Blackjack
[cardgame title=blackjack-mobile id=10]
[cardgame title=multiplayer-blackjack-surrender id=969]
[cardgame title=multiplayer-blackjack-surrender id=969]
Baccarat
[cardgame title=high-limit-baccarat id=702]
Poker
[cardgame title=caribbean-poker-mobile id=12]
Иманяри си харесаха село Върбовка край Павликени
Иманяри си харесаха село край Павликени.
Търсачите на богатства отскоро активизирали дейността си в района на село Върбовка. Местните жители разказват, че често в селото има хора от други краища на България, които обикалят с карти и металотърсачи. Привлекателни за тях са околните територии, върху които някога е минавал основен римски път. Трасето свързвало Античния керамичен център край Павликени и големия за времето си град Никополис ад Иструм.
Край Върбовка се намира и могила, известна като Светилището на Диана – римската богиня на лова.
Иманярите са най-активни в местността „Косматица”, където съществувала римска наблюдателна кула и отбранително съоръжение, както и в пълната с карстови пещери зона „Конски дол”. Често се обръщали за съдействие към по-възрастните хора, които познават отлично района. Златотърсачите плащали щедро за развеждане из потайностите в Павликенско.
Иманярските си харесали Върбовка след като в средите им се заговорило как край селото е намерена сребърна статуетка на богиня Диана. Историята гласи, че монументът бил открит в местността Косматица преди няколко години и бързо бил продаден в чужбина за 20,000 евро.
Историци и археолози от Велико Търново споделят, че районът край Павликени винаги е бил привлекателен за иманярите. Всички села от общината са изградени върху основите на стари антични селища. В землищата им има останки от антични сгради, архитектурни паметници, а керамичните фрагменти могат да се събират на много места след всяка по-дълбока оран. Археологическите проучвания са правени само в района на Античния керамичен център в Павликени.
Група общински съветници с предложение да им бъде увеличено възнаграждението с 10%
Група съветници от Общински съвет гр. Павликени ще внесат на 19.05.2016 г. на редовна сесия на Общинския съвет предложение да им бъде увеличено възнаграждението с 10%.
Мотивите им са, че така ще бъдат по-полезни на своите избиратели, пък и от бюджета заложен за общински съвет оставали доста големи неразходени суми. В началото на 2016 г. заплатите на работещите в общинска администрация бяха увеличени с доста по-малък процент – някои с 5%, други едва с 3%. При това тези служители са на работа всеки ден с пълно работно време и за огромната част от тях, това е единствен доход.
Вносителите на предложението са шестима общински съветници: АНДРЕЙ ИВАНОВ;
РАДОСЛАВ РОЗИНОВ; ИВАН ДИМИТРОВ; ЙОРДАН КАБАИВАНОВ; АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ; ТОШКО КРУМОВ и то може да бъде видяно тук.
Интересно ще бъде за гражданите на общината, как ще протече гласуването, а още по любопитна ще е реакцията на същите тези граждани, които са гласували доверие на настоящия Oбщински съвет. Да видим сега, скъпи земляци, като какво качество хора сме си избрали, да решават проблемите ни, да защитават гражданските ни права и
интересите на обществото.
Българинът и неговите „принципи“
01. Москвичът е ценност, която се наследява от първородния син.
02. Родителите се грижат за детето си, докато навърши пълнолетие на 48 години.
03. Майка ти влиза в стаята, докато правиш секс с жена си, за да провери дали си добре завит.
04. Ядеш чесън, докато ти изтръпне езикът и всички около тебе се разплачат. Нека мре мръсната гад!
05. Къпеш се рядко, но за сметка на това – кратко и без сапун.
06. В редките случаи, когато ползваш сапун, оставяш косми по него.
07. Мислиш си, че като имаш бирено шкембе, задължително разбираш и от футбол.
08. Софиянец си, но с нетърпение чакаш да дойдат празниците, за да си се прибереш във Вълчедръм.
09. Караш по-хубава кола от баща си (ако не си първороден син).
10. Докато чакаш с платнените пазарски торби на светофара, край теб профучава SL600 кабрио със супермоделка вътре и ти казваш: „Аз тая съм я е**л в шести клас!“.
11. Не можеш да разбереш, дали от влизането на България в ЕС ще има полза, или само „Шъ са прецакаме“.
12. На всеки виц отговаряш с „Аз тоя го знам, ама по друг начин“.
13. Готов си с бой да чакаш на най-голямата опашка, без да знаеш за какво е, но само и само да не се минеш.
14. В заведение, в което е заета само една маса, задължително сядаш на съседната и вместо в менюто гледаш в чинията на другия.
15. Твърдо си убеден, че всеки успял човек задължително е връзкар/мошеник/мутра/к**ва, а теб съдбата те е прецакала, но въпреки това играеш двадесета година на тото с една и съща комбинация от рождените дни на децата.
16. Чаршафите се тупат най-вече през балкона към улицата, за предпочитане, ако съседът е проснал прането си отдолу.
17. Когато се прецакаш, е достатъчно и някой друг да се прее*е, за да ти мине напълно.
18. Като правиш запой, чупиш сватбения сервиз, за да му падне полилея на съседа, а когато той прави парти – викаш полиция, защото не те оставят да спиш.
19. На 15-и взимаш аванс, на 30-и – заплата, а на 8-и идват бурканите – ти си осигурен човек!
20. Държавата е винаги виновна. Това е аксиома.
21. Каквото кажат по телевизора, е вярно, с изключение на прогнозата за времето. Но пък иначе за какво ще си говорим, когато изчерпаме за какво е виновна държавата и какви лекарства пиеш?
22. Смяташ, че има по-гадни същества от политиците и пример за такова е „т`ва копеленце Бербатов, дето пак не можа да вкара“.
23. Всичките ти приятели знаят, че снощи си таковал еди-коя си…
24. … и че ти е неприлично голям.
25. Псуваш тези, които са решили „Аз съм българче“ да отпадне от читанките, въпреки че ти също не го знаеш.
26. Черпиш докторите, които са те лекували в болницата.
27. Когато някой познат каже, че отива за телешко месо, му казваш „Стой! Ти `найш ли аз к`ви познати месари имам!“.
28. Отиваш на дискотека, за да се напиеш безпаметно, а не за да се веселиш.
29. Живееш в Бургас и от всичко най-много мразиш Варна. Или пък София.
30. Когато те спрат за анкета на улицата и те попитат „Ползвате ли презерватив?“, ти се усмихваш снизходително и обясняваш, че такива глупости не ти трябват…
31. …след два месеца се криеш в бомбоубежище, за да не те намерят родителите на същата онази еди-коя си.
32. Носиш мобилния си телефон окачен на врата.
33. Напоследък си захвърлил руската класика, понеже „ШОК“ е по-интересен.
34. Пазариш се с касиерката в голям хипермаркет.
35. През август отиваш да вариш компоти зад блока за ужас на съседите си.
36. Правейки ремонт вкъщи, пробиваш с бормашината дупка след дупка, забравяйки, че е добре от 2 до 4 да се пази тишина.
37. Ядосваш се, че в градския транспорт е мръсно, но отново не дупчиш билет.
38. Мъкнеш се с дънково яке и „долнище“ с пет линии и надпис „Aadigasss“.
39. До края на живота си разказваш спомени от казармата, все едно това е най-великото нещо, което ти се е случило…
40. Вместо да излезеш малко по-рано за работа, се блъскаш с още 200 човека в автобуса…
41. Българинът думи като „Моля“, „Благодаря“, „Извинете“ и „Бихте ли“ ги няма в речника си и затова, ако чуе да ги употребяваш, си мисли, че си задръстен и задължително много тъп. И чак като вземеш да се държиш просташки, ставаш „печен“, „достоен за уважение“, значи.
42. Българин си, когато ако настъпиш или бутнеш някого на улицата, казваш просто „Опа!“.
43. Българин си, когато не пропускаш да минеш по мост, без да се изплюеш.
44. Младите избягват да се женят, защото на сватбата трябва да поканят родата, в която задължително се намират роднини – бесни селяндури, от които всички се срамуват.
45. На въпроса „Как си?“ винаги казваш „Зле съм!“ (току-виж ти поискали пари назаем).
46. Вестникът е „предмет с двойна употреба“. Минимум.
47. Мечтаеш да бъдеш служител на Дирекция „Митници“. Или минимум на Регионално Управление Костинброд… или поне щерка ти да се ожени за такъв „човек с перспективи“.
48. Обръщаш се с „Бабо“ и „Лельо“ към жени, които не познаваш и нямаш никаква роднинска връзка.
49. За новогодишната вечер си купуваш няколко килограма експлозиви.
50. От всичко на света най-много мразиш да поемаш отговорност.
Как светът видя Априлското въстание: Джузепе Гарибалди
Научавайки за жестокото потушаване на Априлското въстание у нас видният италиански революционер Джузепе Гарибалди изпраща писмо до Българското централно благотворително общество в Букурещ. В него той пише: „Италианският народ храни към вашия народ заслужени симпатии поради неговите злощастия и поради неговия героизъм. Скърбя, че не мога лично да участвам във вашите борби. Пожелавам ви постоянство във вашата света мисия и съм ваш: Джузепе Гарибалди.“
Гарибалди е един от водачите на революционното крило на движението за национално освобождение и обединение на Италия. От 1834 г. се бори за независимостта на южноамериканските републики. По време на революциите в Европа от периода 1848-1849 г. е един от ръководителите на Римската република.
Начело на доброволци участва в освободителните войни против Австрия. Оглавява Похода на „Хилядата“ през 1860 г., осигурява победата на Италианската революция. Във Френско-пруската война от 1870-1871 г. начело на доброволци се сражава на страната на Франция. С идеите си той оказва силно влияние върху мирогледа на водителите на българската революционна организация през Възраждането.
Впечатлен от жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г., публично заклеймява османския деспотизъм. В отрядите му за освобождение и обединение на Италия участват и десетки българи.
Бяла черква празнува 40 години като град и 140 години от Априлското въстание
С възстановка на събитията от май 1876 г., факелно шествие, велика вечерня с панихида и тържествен митинг-заря в град Бяла черква празнуваха 140 години от Априлското въстание и 40 години от обявяването на селището за град. Годишнина се навършва и от отварянето на Историческия музей в града и откриването на монументален паметник на Бачо Киро.
На 28 април 1876 г. (нов стил 11 май) 101 белочерковци излизат от селото, за да се включат в четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила героични 9-дневни сражения в Дряновския манастир. 75 от тях са убити, а Бачо Киро – обесен в Търново месец след избухването на въстанието. От Освобождението до днес на този ден селището чества своя празник.
През месец май 1976 г. по повод 100-годишнината от Априлското въстание Бяла черква е провъзгласена за град. В деня на тържественото честване е открит Историческият музей и паметникът на Бачо Киро. Годишнините бяха ознаменувани от поредица прояви, организирани от Община Павликени, Кметство Бяла черква, Исторически музей – Бяла черква и Народно читалище „Бачо Киро – 1869“.
На събитието присъстваха митрополит Григорий, заместник-председателят на Народното събрание Иван Иванов, кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов, кметът на град Бяла черква Албена Тодорова, кметът на община Сухиндол инж. Пламен Чернев, кметът на община Левски Любка Александрова, зам.-кметът на община Дряново Деница Вачкова, ген.майор Тодор Дочев – началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ – София, началникът на НВУ „Васил Левски“ бриг. ген. Пламен Богданов, кметове на населени места, общински съветници, общественици и др.
„Преди 140 години българите доказаха, че носят чест; че българското достойнство катализира сила и ресурси; че е способно да възвърне вярата и оптимизма в името на бленуваната свобода, в името на новия живот. 140 години изминаха от онези бурни дни, в които нашите прадеди хванаха оръжията, за да тръгнат по пътя на саможертвата в името на България“, каза в словото си кметът на Бяла черква Албена Тодорова. Тя подчерта, че Априлското въстание е едно от най-необикновените събития в многовековната история на страната ни. „По своите политически последици и значение то е най-величавата страница от освободителните борби през Възраждането“, каза Тодорова и припомни значимостта на дните през май 1876 г. „Бяла черква никога няма да забрави подвига на априлци. На този ден казваме „Поклон!“ пред героите, които дадоха живота си за свободата на България“, завърши словото си кметът Албена Тодорова.
„Вяра, надежда, въодушевление и гордост – тези думи описват настроенията на българите, тръгнали оттук през славния април 1876г.“, каза в речта си заместник-председателят на НС Иван Иванов. „Възрожденският патриотизъм и силният дух на априлци съграждат впоследствие Бяла черква като будно, просветителско и патриотично средище“, продължи народният представител. Той припомни, че Бяла черква е родно място за Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Александър Бурмов – оказали силно въздействие при оформяне на съвременната българска литература, политика и история. „Помнете саможертвата на Вашите предци, действайте смело, градете бъдещето на своя град с вяра и упоритост!“, пожела Иванов. Той призова управниците на града да помнят думите на Бачо Киро – „Който народа си обича, за народа си гледа и тича!“.
„В ден като днешния ние не само се прекланяме пред себеотрицанието и саможертвата на белочерковските герои и на героите на Априлското въстание, но и черпим с пълни шепи от богатото ни минало. Черпим национален дух, черпим национално самочувствие, което ни е толкова необходимо в години, трудни като сегашните“, обърна се към белочерковци и кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов. „Вече 40 години Бяла черква носи самочувствието на български град. Много по-дълга е историята на Вашето населено място, която съчетава смелостта на въстаниците от април 1876 г., предприемчивостта на стопаните от началото на миналия век, духовността на възрожденците и морала на днешните му жители“, каза още той и припомни, че името на града се нарежда сред знаковите исторически места, свързани с националната памет. Инж. Манолов поздрави музейните дейци в града за всеотдайното опазване на историята.
„В този светъл ден пожелавам на всеки от нас да имаме поне мъничко от волята, от самочувствието, от готовността на априлските герои да работят за Отечеството“, пожела инж. Манолов.
От сутринта започнаха тържествата във възрожденския град, когато ученици от ОУ „Бачо Киро“ окичиха с венци всички 96 паметни плочи, поставени на домовете на участниците в Дряновската епопея.
По-късно започна кръглата маса на тема „Априлското въстание в Първи революционен окръг“. В голямата зала на кметството по темата дискутираха доц. д-р Христо Харитонов – директор на ИМ-Полски Тръмбеш, Нели Цонева – директор на ИМ-Павликени, писателят Димитър Томов, музейни специалисти и краеведи от Ловеч, с. Горско Сливово, с. Дичин и с. Михалци. Научен ръководител на кръглата маса беше чл. кор. проф. д-р. Йордан Йорданов.
Осем победители от четирите възрастни групи получиха медали и грамоти в ученическия крос „Бачо Киро“. Състезателите финишираха на площад „11 май“.
Исторически музей-Бяла черква подготви две изложби за празничния повод. В Картинната галерия на музея беше открита изложбата „Българското Възраждане и Бяла черква в графики на български художници“ с 33 реставрирани и рамкирани графики и 14 живописни платна, посветена на 140 години от Априлското въстание, 40 години от обявяването на Бяла черква за град и 40 години от откриването на Историческия музей. Изложбата е организирана по проект, финансиран от Министерството на културата.
„Експозицията възкресява спомена за героичната саможертва на участниците в Априлското въстание през 1876 г. и за селището Бяла черква като възрожденско просветително и революционно средище – родно място на 101 въстаници“, подчерта директорът на музея Анастасия Георгиева. За пръв път са показани графики, изобразяващи Бяла черква и видни личности от българската история и култура, родени и живели тук в края на ХІХ и началото на ХХ век.
Във фойето на музея беше открита и документална фотоизложба „40 години Бяла черква – град“. Там кметът на града Албена Тодорова получи почетния знак на Съюза на българските читалища за цялостния й принос в развитието на читалищното дело в града.
Концертна програма с гост-изпълнител Мая Нешкова започна в ранната вечер на централния площад.
Митрополит Григорий отслужи велика вечерня с панихида за загиналите въстаници в църквата „Св. Димитър“.
Спектакъл-възстановка на събитията от 1876 г. по сценарий и с участието на членове на регионалните клубове на НД „Традиция“ от Бяла черква, Трявна, Стара Загора и Нова Загора пренесе присъсващите в разгара на подготовката за въстание и изпращането на четниците от Бяла черква. Те поведоха факелно шествие до местността „Черничака“ – изходен пункт на Белочерковските въстаници. Последваха ги официалните лица, учениците от ОУ „Бачо Киро“.
Празникът завърши с тържествен-митинг-заря с участието на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново.
