Началото на футболната игра в Павликени се поставя в годините след Първата световна война. Успоредно с развитието на образователната система, се създават и първите спортни дружества и организации – Гимнастическо дружество „Юнак”, Туристическо дружество „Чатал тепе”, клубни дружества по различните спортове. Младежите в Павликени започват да ритат топка и да учат правилата на футболната игра още в първите следвоенни години. Георги Панов им подарява първата истинска футболна топка.
През пролетта на 1922 г. е учредена „Спортна футболна група” към Туристическото дружество, а през м. ноември на същата година се провежда Учредително събрание на футболен клуб „Гранит”. Избрано е ръководство на клуба, определен е членски внос, търсят се начини за финансиране на отбора.
Първите години са трудни и с много препятствия: футболистите играят без екипи- мнозина често са боси, едва през 1924 г. футболистите имат първите футболни обувки и екипи – сини фланелки с бели яки, бели гащета и черни чорапи. Липсата на средства се компенсира с много ентусиазъм.
През сезона 1924-1925 г. павликенските футболисти участват на турнир във В.Търново с още 10 отбора и се класират на ІІІ място. През 1925 г. се играят няколко приятелски мача със столични отбори, а през 1926 г. ФК „Гранит” е включен в състава на Великотърновска окръжна спортна област и вече организирано участва в национални футболни срещи.
През 1928 г. се създава нов спортен клуб „Победа”, но той остава непризнат от Българската национална спортна федерация. Част от футболистите влизат в състава на новоучредения през 1930 г. спортен клуб „Хаджи Славчев”. Той утвърждава свой устав и униформа – жълти фланелки с черни яки и маншети, черни гащета и черни чорапи с жълти ивици. По-късно именно този екип дава повод в цяла България да се говори за „жълтата опасност”.
През 1930 г. СК „Гранит” се преименува на Спортен клуб „Царица Йоана”. Така в Павликени вече има два футболни отбора, а футболните сили са разединени. В началото по-силен и с по-голям опит е отборът „Царица Йоана”, но постепенно футболистите на х. Славчеви печелят авторитет и успяват да се класират на челни места. През 1932 г. -ІІІ-то място във Великотърновска околия, 1933 г.печелят купата „Тошо Павлов”, през 1936 г. стават първенец на ВТОСО, а през 1941г. стигат до полуфиналите на държавното първенство за Царската купа. Заради техните спортни успехи седалището на ВТОСО е преместено от Търново в Павликени. Отборът запазва името си „Хаджи Славчев” до 1946-47 г.
От 1948г. Павликенският футболен отбор се казва „Росстрой” и още през 1949г.става първи в своята зона и участва в турнира за влизане в „А” футболна група. През есента на същата година се създава Доброволната спортна организация – ДСО и в Павликени вече има десетина футболни отбора, които са създадени на профсъюзен принцип. Те се състезават помежду си за излъчване на градски първенец. Турнирът е спечелен от отбор „Червено знаме”, който представя вече Павликени в следващите първенства. От 1950 г. републиканското футболно първенство се провежда в една група „А” и две групи”Б”, а футболните сезони са „пролет-есен”. Същата година ФК „Червено знаме” – Павликени е вече в „Б” РФГ.
През 1954 г. „Червено знаме” – Павликени печели първо място в северозападна футболна група и получава правото да участва в квалификационен турнир в Пловдив за влизане в АРФГ, където се класира на ІІІ място.
1955 година е славна за павликенските футболисти –„Червено знаме” влиза в групата на майсторите и макар само за една година е част от „А” РФГ. Имената на участниците остават завинаги в златната страница на павликенския футбол: Христо Панчев /Хомич/, Петър Леваков, Петър Трайчев, Недялко Недялков /Нако/, Ганчо Панов, Стоян Цветанов /Зърното/, Мехмед Сюлейманов /Мето/, Иван Мошулов /Вацо/, Стоян Бошнаков, Никола Ганев, Людмил Пеев, Иван Гешев /Фацето/, Захари Мусаков, Сребро Неделчев, Гавраил Енев /Гильо/, Владимир Попов, Любен Златков, Тодор Димитров /Гвоздея/, Христо Стоянов /Перката/.
Треньор на отбора в най-добрите му години е Иван Гешев (Фацето). Той е един от 27-те курсисти, завършили първата републиканска школа за футболни треньори през 1948 г. и дълги години е играещ треньор на отбора.
По време на тази звездна година павликенските футболисти се състезават с още 13 отбора от страната и играят 26 мача – 13 срещи като гостуващ отбор и 13 като домакини.
Павликенските футболисти мерят сили с шест отбора от София, три от Пловдив, два от Варна и по един от Плевен и Перник. Голмайсторите в тези срещи са: Захари Мусаков (4 гола), Сребро Неделчев (2 гола) и по една реализация на Иван Мошулов, Ганчо Панов, Гавраил Енев, Иван Гешев и Любен Златков.
В спортните рубрики на националните печатни издания през 1955г. четем: „Павликенци се представиха добре”, „Отборът на „Червенознаме” спечели на свой терен заслужена победа от ДНА”, „Успех на павликенци над „Спартак” – Пловдив”, „ВВС загуби в Павликени с 1:0”. Добрата игра на павликенските футболисти е забелязана и оценена по достойнство: „Прекрасен удар на Гешев, който още в 10 минута изпрати топката неспасяемо в горния ляв ъгъл на вратата на „Торпедо”, донесе победата на „Червено знаме”. В-к „Народен спорт” коментира така: „В 58-та минута Енев прехвърли към покрития Гешев, който триково пусна на тичащия Мусаков. Поемайки, последният поведе и от движение би. Отново неспасяемо положение и за втори път гол. След гола, чрез върналия се Панов, „Червено знаме” засили своята отбрана”.
След отпадането от „А” РФГ до 1960 г. ФК „Червено знаме” – Павликени се състезава в „Б” РФГ. Следват 12 години участие в зона „Янтра”, докато през 1972 г. отборът спечелва заветното първо място и става част от „Б” РФГ. В продължение на 10 години павликенските футболисти отстояват славата на своите предшественици и защищават спортния престиж на своя град.
От октомври 1990 год. футболният ни отбор носи името „Павликени”.
Нели Цонева
Исторически музей – Павликени
