Да нарисуваш шедьовър
Какво е нужно, за да нарисуваш шедьовър?
Винсент ван Гoг (Vincent van Gogh)се родил в Холандия през 1833 г. Всички членове на фамилията ван Гог били или пастори, или търговци на произведения на изкуството. Самият Винсент първоначално се насочил именно към търговията с картини, но бил уволнен от работодателя си, понеже не се справял добре. След това решил да се посвети на религиозното образование, но не успял да издържи изпитите. За кратко проповядвал в едно малко градче, но бил прогонен от местното паство, което не одобрявало аскетичния му начин на живот. Неуспелият проповедник се върнал при родителите си и тогава брат му Тео го посъветвал да започне да изучава изобразително изкуство. Винсент се записал в художествената академия в Брюксел, а след като се дипломирал, и негов чичо му възложил да нарисува серия от картини, но не останал доволен от качеството им. Последвало и още едно огорчение – нещастната му любов към негова братовчедка, чието семейство не дало съгласието си за брак заради бедността му. След това Винсент се преместил в Антверпен, а брат му Тео му помагал да се издържа, но художникът често гладувал, за да може да си купува бои и платна с парите, които му изпращал брат му… Постепенно гладът, несбъднатата любов и всички трудности започнали да разклащат здравето му.
През 1886 г. Винсент заминал за Париж, където живеел и Тео, и по време на двегодишния си престой във френската столица се запознал с много художници, но здравето му продължило да се влошава, което го принудило да се премести в старинния град Арл. Винсент се надявал, че ще успее да създаде там нещо като утопично артистично селище и затова поканил Гоген да му гостува, за да му разкаже за проектите си. Холандският художник се възхищавал от Гоген и желаел да станат близки приятели, но при срещата им французинът се държал високомерно и арогантно, което довело Винсент до един от най-тежките му психически сривове, при който в миг на лудост отрязал лявото си ухо.
След този инцидент бил настанен в приюта за душевно болни „Сен Пол дьо Музол“, намиращ се в Сен Реми дьо Прованс. По време на престоя си там художникът продължил да твори. След като бил пуснат от приюта, се настанил в градчето Овер сюр Оаз близо до Париж, но успял да продаде една-единствена картина, и то на свой роднина… Живеел все по-бедно и отчаяно, творбите му били отричани, починал и баща му. Сякаш всичко се сгромолясвало… На 27 юли 1890 г., едва на тридесет и седем години, ван Гог се прострелял с пистолет, оставяйки след себе си 2,100 картини, които светът оценил едва след смъртта му, и днес те са едни от най-скъпо продаваните по международните аукциони.
В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите „Иска ми се да мога да умра така.“ Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан с далии и обичните слънчогледи. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим и той прекъсва без време омàжа за своя приятел.
Теодорус ван Гог надживява брат си само с шест месеца. След смъртта му в Утрехт, през 1914 г. тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.
Извън поредицата спекулации за непосредствения повод за самоубийството на ван Гог, най-вероятната причина е страхът от невъзможността да продължи да работи. След женитбата на Теодорус и раждането на детето, ван Гог се е опасявал от това да не създава материални затруднения на брат си. Теодорус го подпомага през изминалите 10 години с безброй доставки на материали и превеждане на пари, което, в крайна сметка, прави възможно изобщо интезивното му занимание с живопис. Изместването на приоритетите в живота на Теодорус към новото му семейство, според ван Гог, би могло да затрудни художническите му занимания или даже да ги спре изцяло. За всичко, направено от брат му за него като художник, за тогавашния момент не е имало реалистични изгледи да бъде компенсирано чрез продажбата на картините му.
Голяма част от картините на ван Гог представляват автопортрети, но той не е бил някой самовлюбен луд, обсебен от мисълта да рисува себе си. Истината е, че той просто нямал средства да плаща на модели. За да се учи да рисува човешки фигури, с малкото пари, с които разполагал, Винсент си купил едно огледало и така рисувал собственото си отражение. А картината „Звездна нощ“, която е една от най-красивите в историята на изкуството, всъщност представлява гледката от прозореца на лудницата, в която Винсент ван Гог бил настанен…
„Ако чуеш вътрешен глас, който ти казва: „Не можеш да рисуваш!“, рисувай с всички сили и този глас ще замлъкне.“ – Винсент ван Гог
Откъс от „Книга за мечтатели: Тънка Червена нишка“ на Инна Учкунова.
