освен това ни изписа рецепта, без да сложи печат и дата отдолу”, разказа Стефана. Състоянието на съпруга й обаче не се подобрявало, макар че третирали проблемното място с предписаните медикаменти и в епикризата пишело, че „след направената радикална ексцизия и лечение с антибиотици състоянието на пациента се е подобрило значително”.
Съпругата му потърсила помощ от други лекари, защото било очевидно, че проблемът се е усложнил. „НАЛОЖИ СЕ ДА ПЛАТЯ НА ЧАСТНИ ЛЕКАРИ, ЗА ДА ГО ПРЕГЛЕДАТ, а 35 лв. за двама пенсионери с минимални пенсии са много, за да се погрижат те за раната”, коментира 73-годишната жена. Всички лекари, с които се консултирали, били категорични, че Недко не е бил опериран.
Хирургът д-р Хари Йосифов заяви, че раната на възрастния му пациент е токсична и няма как да зарасне, макар той и екипът му да са извършили всичко необходимо. „Направихме му радикална ексцизия, което представлява изрязване на ръбни израстъци, обработване на раната”, обясни той. По отношение на рецептата без печат коментира, че може би е пропуснал да го постави.
Въпреки това Стефана заяви, че вече е подала жалба в Здравната каса и се надява компетентните органи да се заемат сериозно с проблема.
Никой ли не си задава въпроса: Какъв е смисълът да се харчат пари и да се губи ценно време за провеждането на подобни семинари, след като нищо не се прилага на практика? В Павликени например от четирима кандидати за вакантни места в полицейското управление, само един се се справи успешно на изпитите – този, чийто баща е полицай в местното РПУ.
В „Горското“ пък от години работят баща и син. Христо Ковачев и неговият син Янко, явно са „най-успешните“ служители в тази структура. Двамата „борят” проблемите с незаконната сеч и унищожаването на българската гора. Резултатите са видни за всички.
Гласът народен отдавна не е глас Божи, защото някои хора на ръководни постове се мислят за Богоизбрани. Кога управляващите ще слязат при хората и ще чуят гласа народен все още не е съвсем ясно. Докато това обаче се случи, дали доверието към тях съвсем няма да се стопи?
На футболистите от „Етър“ Велико Търново предстои пocлeднo гостуване в пъpвeнcтвoтo нa Сeвepoзaпaднaтa “В” гpyпa. „Виолетовите“ игpaят в Пaвликeни cpeщy мecтния тим ОФК „Павликени“ в мaч oт 29-ия кpъг нa шaмпиoнaтa.
Сpeщaтa e нa 22 мaй, нeдeля, oт 18:00 часа на градския стадион „Ганчо Панов“. Слeд нaтpyпaнитe 15 пopeдни пoбeди cpeщy вcички 15 oтбopa в гpyпaтa възпитaницитe нa тpeньopa Фepapиo Спacoв пpoдължaвaт дa вoдят в клacиpaнeтo, нo caмo нa тoчкa пpeд пpecлeдвaчa “Бoтeв” (Вpaцa).
За всички шофьори (или както юридически се казва, „водачи на моторни превозни средства“) в България най-неприятните хора са органите на КАТ, т.е. милицията, която се занимава специално само с контрол на автомобилния транспорт. Право или криво „катаджиите“ бяха най-големите досадници по българските пътища. Никъде по света не съм виждал толкова много хора да висят скрити зад завои или дървета на всеки извънградски път и въоръжени със стоп-палки да чакат за поредната жертва. И точно когато човек най-много бърза и има неотложна работа, тези блюстители на безопасността по шосетата изскачаха на края на уличното платно с протегната дясна ръка, в която беше флуоресциращия червен знак „стоп“. Твърде често те спираха хората просто за нищо, така, за да проверят дали имате шофьорска книжка, с идеята, че може да подушат в дъха ви ракия или мастика. (Единственото питие, което не можеха да подушат, беше водката, която много шофьори предпочитаха.) Веднъж от Лозенец до Драгалевци ме спряха за такава проверка три пъти. Друг път от Руския паметник до Княжево — четири пъти. Сякаш катаджиите си бяха поставили за задача да изкарат непременно шофьорите вън от себе си.
Но цялата тази дейност, която по принцип изглеждаше твърде полезна, чисто по-социалистически се обезсмисляше от неписаните закони на действителността. Така например, ако, от една страна, в България се провеждаха сериозни шофьорски курсове и се полагаха трудни изпити, за да се получи шофьорска книжка, от друга страна, мнозина граждани, в това число и мои познати, получиха шофьорски книжки, без изобщо да са сядали зад волан. В софийските артистични среди човек можеше да намери връзка да си купи книжка или да си смени опасно надупчения (за нарушения) талон. Познати, на които книжките бяха отнети с пълно законно основание и им беше съставен акт, се обаждаха по телефона на някой Гогов или Додов и книжката им се изпращаше обратно, а актът се потулваше. Катаджиите не можеха да контролират военни чинове, никакви служещи в Министерството на вътрешните работи, никакви партийни функционери и т.н. Фактически те бяха безсилни срещу може би 90 процента от нарушителите, защото тъкмо този род хора имаха най-много частни автомобили. От друга страна, наличността на толкова много властни хора по шосетата изработи у бедните служители по контрола на автомобилния транспорт инстинкт — да се опитат веднага да отгатнат колко сте силен и с това да решат какво да правят.
Завладян от общата парвенюшка атмосфера, аз също изпитах прима-донско раздразнение, когато катаджиите спираха колата ми за проверка. Струваше ми се, че те бяха длъжни да се съобразяват с важността на моята особа и да ми спестят тяхното дребнаво присъствие. Веднъж, много ядосан от подобно спиране, аз се обадих по телефона на един мой познат от Министерството на вътрешните работи и го помолих да ми измисли някаква привилегирована карта, та никой да не ме спира.
Човекът бе разбран и услужлив, но каза, че карта не може да ми даде, но в замяна на това лично ще ме снабди с няколко указания, които били по-ценни от всякаква карта.
Фактически указанията бяха две. Когато орган на КАТ се изпречеше пред колата ми със знака „стоп“, аз трябваше да намаля скоростта до безопасно ниво, но да продължа да карам, като, приближавайки към служителя, леко махна два-три пъти с показалеца, така че той да може да ме види. И второто указание беше, ако все пак бъда спрян и ми се поискат документи, да кажа на ухото на служителя (така че ако има други хора в колата, да не чуят) следните магически думи:
„Тази кола не се проверява!“
Речено-сторено. Още същия следобед аз се понесох за Банкя и вместо с 60, карах със 110 километра. Това беше най-очевидната провокация за КАТ. И органите по контрола на автомобилния транспорт не закъсняха да се появят. Беше някакъв слабичък лейтенант, който изскочи върху шосето и размаха червения знак. Направих точно както ми бяха казали: намалих скоростта, после със съучастнически поглед махнах с показалеца успоредно на стъклото и отминах. Когато погледнах в огледалото, лейтенантът стоеше мирно и козируваше. Този трик използвах доста пъти и трябва да кажа, че никога не бях спрян. А през една зима, слизайки от Боровец, трябваше да се наредя на опашка от коли, които по някаква неизвестна причина биваха проверявани от неколцина офицери от милицията. Макар че нямах никакви основания да се безпокоя от тази проверка, все пак дяволът ме изкуши да опитам силата на второто указание. Когато офицерът дойде при мен, аз го помолих да се надвеси повече и му казах тихо и ясно:
„Тази кола не се проверява!“
Той кимна в знак, че е чул магическата парола, почтително се отдръпна и без да каже дума, пропусна колата.
Карах и си мислех:
„Знам само два трика от този таен шифър на привилегирования свят, но какво би било, ако знаех целия арсенал от магически думи за заобикаляне на закона. Защото социалистическият закон беше, по израза на мой приятел, «наредба, издадена от тарикатите за регулиране поведението на баламите».“
А артистът Георги Калоянчев отиде по-далече от мене. Той, както седеше зад волана си, направи знак на офицера от КАТ да се приближи, хвана го яко за ухото, подкара колата и като не пускаше ухото на нещастния служител, крещеше по улицата:
„Не познаваш началника си, диване такова!“
Този инцидент предизвика бурна реакция от страна на властите, та Калоянчев трябваше да се оправдава, че се е пошегувал. Все пак и неговата кола не подлежеше на проверка.
Из „Задочни репортажи за България“, Георги Марков 1978 г.
С възхода на телевизионните технологии медиите вече могат да насочват мнението на масите с лекотата, с която овчарското куче води стадото. Системата за контрол на публичното мнение е така изпитана, че един от най-големите експерти по теория на комуникация – проф. Ноам Чомски (професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт и основател на трансформационната граматика, често споменавана като важен принос за теоретичната лингвистика на ХХ век ), е идентифицирал и обобщил 10-те основни правила за медийна манипулация:
1) Стратегията на разсейване.
Основният фактор за социален контрол се състои в отклоняване на общественото внимание от много по-важни въпроси, така че масите да не могат да създадат никакви пречки за промените, които прави икономическият и политическият елит. Нейната употреба е очевидна от постоянния медиен обстрел на всякакъв вид разсейване чрез разпространение на най-незначителни информации. Стратегията на разсейване е от съществено значение за предотвратяването на евентуален публичен интерес към наистина необходимите знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката: Отклоняване на публичното внимание от истинските социални проблеми, да се държат хората далеч от сериозните теми, да бъдат заети, заети, заети, без да им се даде време да мислят, винаги да са вътре в стадото!
2) Създаване на проблем, подходящ за осигуряване на желаното решение, като същият да се появи като случаен.
Тази техника на проблем – реакция – решение цели поставянето в центъра на една ситуация (например финансова криза), която предизвиква желаната реакция у хората (като искането за по-голяма икономическа стабилност), за да бъдат принудени да приемат правителствените мерки (повишаване на данъци, разпродажба на обществени стоки и съкращения).
3) Стратегията на постепенността.
Състои се в създаването на радикални социални промени, правейки малки стъпки ритмично във времето. По този начин масите могат да забележат промяната в обществения ред едва тогава, когато вече всичко е реализирано. Стратегията на постепенността се прилага във всички случаи, когато не е възможно прилагането на внезапна промяна, без това да предизвика революция.
4) Стратегията на отлагането.
Друг начин да се накарат хората да приемат някое не много популярно решение е то да бъде представено по-рано от датата, определена за прилагането му, правейки го да изглежда болезнено, но необходимо. От психологическа гледна точка е много по-лесно да се приеме една бъдеща жертва, отколкото в момента, още повече когато ни карат да вярваме, че всичко ще бъде по-добре утре и че може би тази наложителна жертва е възможно да бъде избегната. По този начин хората имат повече време да свикнат с идеята за промяна и да я приемат с примирение, когато дойде времето.
5) Техниката на детския език.
Широко се използва в обръщението към масите. Състои се в използването на прости и успокоителни изрази, характерни за инфантилната възраст, за да може в крайна сметка да се стимулира несъзнателен и детски отговор от масите. Това е психологическа техника, много използвана от медиите, и можем да я разпознаем също и в телевизионните реклами, където беседи, аргументи, персонажи и интонация на гласа са толкова детски, че изглеждат насочени към зрители-деца или възрастни, които са слабоумни. Колкото повече са опитите да се заблудят зрителите, толкова повече се прибягва до този инфантилен начин на изразяване.
6) Езикът на емоционалното въздействие.
Цели да произведе емоционален отговор, който да е състояние да забави рационалния анализ и критичното чувство на индивида. Особено мощна техника за получаване на достъп на подсъзнателно ниво на масите и насаждането на идеи, желания или настроения (като страх или екзалтация).
7) Да се държат хората в невежество и посредственост.
Целите й са да не позволи на населението да разбере използваните техники и методи за постигането на психологически контрол: Качеството на образованието, което получават по-ниските социални класи, трябва да бъде възможно най-посредствено, така че да се създаде дистанция между невежеството на класите и създалото се празно пространство между тях да не може да бъде запълнено!
8) Насърчаване на обществеността в полза на посредствеността.
Цели да упражни натиск на ниво средства за масово осведомяване, подходящи да убедят обществеността, че е модерно да бъдеш глупав, циник, вулгарен и невеж. Това обикновено се постига, предлагайки като модели за подражание звезди от света на шоу бизнеса или други с такива характеристики.
9) Засилване на чувството за вина.
Състои се в това да се накара отделният индивид да повярва, че единствено той е отговорен за собствените си нещастия. По този начин жертвата на политическата и икономическата система, създадена от върхушката, вместо да се разбунтува срещу това, се чувства виновна, изпада в депресия и не е в състояние да реагира. Например, достатъчно е да се разпространи идеята, според която държавният фалит е следствие от укриването на данъци от гражданите, за да се прикрият злодеянията на политическата каста, служеща на финансовия елит, който управлява света. По-високите данъчни приходи никога не биха могли да променят моралната неприкосновеност на управниците, докато е логично да се очаква увеличаването на тяхната ненаситна лакомия.
10) Да познаваш хората по-добре, отколкото те самите се познават.
Целта е възползването от огромните научни постижения в изучаването на човешкото поведение. Дисциплини като неврологията и психологията позволяват на финансовата аристокрация едно напреднало познание за човешкото същество, било то от физическа или психологическа гледна точка. В резултат на това учените, в полза на властта, познават човешкия индивид много по-добре, отколкото той самият, и използват това знание в своя полза.
Кога един политик става чалга политик, с какво се характеризира чалга културата и въобще как се чалгизира едно цяло общество? Тези въпроси повдига Клаус Рот в сборник на германското Дружество за Югоизточна Европа.
В България можете да чуете често как представителите на новата политическа класа биват наричани „чалга политици“. Аналогично с „чалга историците“ – онези политически много влиятелни „автори на националистически книги и водещи на телевизионни предавания, които разпространяват дезинформации под предлог, че разбулвали тайни от българската история“, пише авторът Клаус Рот като цитира българската изследователка на явлението Димана Трънкова.
Културният избор на Изтока
Използването на понятието „чалга“ във връзка с определени политици или историци не е никак случайно. С него се изразява точно определен начин на поведение и мислене. Възникнало в началото на 1990-те години като необуздан музикален израз на постсоциалистическите трансформации и на дълбоката обществена и икономическа криза в България, постепенно явлението „чалга“ превзе обширни територии и днес вече говорим за цялостна чалга култура. Кои са нейните характеристики?
Най-напред чалгата като стил в музиката има и свое политическо измерение. Една от причините за високата популярност на поп-фолка се крие в това, че той е смятан за собствена балканска музика, макар и с взаимствани елементи от западната поп-музика. В тази връзка етноложката Радост Иванова говори за „културния избор на Изтока“ и извежда термина „самоориентализация“, а Ивайло Дичев посочва връзката между поп-фолка и османските поробители. Същото съдържание откриваме и в сръбските и румънските аналози на поп-фолка, съответно турбо-фолкът и манелето (manele). В този смисъл връщането назад към народните традиции и обвързването им с ориенталското в частност изразяват антизападни и антиевропейски или откровено националистически настроения, пише Клаус Рот.
Понятието „чалга“ има и сексуален оттенък – с подтекст, свързан с патриархалното разбиране за разделението на половете. Представяният от медиите образ на фолкпевицата винаги е на секс бомба, на желан обект от мъжа, който има три идеала в живота – богатство, скъпи коли и жени. Чалга културата пропагандира хегемонията на мъжа в обществото, чиито нови герои са мачо политикът, мафиотът, бизнесменът и спортистът.
И още – чалгата изразява възприятия, свързани с бързото и безогледно правене на пари и нарушаването на законите и нормите. Луксът и демонстративното харчене са идеалите на новите мъжки герои, които никой не пита откъде идва богатството им. И не на последно място чалга културата е нарицателно за безпардонното налагане на личния интерес и господственото положение на личните връзки. Отражението на всичко това върху политиката се състои в следното: „новата политическа класа възприе един модел на поведение, стъпващ върху незачитането на законите и неглижирането на личната й отговорност по отношение на обществения интерес. Важно е само това как да се облагодетелстваме лично или в най-тесен приятелски кръг“, пише още Клаус Рот.
Селският корен на новите елити
За разлика от западния свят, където поп културата също е важен фактор в обществото и политиката, в Югоизточна Европа чалга културата е станала неделима част от културата на новите елити. Обяснението за това е просто – една голяма част от представителите на новия политически и икономически елит в тези страни е с обикновен социален произход – тези хора идват или директно от село, или принадлежат към класата на „новите граждани“ – онази прослойка от обществото, която през последните десетилетия масово се настани в големите градове. Отделно от това немалко представители на новите елити произхождат от старата комунистическа номенклатура, припомня авторът на статията Клаус Рот. В заключение той казва, че независимо от кого и кога ще бъде написана „политическата антропология на Югоизточна Европа“, чалга културата непременно трябва да бъде спомената в този труд като един обществен и политически феномен.
Автор: К. Рот, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева
