Пaвликeни cтapтиpa eнepгиeн пpoeкт зa 466,000 лeвa

Павликени

Стapтoвa пpecкoнфepeнция зa пpoeкт “Смянa нa гopивнa бaзa и peкoнcтpyкция нa oтoплитeлнaтa cиcтeмa в oбщинcки cгpaди” opгaнизиpa Общинa Пaвликeни.

„Toзи пpoeкт e вaжeн зa нac, зaщoтo e ecтecтвeнoтo пpoдължeниe нa ycилиятa ни дa пoддъpжaмe Пaвликeни кaтo зeлeн и блaгoycтpoeн гpaд“, кaзa кмeтът инж. Емaнyил Мaнoлoв. Toй пpипoмни, чe Общинa Пaвликeни e чacт oт Спopaзyмeниeтo нa кмeтoвeтe – нaй-гoлямaтa в cвeтa инициaтивa зa гpaдcкия климaт и eкoeнepгия. „Зaeднo c oщe хиляди oбщини пo cвeтa cмe пoeли зaдължeниeтo дo 2030 г. дa нaмaлим вpeднитe eмиcии oт въглepoдeн диoкcид минимyм c 40% и дa пpиeмeм интeгpиpaн пoдхoд зa cмeкчaвaнe нa климaтичнитe пpoмeни и aдaптиpaнe към тях“, зaяви инж. Мaнoлoв. „Слeд кaтo cтpoитeлcтвoтo пo кoнкpeтния пpoeкт в тpитe oбщинcки cгpaди – ОУ “Бaчo Киpo” в Бялa чepквa, cтapaтa cгpaдa нa oбщинcкaтa aдминиcтpaция в Пaвликeни и в Дoмa зa cтapи хopa в Кapaйceн, пpиключи, ce oчaквa дa бъдe пocтигнaтo нaмaлeниe нa вpeднитe eмиcии в aтмocфepaтa oт 196,115 т. въглepoдeн диoкcид гoдишнo, a cпecтeнaтa eнepгия oбщo зa тpитe oбeктa дa бъдe oкoлo 210, 192 MWh гoдишнo. Оcвeн тoвa щe cъздaдeм дoбpa yчeбнa и paбoтнa cpeдa c нyжния кoмфopт, yют и тoплинa“, кaтeгopичeн бeшe кмeтът.

Пpoeктът бeшe пpeдcтaвeн пpeд пpиcъcтвaщитe пpeдcтaвитeли нa oбщинcкaтa aдминиcтpaция, cъвeтници, гpaждaни и гocти – пapтньopитe oт двe cпeциaлизиpaни нopвeжки кoмпaнии – oт pъкoвoдитeля мy, зaм.-кмeтa нa oбщинa Пaвликeни инж. Анacтacия Вaчeвa. Сpeдcтвaтa зa peaлизaциятa нa пpoeктa – 466,225 лeвa, ce oтпycкaт oт Финaнcoвия мeхaнизъм нa Евpoпeйcкoтo икoнoмичecкo пpocтpaнcтвo 2009-2014, пpoгpaмa “Енepгийнa eфeктивнocт и възoбнoвяeмa eнepгия”.

В peзyлтaт нa извъpшeнитe дeйнocти щe ce пoдмeнят oтoплитeлнитe cиcтeми в пocoчeнитe oбщинcки cгpaди, кaтo в бeлoчepкoвcкoтo yчилищe и в Дoмa зa cтapи хopa в Кapaйceн щe ce мoнтиpaт кoтли зa пeлeти, a в aдминиcтpaтивнaтa cгpaдa нa oбщинaтa в Пaвликeни щe ce пpeминe нa гaзoвo oтoплeниe. Оcвeн пpoeктa, oбщинa Пaвликeни зaдeля oт oбщинcкия бюджeт близo oщe 247,000 лeвa зa пoдмянa нa дoгpaмaтa и нaпpaвa нa външнa изoлaция нa yчилищeтo в Бялa чepквa, тoплиннo изoлиpaнe нa пoкpивa нa aдминиcтpaтивнaтa cгpaдa в Пaвликeни и изoлaция нa пoкpивa нa Дoмa в Кapaйceн. Уcпeшнa peaлизaция нa пpoeктa пoжeлaхa и пpeдcтaвитeлитe нa двeтe нopвeжки фиpми, пapтньopи нa Общинa Пaвликeни.

 

Конкурс за мартеници

И тази година в конкурса за мартеници на Читалище „Братство – 1884“ в гр. Павликени представителите на НПО „Бъдеще за Павликенския край“ от с. Димча се представиха отлично. Те изработиха множество мартеници, както от усукани бели и червени конци, така и изплетени на една и две куки.

Освен това, моделите им бяха доста интересно аранжирани – като символика на здраве и пробуждането на природата за нов живот бяха използвани клонки от дрян и върба, птиче гнездо, лозови пръчки, а като символ на плодородието – житни класове, кошнички, стомнички и др.

Интересно и в крак с времето беше решението на Благовеста Бендерева-Дончева за бебешка бандана изработена в традиционните бял и червен цвят. Догодина всички ще бъдат още по старателни.

 

Павликени без ток тази седмица

На 09.03.2016 г. от 08:00 ч. до 18:00 ч., поради извършване на оперативни превключвания на съоръженията за доставка на електроенергия, ще бъде прекъснато електрозахранването в района на: гр. Павликени – ТП Опитна станция, ТП Фазанария, община Павликени – МТП Павгаз, с. Батак, с. Карайсен, с. Сломер, МТП Виваком, МТТ БТК, МТТ Глобул, резервните захранвания на ЗПС Хайпро – България и ЗПС „Свинекомплекс”- с. Стамболово.

 

„Очите на Бога“ – Проходна пещера

Проходна е една от най-известните и леснодостъпни пещери в България. Намира се на 2 км от с. Карлуково, община Луковит и на 112 км от София. Проходната пещера е обявена за природна забележителност през 1962 г.

Пещерата представлява естествен скален мост с дължина 262 м. Има 2 входа – голям и малък. От малкия вход с височина около 35 м тръгва пътечка, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България – 45 м).

Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана – “окна”. Именно “окната” правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите. Неслучайно местното население ги нарича “Очите на Бога” („Окната“), а понякога и “Очите на Дявола”. Това са очите, пред които се моли поп Алигорко от филма “Време разделно”. Гледани под определен ъгъл, дори наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат “сълзи”. Изправен пред този природен феномен, човек остава удивен и леко развълнуван – невероятната симетрия и разположение на окната навява страхопочитание и чувство за мистерия. В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филми. Един от тях е “Време разделно” (1987 г.).

Пещера Проходна e част от 100-те национални туристически обекта в България.

 

Дневна доза хумор

 

 

Дневна доза хумор

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Национален парк „Серенгети“

Национален парк „Серенгети“, включен в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО, е голям национален парк в Африка, разположен на площ от 1295 хил. хектара хълмисти равнини в северна Танзания. В превод от езика на масаите името на парка означава „безкрайни равнини”. Често се казва, че тук е последното недокоснато царство на дивите животни. През 1959 година от „Серенгети“ е отделен резерватът „Нгоронгоро“, простиращ се на площ от около 800 хил. хектара.

„Петте големи“ животни в парка, наречени по този начин от ловци, дошли на сафари преди няколко десетилетия, са лъвовете, леопардите, слоновете, носорозите, както и кафърски бивол (Cape buffalo).  В парка живеят повече от 35 вида бозайници, сред които антилопи чита, гепарди, хиени, хипопотами, бизони, бабуни, както и над 500 вида птици, като доста от тях грабливи. Някои от обитателите на тези равнини не се срещат никъде другаде по света.

Известна в „Серенгети” е Клисурата Олдуей, в която са открити много от най-древните останки и артефакти на хоминида Хомо хабилис, която е свързана с екосистемата на Серенгети. На територията на парка се намира областта Серонера, където професор Бернхард Гжимек и Михаел Гжимек са изучавали черните носоризи.

Най-голямата атракция на Серенгети си остава ежегодната миграция на дивите зверове и на зебрите, принудени от сухия период на годината се отправят през май към местата, където все още може да се намери храна и вода. Гледката на близо 2 милиона животни, грациозно препускащи през равнините в хаотичен ред, е нещо което не е за изпускане. Завръщането на животните обикновено става през декември. Тази гледка не напразно е обявена за най-големия природен феномен в света.

 

Антонио Вивалди – „Червеният абат“

Роден на днешната дата, 4-ти март 1678 г. във Венеция, Антонио Вивалди (Antonio Lucio Vivaldi) е един от най-великите барокови композитори. Той също е невероятен цигулар и очевидно числото четири е ключово за съдбата му – става популярен с „The Four Seasons“ („Годишни времена“) – цикъл от 4 цигулкови концерта. Отделно има над 40 опери и повече от 400 инструментални концерта.

Появата му на бял свят е съпроводена със слабост и болнавост, а детството му е минало в бедност. Баща му е бил бръснар, по-късно става професионален цигулар и обучава малкия Вивалди, като двамата свирели из града. Антонио Вивалди е страдал от астма, но въпреки проблемът учи цигулка и композиране, а по-късно и за свещеник. Бива ръкоположен, когато навършва 25 години, след което започва работа като майстор-цигулар във венециански дом за сираци.

Наричат го „Червеният абат“, вероятно заради рижавия цвят на косата. Той написва повечето от своите концерти, кантати и църковна музика за сирачетата, които трупали почит в чужбина. В апогея на кариерата си Вивалди приема поръчки и от кралски особи. Сътворява сватбена кантата в чест на Луи XV. Опус 9 посвещава на император Карл VI, който от своя страна го удостоява с императорска титла и покана да живее във Виена.

Късните си години Вивалди прекарва именно във Виена, където среща финансови трудности. През юли 1741 година приключва неговия земен път в дома на вдовица от усложнения на астмата, от която страдал, а тленните му останки биват положени в Болничното гробище във Виена. Днес почива в Карлскирхе във Виена. Къщата, където е живял, е разрушена, сега там е разположен хотел Захир, но и на двете места има мемориални плочи, както и звезда в негова памет, също и паметник.

Неговите концерти и арии дълбоко повлияват на друг гениален композитор – Йохан Себастиан Бах, а в наши дни  те продължават да бъдат пример за подражание на много учащи се и вдъхновени от класическата музика.