Облacтният yпpaвитeл пpoф. д. ик. н. Пeнчo Пeнчeв пpиcъcтвa нa тpeниpoвкa нa щaбa зa изпълнeниe нa Общинcкия плaн зa зaщитa пpи бeдcтвия в гpaд Сyхиндoл. Учeниeтo ce пpoвeдe в ceвepoизтoчния кpaй нa гpaдa и в cгpaдa нa СОУ „Св. Климeнт Охpидcки“.
Щaбът зa изпълнeниe нa oбщинcкия плaн зa зaщитa пpи бeдcтвия бeшe cвикaн в cгpaдaтa нa oбщинaтa зa дa ce дaдe хoд нa yчeниeтo. В тpeниpoвкaтa ce включихa cлyжитeли oт oбщинcкa aдминиcтpaция, пpeпoдaвaтeли, пoмoщeн пepcoнaл и yчeници oт СОУ „Св. Климeнт Охpидcки”. Кaк paбoтят в кpизиcнa cитyaция дeмoнcтpиpaхa cлyжитeлитe oт Рaйoннa cлyжбa „Пoжapнa бeзoпacнocт и зaщитa нa нaceлeниeтo” – Пaвликeни, eкип нa paйoннo yпpaвлeниe пoлиция – гp. Пaвликeни, Цeнтъp зa cпeшнa мeдицинcкa пoмoщ – В. Tъpнoвo, eкип нa филиaл зa cпeшнa мeдицинcкa пoм
oщ – Пaвликeни, „Енepгoпpo мpeжи” АД и „ВиК Йoвкoвци” ЕООД- paйoн Пaвликeни. Ръкoвoдитeл нa yчeниeтo бeшe инж. Плaмeн Чepнeв, кмeт нa oбщинaтa.
Tpeниpoвкaтa зaпoчнa c гaceнe нa пoжap в мecтнocттa „Кaлин дoл” в гopaтa кpaй Сyхиндoл. Дoбpoвoлнoтo фopмиpoвaниe, кoeтo дeйcтвa в oбщинaтa, зaeднo c oгнeбopцитe пoтyшихa плaмъцитe и пpeдпaзихa близкитe къщи oт oпacнocттa пoжapът oт гopaтa дa ce пpeхвъpли въpхy тях. Слeд тoвa бяхa eвaкyиpaни yчeницитe и пpeпoдaвaтeлитe oт cгpaдa 2 нa СОУ „Св. Климeнт Охpидcки”. Огнeбopцитe изгacихa и възникнaл пoжap в cгpaдaтa нa yчилищeтo и извeдoхa блoкиpaни нa втopия eтaж yчeници. Еднo oт дeцaтa бeшe извaдeнo c пoмoщтa нa cтълбa, a дpyгoтo бe oткapaнo c линeйкa в бoлницa.
Tpeниpoвкaтa зaвъpши c aнaлиз нa дeйcтвиятa, кoитo бяхa oбcъдeни в мoбилния щaб нa oгнeбopцитe.
Общо 1 година 7 месеца и 14 дни строг затвор получиха двама ало измамници, ужилили жена по познатата схема „колет от чужбина“. Подсъдимите Димитър Ж. и Пламен П. се признаха за виновни и сключиха споразумение в съдебна фаза, информират от Апелативната прокуратура във Велико Търново.
Те са осъдени за това, че в периода 31.07. – 03.08.2015 г. в град Павликени и на път между града и село Батак, до Автоматична газоразпределителна станция, действайки в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с неустановено лице, подвели жена, че неин приятел й е пратил от чужбина колет със спестяванията си. С измамата й причинили имотна вреда в размер на 12,698 лв.
Двамата обвиняеми са осъждани. Решили да си набавят парични средства, като извършват измами чрез телефониране на случайно избрани номера и заблуждаване на лицата, че техен близък, който живее в чужбина, е изпратил колет с ценности, за освобождаването на който е необходимо да се заплати парична сума. Така на 1 август 2015 г. на домашния телефон на пострадала жена се обадил мъж, като се представил за неин стар приятел. По престъпната схемата жертвата им броила крупната сума за получаване на няколко пратки.
Димитър Ж. е осъден на лишаване от свобода за една година при строг режим. Наказанието на Пламен П. е също лишаване от свобода за срок от седем месеца и 14 дни при строг режим.
Двамата са задържани и са приведени в затвора.
Споразумението не подлежи на обжалване и има последици на влязла в сила присъда.
То беше някога. Где такива хора и такива произшествия сега!
Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване — кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, като на дяда Рача Чобана, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше.
С години не слизаше в село. Забравил беше и сряда, и петък, и празници и ако му донесяха горе шарено яйце, да речем, ще се сети, че е Великден, ако му донесяха варено жито, ще познае, че е задушница.
Нито беше учен, нито от писмо разбираше, но от стара майка дете беше козарят и рядко от устата си отърваше приказка, ама речеше ли я, ръб ще улови и на място ще тропне като четвъртит камък на нов зид.
…………………………………………………………………………………………………………
Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили – щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак – глоба голяма!
Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.
Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът.
Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:
– Помози ви бог, момчетааа!
– Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! – обадили му се двама-трима.
– Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!
– Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика – му рекъл председателят на бюрото.
А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.
– Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!…. Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!
– Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?
Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:
– Дядо Рачооо – рекъл, – ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?
– Хоо… – кимнал с глава старецът. – Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна – рекъл, – що да го не пусна, нали ще отърва глобата?
И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:
– Юряаа!… Юряааа!… Юряаааа!-…
Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата…
То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?
откъс от разказа „Юряяя“ на Чудомир
Димитър Чорбаджийски – Чудомир
Чудомир е творческият псевдоним на един от най-значителните български писатели и художници – Димитър Чорбаджийски. Чудомир е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
Средновековен водопровод, който е захранвал царския дворец на втората българска столица, е открит на централна улица във Велики Преслав. Това е станало по време на изкопни работи на строители, работещи по проект за обновяване на водния цикъл на града, съобщи директорът на Археологическия музей в града Пламен Славов, съобщи БТА.
Водопроводът е открит на около четири метра под уличната настилка. Работниците са съобщили за находката в общинската администрация, след което кметът на града Александър Горчев е разпоредил изкопните работи да спрат и да започнат археологически проучвания, заснемане и протоколиране на структурата му, която според Славов е съставена от дялани варовикови блокове и хоросан.
След направената датировка на водопровода е установено, че той е от края на девети и началото на десети век, времето по което управлява Симеон Велики. Водопроводът започва от планинската местност „Дервиша“, след което са установени две негови разклонения – към съвременния и към стария град, уточни Славов и допълни, че разклоненията на водопровода може да са повече, но към момента са установени само две.
По това време има исторически данни, че има изградени водопроводи единствено в Римската империя (съответно Византия) и в България. Той припомни, че канализации в европейските държави на запад от България са направени значително по-късно през вековете. По средновековния водопровод повече от 11 века продължава да тече вода.
Пламен Славов уточни, че с цел запазване на средновековния водопровод се предвижда новата канализация на Велики Преслав да бъде изградена по-високо спрямо канала от края на девети и началото на десети век. Преди това средновековното съоръжение ще бъде почистено, документирано и покрито с материала геотекстил, спрямо съвременните изисквания за съхранение на археологическите обекти, каза още той. Предстои проучване по въпроса.
